Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
7 За да се произнесе, съобрази: Постъпила е искова молба от Д. П. Ц. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител, против П. В. Ц. и Д. В. П.. В молбата се твърди, че майката на малолетния ищец- Т. Д. И. и ответникът П. В. Ц. са имали сключен граждански брак, прекратен с решение на РС П., влязло в сила на ...2009г.Предявяването на иска за развод било предшествано от дълга фактическа раздяла. По време на раздялата майката на ищеца не е живяла с ответника Ц., не поддържала абсолютно никакви контакти с него. През този период тя заживяла с втория ответник – Д. П., от когото на ...2010г. е родила ищеца. Съгласно презумпцията на чл. 61, ал.1 от СК в съставения акт за раждане на ищеца като негов баща бил вписан П. В. Ц., с оглед това, че от прекратяването на брака с майката до раждането на детето не са били изминали 300дни. Ищецът чрез своята майка твърди, че вписаният като негов баща в акта му за раждане - П. В. Ц. не е негов биологичен баща. Твърди също, че негов биологичен баща е вторият ответник- Д. В. П.. Предвид изложеното в исковата си молба ищецът моли съда да приеме за установено, че П. В. Ц. не е негов биологичен баща, както и да приеýе за установено, че Д. В. П. е негов биологичен баща. Моли да бъде записан с имената Д. Д. П.. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК на малолетния ищец е назначен особен представител- адвокат С.Б. от ВТАК. Представляван от особения си представител, ищецът поддържа изцяло изложеното в исковата си молба и моли съдът да постанови решение в съответствие с петитума на същата. Ответникът П. В. Ц. в законоустановения срок е депозирал отговор на иска, като е заявил, че не оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения. Изрично сочи, че в периода на вероятното зачеване на ищеца не е имал никакви отношения с майката, поради което той не би могъл да е биологичен баща на детето. Изтъква, че главна причина за развода помежду им бил именно фактът, че тя вече била бременна вероятно от втория ответник. В отговора си ответникът не възразява да се приеме за установено, че биологичен баща на малолетния ищец е Д. П.. В законоустановения срок ответникът Д. В. П. заема становище за основателност на предявените искови претенции. Моли съда да определи имената на малолетното дете Д. Д. П. след като приеме, че Д. В. П. е негов баща. В съдебно заседание П. пояснява, че ищецът е бил желано дете и от него, и от майката, поради което те са посещавали заедно различни специалисти, като са имали за единствена цел зачеването на дете. Навежда фактически твърдения, че живее на съпружески начала с майката на детето от 2008г., като от 2007г. е започнала връзката помежду им. Т. Д. И. - майка на малолетния ищец, заема становище за основателност на иска. Сочи, че няма никакви отношения с първия ответник след смъртта на тяхното дете, която настъпила на ...2007г. Това довело до рязко охладняване на отношенията между тях и последвала фактическа раздяла. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Малолетният Д. П. Ц. е роден на ...2010г. от майка Т. Д. И., като за негов баща в акта му за раждане и издаденото въз основа на него удостоверение е вписан П. В. Ц.. Майката на детето и посоченият в акта му за раждане като баща мъж са имали сключен граждански брак, който е прекратен с решение на РС П. по гр.д. № .../2009г., влязло в законна сила на ...2009г. Детето е родено преди да са изтекли 300дни от прекратяването на брака между майката и ответника Ц., поради което, с оглед презумпцията на чл.61,ал.1 от СК последният е вписан като баща на малолетния ищец. По делото са разпитани като свидетели Д.Н.Ч. и ВАНЯ П. И.. И двете свидетелки заявяват, че от 2008г-. Т. И. и ответникът П. живеят заедно на съпружески начала в град В. Т.. Сочат още, че ответникът Ц., макар и формално да е бил съпруг на И., през периода след 2008г., не е поддържал с нея никакви отношения. Двамата са живеели в различни населени места. Единствените им контакти са били по повод бракоразводното им дело и са се осъществявали в присъствието на други лица. По отношение на ответника П. и двете свидетелки сочат, че той и ответницата са искали да имат дете още от момента, в който са заживели на съпружески начала. Тъй като възникнал проблем при зачеването на дете, те двамата посещавали различни медицински центрове в гр. В. Т. и в П. Провели редица медицински процедури, като били винаги двамата заедно. Споделяли със свидетелката Ч., че планират „ин витро” процедура, ако не успеят да създадат дете по естествен път. След проведено оперативно лечение И. заченала по естествен път през пролетта на 2009г. и детето се родило в началото на 2010г. Ответникът П., когото и двете свидетелки сочат като биологичен баща на детето, живеел на съпружески начала с майката през цялото време преди и след раждането на детето. Грижите за малолетния полагали майката и П., като детето наричало него „тати”. Към момента П. продължава да живее с ответницата и с детето, като полага изключителни грижи за него. Показанията на двете свидетелки съдът възприема като достоверни, тъй като те не противоречат нито на събраните по делото други доказателства, нито на становищата на страните, нито пък е налице противоречие между казаното от двете свидетелки- те потвърждават едни и същи факти. Пи тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл. 62,ал.4 от СК и чл. 69 пр. 2 от СК, които, съгласно разпоредбата на чл. 71 от СК са обективно съединени. По допустимостта на двата иска: Исковете са предявени от надлежна страна- малолетното дете, действащо чрез своя представител, в указания от закона срок, против надлежни ответници. Същите не са предявени при наличието на пречките за оспорване на произход по смисъла на чл. 62,ал. 5 СК, поради което са процесуално допустими. По същество на исковете : Предвид разпоредбата на чл. 71, ал.1 СК, за да може да се установи произходът на детето от бащата, първо следва да бъде оборен по исков ред наличният му такъв. Ето защо съдът първо следва да се произнесе по исковата претенция с правно основание чл. 62,ал. 4 от СК, с която малолетният ищец цели да обори презумпцията за бащинство, установена с новелата на алинея първа на чл.61 СК. От данните по делото е установено, че детето е заченато в един период, много близък до датата на прекратяване на брака между майката и презумптивния му баща. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че те двамата не са живеели заедно повече от година преди зачеването на детето, не са имали никакви интимни контакти, което от своя страна изключва всякаква възможност детето да е било заченато от първия ответник. С оглед предмета на доказване по така предявената претенция съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно доказване по категоричен начин обстоятелството, че вписаният като негов баща в акта му за раждане П. В. Ц. не е негов биологичен родител. По тези съображения следва исковата претенция да бъде уважена и да се признае за установено, че малолетното дете Д. П. Ц. не е заченато от П. В. Ц.. Обективно съединеният с иска по чл. 62, ал.4 СК иск по чл. 69 СК се явява също доказан. Предмет на доказване по този иск е фактът, че детето е заченато от сочения като негов биологичен баща ответник. Този факт следва да е установен по несъмнен начин, с оглед избягването на всякакви грешки при установяване на произхода, което е гаранция за правото на детето да има установен стабилен произход. По делото е доказано, че майката и ответникът, сочен като биологичен баща на малолетния ищец са живеели заедно още от началото на 2008г. и към вероятната дата на зачеването на детето на съпружески начала. Доказано е, че детето има възприятието за този човек като за свой баща, а за близките му, като за роднини по произход. Установено е по несъмнен начин, че майката и ответникът П. освен всичко друго са имали намерението да създадат свое дете именно в периода на зачатието на малолетния ищец. Този факт те са споделили със свои близки, които са били в течение на целия процес, предхождащ зачеването на детето - проведено лечение, консултации и т.н. Очевидното желание на майката и ответника П. да имат свое собствено дете, манифестирано публично, както и обстоятелството, че те са положили сериозни усилия да постигнат това свое желание, обстоятелството, че са живеели на съпружески начала в периода на вероятното зачеване дават основание да се приеме по категоричен начин, че биологичен баща на малолетния ищец е именно ответникът П.. Това следва и с оглед изявленията на всички страни по делото – тримата ответници по делото признават изцяло както твърдените от ищеца факти, така и иска като цяло. Макар и разпоредбата на чл. 344 от ГПК да забранява постановяване на решение при признание на иска по делата за произход, това признание следва да бъде ценено от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. При преценката в горния смисъл съдът счита, че по категоричен начин е установен произходът от бащата на малолетния ищец. При това положение исковата претенция с правно основание чл. 69 от СК следва да бъде уважен . При този изход на делото съдът следва да постанови промяна в акта за раждане на малолетния Д. П. Ц. в следния смисъл: като баща на детето следва да ßъде заличен П. В. Ц. и да бъде вписан Д. В. П.. Имената на детето следва да бъдат променени с оглед изискването на чл.13 и 14 от ЗГР, като собственото му име следва да се запази, а като бащино и фамилно име следва да бъдат записани имената на признатия за негов биологичен баща ответник, като детето следва да носи имената Д. Д. П.. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. Ц., ЕГН * не е биологичен баща на детето Д. П. Ц., ЕГН *, родено на ...2010г. в гр. В. Т., от майка Т. Д. И., ЕГН *, за което е съставен акт за раждане № .../...2010г. на Община В. Т.. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. П.,ЕГН * е биологичен баща на детето Д. П. Ц., ЕГН *, родено на ...2010г. в гр. В. Т., от майка Т. Д. И., ЕГН *, за което е съставен акт за раждане № .../...2010г. на Община В. Т.. ПОСТАНОВЯВА да се извърши промяна в акта за раждане на детето Д. П. Ц., ЕГН *, съставен под № .../...2010г. на Община В. Т., както следва : В графата „баща” да бъде заличен П. В. Ц., ЕГН * и да бъде вписан като баща Д. В. П.,ЕГН *, а детето да бъде вписано с имената Д. Д. П.. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община В. Т. за отбелязване на постановените промени в акта за раждане на детето Д. П. Ц.. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |