№ 7475
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110165285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „С.В“ АД е предявило против Г.Ч. К. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи суми по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №47035/2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с
адрес: гр.София, ж.к. „Света Троица“, бл.106, вх.3, ет.3, ап.169, по договорна сметка №
**********, за периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., като били доставени ВиК
услуги за обща сума от 1601.50лв. които не били заплатени в срок, поради което била
начислена и лихва за забава.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, която в срок е
подала отговор, в който оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, оспорва
размера на реално потребеното количество ВиК услуги, така и прави възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 200 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
1
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е
доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води,
за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача. По
възражението за давност – е разпределил в тежест на доказване на ответника, че спрямо
него е било налице изискуемо вземане, за което е изтекъл необходимия в закона срок, в
който случай ищецът следва да докаже, че са налице действия по спиране/прекъсване
на давността.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 47035/2021 по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 12.08.2021г. заявление по чл.410
ГПК от „С.В“ АД срещу Г. Ч. К.. Съдът уважава в цялост заявлението и на 24.08.2021г.
издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника
за сумата от 1601.50лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги за имот в
гр.София, ж.к. Света Троица, бл.106, вх.3, ап.169, за периода от 28.05.2019г. до
23.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 207.21лв. за периода от 28.06.2019г. до 23.04.2021г.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по
чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и
на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която
посочва, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
От справка за лице ИКАР за ответницата се установява, че същата е собственик на
½ ид.ч. от имота в гр.София, ж.к. Света Троица, бл.106, вх.3, ап.169, като оборима
презумпция за вярност за справката ИКАР, създадена с оглед чл.2, ал.5 ЗКИР не е
оборена от ответницата, отделно от това видно и от адресната регистрация на
ответницата – същата е с вписан посочения адрес. С оглед притежаването на ½ ид.ч. от
имота, ответницата отговаря за ½ от задълженията като потребител по см. на § 1, ал.1,
т.2, б. "а" ЗРВКУ.
Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца
ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество, съответно има ли суми
погасени по давност.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са
приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е
2
доставял ВиК услуги до имота в общ размер на стойност от 1601,50лв. От съдебно-
счетоводната част на заключението се установява, че фактурираните количества ВиК
услуги били в съответствие с начислените от ищцовото дружество. Общият размер на
задълженията за главница възлизал на 1601,50лв., като лихвата за забава върху
дължимите суми, изчислена от ССчЕ е в размер на 144.01лв.
С оглед горното, съдът приема за доказано, че през процесния период страните са
били в облигационни отношения, като ищецът е доказал извършени ВиК услуги,
остойностени на 1601,50лв, с оглед заключението в съдебно-техническата част, така и
начислената дължима лихва за забава била в размер на 144.01лв. Следователно
основателен се явява искът за главница за сумата от 800,75лв., а искът за лихва за
забава се явява основателен за сумата от 72лв., доколкото се установява, че ответницата
като потребител отговаря за ½ от задълженията.
По възражението за давност – съдът намира същото за неоснователно.
Вземанията за ВиК услуги представляват периодични такива и се погасяват с
тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД – с оглед тълкуването дадено в ТР
3/18.05.2012г. по т.д.т. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, която се прекъсва с „предявяване
на иск“ по см. на чл.116, б. „б“ пр. 1 ЗЗД. Вземането от страна на ищеца е било
претендирано със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК от 12.08.2021г., като
след подадено в срок възражение по чл.414 е предявен настоящият иск по реда на
чл.422 ГПК. В чл.422, ал.1 ГПК е уредена фикция, че „искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението“, с оглед на което се приема, че към 12.08.2021г. е
прекъсната погасителната давност за вземането, като процесните вземания са за
периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., поради което процесните вземания не са
погасени по давност.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат двете страни, като ответницата
не е доказала сторени разноски. Ищецът е претендирал разноски в исковото
производство в размер на 77,89лв. за д.т., разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100лв., както и разноски за депозит за допуснатата
КСТСчЕ в размер на 400лв. По ч.гр.д. № 45693/2020г. на ищеца са присъдени разноски
в размер на 36,17лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски в размер на 37.50лв.
за д.т., 48лв. за юрк.в., както и 192лв. депозит за в.л. за исковото и 17.50лв. за д.т. и
24лв. за юрк.в. за заповедното или общо в размер на 319лв.
Така мотивиран Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В“ АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *******, сгр.2А, положителни
установителни искове реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, че Г. Ч. К., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. *******, дължи сумата от 800.75лв., представляваща главница за потребени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр.София, ж.к. *******, кл.№ **********, за периода от
28.05.2019г. до 23.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 28.06.2019г. до 23.04.2021г. в размер на 72лв., за които
суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.08.2021г. по
3
ч.гр.д. № 47035/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 1601.50лв., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния
претендиран от 207.21лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Г. Ч. К., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. *******, да заплати на „С.В“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, *******, сгр.2А, разноски по делото в общ размер на 319лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4