Р Е
Ш Е Н
И Е260295/24.6.2021г.
гр.
ЯМБОЛ.24.06.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........27.05.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .............................Й.П.............................……................и в присъствието на
прокурора...................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………...…...гр.дело N .2954... по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на К.П.Р.
***, с която желае да бъде ОТМЕНЕНО наложеното със Заповед № ***г. на *** на
Община С. дисциплинарно наказание „***" за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КТ.
Посочва, че въз основа на трудов договор № ***,считано
от 13.01.2014год. до настоящия момент заема длъжността „***" в Община С.
Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна.
На първо място посочва, че описаното като фактическа
обстановка в заповедта за наказание не съответства с правната квалификация на
наложеното наказание.
На второ място, че заповедта
е издадена в разрез с действителното фактическо положение, случило се на
17.09.2020 г. в информационния център на Община С. Твърди, че в посоченото
време е ползвала регламентираната 15минутна почивка, като е посетила аптеката и
застрахователния офис за да получи застрахователния си договор. Посочва, че около
09.45-09.50часа ищцата е била в ***, в сградата на общ. С. В Центъра е била
колежката й Н.Г. и *** на общината Р.С., като не е имало чакащи граждани за
обслужване. Същият ден ищцата не е ползвала регламентираната й почивка, поради
излизането до аптеката в гр. С.
На трето място, не споделя
изложеното в заповедта за наказание, че посоченото като нарушение не е
малозначително. По отношение на изложеното, че ищцата има предходно наложено
дисциплинарно наказание, посочва, че същото е обжалвано и , като е
образувано производство в ЯРС по гр.д. №***год.
Счита, че от описаното
деяние, не са настъпили и не биха могли да настъпят неблагоприятни последици за
работодателя, предвид кратковременното отсъствие от работното място на изключително
близко разстояние, както и наличието на друг служител на същото работно място.
Отсъствието, е направено за сметка на регламентирана почивка, която в
последствие не е ползвана от ищцата.
На следващо място предвид липсата на
настъпили вредни последици, невъзможността за настъпване на такива за
работодателя, поради изключителната краткотрайност на отсъствието за от около 15минути,
за сметка на регламентирана почивка, на изключително близко разстояние от
работното място, прави извод за „МАЛОЗНАЧИТЕЛНОСТ" на деянието.
Претендира за
присъждане на направените разноски.
В хода на
съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло същия като неоснователен.
Не споделя и оспорва изложените в исковата молба
твърдения и възражения. Счита, че издадената заповед е законосъобразна, а
наложеното с нея наказание-справедливо.
Според ответника атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган и в съответствие с изискваният на чл.195, ал.1 от КТ. В
същата са изрично посочени нарушителят, нарушението, и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Заповедта е и
подробно мотивирана, съдържаща в пълнота изложение на фактическата обстановка,
събраните по преписката доказателства, изводите на работодателя въз основа на
тях, както и доводи за вида на наложеното наказание, причините за налагането
му, включително и мотиви за неналичие на малозначителност.
Спазена е и
процедурата по издаването й, като в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.1
от КТ от работника са изискани писмени обяснения с нарочна заповед на
работодателя. Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена срещу подпис на
работника, като е отбелязана датата на връчването.
Твърди, че с
поведението си, Р. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като
преждевременно е напуснала работа, както е посочено в заповедта. За отсъствието
си не е уведомила прекия ръководител, нито е поискала разрешение от
работодателя. С чл.126, т. 1, пр.2 и 3 от КТ на служителя са вменени задължения
да бъде на работното си място до края на работното време и да използва цялото
работно време за изпълнение на възложената работа. Установеното работно време,
съгласно 'Устройствен правилник за вътрешния трудов ред в община С. (УП) е от
8.00ч. до 17.00ч., като в чл.18, ал.1 от раздел II на същия е регламентирано,
че работното време на *** (работното място на ищцата) е непрекъснато с
междучасови почивки по график.
Аргументът на ищцата,
че отсъствието й било направено за сметка на регламентираната почивка, е
несъстоятелен. Така наречената „регламентирана почивка", е обективирана в
чл.18, ал.2 от УП, който сочи, че съответните служители ползват 2 почивки от по
15 мин. от Ю.ООч. до 10.15ч. и от 14.30ч. да 14.45ч., без напускане на
сградата на администрацията. Видно от установените по преписката
обстоятелства по докладна записка на Р.С. и обясненията на служителката Н.Г.,
първо - ищцата не е отсъствала 15мин., както твърди, а 30 мин. и второ - същата
няма законова и подзаконова възможност да замества своеволното си напускане на
работа с регламентираната почивка, още повече, че и при регламентирана почивка
не следва да напуска сградата на общината.
Последващите изменени
твърдения на служителката за ходене до аптека, целящи възпроизвеждане на
уважителна причина за отсъствието, не съответстват на събраните по преписката
доказателства и правилно са възприети от работодателя за неверни.
Обстоятелството, че
при връщането й на работа нямало чакащи граждани, не освобождава ищцата от
отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, поради преждевременно напускане
на работа, още повече, че същата няма как предварително да предвиди наличието
или не на клиенти за обслужване. Не случайно нейното работно време е
непрекъснато, тъй като през *** преминава най-големия поток от клиенти, като
там се приемат абсолютно всички документи, насочени към общината от физически и
юридически лица и се предоставя информация на всеки, имащ необходимост от
такава.
Твърдението за
малозначителност на нарушението също намират за несъстоятелно, като
работодателят е изложил мотиви в заповедта в тази връзка и е преценил
цялостното поведение на служителката, липсата на критичност към извършеното,
намерението да заблуди работодателя за наличие на уважителни причини, предходно
дисциплинарно нарушение, както и обстоятелствата, че срещу Р. няколкократно са
подавани жалби от граждани за нелоялно обслужване, което е довело и до промени
в оценяването й при периодичните междинни срещи с оценяващия ръководител и в
които случаи работодателят е проявил не веднъж снизходителност и не й е налагал
наказания. Всички тези обстоятелства сочат на системност и трайна воля за
извършване на нарушения на трудовата дисциплина и няма как да обосноват
малозначителност на настоящото нарушение.
Посочва,
че работодателят е посочил в мотивите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради които налага най-лекото предвидено в закона дисциплинарно
наказание.
При
това положение, счита издадената заповед за законосъобразна, а наложеното с нея
наказание - за правилно и справедливо.
Молят,
за отхвърляне на така предявения иск като неоснователен и недоказан , като му
бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложената заповед № ***г. издадена от *** на Община С. на осн.чл.195, ал.1 от КТ, във връзка с
чл.188, т.1, вр. с чл.187, ал.1,т.1, пр.2, вр. чл.126,т.1, пр.2 и т.3 от КТ,
във връзка с Докладна записка № ***г. на *** на Община С. и дадени писмени
обяснения на лицето на осн.чл.193,ал.1 от КТ К.П.Р. на длъжност: ***, отдел „***“
е наказана с дисциплинарно наказание „***“ – по чл.188,т.1 от КТ за нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в това , че на 17.09.2020г. в Сградата
на общинска администрация-гр.С., преждевременно е напуснала работа, като в
рамките на работното време и преди приключването му – през времевия период от
9.20ч. до 9.50ч., е отсъствала от мястото си на работа, респ. от работното си
място: ***-*** при Община С., при установено работно време от 8.00ч. до
17.00ч., съгласно Устройствевн правилник на общинска администрация на община С.,
като за същата дата не е ползвала законоустановен отпуск.
Видно
от представеното допълнително споразумение от 28.02.2017г. ищцата е в трудово
правоотношение с ответната община на длъжност *** –дофинансиране отдел „***“ –
гр.С.
С
отговора си ответникът е представил докладната записка от Р.В.С. – *** на
общината от 17.09.2020г., заповед на ***на общината № ***г., с която нарежда на
ищцата да даде писмени обяснения, обяснения дадени от ищцата вх.№ ***г., както
и заповед № ***г. на *** на общината, с която е наредено на Н.А.Г. – *** в
приемна от отдел“***“ да даде писмени обяснения и дадени писмени обаснения от
същата вх.№ ***г. Ответника е представил и правилника за вътрешния трудов ред в
Община С. от 2014г.
По
делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката
Н.Г. заяви, че работи с ищцата заедно на една и съща длъжност. Посочва, че по
случая е давала писмени обяснения. Твърди, че на 17.09.2020г. в службата е
дошъл клиент за нотариална заверка, поради което се наложило да се обади на г-жа
С. да слезе да зевери декларацията. Клиента бил отпратен да се оправя
декларацията, като С. попитала свидетелката къде е колежката й Р., като в
първия момент тя казала, че е в тоалетна, а на второто питане казала, че тя е
отишла да си вземе една застраховка за колата. Посочва, че ищцата се е забавила
не повече от 30 минути. Като не се наложило клиенти да чакат за обслужване.
Посочва, че К. според нея е добър служител, няма пререкания с нея, като е добра
колежка.
Свидетелката
Р. ***, заяви, че отговаря за *** и е *** на ***, които обслужват клиентите,
Като тя извършвала нотариалната заверка, като упълномощено лице. На въпросния
ден била повикана от Н.Г. да извърши нотариална заверка и когато отишла
установила, че има грешка в документите. Попитала къде е Р., като н.Г. й казала
, че е в тоалетната. После тя седнала и доста почакала и пак попитала, къде е
ищцата и защо я лъжат, като Н.Г. й казала, че е отишла да си прави застраховка
на колата. Като се върнала К. й поискала писмени обяснения. Посочва, че тя е
напуснала работното си място без да я уведоми, като я нямало около половин час.
От застрахователната компания на която се обадила същия ден разбрала, че П. е
ходила там. Посочва, че в службата е нямало други хора да чакат. Т.к. не може
да се прогнозира, кога в службата ще дойде клиент, тя била организирана така,
че винаги да има човек, който да обслужва гражданите. По вътрешните правила е
определена почивка без напускане на сградата от 10.00ч. – 10.15ч. и от 14.30ч.
до 14.45ч. с обедна почивка на смени , която е от 12.00ч. до 13.00ч. като
остава един служител и когато се върне почива от от 13.00ч. – 14.00ч. посочва,
че имало и други оплаквания от К.Р., но е е документирала всичка. Сочи, че К.Р.
и Н.Г. са взаимно заменяеми. Всички служители били запознати с правилника чрез
насочване към системата.
Свидетелката
С.С. заяви, че работи като *** къв Застрахователна агенция в гр.С. познава
ищцата, която работели в Община С. като тя е идвала за застраховка на колата,
на не може да каже кога. За процесния случай за излизането на ищцата от работа
си спомня, че след това в същия ден е получила обаждане от г.жа С., която я
попитала дали е идвала служителка за застраховка.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни , т.к. се
покриват с писмените доказателства – Докладната записка и писмените обяснения
на служителите.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 357, ал.1 от КТ ,
вр. с чл.187, ал.1,т.1,пр.1 от КТ, вр. с чл.126,т.1,пр.2 и т.3, вр. с чл.188,
т.1 от КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „***“.
Съдът намира иска за допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването
и поддържането му.
Разгледан по същество съдът
намира иска за неоснователен.
В
тежест на работодателя е да докаже законността на наложеното на ищцата с
атакуваната Заповед № ***г. на *** на
Община С., дисциплинарно наказание „***” за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.1, пр.2, вр.
чл.126,т.1, пр.2 и т.3 от КТ.
Оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган-работодателя на ищцата и в пределите на
неговата дисциплинарна власт, при спазване изискванията за форма. Заповедта е
издадена на 08.10.2020г. за констатирано нарушение извършено от 17.09.2020г.,
при спазване на двумесечния срок от откриване на нарушението и в
едногодишен срок от извършването му, съобразно изискванията на чл.194, ал.1 от КТ . Спазена е процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като на ищцата са поискани
обяснения със Заповед № ***г., връчена лично и такива са постъпили от ищцата с
вх.№***г.
Съдът намира, че посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение е било извършено от ищцата, поради което и правилно работодателят е
наложил най-лекото предвидено наказание по КТ, с оглед конкретното нарушение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, безспорно бяха установени
обстоятелствата посочени в заповедта за нарушение на трудовата дисциплина, че
на 17.09.2020г. през времето от 9.20ч.
до 9.50ч. ищцата е напуснала самоволно работното си място, като е отишла в офис
на застрахователно дружество във връзка със сключване на застраховка.
Отсъствието й е било около 30минути, а не както твърди ищцата от 15минути. Това
е станало без разрешение на прекия й ръководител, без да е ползвала разрешен
отпуск и извън установеното от работодателя работно време, регламентирано в
Устройствения правилник за вътрешен трудов ред , като в същия е регламентирано,
че работното време в ***, което е работното място на ищцата, е непрекъснато с
междучасови почивки по график. Твърдението на ищцата, че това е станало за
сметка на регламентираната почивка е неоснователно и недоказано, т.к. според
чл.18,ал.2 от правилника, служителите ползват 2 почивки от по 15минути, като
изрично са посочени и часовете на тези почивки – от 10.00ч. до 10.15ч. и от
14.30ч. до 14.45ч. Твърденията, че около 09.45ч.-09.50часа ищцата е била в ***
остана недоказано.
Съдът намира направените възражения за
малозначителност, т.е. за маловажност на нарушението за неоснователно. Установи
се, че ищцата е отсъствала не 15минути а около 30 минути и то не в регламентираната
почивка, без разрешение на прекия си ръководител. Естеството на служебните й
задължения е такова/обслужване на граждани/, че работното време е определено
съобразно това, поради което следва да се спазва, което засяга трудовата дисциплина
на работниците и служителите в общината, което не обуславя маловажност на нарушението.
Въз основа на резултатите от описаната
проверка в срока по чл.194 ал.1 от КТ е издадена атакуваната в настоящото
производство заповед за налагане на дисциплинарно производство. Заповедта
съдържа изискуемите от закона реквизити /чл.195 ал.1 от КТ/ : ясно и точно
мотивирана е, посочен е нарушителят, ясно е описано нарушението и времето на
извършването му, посочено е наказанието и законните текстове, въз основа на които
се налага. Заповедта е редовно връчена на ищцата и е отбелязана датата на
връчването /чл.195 ал.2 от КТ/.
При определянето на вида на наказанието
работодателят е изследвал критериите по чл.189 ал.1 от КТ – взета е предвид
тежестта на нарушението, установените при проверката обстоятелства на
извършването му и цялостното поведение на служителя. В съответствие с това е
наложено най-лекото, установено от закона дисциплинарно наказание по чл.188 т.1
от КТ – ***.
По изложените съображения съдът приема,
че не се установиха пороци на проведеното дисциплинарно производство
и на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото ищцата дължи на ответника направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение от 600,00лв.
Воден
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на К.П.Р., ЕГН ********** ***,ар.1., против Община С. за
отмяна на дисциплинарното й наказание „***”, наложено със заповед № ***г. на ***
на Община С., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.Р. *** направените по делото разноски в размер на
600,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: