№ 3705
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100506980 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 6798 от 15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1030/2024
г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, са отхвърлени предявените от
Р. Г. А. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва:
сумата от 503,09 лева, представляваща главница по договор за потребителски
заем CASH-10039232/08.10.2012 г., ведно със законната лихва за периода от
16.04.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 264,91 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.12.2012 г. до
10.05.2013 г.; сумата от 62,20 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 04.01.2013 г. до 27.03.2014 г., както и сумата от 325,00 лева –
съдебни разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20238500401077 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им
събиране.
Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и
отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 8,
вр. ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.
1
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищцата Р. А., в която са изложени
съображения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Според
въззивницат неправилно районният съд е приел, че към датата на подаване на
исковата молба не е изтекла приложимата в случая погасителна давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист. В тази връзка намира, че не
може да бъде възприето становището, че перемпцията е без правно значение
за давността и, че направеното искане за прилагане на способ за принудително
изпълнение по перемирано дело следва да бъде изпълнено и е
противопоставимо на длъжника. Намира за несъстоятелен и аргументът, че
постъпило искане за приложение на изпълнителен способ по прекратено
изпълнително производство означава единствено, че съдебният изпълнител
следва да преобразува новото искане в ново отделно изпълнително дело.
Застъпена е теза, че това становище не държи сметка, че започването на
принудително изпълнение е уредено с изрични законови разпоредби, които
изискват нарочно волеизявление на кредитора с нормативно уредено
съдържание, пред местно компетентен съдебен изпълнител, по изрично
разписан ред, като едно искане за прилагане на изпълнителен способ не може
просто да бъде приравнено на молба за започване на принудително
изпълнение. В жалбата е посочена и практика на Върховния касационен съд, в
която е прието, че изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановлението на съдебния
изпълнител няма конститутивно действие. Според въззивницата последното
извършено валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността са
изпратените на 05.11.2014 г. запорни съобщения до различни търговски банки
с цел налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца.
Сочи, че след това доколкото в 2-годишен период не са извършвани никакви
валидни изпълнителни действия, то на 05.11.2016 г. изпълнителното дело е
било прекратено по силата на закона и последващи изпълнителни действия се
явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на
страните по вече прекратеното изпълнително производство.
Предвид изложеното е отправена молба до въззивния съд за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на такова, с което исковата претенция
да бъде уважена.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез юрк. И.С. е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който е взето становище за допустимост, но неоснователност на
същата. На първо място според въззиваемия правилно районният съд е приел,
че началният момент на давността е 26.06.2015 г. Намира, че първото
предприето срещу длъжника действие в изпълнителното производство,
водещо до прекъсване на давността, е от 09.06.2017 г., когато съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение и банкови
сметки на длъжника, както и, че след това давността е прекъсвана
многократно.
В отговора е цитирана и съдебна практика, в която е прието, че за
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по
давност е без значение искането от взискателя за предприемане на определен
2
изпълнителен способ да е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. Според въззиваемия
правилно и в синхрон с утвърдената практика на съдилищата районният съд е
приел, че настъпилата перемпция по изпълнителното дело е без правно
значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия
по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на
погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
С оглед изложеното в отговора е отправена молба до настоящата
инстанция за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод
за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154
ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на въззивницата във връзка с неговата
правилност. Според настоящата съдебна инстанция същите са изцяло
неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави следното:
Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата
инстанция, касае правното значение на перемпцията по отношение на
погасителната давност.
С приетото в хода на производството Тълкувателно решение № 3/2023 от
04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на
ВКС, като е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Това разрешение представлява задължителна практика за съдилищата, с която
настоящият съдебен състав следва да се съобрази.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение перемпцията и
давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Върховните съдии са посочили, че давността е институт на материалното
право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
3
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато
разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на
длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес
със своята активност, както и, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал
с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата
защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава
да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена
до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане.За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването
на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело №
20148500401740 по описа на ЧСИ А.Б., същото е образувано на 29.10.2014 г.
Следва да се има предвид даденото с Тълкувателно решение № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително
разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на
4
горепосоченото изпълнително дело на 29.10.2014 г. до 26.06.2015 г. давност не
е текла по време на изпълнителния процес. Първото предприето срещу
длъжника действие в изпълнителното производство, водещо до прекъсване на
давността, е от 09.06.2017 г., когато ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. Давността е
прекъсвана многократно – на 09.06.2017 г. – с налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника, на 06.11.2017г. – с
налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума,
на 05.06.2018 г., когато взискателят е поискал ЧСИ да предприеме действия по
събиране на вземането, на 07.05.2019 г. – с налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, по молба на взискателя от 21.09.2020 г., на 18.11.2020 г.,
на 13.08.2021 г. – с налагане на запор върху банкови сметки, по молби на
взискателя от 19.08.2021 г. и от 19.06.2023 г., на 08.09.2023 г. – с налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника.
В рамките на новата петгодишна давност и преди тя да е изтекла, на
06.11.2023 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 202385004001077 по описа на ЧСИ А.Б., с район на
действие СГС.
Ето защо и предвид възприетото в горецитираното Тълкувателно
решение № 3/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията на въззивницата досежно
правното значение на перемпцията по отношение на погасителната давност.
Към датата на образуване на изп. дело № 202385004001077 по описа на ЧСИ
А.Б. ищцата е имала изискуеми задължения към взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което той разполага с валиден изпълнителен титул.
Ето защо искът по чл. 439 ГПК е неоснователен, а решението на
първоинстанционния съд, с което е отхвърлен е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 6798 от 15.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1030/2024 г. на Софийски районен съд, 43-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Г. А. с ЕГН
********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК
5
********* сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6