№ 6165
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110171667 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ от ищцата ИР. ЮЛ. Т. против ЗД „Б.И.” АД за
сумата 15 000,00 лв. /частичен иск от иск в размер на 20000лв./ със законната лихва от датата
на окончателното произнасяне на ответника по предявената извънсъдебна претенция –
04.09.2021г.исковата молба до окончателното изплащане на вземането -обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от уврежданията на здравето
вследствие на ПТП, настъпило на 11.06.2021 г. в *** между лек автомобил „БМВ 530“ с рег.
№ *** и лек автомобил „Мини купър“ с рег. № ***
В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е реализирано изцяло по вина на
водача на лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ***, като вследствие на инцидента е пострадал
водача на лекия автомобил „Мини купър“ – ищцата И.Т.. В резултат на настъпилото ПТП
ищцата получила травма на шийния отдел на гръбначния стълб, травма на дясна ръка – 5
пръст и контузия на дясно бедро, коленете и дясната подбедрица. През възстановителния
период изпитвала силно и постоянно главоболие, съчетано с виене на свят и замайване.
Търпяла силни болки в областта на шията и ръката. Нарушени били движенията на главата
й, както и на дясната ръка, което пречело на хватателната й функция. Търпените болки и
причинили нарушения в съня, както и значителни затруднения при задоволяване на
ежедневни хигиенно-битови нужди. Влошеното й здравословно състояние се отразило
негативно и върху професионалната й сфера. Преживяното ПТП се отразило негативно и
върху психиката й, породило посттравматично притеснение. Появила се тревожност,
напрегнатост. кръста и краката. Сочи се в исковата молба, че и до настоящия момент
ищцата не се е възстановила напълно, тъй като при работа ангажираща зрението и полагане
на физическо усилие изпитва главоболие. В резултат на произшествието ищцата получила
освен претърпяната телесна повреда е получила и пост-травматичен стрес, изразяващ се в
нарушения на съня, страх и тревожност. Заявява, че е отправена покана до ответника за
доброволно уреждане на отношенията им, но е получен отказ, поради което обосновава и
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски за производството.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищцата. Оспорва се телесните увреждания на ищцата да са в
пряка и непосредствена причинна връзка от настъпилото ПТП, както и че оздравителният
1
процес е бил продължителен. Твърди се, че ищцовата претенция е завишена по размер.
Съдът като обсъди доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба
застрахователно събитие - ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди причинени от
застрахования л.а.; 3) отговорност на водача на застрахованото при ответника МПС за
причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на
непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди и разходи за проведено лечение,
причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се
презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за „БМВ 530“ с рег. № ***.
По делото е представена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищцата, получено от ответника на 20.08.2021г. от което се установява, че ищцата е
изпълнила задължението си по чл.380,ал.1 КЗ за уведомяване на ответното дружество, като
с писмо.
Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение
№243.06.2021г. се установява, че от прегледа и представената от ищцата медицинска
документация се установяват следните травматични увреждания: контузия /преразтягане/ на
елементите на опорно-двигателния апарат в шийната област, изразена с ограничени
болезнени движения; контузия на дясното бедро, коленете и дясната подбедрица, изразени с
травматични отоци, кръвонасядания и болка; неразместена фрактура на крайната фаланга на
пети пръст на дясната ръка; поставена обездвижваща шина за четири седмици. Отразено е,
че травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики могат да имат и елементи от интериора на
автомобилното купе- Уврежданията могат да бъдат получени по време и начина , както се
съобщава в предварителните сведения.
Изискана е административно-наказателна преписка №21-4332-017368/24.08.2021г.
касаеща процесното ПТП.
От приетата по делото САТЕ се установява, следният механизъм на ПТП - че на
11.06.2021 г. водачът АЛ. ОМ. АЛД., управлявайки собствения си лек автомобил БМВ 530 с
рег.№ ***, се е движил по бул. * с посока на движението от ул. * към ул. * Движението се е
осъществявало в светлата част на денонощието, при ясно време и при условията на суха
асфалтова настилка, на платно с пет ленти за движение и широчина над 10,51 метра,
предназначено за двупосочно движение, на прав хоризонтален пътен участък, регулиран от
работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.
Около 19:00 часа достигайки кръстовището с бул. * водачът на МПС БМВ преминава
на червен сигнал на светофарната уредба. При така предприетото навлизане в кръстовището
същият не пропуска движещия се по бул. * при зелен сигнал на светофарната уредба водач
на МПС Мини Купър с рег.№ *** като реализира удар в страничната му дясна част.
Вследствие реализирания удар и поетата кинетична енергия, МПС Мини Купър се
отклонява от посоката си на движение, като се завърта в посока наляво и реализира удар в
попътно движещия се в същата посока по бул. * и находящ се от лявата му страна МПС
Субару Форестър с рег.№ ***. Вещото лице посочва, че не са констатирани причини от
техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна
опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-
транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му.
Причините за настъпването на ПТП са от субективен характер, а именно действията
2
на страна на водача на МПС БМВ 530 с органите за управление на автомобила - кормилна,
горивна и спирачна уредба, който е преминал кръстовището при червен сигнал на
светофарната уредба и не е изчакал преминаването на останалите участници в движението,
които са се движели при зелена светлина на светофарната уредба. Отразено е в експертизата,
че В конкретния случай, при представените по делото доказателства и документи, водачът
на МПС БМВ 530 с рег.№ ***, би имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП при условие, че се беше съобразил с действащия за неговата посока на
движение червен сигнал на светофарната уредба и не беше предприел преминаване през
кръстовището на бул. * и бул. *. Вещото лице посочва че автомобил „Мини купър“ е
фабрично снабден с предпазни колани, като при правилното им поставяне пътниците и
водачът в едно МПС получават по-малко увреждания.
Установява се от приетата по делото СМЕ, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: Контузия и оток на шийния отдел на гръбначния стълб (т.нар.
„камшичен удар“); Контузия на дясното бедро, коленете и дясната подбедрица с отоци и
кръвонасядания при процесното ПТП. Отразено е, че получените увреждания са от
травматичен характер. Вещото лице посочва, че е осъществил личен преглед на ищцата при
който е установено наличие на т.н. пръст-чукче на V - ти пръст на дясната ръка с налична
флексионна контрактура в ДПС (дистална интерфалангеална става) на V-ти пръст на
дясната ръка, дължаща се на лезия на дисталната част на екстензорната разтеглица на
упоменатия пръст. Посочва, че контузията е от втори тип т.е. фрактура на тялото на
фалангата с костен откъс така наречения Abriz от гърба на тялото на фалангата предизвикан
от разкъсване на дисталната част на екстензорната разтеглица на V-ти пръст на дясната
ръка, която именно е изтръгнала споменатия костен откъс. Предприето е стандартното
лечение за фрактура на дисталната фаланга на пръстите със шина на V-ти пръст на дясна
ръка за 4 седмици, което е стандартно лечение за фрактури на фалангите, но този срок на
обездвижване е недостатъчен за пълното възстановяване. Вещото лице посочва, че периодът
на имобилизация е следвало да бъде 6 седмици, а пълното възстановяване следва да настъпи
след около 90 дни. Констатираното увреждане ще остане до края на живота, като малко или
много ще създава неудобство, поради това, че екстензията (разгъването) на V - ти пръст на
дясната ръка в ДИС е невъзможно, а с течение на времето ще води и до затруднения във
флексията (сгъването) и в ПИС на V - ти пръст на дясната ръка, поради обтягането на
незасегната проксимална част на екстензорната разтеглица на V - ти пръст на дясната ръка.
По отношение на констатираните увреждания в областта на шията е налице
индиректен механизъм с наличието на камшичен удар, който е с ниска кинетична енергия и
затова имаме само налична контузия на шията без по-тежки травматични увреди. Тази
увреда не изисква обездвижване със шийна яка. Достатъчно е приемането на нестероидни
противовъзпалителни средства и миорелаксант, както и гореописаните средства за външна
употреба за период от 14-15 максимум до 20 дни, което е и периодът за пълно
възстановяване.
По отношение на уврежданията на коленете контузията е придружена с отоци и
кръвонасядания изисква прилагането на криотерапия през първото денонощие, последвано
от топли процедури, гелове, мазила или течности със обезболяващо и противооточно
действие за период от 14-15 максимум до 20 дни, което е и периодът за пълно
възстановяване.
Обобщено е в експертизата, че с оглед характера на получените травми,
обикновено болките са силни в първите дни след контузиите, като те постепенно намаляват
и отзвучават за период от около 14-15 докъм 20 ден от травмата. Болките от фрактурата
също постепенно намаляват, особено след обездвижването, като приемът на обезболяващи
медикаменти по правило е не повече от 14-15 дни, и по-нататък те се прилагат само при
нужда. Посочено е, че след свалянето на имобилизацията също има болкови синдром, който
обаче отзвучава по- бързо и обикновено не се налага приемането на обезболяващи.
Контузията на шията по принцип е от леките травматични увреждания, която обикновено
води до болка и страдание в периода на лечение.
3
Лечението на контузията на шията по принцип изисква ограничаване на двигателния
режим и приемането на обезболяващи медикаменти и миорелаксанти за период от около 15
до 20 дни, колкото е и възстановителният период. Посочено е, че понякога такива травми
имат дълготрайни последствия появяващи се доста по-късно. Към тях трябва да се спомене
развитието на дегенеративни изменения в шийния отдел с развитието на шийна
остеохондроза и появата на дискови протрузии с тенденцията да се получат шийни дискови
хернии.
Получената фрактура на дисталната фаланга на V-ти пръст на дясната ръка е
затруднила хватателната функция и силата на захвата на дясната ръка, както за целия срок
на имобилизация, койго конкретно в случая е 4 седмици, така и за началото от периода на
рехабилитация, който обикновено е около 15-25 дни. Строго индивидуално е точно за какъв
период след сваляне на имобилизацията, е имало ограничени движения, затруднена
хватателна функция и намалена сила на захвата, но максималния период за това, предвид
естеството на фрактурата е не повече от 25 дни, след сваляне на шината. Пълното
възстановяване както вече бе споменато е докъм 90 ден от травмата.
Както бе вече споменато фрактурата на V-ти пръст на дясната ръка и контузиите на
дясното бедро, коленете и дясната подбедрица с отоци и кръвонасядания са получени по
директен механизъм от удар върху твърд гъп предмет, а контузията на шийния отдел на
гръбначния стълб (т.нар. „камшичен удар“) е получена по индиректен механизъм. От
ортопедо- травматологична гледна точка, получените увреждания в конкретния случай, при
повечето пациенти не би следвало до доведат до прилошаване и гадене и до
посттравматичен синдром и нарушения на съня, тъй като не са от тежките травми. Но при
хора с така наречената по-лабилна психика, по-чувствителни и податливи на болката и
стреса, това не е изключено.
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че той съставил протокол за ПТП №
1790227/11.06.2021г. Свидетелят посочва, че към момента на произшествието, всички
участници в него попълват декларация, на която на гърба отразяват, че няма пострадали и не
желаят да бъдат прегледани от екип на ЦСМП. Към момента на издаване на документите,
никой не е заявил, че е пострадал.
Свидетелят АЛ. ОМ. АЛД. заявява, че той е виновен за процесното ПТП – не видял
светофара и ударил два автомобила. Заявява, че не е могъл да предотврати удара, защото
пътната настилка е била мокра. След произшествието са дошли органите на КАТ.
Свидетелят твърди, че си спомня че е имало една жена при произшествието, която е била
уплашена. Не се е оплаквала, че я боли нещо.
Свидетелката К.Д. заявява, че познава ищцата, тъй като са приятелки. Видяла я е на
следващия ден след ПТП-то и тя била в изключителен шок, много притеснена, че е могла да
си изгуби живота. Оплаквала се от болки в главата, във врата, сини по тялото и счупен пръст
- малкото кутре на дясната ръка, изкривен, подут. Твърди, че я е придружила до болницата,
където й сложили шина, която е носила около месец, месец и половина. Пръстът бил
изключително изкривен и дълго време я болял. Сочи, че от тогава ищцата има проблеми със
съня, дълго време е била в шок. Отказва да шофира, само в много редки случаи, защото я е
страх я е да се качи на кола след това, което се е случило. Твърди, че пръстът й си е останал
крив, което и създава дискомфорт. Свидетелката заявява, че и е било удължено времето за
носене на шината.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца от
предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение, по
4
което е постановен отказ. Ето защо, съдът намери, че исковата претенция, се явява
допустима.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на
виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено наличието на осъществено
противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил БМВ, нарушил правилата за
движение по пътищата който преминава на червен сигнал на светофарната уредба. При така
предприетото навлизане в кръстовището същият не пропуска движещия се по бул. * при
зелен сигнал на светофарната уредба водач на МПС Мини Купър с рег.№ *** като
реализира удар в страничната му дясна част.
Установява се за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.По делото не
е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което,
искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г.,
по т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови
неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от
5
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 5000лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания -
счупване първата фаланга на 5 пръст на дясната ръка, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, с общ
възстановителен период от около 2- 2.5 месеца, обстоятелството, че ищецът е изпитвал
затруднение при движението на горен десен крайник за период от порядъка на около 30-40
днимесеца, без да се е нуждаел от чужда помощ като най-интензивни болки е търпял през
първите 10 дни след ПТП със затихващ характер. Съобрази се и обстоятелството, че е
налице трайна деформация на пръста, която ще остане до живот. За определяне на
дължимото обезщетение следва да бъде отчетено и презумптивното негативно психично
отражение от реализирания деликт върху пострадалия, лимитите на застрахователната
отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към датата на
застрахователното събитие. В същото време, при определяне на справедливото
обезщетение, съдът съобрази, че при ищцата е налице функционален дефицит на увредения
пръст като СМЕ сочи оздравителния период да е приключил. Съобразявайки горните
мотиви, възрастта на пострадалия към датата на произшествието-41години, която е
благоприятстващ възстановяването фактор.
Съдът взе предвид и факта, че освен фрактурата ищцата е получила още две травми –
в областта на шията и контузии на колената, които също са и причинили болки и страдания,
макар и не с голям интензитет.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищецът. По обективният характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС №
17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика
(решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г.
по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т.
о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./, Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по
чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
при настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил с предпазен колан, а възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно, с оглед дадените обяснения от вещите лице по
6
СМЕ и САТЕ в съдебно заседание.
По отношение на претенцията за лихви:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ ответникът дължи
и законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. Ищецът претендира заплащането й от 04.09.2021г. – датата на която е налице
окончателно произнасяне от застрахователя., като поради което лихва за забава се дължи
върху нея от същата дата.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 366,67лв.
Ищецът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ, който е
посочил сума в размер на 980 лв. като дължима на претендираното основание. Съразмерно
на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на адв. Я.Д. сумата от 327лв.
Ответникът претендира сумата от 200лв. юрисконсултско възнаграждение, депозити
за вещи лица в размер на 300лв. и 100лв. – депозит за разпит на свидетели. С оглед изхода
на спора ищцата дължи на ответника сумата от 400лв. разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Б.И.“, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на ИР. ЮЛ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул.
„*“ *, *** сума в размер на 5000 - обезщетение за неимуществени вреди под формата на
болки и страдания от телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие от
ПТП, настъпило на 11.06.2021г. в С., на бул. „*“ в района на кръстовището с бул. „*“
причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" автомобил „БМВ 530“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва от 04.09.2021г. до окончателното плащане и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата от 366,67лв. – разноски по делото, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
15000 лв. - частичен иск от иск за сумата от 20000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на адв. Я.Д. Д., с адрес гр. С., пл. *** на основание чл.38 ЗА сумата от 327лв.
ОСЪЖДА ИР. ЮЛ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „*“ *, *** да заплати на
ЗД „Б.И.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.3 ГПК
сумата от 400лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7