Р Е Ш Е Н И Е
№262180/6.7.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 7772 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „Д.З.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е предявен иск за
заплащането на сумата от 2 лева – частичен иск от претенция в пълен размер от
959,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му
л.а. *** с рег. №****, нанесени при застрахователни събития, настъпили на
09.11.2019 г. и на 13.11.2019 г., на паркинг в гр. В., ул. „П.Р.“. Претендират
се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
И Ищецът е собственик на л.а. *** с рег. №****. На
09.11.2019 г., паркирал автомобила на улица „П.Р.“, гр. В.. При завръщане при
автомобила ищецът установил, че била увредена задната броня на автомобила, а на
13.11.2019 г. установил, че била увредена и предната броня на автомобила. На
същата дата уведомил застрахователя за установеното. Към датата на
застрахователното събитие, страните по делото са обвързани в застрахователно
правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за застраховка на МПС с
покритие „Пълно Каско“. За настъпилото увреждане на застрахования автомобил,
ищецът уведомил ответника, а последният образувал ликвидационна преписка по
щета №*/*г. Извършени били оглед и опис-заключение, като на ищеца била
изплатена сумата от 290,60 лева. Според ищеца тази сума е значително по-ниска
от необходимата за ремонт на автомобила, а именно - 1250 лева. Така, след
заплащане на сумата от 290,60 лева, ищецът намира, че ответникът следва да му
доплати сума в размер на 959,40 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Сочи, че ищецът е поискал
ликвидацията да бъде осъществена като застрахователното обезщетение бъде
определено по експертна оценка на застрахователя. Твърди, че застрахователното
обезщетение е изплатено след като е удържана сумата от 569,37 лева – неплатена
часто от застрахователната премия. Заявява, че застрахователната сума възлиза
на сумата от 29000 лева, като съгласно застрахователния договор, за едно
застрахователно събитие, заявено пред застрахователя само по декларация на
застрахования собственик, определеното и евентуално дължимо обезщетение не може
да надхвърля 10 % от 29000 лева или 2900 лева. Сочи, че ищецът сам е определил
начинът, по който да бъде изчислено дължимото застрахователно обезщетение, а
именно – по експертна оценка на застрахователя. Изплатеното застрахователно
обезщетение е реално дължимото и съответства на условията, при които е бил
сключен процесният договор.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
С доклада по делото, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:
ищецът е собственик на л.а. *** С РЕГ. №****; между страните е сключен
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № */* г., валидна
за времето от 00.00 ч. на 16.04.2019 г. до 23.59 ч. на 15.04.2020 г., същият е
действащ към посочените от ищеца дати – 09.11.2019 г. и 13.11.2019 г,; обстоятелствата
относно механизма на настъпване на ПТП; подадено от ищеца на дата 13.11.2019
г., уведомление за щета.
Страните не спорят, че ответникът
е определил размер на застрахователното обезщетение – 290,60 лева, като същото
е приспаднато от дължима от ищеца вноска по застрахователния договор.
Процесният автомобил е произведен
през 2010 г., като това обстоятелство се установява от приложените по делото
писмени доказателства.
Съгласно приложен препис от
документ за самоличност на ищеца, се установява, че същият е с постоянен адрес:***.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че уврежданията по автомобила на ищеца е възможно да са причинени,
по степен и вид, по сочения от ищеца начин, като е налице причинно-следствена
връзка между въздействието върху автомобила и уврежданията. Вещото лице сочи,
че пазарната стойност на ремонтните дейности възлиза на сумата от 892,91 лева;
средната пазарна стойност на труда за този клас автомобили е 36,54 лева за
човекочас; стойността на ремонта по Методика на застрахователя е 295,20 лева, а
стойността на ремонта по цени на доверени сервизи – 417,60 лева.
По искане на ответника, по делото
е проведена повторна САТЕ, в състав от две вещи лица, заключението по която е
прието по делото. Експертите потвърждават изразеното в първата експертиза
становище относно механизма на настъпване на вредите и наличието на
причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и уврежданията.
Намират, че общият размер на средната пазарна стойност на щетата е в размер на
1109,92 лева; средната пазарна стойност на труда за този клас автомобили е 808
лева; общата стойност на ремонта, съгласно Методиката на застрахователя е
290,60 лева, а общата стойност на ремонта, по цени на доверени сервизи, с които
застрахователят има сключени договори е в размер на 426 лева. Констатирано е,
че уврежданията по процесния автомобил, по щета №*/*г. са отремонтирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и
основателен.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока
на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Механизмът
на произшествието, конкретните вреди и причинно-следствената връзка са
установени и страните не спорят по същите. Не е спорно и че ответникът е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по щета № */*г., в размер на 290,60
лева.
Спорният
въпрос между страните е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно
чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Възражението на
ответника, че ищецът сам е поискал обезщетението да бъде определено въз основа
експертна оценка и поради това му е изплатена сумата от 290,60 лева, е
неоснователно. Експертната оценка не е единственият възможен начин за
определяне стойността на щетата. Съгласно сключения между страните
застрахователен договор, със същия са определени два начина за обезщетяване –
„експертна оценка“ и „доверен сервиз“, като при определяне размера на
застрахователното обезщетение не е била съобразена посочената императивна
разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, а минималните размери, определени с Методиката
към Наредба №24/2006 г. на КФН. Доколкото по делото не се представиха
доказателства, между страните по застрахователния договор, да е била налице
уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се приеме, че
застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а
именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго от същия вид и качество. Не се установи наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение. Не се установи и сбъдване на която и да
е от хипотезите по чл.13 ОУ към застрахователния договор.
В отговора на исковата молба се
твърди, че е налице сбъдване на условието по чл.14.1 от ОУ, а именно – при
непредставяне на документ по чл.9.6 ОУ, застрахователят може да приеме за
доказано настъпване на застрахователното събитие само въз основа декларация на
застрахования, като в този случай дължи обезщетение в размер на 10 % от
застрахователната сума, като общият размер на щетите, признати въз основа
декларация на застрахования, не може да надхвърли 20 % от застрахователната
сума. Нито в отговора на исковата молба, нито в приложената застрахователна
преписка се твърди, че ищецът не е представил конкретен документ за доказване
на застрахователното събитие и установяване размера на вредата. В чл.9.6 ОУ
изчерпателно са изброени документите, които могат да бъдат изискани от
застрахования, в случай на: ПТП, пожар, злоумишлени действия на трети лица,
кражба, грабеж на МПС, природни бедствия и аварии. Бланкетното позоваване от
ответника на клауза от Общите му условия за Автомобилна застраховка Каско+, без
да бъде конкретизиран точният документ, който застрахованият следва да
представи, както и значението му за установяване събитието и размера на
вредата, не може да се възприеме като основание за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради което, съдът намира, че ответникът не
доказа основателността на въведеното възражение за приложимост на клаузата по
чл.14.1 ОУ.
В
заключението по повторната експертиза, вещите лица сочат, че средната пазарна
стойност на щетатата е в размер на 1109,92 лева, като изрично отбелязват, че овехтяването
на автомобила не е съобразено. Посочената от вещите лица стойност на щетата е
съобразена с изискването на разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, поради което и не
е приложена обезценка. Доколкото коефициентът на овехтяване е инкорпориран в
самата застрахователна стойност, същият не следва да се прилага при изчисляване
размера на застрахователното обезщетение /решение №79/02.07.2009 г. по т.д.
№156/2009 г. на ВКС, ТК, 1 т.о./.
При
данни, че средната пазарна стойност на щетата е 1109,92 лева, а застрахователят
е определил застрахователно обезщетение в размер на 290,60 лева, което е
приспаднал от дължима от ищеца, по застрахователния договор, сума, то искът на
последния за заплащане на 2 лева, заявен като частичен от претенция в пълен
размер на 959,40 лева е основателна и същата следва да бъде уважена. Съгласно мотивите
на ТР №3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, обективните предели на силата на пресъдено нещо
на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото, а по останалата част, може да се формира нова – различна сила на
пресъдено нещо. Законната лихва се претендира с начална дата, датата на
подаване на исковата молба – 09.07.2020 г.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото, в общ размер на 550 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***, с титуляр – адвокат С.З..
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2 лева – частичен иск от претенция в пълен размер от
959,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му
л.а. *** с рег. №****, нанесени при застрахователни събития, настъпили на
09.11.2019 г. и на 13.11.2019 г., на паркинг в гр. В., ул. „П.Р.“, на основание
чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 550 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с въззивна жалба, пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: