О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…….01.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно частно гражданско дело №
2331 по описа на ВОС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от М.П.М. ЕГН **********, чрез пълномощник и съдебен
адресат адв. Д.М.
-ДАК срещу Разпореждане № 47985/29.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3685/2019
г. по описа на ВРС, с което е върната частна жалба № 65110/09.09.2019г. на въззивника против
Разпореждане № 36098/14.08.2019г. постановени по гр.д. № 3685/2019 г. по описа на ВРС.
Въззивникът навежда доводи за
незаконосъобразност на разпореждането изразяващи се в следното: същото е
нищожно доколкото е неразбираемо,а ако се приеме, че не е нищожно същото е
недопустимо доколкото съда е следвало да се произнесе по искането на страната
за предоставяне на правна помощ, а не да твърди неизпълнение на указанията на
съда с неясен аргумент. Моли съда разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като взе
предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес
от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК. Липсват доказателства за
внесена държавна такса, дължима на основание чл. 19 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като указание за този пропуск не е било дадено на
жалбоподателя. Съдът приема, че въпреки пропускът
на администриращия съд, жалбата може да бъде разгледана, тъй като в същата е
налице оплакване против обжалвания акт, а плащането на държавната такса като
факултативна предпоставка, обуславяща редовността на правното средство за въззивно обжалване, може да се събере след разглеждането й
по същество( аналогично на хипотезата на чл. 70 ал. 3 ГПК). С оглед осуетяване
на злоупотребата с процесуални права, допустимата жалба следва да се разгледа
по същество.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред
ВРС е образувано производство по гр. дело № 3685/2019г. с правно основание чл. 422 от ГПК , по
предявен от въззивника против К.И.Б. иск.
С
Определение № 8223/28.05.2019г. производството по делото е прекратено поради
липса на правен интерес у ищеца за воденето му.
Срещу
посочено определение, М.М. е депозирал частна жалба,
която съда е преценил за подадена извън преклузивния
срок по чл.275 от ГПК и е върнал същата с Разпореждане № 36098/14.08.2019г.
Против
последното, М.М. е депозирал частна жалба вх.№
65110/09.09.2019г. , която съда с Разпореждане №
39997/10.09.2019г. е оставил без движение, за внасяне на държавна такса по см.
на ВОС и за навеждане на ясни и точни твърдения обосноваващи искането му за
правна помощ,доколкото същото е направено от процесуалния му представител с
пълномощно по делото. Съобщението с така изготвения от съда акт е редовно
връчено на страната чрез процесуалния и представител на 09.10.2019г.
В
дадения от съда срок не е постъпило изпълнение на указанията на съда, както и
не е направено искане за продължаване срока на изпълнение на същите, поради
което с обжалваното разпореждане частна жалба вх.№ 65110/09.09.2019г.
на М.М. е върната на подателя й.
Обжалваният
първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен.
Неоснователен
е аргумента на въззивника за нищожност и недопустимост
на същия. Страната не оспорва неизпълнението на указанията на съда, които
настоящия съдебен състав намира за правилни на основание чл. 275 ал.2 от ГПК.
Правилно е и указанието на съда относно
конкретизиране на искането за предоставяне на правна помощ, доколкото за
допускането й следва да са налице критериите и реквизитите на чл.22 и чл.23 ал.3 от ЗПрП,преценката
за които не може да бъде направена от заявеното от въззивникът,
чрез процесуалния му представител в оставената без движение частна жалба от 09.09.2019г.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното разпореждане
е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Частният жалбоподател, на основание чл. 77 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на
15.00 лева по сметка на ОС-Варна, като при невнасяне на сумата, същата следва
да бъде принудително събрана от лицето инициирало производството пред настоящия
съдебен състав, като съдът издаде служебно изпълнителен лист в своя полза, без
да изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение и възложи
допълнителна такса от 5.00 лева на осъдената страна за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47985/29.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 3685/2019г. по описа на ВРС, с което е върната частна жалба № 65110/09.09.2019г. на въззивника против
Разпореждане № 36098/14.08.2019г. постановени по гр.д. № 3685/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77
от ГПК, М.П.М., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОС-Варна сумата в размер на 15.00 лева,
представляваща дължима държавна такса.
ПРЕДУПРЕЖДАВА частния
жалбоподател, че при невнасяне на сумата
в седмичен срок от съобщението, същата ще бъде принудително събрана от
него, като съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да
изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение и ще възложи
допълнителна такса от 5.00 лева на осъдената страна за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.