Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 28.03.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело №13093 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20203165 от 21.09.2020 г.по
гр.д. № 81003/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав е признaто за установенопо
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ЕС на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев бряг, община Несебър,
представлявано от управителя Я.Д.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 10 ЗУЕС сумата от 3 440,70 лв.,
представляваща левовата равностойност на 1759,20 евро - общ размер на неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновяване
на ЕС на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев
бряг за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.06.2018 г. до окончателното плащане. Със същото решение А.В.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, е осъден да заплати на ЕС на комплекс „И.“
в к. к. Слънчев бряг,
община Несебър, представлявана
от управителя Я.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК, сумата от 689 лв., представляваща разноски по делото,
както и сумата от 560,81 лв.. представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. № 42926/18 г. по описа на СРС, 56 състав/.
Недоволен от решението е останал
ответникът А.В.Г., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост,
постановяването му при неправилно приложение на материалния закони
процесуалните правила. По-конкретно се поддържа, че че
съдът в нарушение на материалния закон е приложил 5-годишната давност, а не
кратката 3-годишна давност, доколкото претендираните
вземания от ищеца се явяват периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в“
от ЗЗД.Искането към въззивната инстанция е да
отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЕС на комплекс „И.“
в к. к. Слънчев бряг, община Несебър, представлявано от управителя Я.Д.А.,
оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК писмен отговор. Искането към въззивната
инстанция е да потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно.
Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При
тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски градски
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявенят пред първоинстанционния
съд иск е установителен при правна квалификация
чл.415 вр.чл.422 от ГПК – за
установяване по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане
за сумата от 3 440,70 лв., представляваща левовата равностойност на 1759,20
евро - общ размер на неплатени еднократни годишни вноски за ремонт и обновяване
на ЕС на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев бряг за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.06.2018 г.
до окончателното плащане.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК на възражение от
ответника против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид
разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е
налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално
допустимо.
В исковата молба се излага, че ответникът
А.В.Г. е собственик на апартамент В2 - 03, построен в к. к.Слънчев бряг, община
Несебър, на ет. 2 от жилищна сграда № 51500.506.193.1,построена в ПИ с
идентификатор 51500.506.193, представляваща самостоятеленобект
в сграда с идентификатор 51500.506.193.1.13, с площ от 73,30 кв. м. За
сградата, в която се намира апартамента на ответника, е учредена етажна
собственост в комплекс „И.“, представлявана от председателя на УС -Я.Д.А.,
вписана с уведомление по чл. 46Б от ЗУЕС дообщина
Несебър Н5 - ЕС - 102/24.08.2018 г. С протокол от ОС наЕС
от 27.07.2015 г. и 28.07.2015 г., поради необходимост от извършване намножество ремонтни работи и обновление на ЕС в комплекс „И.“,
е взеторешение да се събират от собствениците
еднократни парични вноски за ремонт иобновяване на
общите части в комплека в размер на по 7 евро за кв.
м. от площтана всеки един самостоятелен обект, ведно с
идеални части от общите части. С протокол от 27.07.2016 г. на ОС на ЕС в
комплекс И. е взеторешение ежегодната парична вноска
за ремонт и обновяване на общите части вкомплекса за
2016 г. да се запази в размер на 7 евро за кв. м. от самостоятелнитеобекти
на собствениците, а за следващите години вноските за собствениците насамостоятелни обекти в ЕС да бъдат редуцирани съответно
на по 5 евро за кв. м. от площта на самостоятелните обекти за собствениците,
които ползват лично ине предоставят под наем
притежаваните от тях обекти на трети лица туристи, ипо
7 евро за кв. м. от площта на самостоятелните обекти за собствениците, коитопредоставят под наем притежаваните от тях обекти на
трети лица туристи. С протокол от 10.08.2016 г. на ОС на ЕС в комплекс И. е взеторешение дължимите вноски за съответните финансови
години да бъдат плащаниот собствениците на
самостоятелни обекти в срок до 15 април на съответнатагодина.
Твърди, че ответникът дължи за притежавания от него самостоятеленобект
в комплекс „И.“ еднократна годишна парична вноска ремонт изаобновление
за финансовите 2015 г. и 2016 г. по 7 евро за кв. м., съответно - 513,10 евро
за финансовата 2015 г. и 513,10 евро за финансовата 2016 г., а за финансовите
2017 г. и 2018 г. еднократна годишна вноска по 5 евро за кв. м., съответно в
размер на по 366,50 евро за финансовата 2017 г. и 366,50 евро за финансовата
2018 г. Посочва се, че ответникът не е заплатил определените с решенията на ОС
на ЕС еднократни годишни парични вноски за финансовите 2015 г., 2016 г., 2017
г. и 2018 г. в общ размер от 1759,20 евро, с левова равностойност от 3440,70
лв., поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ТПК по което било образувано ч. гр. д. № 42926/18 г. по
описа на СРС, 56 състав, за заплащане на посочените вземания, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 42926/18 г. по описа на СРС, 56 състав било подадено възражение в срока по
чл. 414. ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания от съда за предявяване на
иск за установяване на съществуването на процесните
задължения.
По делото е представен нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 135, том XIII, рег. № 7808, дело № 2423 по описа
на нотариус с рег. № 110 на НК, от който се установява, че на 31.08.2007 г.
„И. – 2007“ ООД е продало на А.В.Г. следния недвижим имот, находящ
се в к. к. Слънчев бряг - запад, община Несебър, а именно - апартамент В2 - 03,
с площ от 63.98 кв. м., на втори жилищен етаж, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, една спалня, баня с тоалетна и една тераса, при граници: североизток -
общи части, югоизток - ап. В2 - 02, югозапад - външен зид, северозапад - ап. В2
- 04, отдолу - ап. В1 - 03 от първи етаж, отгоре - ап. В3 - 03 от трети етаж,
заедно с 3,484 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на
73,30 кв. м.
Безспорно е, че за сградата, в
която се намира процесния апартамент, е учредена
етажна собственост в комплекс „И.“, представлявана от председателя на УС - Я.Д.А.,
вписана с уведомление по чл. 46Б от ЗУЕС до община Несебър с рег. № Н5 - ЕС -
102/24.08.2018 г. Съгласно т. 5
от протокол от ОС на ЕС в комплекс „И.“ от 27.07.2015 г. и 28.07.2015 г. е
взето решение да се събират от собствениците еднократнипарични
вноски за ремонт и обновяване на общите части в комплекса в размер на по 7 евро
за кв. м. от площта на всеки един самостоятелен обект, ведно с идеални части от
общите части.
Съгласно т. 7 от протокол от
27.07.2016 г. на ОС на ЕС в комплекс „И.“ е взето решение ежегодната парична
вноска за ремонт и обновяване на общите части в комплекса за 2016 г. да се
запази в размер на 7 евро за кв. м. от самостоятелните обекти на собствениците,
а за следващите години вноските за собствениците на самостоятелни обекти в ЕС
да бъдат редуцирани съответно на по 5 евро за кв. м. от площта на
самостоятелните обекти за собствениците, които ползват лично и не предоставят
под наем притежаваните от тях обекти на трети лица туристи, и по 7 евро за кв.
м. от площта на самостоятелните обекти за собствениците, които предоставят под
наем притежаваните от тях обекти на трети лица туристи.
Съгласно т. 12 от протокол от
10.08.2016 г. на ОС на ЕС в комплекс „И.“ е взето решение дължимите вноски за
съответните финансови години да бъдат плащани от собствениците на самостоятелни
обекти в срок до 15 април на съответната година. Освен това е взето решение, с
което ОС на ЕС е възложило на управителя неплатените годишни вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“ на ЕС за финансовите 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 години
да бъдат събрани от неплатилите собственици по съдебен ред.
Видно от протокол за поставяне на
съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС И. в курортен комплекс Слънчев бряг
от 16.08.2018 г. е, че на входната врата на блок А и блок В от комплекс И. в к.
к. Слънчев бряг е поставено съобщение, че протоколът от ОС на ЕС, проведено на
10.08.2016 г. в 18.00 ч. в междублоковото пространство на комплекс „И.“ в к. к.
Слънчев бряг, заедно с приложенията към него, е изготвен и оригиналът от
протокола и приложенията към него са при управителя на ЕС - Я.Д.А. - ап. А208 и
са на разположение на собствениците.
Съгласно т. 1 от протокола от ОС
на ЕС „И.“ в курортен комплекс Слънчев бряг от 04.08.2017 г. е взето решение длъжниците към ЕС да бъдат предупредени, че следва да
платят таксите си в 1 - седмичен срок, считано от 04.08.2017 г.
С влязло в сила на 23.10.2017 г.
решение от 09.06.2017 г. по гр. д. № 764/16 г. по описа на РС - Несебър е
отхвърлен искът с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от А.В.Л.срещу ЕС на
комплекс „И.“ в к. к. Слънчев бряг за отмяна на взетите решения по т. 1, 3, 7 и
9 от проведеното на 27.07.2016 г. ОС на ЕС И. в курортен комплекс Слънчев бряг.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове при
квалификацията на чл. 6, ал. 1,т. 10 от ЗЕУС.
Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС предвижда, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. За уважаването напредявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената
претенция, а именно: обстоятелството, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда в режим на
етажна собственост, както и размера на притежаваните от него идеални части от
общите части на сградата; наличието на взети от общото събрание на етажните
собственици решения, определящи размера на дължимите годишни вноски за ремонт и
обновление на общите части на процесната сграда.
Съобразно изложеното по-горе
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти
в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Безспорно от
представения по делото нотариален актза покупко - продажба на
недвижим имот № 135, том XIII, per. N 7808, дело №
2423 по описа на нотариус с per. № 110 на НК се
установява, че през процесния период ответникът е
имал качеството собственик на самостоятелен обект в ЕС на комплекс „И.“ в к.
к. Слънчев бряг – на апартамент В2 - 03, находящ се в
к. к. Слънчев бряг - запад, община Несебър, с площ от 63,98 кв. м., на
втори жилищен етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, една спалня, баня с
тоалетна и една тераса, заедно с 3,484 % ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента ведно
с общите части възлиза на 73,30 кв. м.
С описаните по-горе влезли в сила
решения по протокол от ОС на ЕС от 27.07.2015 г. и 28.07.2015 г., от 27.07.2016
г. и от 10.08.2016 г. са взети решения да се събират от собствениците
еднократни парични вноски за ремонт и обновяване на общите части в комплека в размер на по 7 евро за кв. м. от площта на всеки
един самостоятелен обект, ведно с идеални части от общите части, за 2015 - 2016
г., а от 2017 г. вноските за собствениците на самостоятелни обекти в ЕС да
бъдат редуцирани съответно на по 5 евро за кв. м. от площта на самостоятелните
обекти за собствениците, които ползват лично и не предоставят под наем
притежаваните от тях обекти на трети лица туристи, и по 7 евро за кв. м. от
площта на самостоятелните обекти за собствениците, които предоставят под наем
притежаваните от тях обекти на трети лица туристи, като посочените вноски
следва да се заплащат в срок до 15 април на съответната година. Така взетите
решения са влезли в сила, същите са валидни и ответникът е обвързан с тях. В
тази връзка следва да се обърне внимание, че изводите на първоинстанционния
съд в тази насока са правилни. Както и СРС е отбелязал в мотивите към решението
си в ЗУЕС е уреден специален ред и е предвиден преклузивен
срок, в който етажният собственик може да потърси от съда защита като предяви
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и да поиска отмяна на незаконосъобразните решения на
ОС на ЕС, какъвто няма данни да е предявен. Оспорването на взетите решения от
ОС на ЕС от ответника в настоящото производство под формата на възражение е
недопустимо както е приел и първоинстанционния съд. При
липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което
производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност /и то
само по въведените с исковата молба пороци/, взетите решения на ОС се стабилизират
и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ
съдебен контрол, какъвто се цели чрез въведеното в тази насока възражение от
ответника.
По възражението за изтекла
погасителна давност: следва да се съобрази дали годишната вноска за ремонт и
обновление на общите части има характер на периодично плащане и какъв е
приложимият давностен срок към него. Съгласно
разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризират
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземането за годишна
вноска за ремонт и обновление на общите части не се изчерпва с едно изпълнение.
То възниква всяка година, като не е обусловено от условия. Няма значение дали и
колко точно разходи са извършени за поддръжката на общите части. Собстеникът, ползвателят или обитателят трябва да заплаща
вноската всяка година. С оглед на дадената по-горе задължителна дефиниция на
понятието, вземанията за вноска за ремонт и обновление на общите части, са
периодични такива и по отношение на тях приложима е специалната 3-годишна
давност. В тази връзка, направения от първоинстанционния
съд извод за приложимост на общата петгодишна давност в настоящия случай, е
неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като в случая сумите
се дължат годишно. За годишната вноска за 2015 г. не е предвиден конкретен
падеж, такъв е предвиден за 2016 г. и следващите. Приложима е разпоредбата на
чл. 38. (1) ЗУЕС, която предвижда решенията на общото събрание да се изпълняват
в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от получаването на писмена покана, връчена по реда
на чл. 13, ал. 2 - ал. 6, което означава, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД и давността започва да тече от възникване на вземането. При това
положение, погасени по давност ще са всички вземания, възникнали преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 27.06.2018
г., или вземания възникнали преди 27.06.2015 г. Претендираната
от ЕС еднократна годишна вноска за 2015 г. е определена и приета с решение на
ОС на ЕС от 27 и 28 юли 2015 г., в размер на 7 евро на кв.м. от площта на
притежаваните самостоятелни обекти, ведно с притежаваните части от общите части
на сградата. На проведеното събрание на
27 и 28 юли 2015 г. ОС на ЕС не е взело решение за срока за изпълнение на
решенията му, не са представени и доказателства за това кога решението е
сведено до знанието на ответника, затова при преценката за това дали е изтекла
давността, съдът приема възможно най-благоприятия
падеж за възражението за изтекла давност на ответника, съответно съдът приема,
че вноската за годишната такса за 2015 г. е дължима от деня на вземане на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от датата
на подаване на заявлението, а именно -27.06.2018 г. С оглед на това, че
предявяването на иск представлява действие, прекъсващо давността – арг. чл. 116, б. Б ЗЗД, съдът намира, че погасителната
давност е прекъсната преди същата да изтече. В случая решението на ОС на ЕС, с
което е определен размерът на годишната вноска за ремонт и обновление на общите
части ЕС за 2015 г., е взето на 28.07.2015 г. и оттогава до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.06.2018 г., не са
изтекли 3 години, които изтичат на 28.07.2018 г. Не е изтекла давността и по
отношение на вземанията за годишната
вноска за управление и поддръжка на общите части за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
доколкото не са изтекли три години от възникването им до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. От изложеното дотук следва, че възражението на
ответника за изтекла давност за вноската за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
което се поддържа и във въззивната жалба, е
неоснователно.
Предвид обстоятелството, че
ответникът е обвързанот посочените по-горе, влезли в
сила решения на ЕС и доколкото същият не е ангажирал доказателства за
погасяване на задълженията си към ЕС на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев бряг за процесния период, то предявеният иск с правно основание чл.
6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС е изцяло основателен, както правилно е приел и СРС.
В упражнение на правомощията по
чл. 272 от ГПК и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е длъжен да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна ЕС
на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев бряг, община Несебър има право на разноски
като същата е представила доказателства за направата на такива в размер на 600 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна
защита и съдействие № 224/16.11.2020 г. които въззивникът
следва да бъде осъден да му заплати.Така претендираното
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което възражението на въззивника, направено в молба вх. № 267786 от 10.02.2022 г.
в условията на евентуалност, за прекомерност на претендираното
от процесуалния представител на въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАрешение
№ 20203165 от 21.09.2020 г. по гр.д. № 81003/2018 г.
на СРС, ІІ ГО, 56 състав, вкл. в частта
за разноските.
ОСЪЖДАА.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЕС на комплекс „И.“ в к. к. Слънчев
бряг, община Несебър, представлявана от управителя Я.Д.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решениетоне подлежи обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.