№ 49
гр. Сливница, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100336 по описа за 2021 година
АНН. П. АН. е предявила срещу Г. Г. СТ., иск, с който моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат предоставени упражняването на родителските права спрямо К.Г.
С., роден на **г. с ЕГН ********** на майката, АНН. П. АН., като бъде определен адрес на
местоживеенето му на адреса на майката – гр.Д., ул.“П.“ №6; да се определи режим на
личните отношения на детето с бащата, Г. Г. СТ., а именно всяка първа и трета неделя от
месеца от 10,00ч. до 16,00ч. и 15 дни през лятото, през време несъвпадащо с годишния
отпуск на майката, както й да бъде осъден ответника, да заплаща, ежемесечна издръжка в
размер на сумата по 400,00лв. за детето, К.Г. С., считано от 17.03.2020г., ведно със законната
лихва за забава на всяка ежемесечна вноска, считано от падежа й до отпадане на
основанието за даването или изменението й.
В исковата си молба, твърди, че ответника е баща на К.Г. С., роден на **г. с ЕГН
**********. Твърди, че до навършване на една година и два месеца от раждането на детето с
ответника са живеели заедно. След този момент са се разделили, като детето е останало да
живее при майка си, която била поела почти изцяло грижите по отглеждането му. Твърди, че
ответникът рядко взема детето при себе си и рядко му се обажда по телефона. Твърди, че
след раздялата си , ответникът не е заплащал издръжка на детето, както и не му е купувал
нищо необходимо. Твърди, че нуждите на детето възлизат на 750лв. месечно, като
претендира ответникът да заплаща 400лв. от тях, считано от 17.03.2020г.
Ответникът, Г. Г. СТ., в определеният срок за писмен отговор, по реда на чл.131 от
ГПК, е представил такъв. С отговора си, ответникът изразява съгласие упражняването на
родителските права по отношение на малетното дете, К.Г. С. , да се упражняват от майка му,
както и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майка му. По иска за
определяне на режим за лични контакти с детото и издръжката оспорва изложената от
ищцата фактическа обстановка, излагайки твърденията си. Твърди, че регулярно е заплащал
в годините дължимата издръжка на детето по банковата сметка на маката, ищцата в
производството. Оспорва претендирания размер на издръжката, като счита, че му е
непосилен. Излага съображенията си. Предлага режим на лични отношения със синът си.
1
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски
по съразмерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обстоятелствата, че от съжителството си, страните имат родено дете - К.Г. С., роден
на **г. с ЕГН ********** не се оспорват от тях.
Не се спори между страните упражняването на родителските права спрямо К.Г. С.,
роден на **г. с ЕГН ********** да се упражняват от майката, АНН. П. АН., като бъде
определен адрес на местоживеене на детето на адреса на майката – гр.Д., ул.“П.“ №6.
АНН. П. АН. и Г. Г. СТ. са родители на К.Г. С., роден на **г. с ЕГН **********.
Родителите на детето нямат сключен граждански брак. Живели на семейни начала. След
раждането на детето родителите заедно полагат грижи за домакинството и за детето си.
Между родителите се пораждат конфликти. От края на 2011г., бащата на детето не живее с
майката. Живее в гр.София, а майката и детето живеят в гр.Д., където живея и към момента.
Ищцата работи в МВР-ГДГП-РДГП-Д. и за периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 20 330,57лв. или средно по 1637,25лв.
бруто на месец. Представени са доказателства за направени разходи от ищцата за детето за
дрехи, учебни пособия, мебели, мобилен телефон и др.
Ответникът , работи в „** и за периода .01.2020г.- 08.2021г. е получил брутен доход
от общо 19646,96 лв. или средно по 1637,25лв. бруто на месец.
Представени са доказателства, от които е видно, че за 2020г. ответникът е превел по
сметка на АНН. П. АН. сума в размер на общо 400,00, като за периода от м.март 2020г. вкл
до март 2021г. вкл., ответникът е превел по сметка на АНН. П. АН. сума в размер на
280,00лв. с отбелязване „захранване на сметка“.
Представени са доказателства от ищцата и неоспорени от ответника за закупувани от
нея дрехи обувки учебни пособия, мебели, велосипед мобилен телефон за детето , К.Г. С..
Представени са доказателства, от които е видно, че ответникът на 21.08. 2014г. е
сключил договор за банковкредит обезпечен с ипотека на недвижим имот, по който е
солидарен длъжник с Галина Събева Делирадева, с представени дозателства за месечна
вноска по него в размер на 535,26лв. – общо главница и лихви. На 04.08.2020г., ответникът е
сключил договор за лизинг на автомобил за срок от 72 месеца, представени доказателства за
месечна вноска по него – 484,04лв.
От изготвения и приет социален доклад, изготвен от АСП, Д”СП”- Сливница е
видно , че от съвместното си съжителство АНН. П. АН. и Г. Г. СТ. имат родено едно дете –
К.Г. С.. До раздялата на двамата родители през м. май 2011г., детето е отглеждано от
двамата родители в семейна среда на адреса на бащата в гр.София. След раздялата им,
майката поема грижите за него и се местят в наследствен на майката имот в гр.Д.. Здравните
и образователни потребности на детето са осигурени. Детето разполага със собствена стая в
жилището, обзаведена според нуждите му и с осигурени устройства за онлайн обучение.
Майката разчита на пълната подкрепа своята майка, с която живеят на едни адрес.
Родителите не възпрепятстват контактите на детето с който и да е от тях.
От разпитаните в хода на производството свидетели, Евгени Делирадев – брат на
съпругата на ответника, поискан от ответната страна се установа следното: Ответникът
живее с новото си семейство в ипотекирано жилище, като полага грижи за децата на жената
, с която живее, като не е техен биологичен баща. Знае , че ответникът е привързан към
синът си, което е възприел лично при срещите си с тях. Познава и ищцата, т.к. са били
приятели, но след раздялата им не е виждал ищцата. Не знае дали ответникът заплаща
издръжка на синът си, както и не знае дали биологичния баща на децата на сестра му
2
получават издръжка от баща си. От свидетелските показания на св. К.А., брат на ищцата ,
поискана от ищцовата страна се установи, че до връзката между детето и ответника е
веднъж-два пъти годишно. Свидетелства, че връзката се поддържа от детето, като много
рядко се случва ответникът да дойде да вземе детето, като в последния момент ответникът
се оказвал ангажиран, което натъжавало детето. Свидетелства, че ответникът е давал пари за
издръжка на детето епизодично и малки суми, като не знае конкретика.
Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат
за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му
развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от
двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от
районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се
цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в
брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е
настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство
имат роден син – К. С. , роден на 30.09.2021г. Установи се, че от 2011г., родителите са
разделени, като детето К. С. остава при майка си . При разделеното живеене на родителите,
те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно
право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК.
Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при
родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще
живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат
това. Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се
лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в
живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични
отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права,
така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито
законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител
- дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти
е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Според ППВС№1/1974г.
под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в
нейната цялост.
При определяне на мерките относно при кого от страните да живее детето и кой от
тях да упражнява родителските права спрямо него, страните не спорят , като са съгласни
упражняването на родителските права да се възложи на майката, както и местоживеенето на
дететето да е на адреса на майката- ищцата, АНН. П. АН..
3
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения
между бащата, Г. Г. СТ. и детето К. С.. От една страна, с оглед задължителния характер на
разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в
случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид
възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата
и детето. При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при
когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето
и особеностите на конкретния случай (в т.ч. възрастта на детето и фактът че страните не
живеят в едно населено място). От събраните доказателства стана ясно, че връзката на
детето с бащата не е стабилна, епизодична е и предимно по телефон. Установи се нуждата
на детето да общува пълноценно с баща си. В тази връзка, намира, че предложеният от
ищцата режиме твърде тесен и не би могъл в пълна степен да постига целите си, а именно
осигуряване на достатъчно време за общуване между бащата и детето. Предложеният от
ответника режим е твърде неясно очертан и съобразен единствено и само с комфорта на
бащата, но както съдът отбеляза по-горе, в настоящото производство следва да бъдат
защитавани интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и
родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето
на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с
другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна.
Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните. Поради горното с оглед привързаността и желанието на детето да се среща с
бащата и желанието на бащата да се грижи за него, съдът намира че на бащата следва да
бъде определен един разширен режим на лични контакти, а именно: всяка трета седмица от
месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 10 дни през лятото и 5 дни през
зимната ваканция на детето, през време, което не съвпада с отпуска на майката, като тя се
задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните,
през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;
на рождения ден на детето – 30.09. бащата има право да вижда сина си за не по-малко от 2
часа, а при невъзможност на следващия ден. При осъществяване на режима на лични
контакти, бащата ще взема детето от дома на майката и го връща там.
Следва за яснота на страните да бъде отбелязано още, че така определения режим на
лични контакти подлежи на промяна при промяна на обстоятелствата.
Ответникът, Г.С. е баща на детето, К.Г. С. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1,
ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на
средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед възрастта е
дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе
предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен
еквивалент. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
4
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя, като трябва да се има пред вид, че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От друга страна доходите, които е във
възможностите да реализира бащата са над средните за страната, доколкото той е млад,
здрав и в трудоспособна възраст. Не се установи бащата да има задължение да издържа и
на друго непълнолетно лице, т.к. бе установено, че децата в семейството му, са от първия
брак на съпругата му. Следва да се отбележи, че освен издръжката бащата не участва по
други начини във възпитанието и отглеждането на детето, К.. Не закупува необходимите
дрехи, учебници, не плаща негови извънкласни курсове, не води детето на почивки, не
заплаща тренировките му. Детето е ученик в пети клас, на същото се дават джобни пари за
храна през седмицата, когато е на училище и такива за свободното му време, понеже е във
възраст в която се вижда с връстници и приятели навън от дома си. Детето ползва
интернет, телефон, желае да посещава извънкласни мероприятия, които неговата майка му
осигурява. Необходими са суми за закупуване на учебни пособия и материали. Изброените
потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст. От друга страна касателно
възможностите на бащата да заплаща издръжка в увеличен размер следва да се
отбележи, че същият няма задължения за издръжка на друго непълнолетно дете, както
беше споменато по-горе, работи, получава доходи позволяващи му да изплаща вноските
по закупен апартамент и нов автомобил, докато майката на детето, фактически отглежда
същото и се грижи всячески за него.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът
намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето К. има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на около 560 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен
състав намира, че бащата следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за детето си К.,
а останалите 210 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Ето защо искът за издръжката се явява основателен за сумата в размер на 350 лева
месечно за детето К., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.03.2021г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
поради което и следва да бъде уважен в този размер и да се отхвърли до сумата над 350 лева
до 400 лева. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.
По отношение предявеният иск с правно основаниечл.149 СК за присъждане на
издръжка за минал период в размер на 400 лв. считано от 17.03.2019г. до предявяване на
иска, съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се
претендира най – много за период от една година от преди предявяването на иска пред съда.
В случая ищцата търси от ответника издръжка за минало време за детето , К. в размер на
400.00 лв. за периода от 17.03.2020г. до 17.03.2021г. в размер на 12 месечни вноски или в
общ размер от 4800.00 лв.
5
За основателността на този иск следва да се установи,че в горепосоченият период
детето, К. С. е отглеждано от майката, като бащата не е предоставял издръжка или
съответно - не е предоставял цялата дължима от него издръжка за осигуряването на условия
на живот, необходими за нормалното развитие на детето. При установяване на горното в
тежест на ответника е да докаже,че в процесния период е предоставял дължимата от него
издръжка /в натура или пари/ за отглеждането на детето.
От събраните по делото доказателства , свидетелски показания и изготвения
социален доклад , се установява, че от раздялата между родителите, ищцата и детето, К. С.,
живеят в жилището на ищцата / факт, който не се оспорва от страните/. От представените
разпечатки от банкови извлечения на ищцата, поискани от ответника, е видно че в периода
на претендираната издръжка за минал период , ответникът е подпомагал ищцата, като е
заплащал по банковата й сметка епизодично суми, които възлизат в общ размер на 280,00лв.
( 17.06.2020г.-100,00лв., 08.09.2020г. – 60,00лв., 30.09.2020г. – 60,00лв., 02.12.2020г. –
60,00лв.).
Съдът намира че предявеният иск за периода от 18.03.2020г. до 18.02.2021г. вкл., е
основателен, т.к. грижите за детето са полагани от майката, ищцата, и доказателства в този
период, ответникът да е предоставял дължимата от него издръжка /в натура или пари/ за
отглеждането на детето, не са представени, извън посочената по-горе сума в размер на
280,00лв.. По отношение на претендираният размер от 400,00лв. месечно, съдът намира, че
доказателства не са събрани. Предвид действалата към процесния периода
противоепидемична обстановка в страната ни и фактът, че училищното обучение бе
преимуществено неприсъствено и съществуваше забрана за провеждане на извънкласни
мероприятия, съдът намира, че е дължим минимален размер на издръжката, който към
процесния период е в е в размер на 152,50лв. / представляващи ¼ от минималната работна
заплата за страната към момента, която съгласно ПМС №350/19.12.2019г. възлиза в размер
на 610,00лв./ за периода от 17.03.2020г. до 17.12.2020г. и в размер 162,50лв.
/представляващи ¼ от минималната работна заплата за страната към момента, която
съгласно ПМС №331/26.11.2020г. възлиза в размер на 650,00лв./ за периода от 17.01.2020г.
до 17.03.2020г. . Предвид изложенотоискът следва да бъде уважен за периода от
01.12.2018г. до 01.02.2019г. в размер на 1687,50лв. общо, от които следва да се извади
сумата от 280,00лв. Предвид всичко изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за
размер от 1407,50лв. и да се отхвърли за сумата над 1407,50 лева до 4800лева
Относно разноските:
Предвид изхода на делото – частично уважаване претенциите и на двете страни,
както и с оглед характера на производството, разноските на страните следва да останат така
както са направени. С оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК,
представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да
се понесат от страните, така, както са направени. Подавайки молба по чл.127, ал.2 СК,
родителите се обръщат към съда с искане за администриране на гражданско-правните
отношения във връзка с грижата за децата и постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите. Когато в молбата родителят е посочил
упражняването на родителските права да бъде възложено на него, всъщност той изразява
становище относно начина, по който иска да се осъществи съдебната намеса, но не
предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от искането, с което е сезиран,
съдът може да постанови детето да живее при другия родител( ответник по молбата), който
да упражнява родителските права. Като последица от това, не следва да бъдат присъждани и
разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не
се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което
замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца /Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д.
6
№ 3423/2015г. на ВКС на РБ, I г.о./.
Предвид обстоятелството, че липсва отбелязване каква част от заплатеният от ищцата
адвокатски хонорар е за предявеният иск по чл.149 СК, то искането за присъждане на
разноски в тази част не следва да се уважава.
Върху ответникът, предвид изхода на делото следва да бъде присъдена държавна
такса върху присъдената издръжка, а именно в размер на общо 560,30лв., от които 504,00лв.
за присъдената издръжка за бъдещо време и 56,30лв., за присъдената издръжка за минал
период.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К.Г.
С., ЕГН:********** на майката, АНН. П. АН., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето, К.Г. С., ЕГН:********** на майката, АНН.
П. АН., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Г. Г. СТ., ЕГН **********, с
детето К.Г. С., ЕГН:**********, както следва:
-всяка трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване;
- 10 дни през лятната и 5 дни през зимната ваканция на детето, през време, което не
съвпада с отпуска на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година;
- на рождения ден на детето ( 30.09.) бащата има право да вижда сина си за не по-
малко от 2 часа, а при невъзможност на следващия ден.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на
майката и го връща там.
ОСЪЖДА Г. Г. СТ., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка за детето
К.Г. С., ЕГН:**********, чрез майката, АНН. П. АН., ЕГН:**********, в размер на
350.00/триста и петдесет/лева, считано от датата на подаване на иска – 18.03.2021г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 350
лева до 400 лева като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, бащата, Г. Г. СТ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на детето К.Г. С., ЕГН:**********, чрез майката, АНН. П. АН.,
ЕГН:**********, като неин законен представител, издръжка за минало време - за периода
от от 18.03.2020г. до 18.02.2021г. включително, в размер на общо 1407,50лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА, за сумата над 1407,50 лева до
4800лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, Г. Г. СТ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд-Сливница държавна такса в размер на 560,30 /петстотин и шестдесет
лева и 30 ст./лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта относно издръжката.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8