О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./03.10.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1587 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53 Е, вх.В
срещу Решение № 3047/04.07.2019г. постановено по гр. дело № 12855/2018г. по
описа на ВРС, в частта,с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Н.Д.И., ЕГН: ********** с адрес ***10Б иск за осъждането на ответника да заплати сумата
от 465.66 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/28.02.2017 г., съгласно споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Сочи се в жалбата, че решението е направилно, поради неоснователност на заключението на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, като заобикалящо нормата на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът Н.Д.И. предварително е посочил в депозираното искане за отпускане на кредит желаните параметри и съответно е бил запознат с предложенията, които предоставя дружеството, поради което е можел да прецени дали същите отговарят на финансовите му възможности. Длъжникът приел по свое усмотрение сключването на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, доколкото в негов интерес е било приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Била му предоставена и възможност по силат на чл. 7.1. от ОУ към процесния договор да се откаже от него без да дължи неустойка, от коята той не се възползвал. На следво място въззивникът сочи, че клаузите за предоставяне на допълнителен пакет от услуги не са недействителни, тъй като подписването на същите не е била задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а сключването му е било предоставено на преценката на кредитополучателя - дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера техния размер, да променя датата на падеж, както и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Сочи, че предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит, и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Дължимото възнаграждение не била цената на услугите, а за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Твърди още, че доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предлага допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива. Сочи, че предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В сумата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, което не било налице в настоящия случай, поради което, въззивникът твърди, че процесните суми се дължали отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно клазуте не противоречат на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В заключение сочи, че с оглед принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД страните са се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № ********** и подписаното към него споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,а ответникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, като впоследствие не се е възползвал от възможността да се откаже от същия, поради което не са налице основания да се приеме, че клаузите на допълнителното споразумение противоречат на добрите нрави. По изложените съображения отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв. Мария Антонова, в качеството и́ на
особен представител на Н.Д.И., с който подадена жалба се оспорва като
неоснователна и се претендира потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не са направени доказателствени искания.
С молба вх. № 28680/01.10.2019 г. адв. М. А.е отправила искане за внасяне от въззивника на депозит за осъществяваното процесуално представителство пред настоящата инстанция.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда особен представител е на разноски на ищеца. Възнаграждението му се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Съобразно обжалваемия интерс и фактическата и правна сложност на спора, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид факта, че въззивникът не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на дължимото възнаграждение за особен представител, същият следва да бъде задължен в срок до провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в противен случай разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1587/2019г. на 06.11.2019г. от 13 :
30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева на адв. Мария Антонова, в качеството и́ на
особен представител на въззиваемия, за процесуално представителство по в.гр.
дело № 1587/2019 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, в срок до провеждане на откритото
заседание по делото да заплати депозит за особен представител в размер на 300
/триста/ лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на „Профи Кредит
България“ ЕООД, че ако в
указания срок не внесе определения депозит, сумата ще бъде принудително събрана
на основание чл. 77 от ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.