Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1074 08.04.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5355 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
подадена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6 против Р.А.К. с адрес ***, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1,
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за мобилни услуги от 26.04.2016 г., е
предоставил на ответника мобилен телефонен номер ***( за срок от 24 месеца по
план ***със стандартен абонамент в
размер на 19,99 лева. Ответната страна не изпълнила задълженията си по договора
в общ размер на 183,67 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.07.2016г. -14.10.2016г. На същата дата и
по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател сключил с
К., като лизингополучател Договор за лизинг, с който на последната било предоставено за
временно и възмездно ползване устройство с обща лизингова цена в размер на 23
лева месечно, платимо на 23 равни вноски всяка в размер на 1 лев.
По договора за лизинг ответната страна дължала
сумата от 20 лева, сформирана от лизинговите вноски за отчетен период
15.07.2016г. – 14.12.2016г. За горепосочените задължения били издадени следните
фактури:
-№ ***/15.08.2016г.
за отчетен период 15.07.2016г. – 14.08.2016г., със срок за плащане-
30.08.2016г., за сумата от 146,97 лева, представляваща неплатени абонаментна
такса, ползвани услуги и лизингова вноска. От фактурата ищецът претендира
сумата от 144,69 лева, поради извършено частично плащане в размер на 2,28 лева
-
фактура № ***/15.09.2016г. за отчетен период 15.08.2016г. – 14.09.2016г., със
срок за плащане- 30.09.2016г. издадена за сумата от 20,99 лева, представляваща
неплатена абонаментна такса и лизингова вноска.
-фактура
№ ***/ 15.10.2016г. за отчетен период 15.11.2016г. – 14.12.2016г., със срок за
плащане- 30.12.2016г., издадена за сумата от 314,06 лева, представляваща
неплатени неустойка и лизингови вноски. От цитираната фактура ищецът претендира
само сумата от 17 лева, представляваща начислени накуп лизингови вноски за
горепосочения предпочетен номер.
Ищецът
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 16549/2018г. по описа на
ПРС, с което претендирал главница в размер на 203,67 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Съдът издал Заповед
за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът подал
исковата молба, инициирала образуването на настоящото производство, с която
претендира установяване спрямо ответника на дължимостта на сумата от общо
203,67 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски, за които е представен списък.
В
срока по чл. 131 ГПК, от назначения на ответната страна особен представител –
адв. Р.И. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Счита, че неправилно са отчетени
задълженията на ответната страна, без да са приспаднати плащанията на длъжника
на абонаментните такси и ползваните услуги. Съображения се излагат в писмена защита,
депозирана от назначения на ответната страна особен представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 16549/2018г. по описа на ПРС, 4-ти гр. състав се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 9128/24.10.2018г. за следните суми: сумата от
203,67 лева, задължение по договор за мобилни услуги от 26.04.2016г.,
представляваща абонаментни такси в размер на 183,67 лева и лизингови вноски в
размер на 20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2018г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски-
заплатена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът
е предявил в срок настоящия иск, който е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
делото са приети, като писмени доказателства: фактура № ***/15.08.2016г., фактура № ***/15.09.2016г.,
фактура № ***/ 15.10.2016г., Договор за мобилни услуги от 26.04.2016г., Договор за лизинг и Общи
условия към него, Общи условия на „Теленор България” ЕАД и Декларации за
приемането им.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Относно
основателността на предявения иск, съдът намира следното:
Ищецът основава вземането си на
сключените между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от
26.04.2016г. и Договор за лизинг от 26.04.2016г.
От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, породени от сключените договори. По
силата на същите, ищецът е предоставил
на ответника мобилен телефонен номер ***( за срок от 24 месеца, по план ***със
стандартен абонамент в размер на 19,99
лева. Ответника не установи при негова доказателствена тежест да е изпълнила задълженията си по договора в общ
размер на 183,67 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 15.07.2016г. -14.10.2016г.
Установява
се също, че на посочената дата и по повод процесния договор, ищецът, в
качеството си на лизингодател е сключил с ответника Р.К., като лизингополучател Договор за лизинг, по силата на който на последната е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство с обща лизингова цена
в размер на 23 лева месечно, платима посредством внасяне на 23 равни вноски,
всяка в размер на по 1 лев.
Установява се, от приетите писмени
доказателства, че ответната страна е извършила частични плащания, като не се
ангажираха от последната доказателства да е изпълнила задължението си в размер
на 20 лева по договора за лизинг, сформирана от лизинговите вноски за отчетен
период 15.07.2016г. – 14.12.2016г. За горепосочените задължения ищецът е издал три броя фактури, а именно: фактура с № ***/15.08.2016г. за отчетен период
15.07.2016г. – 14.08.2016г., със срок за плащане- 30.08.2016г., за сумата от
146,97 лева, представляваща неплатени абонаментна такса, ползвани услуги и
лизингова вноска. От същата се претендира от ищеца сумата от 144,69 лева, като
се признава извършено частично плащане в размер на 2,28 лева, фактура № ***/15.09.2016г.
за отчетен период 15.08.2016г. – 14.09.2016г., със срок за плащане- 30.09.2016г.
издадена за сумата от 20,99 лева, представляваща неплатена абонаментна такса и
лизингова вноска, както и фактура № ***/ 15.10.2016г. за отчетен период
15.11.2016г. – 14.12.2016г., със срок за плащане- 30.12.2016г., издадена за
сумата от 314,06 лева, представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски.
От цитираната фактура ищецът претендира само сумата от 17 лева, представляваща
начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер.
От
анализа на приетите по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
изправна страна по процесните договори за предоставяне на мобилни услуги и
лизинг, като е издал и фактури за вземанията, в посочените размери, по които е
извършено частично плащане от ответната страна, поради което се претендира
неплатения остатък. При доказателствена тежест за ответника да установи плащане
на дължимите суми, не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока,
поради което и предявеният установителен иск ще се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски има
ищецът, за същите е представен списък и е са налице доказателства за реалната
им направа, като се констатираха от съда в размер на общо 735 лева /седемстотин
тридесет и пет лева/ разноски в настоящото производство /от които – заплатена
държавна такса в размер на 75 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева, както и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева/. В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на общо
385 лева /заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева/ и по същите следва да се произнесе настоящия съд с осъдителен
диспозитив съобразно тълкувателната практика на ВКС на Р. България.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо ответника Р.А.К. с адрес ***, че дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 203,67 лева /двеста и
три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща задължение по договор за
мобилни услуги от 26.04.2016г., сформирана, както следва: абонаментни такси в
размер на 183,67 лева и лизингови вноски в размер на 20 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда- 22.10.2018г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с № 9128/24.10.2018г.
по ч.гр.д. № 16549/2018г. по описа на ПРС, 4-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Р.А.К. с адрес
***, да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6 сумата от общо 735 лева /седемстотин тридесет и пет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, от които –
заплатена държавна такса в размер на 75 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, както и възнаграждение за особен представител в размер на
300 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
общо 385 лева /триста осемдесет и
пет лева/, от които- заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК