№ 695
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110111787 по описа за 2022 година
„Фирма е предявило срещу „Фирма обективно съединени установтелни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69,
ал. 2 ЗПУ, с искане да се признае за установено, че Фирма дължи на „Фирма
сумата от 24878.59 лв., представляваща задължения по договор № BG87147-
28714 за извършени на куриерски услуги за доставка на пратки, за което са
издадени електронни фактури № **********/31.03.2021 г., №
**********/05.04.2021 г., № **********/12.04.2021 г., №
***********/19.04.2021 г., № **********/26.04.2021 г., №
**********/26.04.2021 г., № ***********/30.04.2021 г. и №
************/30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.08.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 47592/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че притежава сертификат за извършване на
неуниверсални пощенски услуги по ЗПУ и между него и ответника
съществуват трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът
извършва куриерски услуги за доставка на пратки. За всяка от доставените
пратки ищецът издава електронна фактура, съгласно чл. 3 от ЗЕДЕП за
извършените услуги, удостоверяваща пратката, размера на дължимата цена,
както и срока на нейното плащане. Поддържа, че фактурите са издадени в
съответствие с чл. 6, ал.2 Закона за счетоводството и чл. 112, ал.2 ЗДДС, чрез
система за обмен на електронни документи. В исковата молба е посочено, че
към настоящия момент падежите на всяка една от процесните фактури е
настъпил. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
моли за уважаване на исковете и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фирма е депозирал становище,
в което посочва, че е заплатил дължимите суми преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли съда да отхвърли
иска. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора
1
на исковата молба и и претендира разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: между страните са налице трайни търговски
отношения по договор за куриерски услуги, ищецът е предоставил на
ответника куриерски услуги за доставка на пратки на стойност 24878.59 лв.,
за което са издадени електронни фактури № **********/31.03.2021 г., №
**********/05.04.2021 г., № **********/12.04.2021 г., №
***********/19.04.2021 г., № **********/26.04.2021 г., №
**********/26.04.2021 г., № ***********/30.04.2021 г. и №
************/30.04.2021 г. Посоченото се установява и от представените в
цялост осем броя електронни фактури.
По делото са представени и четири броя платежни нареждания от дати
07.04.2021 г., 08.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 06.08.2021 г., съгласно който
ответникът е извършил парични преводи към ищеца на стойност 26000 лв. с
посочено основание плащане по фактури.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца с датата на
тяхното издаване, а в счетоводството на ответника са отразени в месеците на
тяхното издаване /фактура № **********/31.03.2021 г. е включена в м. март.
2021 г., а останалите седем броя фактури са отразени в м. април 2021 г./.
Вещото лице в посочило, че процесните фактури са включени в дневниците
за покупки по ЗДДС в месеца на издаване на съответната фактура, като
ответникът бил ползвал и начисления от доставчика данък по ЗДДС.
Съгласно заключението сумите по представените платежни нареждания от
07.04.2021 г., 08.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 06.08.2021 г. от „Фирма са
постъпили по разплащателната сметка на ищеца и със сумите по платежните
нареждания сметката на ищеца била заверена. Вещото лице посочва, че с
постъпилите суми от платежните нареждания в счетоводството на ищеца са
погасени задължения по фактури, които не са били включени в исковата
претенция, като са погасявани задължения по фактури както следва: фактура
№ ************/18.01.2021 г. – 6000 лв., фактура № ************/25.01.2021
г. – 2575.77 лв., фактура № ***********/31.01.2021 г. – 8685.19 лв., фактура
№ ***********/31.01.2021 г. – 948.59 лв. и фактура №
************/08.02.2021 г. – 7790.45 лв.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно правоотношение между страните, по силата на което е
изпълнил точно и в срок задълженията си, т.е., че ищецът е осъществил
куриерските услугите на претендираната стойност, а за ответника е
възникнало задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и
размер на същото.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че
страните са налице трайни търговски отношения по договор за куриерски
2
услуги, ищецът е предоставил на ответника куриерски услуги за доставка на
пратки на стойност 24878.59 лв., за което са издадени електронни фактури №
**********/31.03.2021 г., № **********/05.04.2021 г., №
**********/12.04.2021 г., № ***********/19.04.2021 г., №
**********/26.04.2021 г., № **********/26.04.2021 г., №
***********/30.04.2021 г. и № ************/30.04.2021 г., ето защо и съдът
приема осъществяването им за доказано.
Единствения спорен въпрос е дали процесните суми са били погасени от
страна ответника чрез плащане. Съгласно приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с постъпилите суми от
платежните нареждания в счетоводството на ищеца са погасени задължения
по фактури, които не са били включени в исковата претенция, като са
погасявани задължения по фактури както следва: фактура №
************/18.01.2021 г. – 6000 лв., фактура № ************/25.01.2021 г.
– 2575.77 лв., фактура № ***********/31.01.2021 г. – 8685.19 лв., фактура №
***********/31.01.2021 г. – 948.59 лв. и фактура № ************/08.02.2021
г. – 7790.45 лв. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД се прилагат, когато
липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор
кое от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този
ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяване на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал.
2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елементи /в
частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда еднаква поредност за
плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита
интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница
да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение
с общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да
погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил
кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се
изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В случая в представените платежни нареждания от дати 07.04.2021 г.,
08.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 06.08.2021 г. не е посочено кое конкретно
парично задължение се погасява, а е посочено единствено плащане по
фактури, с оглед на което ответникът не се е възползвал от възможността
предоставена в чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Видно от приетата по делото
счетоводна експертиза ответникът има и по-стари задължения за
предоставени услуги по посочените в заключението фактури и при прилагане
на посочените по-горе принципи, настоящият състав намира, че с така
посочените плащания в размер на 26000 лв. на основание чл. 76, ал. 1, изр. 3
от ЗЗД правилно са погасени най-старите вземания, поради което не се
3
установява ответникът да е погасил изцяло или частично задължения по
процесните фактури. Доколкото по делото не са ангажинирани никакви други
доказателства за погасяване на процесните задължения посредством плащане,
то предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/
следва да се присъдят направените от него разноски в двете производства в
размер на 497.57 лв. държавна такса в исковото производство, 480 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 250 лв., депозит за вещо
лице, 497.57 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 1092
лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство. С оглед изхода
на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Фирма,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, срещу „Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Илиянско шосе“ № 1, бл. Бизнес сграда „Филкаб“, ет. 3, ап.
офис 307, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ, че „Фирма дължи на Фирма сумата от 24878.59 лв.,
представляваща задължения по договор № BG87147-28714 за извършени на
куриерски услуги за доставка на пратки, за което са издадени електронни
фактури № **********/31.03.2021 г., № **********/05.04.2021 г., №
**********/12.04.2021 г., № ***********/19.04.2021 г., №
**********/26.04.2021 г., № **********/26.04.2021 г., №
***********/30.04.2021 г. и № ************/30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 16.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 47592/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на „Фирма, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 2817.14 лв., разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4