РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Марина И. Кондарева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20205330110412 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка
с чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от А. А. Г. против Й. И. В. се твърди, че на ***г. между страните бил
сключен договор за наем на гараж от ***г. срещу месечен наем в размер на 140 лв., който
обект се намирал в гр.С., ул. „***“ № **. От датата на сключване на договора ищецът предал
държането на гаража, срещу което получил единствено наемната цена за ****г., а
ответникът ползвал имота, без да заплаща дължимото. Твърди се, че на ****г. страните
прекратили договора посредством предаване на ключовете за имота. Независимо от това за
период месец април до месец ноември 2019г. наемната цена оставала неплатена, ведно с
неустойката по чл.4 от договора, възлизаща на 1 % от стойността на всеки наем за всеки ден
забава в плащането му или 1,4 лв. за всеки просрочен ден. Размерът на начислените
неустойки бил 1894.20 лв. Твърди се, че ищецът многократно отправял покани за плащане
на дължимите наеми, но това не станало. Поради това същият подал заявление по чл.410
ГПК за сумите от 1120 лв. главница, 1894.20 лв. неустойка за забава и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до плащането на сумите. Били
претендирани и разноски в размер на 760.28 лв. Изложени са обстоятелства за проведено
заповедно производство, като се твърди, че било образувано ч.гр.дело № ***г. на ПРС, по
което била издадена заповед за изпълнение. С оглед дадените от заповедния съд указания се
предявявали и настоящите искове, като е направено искане за постановяване на решение, с
което да се установи, че ответникът дължи на ищеца посочените суми. Претендирани са
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Й. И. В..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена
заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от дата ***г., по силата
на която е разпоредено Й. И. В. да заплати на А. А. Г. сумата от 1120 лв. главница – вземане
по договор за наем, 1894.20 лв. – неустойка за забава в плащането на наема за периода от
месец април до месец ноември 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.12.2019г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 60.28
лв. за държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Приложен е по цитираното ч.гр.дело договор за наем от ***г., сключен между А. А. Г.
и Й. И. В., в качеството им съответно на наемодател и наемател, по силата на който е
отдаден под наем гараж, намиращ се на ул. „***“ № **, собственост на наемодателя, срещу
месечна наемна цена от 140 лв. без ДДС, платима в брой до 15-то число на всеки месец за
следващия месец, срещу разписка за получената сума.
Към възражението в заповедното производство е приложена квитанция № **, според
която е заплатена сума на А.Г. в размер на 300 лв. на дата ***г. за наем на гаража на ул.
„***“ № **.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № ***
по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че против издадената заповед за изпълнение
№ *** от ***г. в срок е подадено възражение от Й. И. В., като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от приложените по ч.гр.дело доказателства, че
между страните, в качеството им съответно на наемодател и наемател е сключен договор за
наем на недвижим имот - гараж, намиращ се в гр.С., на ул. „**“ № **, собственост на
наемодателя, срещу месечна наемна цена от 140 лв. без ДДС, платима в брой до 15-то число
на всеки месец за следващия месец, срещу разписка за получената сума. Не се спори, че
държането на гаража е предадено на ответника, като според ищеца платена е единствено
наемната цена за месец март 2019г., а за периода от месец април до месец ноември 2019г.
наемът не бил платен. Ответникът не е депозирал писмен отговор, но видно от изложеното
във възражението по чл.414 ГПК, не оспорва, че договорът е прекратен, което според
твърденията на ищеца е станало на ***г., посредством предаването на ключовете за имота.
Във възражението се сочи, че ответникът – наемател е заплащал редовно наема, за което има
свидетели, като не му били издавани разписки за платените суми, а успял единствено да
получи подпис от наемодателя на разписка № ** от ***г. за суми за месец октомври и
ноември 2019г. Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът
да го твърди, а доказването на обратното тежи върху ответника. На ответника е бил връчен
редовно препис от исковата молба, с приложенията, както и е бил призован за насроченото
първо по делото заседание, но въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е
2
ангажирал никакви доказателства във връзка с наведените възражения. Не би могло да се
приеме, че платената сума в размер на 300 лв. по разписка от ***г. представлява плащане на
наемна цена за месеците октомври и ноември 2019г., както твърди ответникът, тъй като в
разписката не е уточнено дали сумата е заплатена като наемна вноска, нито за кой месец/кои
месеци, или пък представлява плащане на други задължения на ответника по договора. При
тези данни съдът намира, че следва да се приеме, че няма ангажирани доказателства за
плащане на наемната цена по договора за месеците от април до ноември 2019г. вкл.
Според разпоредбата на чл.4 от договора при забавяне плащането на наема наемателят
дължи на наемодателя неустойка в размер на 1% от стойността на месечния наем за всеки
просрочен ден или по 1,4 лв. за всеки просрочен ден. Доколкото съдът прие, че искът за
заплащане на наемната цена е основателен, то налице са предпоставките за начисляване на
договорената между страните неустойка. Ищецът е представил справка за изчисляване на
неустойката, за периода от 15.03.2019г. до 15.10.2019г., за всяка от дължимите наемни
вноски, в общ размер от 1894.20 лв., поради което съдът намира, че искът е установен по
основание и размер.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като
предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради това съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 60.28 лв. за държавна такса и
700 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство в размер
на 65.49 лв. за държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. И. В., ЕГН ********** от с.***, Община ***,
ул. „***“ № * дължи на А. А. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** сумата
от 1120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ главница, представляваща неплатени наемни вноски
за периода от месец април 2019г. до месец ноември 2019г. вкл. по договор за наем от ***г.
на недвижим имот – гараж, находящ се в гр.С., ул. „***“ № **, 1894.20 лв. /хиляда
осемстотин деветдесет и четири лева и 20 ст./ неустойка за забава по чл.4 от договор за наем
от ***г. на плащането на наемните вноски за периода от месец април 2019г. до месец
ноември 2019г., начислена за периода от 15.03.2019г. до 15.10.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***г. по
ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.
3
ОСЪЖДА Й. И. В., ЕГН ********** от с.***, Община ***, ул. „***“ № * да заплати на
А. А. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** сумата от 760.28 лв.
/седемстотин и шестдесет лева и 28 ст./ направени в заповедното производство разноски,
както и 465.49 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и 49 ст./ направени в настоящето
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4