Р Е
Ш Е Н И Е
№260211
гр. Пловдив, 30.12.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното т.д. №434 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Н.З., ЕГН **********, с
адрес-***, с която са
предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр.
София, бул.“ Симеоновско шосе“ №67 А.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 02.01.2020г., около 12:20 часа в **, при пресичане на източното платно на булеварда, в посока от запад на изток, на пешеходна пътека тип „зебра“, ищцата била блъсната от преди това спрял автобус с рег. **, марка „ISUZU“, модел „Новосити“, собственост на „**“ ЕООД, управляван от водача Х.С.Р., в който се блъснал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, с рег. №**, собственост на „Хеброс бус“ АД, управляван от водача М.П.М. Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е водачът М., който, наближавайки обозначената със светлинна и знакова сигнализация пешеходна пътека, не е намалил скоростта на управлявания автобус и се е блъснал в спрелия да осигури предимство и безопасно пресичане на пешеходката автобус „ISUZU“. Вследствие на силния и внезапен удар отзад, спрелият автобус отскочил напред и ударил пешеходката. След инцидента последната била откарана в УМБАЛ “**“ ЕАД –**, където се установило, че са й причинени- външно множество кръвонасядания - двустранно, разкъсно-контузни рани на челото и главата; множество счупвания на лицевите кости: линеарна фрактура на сквама темпоралис вдясно и голямото крило на сфеноидалната кост хомолатериално, лицеви кости - линеарна фрактура с ход, преминаващ през дясната част максилата, пода на дясната очница към литералната стена и дъното, наличие на линеарна фрактура на дъгата на зигоматичната кост, девиация на носната преграда надясно, полип на левия сфеноидален синус; фрактура на лявата ръка. Ищцата била приета в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ “**“, където оперативно, под пълна анестезия, била извършена репозиция с гипсова имобилизация на лява предмишница и китка, а разкъсно-контузните рани на главата и челото били зашити. След извеждането й от анестезия, поради изключителните болки в главата и тялото й, пострадалата била лекувана с обезболяващи лекарства, била в невъзможност да се придвижва и обслужва сама. Въпреки провежданото лечение, състоянието й не се подобрило, имала силно главоболие, шум в ушите, гадене. Това наложило извършване на ново образно изследване на главата чрез скенер и от него се установило наличие на хематом в малкия мозък: хеморагично огнище с овална форма в лявата тонзила на малкия мозък с размери 8/11 мм, по повод на което ищцата била преместена за провеждане на медикаментозно лечение в Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ „**“. Впоследствие същата била приета в Клиника по ЛЧХ, където се констатирало, освен първоначалните лицеви счупвания, наличие на лицева асиметрия, дължаща се на масивни хематоми на лицето в стадий на резорбция, най-силно изразени периорбитално, хлътване в областта на дясната яблъчна кост и дъга. На 14.01.2020г. на ищцата била извършена нова операция под обща анестезия за закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура. При проведено изследване в Клиника по УНГ се установило комбинирано намаление на слуха в дясното ухо във висока степен, а след преглед при ортопед и назначено рентгеново изследване се констатирало наличие на „фрактура на рамус супериор на дясна пубисна кост“, която наложила лечение за повече от 30 дни. Твърди се, че вследствие на претърпения инцидент ищцата е имала непоносими болки в цялото тяло, травмата в малкия мозък е причинила временна опасност за живота й, лицето й било потрошено и обезобразено, фрактурата в таза довела до изключителни болки и страдания и временна необходимост от придвижване само с инвалидна количка. Наред с това, ищцата безвъзвратно загубила слуха на дясното си ухо, имала загрозяващ белег на лицето, който никога няма да изчезне, получила тремор, който води до невъзможност да си служи с лявата ръка, като в уточняваща молба от 21.10.2020г. е посочено, че този тремор е засегнал цялото тяло, довел е до изменение в говора й и до несигурност в походката й. Изложено е още, че претърпяното пътностранспортно произшествие се отразило изключително неблаго-приятно върху начина на живот на ищцата, в продължителен период от време същата била в невъзможност да се обслужва и придвижва самостоятелно, поради което имала непрекъсната нужда от помощта на близките си. Притесненията й нараснали и от факта, че не може да се грижи за майка си, която е на **години. След процесното ПТП ищцата изживяла силен психологически шок, изпитвала тревожност, страх да пресича сама на улица, сънувала кошмари, което наложило да потърси психиатрична помощ и лечение. Твърди се, че в резултат на инцидента пострадалата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 382,03лв., представляващи разходи по повод лечението й. Изложено е, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 1/2020г., пр. преписка № 55/2020г. на РП – **, а впоследствие и нохд №5134/2020г. на **, приключило с одобрено от съда споразумение, с което се признава вината на водача на М.М., управлявал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег. № **, за реализиране на процесното ПТП. Твърди се и че към момента на настъпване на инцидента за автобуса, управляван от виновния водач М., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в полица № BG/22/ 11**********. На 07.01.2020г. ищцата предявила пред ответника претенция за изплащане на обезще-тение за причинените й вреди от ПТП, като такова не е платено.
Предвид
гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ЗК „Лев инс“АД
да заплати на ищцата сумата от 132 000 лв. /след допуснато по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК изменение размера на предявения иск с определение от
06.11.2020г./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неиму-ществени
вреди- болки и страдания в резултат от станалото на 02.01.2020г. пътно-транспортно
произшествие; сумата от 382,03 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди в резултат на същото увреждане, изразяващи се в направени
разходи за лечение; сумата от 6 966, 67лв. /съгласно уточнение в молба от 21.10.2020г./, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 132 000 лв., за периода от
07.01.2020г.- датата на уведомяване на ответното дружество до 14.07.2020г.
-датата на предявяване на иска. Претендира се и присъждане на законната лихва
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 14.07.2020
г. до окончателното им изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „Лев
инс“АД, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат В.Д., в който е
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва от ответника
обстоятелството, че е налице сключена
задължителна застраховка „ГО“ по полица BG/22/119002561488. Оспорват се всички други твърдения, изложени в исковата молба- че посоченият за виновен водач на автобус „Ирисбус Сителис“ е отговорен за пътнотранспортното произшествие; че е налице причинна връзка между ПТП и телесните
увреди на пострадалата;
че са възникнали описаните неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума.
В отговора се оспорва
предявения иск за неиму-ществени вреди и по
размер, като се поддържа, че претендираната като обезщетение сума е прекомерна, не отговаря на
критериите на чл.52 ЗЗД и не
е съобразена с икономическата
обстановка в страната.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата не е подала допълнителна искова
молба.
Съображения по спора са развити в
писмено становище на адвокат Р. В.- пълномощник на ищцата. Претендират се
разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на МВР, на 02.01.2020г. около 12:20 часа в ** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници- Х.С.Р., управлявал автобус с рег. №**, марка „ISUZU“, модел „Новосити“, собственост на „**“ ЕООД, и М. П.М., управлявал автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег.№ **, собственост на „Хеброс бус“ АД, при което е пострадала Е.Н.З..
Установява се, че по случая е било образувано
досъдебно производство №1/ 2020г.,
пр. пр. №55/2020г. на Районна прокуратура - **, като след това в развилото се пред РС-** наказателно производство- н.о.х.д. №5134/2020г. съдът е одобрил постигнато между РП- ** и подсъдимия М. споразумение, с което последният се е признал за виновен в това, че на 02.01.2020г. в **, при
управление на МПС- автобус марка „Ирисбус“, модел
„Сителис“, с рег. № **, е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.20, ал.2, чл.23,
ал.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Е.Н.З. средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето, счупване на лъчевата
кост, причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник,
счупване на покрива и основата на мозъка с контузия на мозъка и вътрешночерепни
кръвоизливи, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, и
счупване на таза в областта на долната дясна срамна кост, причинило трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник, като деянието е извършено на
пешеходна пътека -
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”а”
вр. ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на подсъдимия е наложено наказание- осем месеца лишаване
от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експер-тиза, с в.л. ** М.Б. и ** С.М., чието заключение, съдът кредитира, като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. В заключението е направен анализ на конкретната пътна ситуация и е приет за вероятен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие: Водачът М. е управлявал автобус „Ирисбус Сителис” по дясната лента на източното платно за движение на ** в посока от юг на север; по това време водачът Х.Р. е управлявал автобус „Исузу Новосити” пред горепосочения автобус, а пешеходката Е.З. е била на източния тротоар; при приближаване на пешеходната пътека водачът на първия автобус е спрял, след което пешеходката е предприела пресичане на платното за движение в посока от изток на запад по маркирана пешеходна пътека, отдясно наляво пред автобус „Исузу Новосити”; доколкото дистанцията между двата автобуса е била по-малка от безопасната, въпреки че водачът на „Ирисбус Сителис” е предприел спиране, то той е нямал техническа възможност да спре преди да настъпи удар с автобуса, управ-ляван от Р.; така между двата автобуса е настъпил удар, а вследствие на ударния импулс автобус „Исузу Новосити” се е задвижил напред и е ударил пешеходката З., която е паднала на платното за движение пред автобуса. Посочено е, че скоростта на автобус „Ирисбус Сителис” в момента на удара е била около 19 км/ч, а непосредствено преди него- 30 км/ч. Според заключението, основна причина за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, е, че водачът на автобус „Ирисбус Сителис”- М. се е движил зад автобус „Исузу Новосити” на дистанция, която е била по-малка от безопасната, поради което не е могъл да избегне удар в него, когато той е намалил скоростта и е спрял. Поведението на пешеходката не е допринесло за реализиране на инцидента. Установява се от експертизата, че при станалото на 02.01.2020г. ПТП на ищцата са били причинени-контузия на мозъка, постравматичен кръвоизлив в лява малкомозъчна хемисфера, линеарно счупване на дясна слепоочна кост, счупване на голямото крило на пиперодовидната кост, загуба на слуха, линеарно счупване на дясната част на максилата, наличие на кръв в десния горночелюстен синус, счупване на дясната ябълчна кост, счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване на горното рамо на дясната срамна кост, контузия на главата и тялото, периорбитални кръвонасядания двустранно, разкъсно-контузна рана на челото. По повод счупването на лявата лъчева кост е проведена оперативна интервенция в КОТ при УМБАЛ ”**” и е поставена гипсова имобилизация на ръката, търпени са от умерени до значителни по интензитет болки и страдания, движенията на левия горен крайник са били затруднени за продължителен период от време. Към момента на изготвяне на експертизата движенията на крайника не са възстановени, те са силно затруднени поради наличието на тремор, възпрепятстващ фината моторика на ръката, възможно е леко обостряне на болковата симптоматика при рязка смяна на времето. Полученото счупване на дясната срамна кост на таза е довело до затрудняване движенията на десния долен крайник и на снагата, което е траело не повече от 45 дни, а болковата симптоматика е продължила около три месеца. Предвид вида на фрактурата и възрастта на ищцата, самостоятелното придвижване без инвалиден стол е било невъзможно. Установените травматични увреждания в областта на лицево-челюстната област са довели до лицева асиметрия и са свързани с наличие на множество хематоми. Извършена е била оперативна интервенция с цел наместване на зигоматичната фрактура. Ищцата е престояла в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „**” в периода 14.01.2020г.-16.01.2020г. Счупването на носните кости и хематомът около лявото око са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения от вещото лице ** Б. преглед на ищцата е установено наличието на белег с дължина 2 см, разположен в областта на челото. По отношение на причинения кръвоизлив в малкия мозък в заключението е посочено, че последици от него са главоболие, намалена концентрация, замаяност, шум в ушите, световъртеж, увреждане на вестибуларния апарат, както и засилен тремор. Заради тези оплаквания пострадалата е била преведена в Клиника по НХ, където е проведено консервативно лечение, като симптомите най-вероятно са намалели, но са продължили да персистират вкл. и към настоящия момент. Констатирано е от представената медицинска документация наличие на дискоорди-национен синдром, който се изразява със световъртеж, замайване, при затваряне на очите- залитане. Освен това е установена при ищцата двустранна загуба на слуха, която е в причинно- следствена връзка с удара в главата й. Загубата на слуха е довела до инвалидизация на пострадалата, като перспективата за възстановяването му е по-скоро негативна, тъй като е минал дълъг период от време без подобрение. При ищцата е налице силен тремор на ръцете, както и видим тремор на брадичката, причинил промяна в говора й. Треморът на ръцете е довел до силно затруднен до невъзможен захвата с двете ръце и извършването на фини движения с тях, както и до невъзможност за самообслуж-ване. Проведеното медикаментозно лечение не е дало положителен резултат, като с оглед продължителния период от време, който е изминал след ПТП, и персистиращите оплаквания, вещото лице ** Б. е заключил, че най-вероятно треморът е необратим. Отразено е в заключението, че предвид възрастта на пострадалата и тежестта на получените травматични увреждания по-дългият възстановителен период след инци-дента е бил неизбежен. Посочено е още, че всички направени разходи по представените по делото фактури и касови бонове са в пряка причинно-следствена връзка с прове-деното лечение на получените при ПТП увреждания.
В хода на производството е изслушано и заключение на комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, с вещи лица ** М.П. и Д.В.-**, което съдът възприема изцяло, като обективно и компе-тентно изготвено. Според заключението, вследствие на преживения инцидент при ищцата са налични реакция на остър стрес и посттравматично разстройство. Устано-вената симптоматиката е съотносима към ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние, не е свързана с качествено нарушение на психичните функции, а е изводима от преживения инцидент и последиците от него. Физическата непълноценност, като последица от травмите, предизвиква у ищцата малоценностови преживявания. Не се установява психическо разстройство или тежко изразена житейска дезадаптация вследствие на преживените ограничения и затруднения. Според експертите, не може да се даде прогноза за пълно възстановяване или протрахиране на наличните симптоми, свързани с психичното състояние, от значение е до каква степен ще бъде възстановено предишното качество на живот на Е.З., предвид физическите травми и последвалите усложнения.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- М.Г.Ш.и С.Г.З..
Свидетелката
М.Ш.заявява, че се запознала
с Е.З. след приемането й за лечение в УМБАЛ ”**”. Твърди, че състоянието на ищцата след
инцидента било тежко, по лицето й имало много кръвонасядания, очите й били с
кръвоизливи, не можела да помръдне от леглото, имала множество фрактури,
оплаквала се от силен световъртеж. При направено образно изследване на главата
чрез скенер се установило наличието на хематом в мозъка и пострадалата била
преместена в отделение по Неврохирургия, където останала около една седмица.
Впоследствие била настанена в Клиника по ЛЧХ за провеждане на лечение на
тежките травми по лицето. Свидетелката сочи, че при ищцата била констатирана
загуба на слуха, появил се и силен тремор на ръцете. През цялото време на
престоя й в болничното заведение пострадалата била на легло, изпитвала силни
болки, не можела да се самообслужва и за нея грижи полагали близките й. След
изписването й, поради продължаващия силен тремор, се наложило да се направи
консултация с невролог, като предприетото лечение било безрезултатно.
Свидетелят З. депозира показания, че след инцидента майка му била приета за лечение в УМБАЛ „**“- КОТ, където била извършена оперативна интервенция по повод установено счупване на лявата ръка. Състоянието й било изключително тежко, лицето й било изцяло деформирано, подпухнало, дясното око не се виждало, а лявото било черно. Ищцата изпитвала силни болки в цялото тяло, оплаквала се от главоболие и световъртеж, имала силен тремор в ръцете и брадата, констатирани били множество фрактури. Поради счупването на челюстта й пострадалата не можела да извършва дъвкателни движения. Направено било изследване на слуха й, при което се констатирала пълната му загуба. Установило се още наличие на кръвоизлив в малкия мозък с хематом, което наложило спешното преместване на ищцата в Клиника по Неврохирургия за провеждане на медикаментозно лечение. След това същата била приета в Отделение по ЛЧХ, където била извършена операция на лицевите кости. По време на болничния престой пострадалата била непрекъснато с придружител, тъй като била в невъзможност да се храни, придвижва самостоятелно и обслужва в санитарно-хигиенно отношение. След изписването й продължила да изпитва силни болки, което наложило извършване на преглед от специалист-ортопед. При направено ново рентге-ново изследване в КОТ се констатирало счупване на кост в таза, което било причина ищцата да не може да се придвижва. По повод появилия се силен тремор били проведени последващи консултации с невролог, предприето било медикаментозно лечение, което не дало резултат. Свидетелят твърди, че процесният инцидент се отразил неблаго-приятно и на психическото състояние на ищцата, тя се чувствала потисната, страхувала да излиза навън и да пресича улици, изгубила съня си, без медикаменти не можела да спи, загубила около 15 кг от теглото си. Особено негативно се отразило на психиката й обстоятелството, че не може да се обслужва, което я карало да се чувства непълноценна и в тежест на близките си. Освен това изпитвала големи притеснения за майка си, за която полагала грижи преди инцидента. Поради влошеното психическо състояние на ищцата била потърсена психиатрична помощ и предприето лечение, което продължава и към настоящия момент. Свидетелят сочи, че преди ПТП ищцата била жизнен, енергичен и ангажиран човек, грижила се за майка си, която е на ** години, контактувала с приятелки, след това обаче животът й изцяло се променил, имала нужда от постоянна помощ дори при извършване на най-елементарни ежедневни дейности, ограничила социалните си контакти.
За доказване на претърпените имуществени вреди вследствие на увреждането ищцата е представила фактури №**********/02.01.2020г. и №**********/16.01.2020г., издадени от УМБАЛ „**” ЕАД, фактура от 24.02.2020г. на „Софармаси” ЕООД и фискални бонове, установяващи направени разходи за заплатен болничен престой и за закупени лекарствени средства в общ размер на 382,03лв.
Не е спорно между страните и се установява от представената справка от ИЦ на ГФ, че МПС- автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег. № **, е било към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговор-ност” с полица № BG/22/11**********, издадена от ответника.
Безспорно е, че на 07.01.2020г. ищцата е предявила претенция за обезщетяване пред застрахователя. С писмо изх.№4402/22.04.2020г. ответникът е уведомил същата за необходимостта да представи допълнителни документи, като е посочил, че при представените такива по преписката не е налице основание за изплащане на обезщетение.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Според чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреж-дане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В процесния случай не е формиран спор между страните, че към датата на настъ-пилото пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно правоотноше-ние по застраховка „ГО” за увреждащия автобус марка „Ирисбус“, модел „Сителис“, рег. № **.
Не е спорно, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Доказа се, че на 02.01.2020г. е настъпило ПТП, предизвикано от виновния водач М.М., при което е пострадала ищцата. С протоколно определение от 15.10.2020г. по н.о.х.д. №5134/2020г. на ** съдът е одобрил постигнато между РП- ** и подсъдимия споразумение, с което М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”а” вр. ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 НК, като му е наложено съответното наказание.
С оглед
постигнатото споразумение в хода на наказателното производство, имащо
последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал.1 НПК/ и съгласно чл.300 от ГПК,
следва да се приемат за доказани обстоятелствата относно авторството,
противо-правността
на деянието и вината на М. М. за настъпване на ПТП.
На следващо място, от ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от приетите заключения на КСМАТЕ и КСППЕ, се установи,
че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени
вреди.
Видно от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа
експертиза, при процесното ПТП на ищцата са причинени- контузия на мозъка, пострав-матичен кръвоизлив в
лява малкомозъчна хемисфера, линеарно счупване на дясна слепоочна кост, счупване на голямото
крило на пиперодовидната кост, загуба на слуха, линеарно счупване на дясната
част на максилата, наличие на кръв в десния горно-челюстен синус, счупване на дясната ябълчна кост,
счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване на горното рамо на
дясната срамна кост, контузия на главата и тялото, периорбитални кръвонасядания
двустранно, разкъсно-
контузна рана на челото. Лечението й е проведено в болнично заведение и домашна
обстановка, извършени са оперативни интервенции, последвал е дълъг оздравителен
процес, през който постра-далата е изпитвала болки и страдания с голям интензитет, имала е затруднения при придвижването и самообслужването. Установени са от
експертизата необратими последици вследствие на физическите травми- пълна
загуба на слуха на ищцата, необратим характер на настъпилия тремор на тялото,
ръцете и брадата й, който тремор е довел до промяна в говора, липса на координация
и до невъзможност да изпълнява ежедневни нормални действия.
Въз основа на заключението на КППЕ,
стана ясно, че преживеният инцидент е оставил трайни негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на
ищцата. Установи се, че Е.З. е била в
ситуация на остър стрес и посттрав-матично разстройство, като и към настоящия момент при нея се наблюдава ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние.
С оглед констатациите на коментираните експертизи и предвид изслушаните показания на свидетелите М.Ш.и
С.З. /последните,
преценени по правилата на чл. 172 от ГПК/, които съдът кредитира като
логични, последователни, убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления от
преживяванията на ищцата, се налага
извод за доказаност на претърпените от
последната неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между
настъпилите вредни последици и пътнотранспортното
произшествие. Установи се, че
вследствие на получените телесни повреди ищцата
е търпяла болки и
страдания с
голям интензитет, сериозно са били нарушени установения й ритъм на живот и
утвърдени ежедневни навици, в продъл-жителен период от време същата е в
невъзможност да се придвижва самостоятелно и да се самообслужва, изпитва
затруднения при храненето, наложило се е да се ангажира помощ от близки в
семейството, каквато необходимост преди инцидента не е съществувала. Освен това
при пострадалата се е проявила остра стресова реакция, налице е тревожно
депресивно разстройство, вследствие на травмиращото събитие същата изпитва
страх от самостоятелно пресичане на улици, притеснява се треперенето на тялото си
и реакцията на околните от това, поради което се самоизолира.
При така установените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а доколкото по делото
не се спори, че автобусът, управляван от деликвента М., е бил застрахован със застраховка
„ГО” при ЗК „Лев
инс“АД към датата на настъпване на събитието, то доказани се явяват пред-поставките по чл. 432, ал.1 КЗ, пораждащи отговорността на ответника за
репариране на претърпените от ищцата вреди.
Обезщетението, дължимо за търпените от ищцата неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последва-лите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
По делото се установи, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на
ищцата са причинени посочените в заключението на КСМАТЕ травматични увреждания, които са засегнали редица
телесни функции и определят влошеното й здравословно състояние в един дълъг период от
време, довели са до промяна в начина й на живот, ограничаване на самостоятелното
й придвижване и обслужване, преустановяване на социалните й контакти. Уврежданията на пострадалата са били съпроводени
със значителни по интензитет болки и страдания, с обездвижване, невъзможност за извършване на ежедневни
обичайни дейности, с труден възстановителен период,
който все още не е приключил.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете, че с не по-малка
интензивност и продължителност са били отрицателните психически изживявания на
ищцата вследствие на увреждащото събитие. Инцидентът е оставил дълбок и травмиращ отпечатък върху психиката на
пострадалата, като негативните преживявания не са отзвучали и
към момента са все още актуални и активни. Имайки
предвид така установените обстоятелства и съобразявайки
възрастта на ищцата, време-траенето на оздравителния
процес, неблагоприятните трайни последици от травма-тичните увреждания, констатацията на вещото лице ** М.Б. за неприключил възстановителен процес, както и икономическите
условия в страната към правно-релевантния момент /02.01.2020г./, чийто обективен белег са
и лимитите на застра-ховане, съдът намира за справедлив за обезщетяване на всички
претърпени от ищцата неимуществени
вреди претендирания от нея размер от 132 000 лв., при
което искът се явява доказан по
основание и размер и следва да се уважи така, както е предявен.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищцата е представила фактури, издадени от УМБАЛ „**” ЕАД и „Софармаси” ЕООД, и фискални бонове, които установяват разходи за заплатени такси за подобрени битови условия за престой- 160 лв. и за закупуване на лекарствени средства на стойност 222,03 лв. или общо 382,03 лв. Писмените доказателства не са оспорени от ответника, като от съдържанието им е видно, че разходите са направени в периода на оздравителния процес, а според заключението на КСМАТЕ, закупените медикаменти са във връзка с лечението на травмите, поради което следва да се приеме, че разноските се намират в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане и са били наложителни за преодоляване на неговите последици. Следова-телно, предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди е основателен и следва да се уважи в заявения размер от 382,03 лв.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахо-вания, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застра-хователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че ищцата е предявила на 07.01.2020г. претенция за плащане на обезщетение за претърпените вреди пред ответното дружество- застраховател на отговорния за вредите деликвент, която е най-ранната дата в случая. Ето защо, за периода от 07.01.2020г. до 14.07.2020г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ ответникът дължи обезщетение за забава върху определеното застрахователно обезще-тение за неимуществени вреди от 132 000лв. Съгласно чл.162 ГПК и използвайки компютърна програма за изчисляване размера на лихвата за забава, съдът го определя на 6 966,67 лв. т.е. толкова, колкото се претендира от ищцата.
Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорното искане по чл.86 ЗЗД, при което дължимите обезщетения за неимуществени и иму-ществени вреди ще се присъдят заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-14.07.2020г. до изплащането им.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, възлизащи в размер на 1 316,30 лв.- заплатена държавна такса върху първоначално заявения размер на исковите претенции.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.В. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /съгласно ДПЗС от 14.07.2020г. - л. 154 от делото/. В случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.1, т.3 и т.5 от Наредба №1/2004г. за мини-малните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 4 170 лв. - за защита по иска за неимуществени вреди; на сума в размер на 300 лв. –за защита по иска за имуществени вреди и 678,33 лв.- за защита по иска за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 148,33 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 4 260 лв. – държавна такса върху увеличения размер на предявения иск за неимуществени вреди /106 500лв. както и сумата от 862,40лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграж-дение на вещи лица по допуснатите КСМАТЕ /350лв./ и КСППЕ /512,40лв./ .
Присъдените на ищцата суми следва да се заплатят по посочената в исковата молба банкова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК *********,
със седа-лище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Симеоновско шосе“ №67 А, да
заплати на Е.Н.З., ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер на 132 000 /сто
тридесет и две хиляди/ лв., представляваща застрахо-вателно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахо-вателна полица № BG/22/11**********, за претърпени от ищцата
неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства в резултат на получените травматични
увреждания при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.01.2020г. в **, причинено
виновно и противоправно от М.П.М. при управление на автобус марка „Ирисбус“,
модел „Сителис“, рег. №**, собственост на „Хеброс бус“ АД; сума в размер на
382,03 /триста осемдесет и два лв. и три ст./ лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от ищцата от същото увреждане и изразяващи се
в направени разходи за лечение; ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 14.07.2020г. /датата
на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане; сумата
от 6 966,67/ шест хиляди деветстотин шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем
ст./ лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 132 000лв. за
периода от 07.01.2020г. до 14.07.2020г., както и сумата от 1 316,30 /хиляда
триста и шестнадесет лв. и тридесет ст./ лв.- разноски за производството.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК *********, със седа-лище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Симеоновско шосе“ №67 А, да заплати на адвокат Р.Е.В. ***, с адрес на упражняване на дейност- **, сума в размер на 5 148,33 /пет хиляди сто четиридесет и осем лв. и тридесет и три ст./ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване безплатно процесуално представителство на ищцата Е.Н.З., ЕГН **********, по т.д. №434/2020г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Симеоновско шосе“ №67 А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 4 260 /четири хиляди двеста и шестдесет/ лв.- дължимата държавна такса, както и сумата 862,40 /осемстотин шестдесет и два лв. и четиридесет ст./лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица по допуснатите по делото КСМАТЕ и КСППЕ.
Присъдените на ищцата Е.Н.З., ЕГН **********, суми да се изплатят от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, с титуляр – Е.Н.З..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: