№ 3507
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110101292 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Н. К. Н.,
ЕГН:**********, гр.Варна, жк.****, вх.9, ет.7, ап.21, чрез адвокат Т. П.- ВАК,
против Н. Н. Х., ЕГН:********** и К. Н. С., ЕГН:**********, за двамата
адрес: гр.Варна, ул.**** No29 обективно съединени искове с правно
основаниечл.124 ГПК и чл.108 ЗС, да бъде прието за установено в
отношенията между страните,че ищецъте собственик на 52,65кв.м. ид.ч. от
дворното място в гр.Варна съставляващо ПИ с ид. ****, целия с площ
234кв.м., с административен адрес ул.****, по силата на НА за дарение ****r.
на варненския нотарис, както и за осъждане на ответниците да предадат на
ищеца владението на процесните идеални части.
Ищецът твърди, че въз основа на Нотариален акт ****, дело **** г. на
Варненския нотариус е придобил чрез дарение, от дядо си /по бащина линия/
****, 1/2 ид.част от дворно място в гр.Варна, ул.****, съставляващо ПИ с
ид.****, съгласно КККР, одобренисъс Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на
АК, последно изменение засягащо поземления имот е от 02.08.2016г,, е площ
от 234кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма,
номер по предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ****.71,224,
****.71.228, ****.71.308,****.71.284, ****.71.225. Твърди, че така
извършеното дарение е оспорено от законните наследници на дарителя **** -
1
ответниците Н. Н. Х. - дъщеря на дарителя /леля на ищеца/ и К. Н. С.-син на
дарителя /баща на ищеца/, с искане за намаляване на дарственото
разпореждане за допълване на запазените им части от наследството.Твърди,
че с Решение от 30.07.1994г.по гр.дело 1563/1993г. на ВРС, вписано в АВп.
****, том III№****/ 06.07.1995г. съдътнамалява дарственото разпореждане
извършено от **** по иск на законните му наследници за допълване на
запазените им части от наследството, до размера на 6846лв. от стойността на
дареното имущество ****10лв. или по 3423лв. за всеки от ищците, на
основание чл.30, ал.1 ЗН. Твърди, че съгласно диспозитива на съдебното
решение намаляването на дарственото разпореждане е определено в парична
стойност на запазените части на ответниците, поради което между нас е
възникнало облигационно отношение.След влизане в сила на решението
направил опит да заплати стойността определена от съда, като изпращал
сумите с пощенски запис, но ответниците тенденциозно не ги получавали и
платените средства му били върнати.
Твърди, че вместо да получат определената от съда парична
равностойност на запазените части от наследството, ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за недвижим имот придобит по
наследство, а именно: нотариален акт No ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненския нотариус, считайки, че съдът им е присъдил
ид.част от процесния имот, вместо определената от съда парична
равностойност на запазените части от наследството на ****. Твърди, че с НА
****, том I, per. **** дело 188/09.12.1998г. на нотариус ****, peг.№148-BPC,
вписан в СВп. Акт №102, том ****, дело ****, Bх.peг.№11835/ 1998г., К. Н.
С. е продал своите ид.ч. описани в KHA №****/1995r. на Н. Н. Х., поради
което приема, че последната се легитимира като собственик на общо
52,65кв.м. ид.ч. от процесното дворно място. Твърди, че Красмир С. се е
разпоредил с ид.ч.от имота, каквито не е притежавал, поради което сделката
обектиувирана в НА ****/1998г. няма вещноправен ефент и не е породила
правни последици. Твърди, че ответницата Н. Н. Х. е собственик на жилищна
сграда изградена в имота, която е придобила чрез покупко-продажба с НА
****, том I, peг.№675, дело 189/09.12.1998г.на нотариус ****, peг. №148 ВРС,
вписан в СВп. Акт No 100, том ****, дело 10666, BX.per.Nol
****/1998г.Твърди, че въпреки снабдяването си с документ за собственост,
ответницата не е придобила и не е собственик на 52,65кв.м.ид.ч. от дворното
2
място на ул.****, в гр.Варна, т.к. извършеното намаляване на дарствените
разпореждания, съгласно съдебното решение по гр.д. 1563/1993г. ВРС е в
размер на 6846лв., а не е в ид.ч. от имота, поради което без основание е бил
съставен КНА ****/1995г. за собственост на имот придобит по наследство.
Твърди, че продажбата обективирана в НА ****/1998г.не е породила
вещноправен ефект, т.к. К. Н. С. е прехвърлил ид.ч. от дворно място, каквито
не е притежавал и Н. Х. не е закупила ид.ч. от имота.
Твърди, че с оглед възнинкалите между тях спорове относно
притежаваните ид.ч.от имота, през 2005г. е образувано гр.д.
5335/2005г.наВРС 12 състав за тълкуване на съдебно решение постановено по
гр.д. 1563/1993г.на ВРС, т.к. ищецът твърди, че притежава изцяло дарените
1/2 ид.ч. от дворното място и след намалението на дарствените
разпореждания, което намаление е определено в парична равностойност.
Съдът е мотиврал съдебния си актм като е приел, че “няма решение за
последиците от намалението”.Приема, че между тях са възникнали
облигационни отношения, не и съсобственост.Твърди, че за времето от 1993г.
до настоящия момент е заявявал явно претенциите си на собственик на
процесните 52,65кв.м., спрямо ответниците, които обитават жилищната
сграда, изградена в процесния ПИ, лично е посещавал имота, отправял е
устно иписмено покани до ответниците да освободят част от дворното място,
която съответства на притежаваните от него ид.ч., но ползват без основание.
Твърди, че предвид непрекъснатите претенции за предаване на собствеността
му, ответниците не са осъществявали необезпокоявано владение на
процесиите ид.ч., същите са държатели на собствените му ид.ч., за което е
отправял покани за разпределяне ползването на дворното място, съобразно
правата му на собственост. Приема, че за него е налице правния интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване правото ми на собственост, за
предаване на владението на ид.ч.от имота и за отмяна на КНА ****/1995г.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл.131 от
ГПК отв.Н. Н. Х. и К. Н. С. приемат исковете за неоснователни.
Не оспорват, че въз основа на НА ****, дело ****г.на Варненски
нотариус, придобит чрез дарение, от дадото на ищеца / по бащина линия/
**** му били дарени 1/2 ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул.****,
съставляващо ПИ 6 в кв.212 по плана 12 м.р., цялото от 234 кв.м.Не оспорват,
3
че така извършеното дарение било оспорено от законните наследници на
дарителя ****- ответниците Н. Н. Х. - дъщеря на дарителя и К. Н. С. с искане
за намаляване на дарственото разпореждане за допълване на запазените им,
части от наследството. Не оспорват, че с Решение от 30.07.1994г.по гр.д.
1563/1993г. на ВРС, вписано в АВп № 19, том 3, № ****/06.07.1995г. съдът
намалил дарственото разпореждане извършено от **** по иск на законните
му наследници за допълване на запазените им части от наследството на
ответниците на осн, чл.30, ал.1 ЗН. Не оспорват, че след влизане в сила на
решението ищецът направил опит да заплати стойността определена от съда,
като изпращл сумите с пощенски запис и ответниците не ги получили.Не
оспорват, че ответниците са се снабдили с констативен акт за недвижим имот
придобит по наследство, а именнно: нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус с който по наследство от баща си
**** придобили правото на собственост върху недвижим имот: 52, 65 кв.м.
при равни квоти - или всеки един от тях по 26, 325 ид.ч. от дворното място,
находящо се в гр. Варна, на ул.**** № 29- цялото с пространствож от 234
кв.м. - съставляващо имот парцел II- 6 идентичен на планоснимачен номер 6,
в кв. 212, в 12 подрайон. В нот.производство и за съставяне на акта те
представили следните документи: нот. Акт **** , том IV, н.д. 961/60г. ; ****,
т. IV, н.д. 1141 /91 г., ; Решение от 30.07. 94г. по гр.д. 1563/93г.,ВРС- XII с-в
впис. На 06.07.1995г., том III, № 19, вх.рег. **** п.1011734 и 101753 на
Варненски нотариус ; У-ние за наследници 517/93г.; Скица ****54/95г. Не
оспорват, че с НА ****, том I, рег.**** дело 188/09.12.1998г.на нотариус
****, рег. № 148-ВРС, вписан с СВп. Акт № ****, том ****, дело ****,
вх.рег.№ 11835/1998, К. Н. С. е продал своите ид.ч.описани в КНА №
****/1995г. на Н. Н. Х., поради което последната се легитимира като
собственик на общо 52.65кв.м. ид.ч. от процесното дворно място. К. С..Не
оспорват, че ответницата Н. Н. Х. е собственик на жилищна сграда изградена
в имота , която е придобила чрез покупко-продажба с НА ****, том I, рег. №
675, дело 189/09.12.1998г.на нотариус ****, но същата не е предме на делото.
Не оспорват, че ответниците обитават жилищната сграда, изградена в ПИ, но
изтъкват, че същата не е и предмет на делото.
В същото време оспорват, че ищецът е собственик, тъй като
ответниците владеят основателно, те имат вещни права върху процесните
ид.ч., които има дават право да ги владеят: Чрез наследяване по закона към
4
12.12.1995г. ответниците са собственици на процесните 52, 65 кв.м. при равни
квоти с нотариален акт № ****, том XIX, дело ****/12.12.1995г. на варненски
нотариус с който по наследство от баща си **** придобили правото на
собственост върху недвижим имот: 52, 65. Като с НА ****, том I, рег.****
дело 188/09.12.1998г.на нотариус ****, рег. № 148-ВРС, вписан с СВп. Акт №
****, том ****, дело ****, вх.рег.№ 11835/1998, К. Н. С. е продал своите
ид.ч.описани в КНА № ****/1995г. на Н. Н. Х., поради което последната се
легитимира като собственик на общо 52.65кв.м. ид.ч. от процесното дворно
място. Твърдят, че от 1995г до сега ответницте в пълен обем владеят, ползват
и се разпореждат с процесни ид.ч. от имота, стопанисват, заплащат
данъци.Възразяват, че ищецът владее процесните ид.ч., че е упражнявал
някога фактическа власт върху тях., както и да е заявявал намерението да ги
държи като своя. Отправят възражение за право на задържане.Твърдят, че
ответниците също така имат право на задържане на вещта, защото са
добросъвестни владелци, за периода след 1995г.до сега и имат право на
обезщетение за разноските и подобренията на процесната вещ, вкл, и тъй като
притежават вещно право върху процесната вещ, което ги овластява да
владеят. Възразяват, че между страните съществува облигационно
отношение.Възразяват срещу твърдението, че ответниците владеят чужда
вещ, напротив те са собственици на 52,65 кв.м. ид.ч. от дворното място на ул.
**** № 29 в гр.Варна.
Твърдят, че С НА ****, том IV, н.д. 961/1960г.съпрузите **** закупуват
дворно място в гр. Варна, ул.****, съставляващо ПИ 6 в кв.212 по плана 12
м.р., цялото от 234 кв.м.ведно с построената в него едноетажна къща с два
входа. След смъртта на ****, неговата съпруга **** Х. дарява на едният си
син **** - 117м2 ид.ч. от гореописаното дворно място с обща квадратура от
234м2, като другите 117 м2 остават в полза на неговият брат ****, ведно с
построената в него къща в полза на двамата.С НА ****, дело ****г. на
Варненски нотариус, **** дарява на внука си Н. К. Н. собствените си 1/2 ид.ч.
от дворно място в гр. Варна, ул.****, съставляващо ПИ 6 в кв.212 по плана 12
м.р., цялото от 234 кв.м.**** починал на 10.03.1993г.иоставил за свои
наследници ответниците - Н. Н. Х., К. Н. С. и **** Х. - съпруга. /
удостоверение за наследници № 517/23.03.1993г. /.Недоволни поради
накърнената им част по право, ответниците Н. Н. Х. и К. Н. С. отправили
искане до съда да разгледа исковата молба с правно основание чл.30, ал.1 ЗН
5
с претенцията да се намали дарственото разпореждане до размера на 1/8
ид.ч.от завещания имот за всеки.По спора е образувано гр.д.№ 1563/1993г.по
описа на ВРС, като с Решение от 30.07.1994г. мотивира следното:‘‘Съобразно
правилата на чл.5, ал.1, вр. с чл.9, ал.1 ЗН, наследниците по закон получават
имуществото пр равни части, или всеки получава 1/3. Разполагаемата част на
наследодателя, съгл.разпоредбата на чл.29, ал.3 , изр. трето, предл. второ от
ЗН е равна на 1/4, като запазените части на всеки от наследниците със
запазена част - съпруга и две деца е равна на 1/4/‘‘. Приемат, че завещанието
следва да се намали и това намаляване в дробна част, съответства на
запазената част от наследството в дробна част - 1/4.Поради това дарението
следва да се намали с общо ¾ от наследството, съответстваща на запазената
част от наследството.Приемат, че на Н. Н. Х. се полагат - 26,325м2, за К. Н. С.
- 26, 325 м2, за **** Х. - 26, 325м2, общо за тримата 78,97м2, или на Н. К. Н.
му се полагат 38,03м2.Приемат, че ищецът Н. К. Н. не е собственик на 1/2
ид.ч.от дворното място цялото от 234м2, а според тях неговата част е
38,03м2., а не както той претендира 1/2 от цялото място / т.е. от 117м2/ .
Твърдят, че недоволен от решението и породилата се неяснота от
последиците му, ищецът Н. Н. депозирал през 2005г. молба до съда за
тълкуване на така постановеното решение. С Определение от 10.01.2006.по
гр.д. 5335/2005г.по описа на ВРС производство е прекратено поради липса на
правен интерес, тъй като: ‘‘Иска се тълкуване по въпроси, които не са били
предмет на решението. Не е налице правен интерес.“Приемат, че с
настоящото производство ищецът се домогва отново, чрез съда да се даде
някакво тълкуване на постановеното вече решение.Приемат, че доколкото в
петитума на ИМ се иска връщане на 52,65м2 от ответниците, то претенцията е
от облигационно естество /чл.55 ЗЗД/, а не същински ревандикационен иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателствав заверен вид: Нотариален акт ****, дело ****г. на
Варненския нотариус, Решение от 30.07.1994г. по гр.дело 1563/1993г. на ВРС,
вписано в АВп. No19, том HI No****/ 06.07.1995г.; Нотариален акт No****,
том XIX, дело ****/12.12.1995г. на варненския нотариус; НА ****, том I, per.
**** дело 188/09.12.1998г. на нотариус ****, per.No148-BPC, НА ****, том I,
6
per.No675, дело 189/09.12.1998г. на нотариус ****, per. No148-BPC;
Определение по гр.д. 5335/2005г. ВРС; СкицанаПИ 15-19884-11.01.2023г. на
СГКК Варна; Удостоверение за данъчна оценка ****/04.01.2023г. на Община
Варна, Нотариална покана per.No756/23.02.2006r. на нотариус 196-ВРС;
Писмо -отговор от 02.04.1998г.; заявление до Община Варна, дирекция
Местни данъци от 19.01.2015 г., уведомление от АГКК изх.****4-7363-03-10
9470/19.09.2011 г., удостоверение за наследници № 3109/19.03.2011 г.
От представеният по делото Нотариален акт ****, дело **** г. на
Варненския нотариус се установядва, че ищецът е придобил въз основа на
безвъзмездна сделка - дарение, от дядо си /по бащина линия/ ****, 1/2 ид.част
от дворно място в гр.Варна, ул.****, съставляващо ПИ с ид.****, съгласно
КККР, одобренисъс Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, с последно
изменение от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до
10м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план 6, квартал
212, при граници по КК: ****.71,224, ****.71.228, ****.71.308,****.71.284,
****.71.225.
От приложено по делото влязло в законна сила Решение от 30.07.1994г.
по гр.дело 1563/1993г. на ВРС се установява, че е намалено дарственото
разпореждане извършено от дядото на ищеца - **** по иск на законните му
наследници – ответниците по настоящото производство Н. Н.Х. и К. Н. С. за
допълване на запазените им части от наследството, до размера на 6846лв. от
стойността на дареното имущество ****10лв. или по 3423лв. за всеки от
настоящите ответници, на основание чл.30, ал.1 ЗН.
От приложен по делотоНотариален акт №****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненския нотариусответниците Н. Н.Х. и К. Н. С.са
признати за собственици въз основа на наследство, на площ от 52,65кв.м.
ид.ч. от дворното място в гр.Варна съставляващо ПИ с ид. ****, целия с площ
234кв.м., с административен адрес ул.****.
От приложения по делото НА ****, том I, per. **** дело
188/09.12.1998г. на нотариус ****, per.No148-BPC, отв.К. Н. С. е продал
своите 26,325 кв.м. ид.ч. описани в KHA №176/1995r. на Н. Н. Х..
От приложения по делото НА ****, том I, per.No675, дело
189/09.12.1998г. на нотариус ****, per. No148-BPC се установява, че отв. Н.
7
Н. Х. е придобила възмездно жилищна сграда изградена в имота.
С приложеното по делото Определение от 10.01.2006г. по гр.д.
5335/2005г. ВРС се отменя определение от 28.10.2005г., с което е дсаден ход
на делото по същество и е прекратено съдебното производство, поради липса
на правен интерес на исковата претенция за тълкуване на съделбното решение
по гр.дело №1563 по описа за 1993г. на ВРС. В мотивите на определението
изрично е отбелязано, че с цитираното решение е намалено дарственото
разпореждане в парично изражение, като следва настоящият ищец да заплати
в полза на настоящите ответниципо 3423лв. за всеки. Съдът изтъкщва, че в
съдсебното решение липсва произнасяне за последиците на нсамалението.
По делото е приложена Нотариална покана per.No756/23.02.2006r. на
нотариус 196-ВРС, с която ищецът уведомява ответниците да му осигурят
достъп до процесния имот, както и да му заплащат обезщетение за
едноличното ползване на имота.
В с.з. по искане на страните бяха допуснати гласни доказателства.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля на ищеца К.
Димитров Василев, /без родство и дела със страните - съсед/, Свидетелят
заявява, че познава ищеца от 20 години, като заедно са работили 15 години.
Знае, че ищеца има някакъв имот на ул.“****“ и е ходил там много пъти.
Имотът представлявал е двор, в който от ляво и от дясно имало къщички и
навътре имало още една постройка, до която е и неговата постройка. Твърди,
че в тази постройка заедно с ищеца държали авточасти, освен това доста
години носил дърва там и знаел мястото. Тази постройка била малка, масивна,
с дървен покрив. Заявява, че когато еходил да взема някакви части, първо се
обаждал в ляво в къщата на Денко, който му е отварял веднага. Не си
позволявал да влиза сам, той му е отварял. Твърди, че ищеца си влизал
свободно и когато бил с него влизали свободно. Всяка година ходили да му
пренасят дървата. Заявява, че не знае някой да е предявявал претенции. Н. си
държал неговата частот мястото и не е имал претенции за повече. Знаел, че
баща му живее там, в една от къщите, която е насреща. Не знае да е имал
претенции някой да иска да ползва по - голяма част от имота. Никой, не бил
гонил ищеца от имота, да го възпрепятства да го ползва. Заявява, че
впечатленията му са от доста години назад от 10 - 15 години, като последно
ходил в имота преди 4 месеца, от където взел един бойлер. Заявява, че е
8
виждал бащата на ищеца в двора и го познава. Заявява, че е виждал и
ответницата. Като се влезело в двора, в ляво и в дясно има къщи и после има
ограда ниска с вратичка. В двора като се влезе след тази малката врата, в ляво
имало тоалет и в дясно е къщата на родителите на ищеца. Нямало дръвчета в
двора. Н. не живеел там.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят на ищеца ****
/без родство и дела със страните - съсед/. Посочва, че познава Н. от 2000 г. и
знае, че има имот - дворно място с постройки вътре. Твърди, че е ходил там
доста пъти. Дворът бил малък - около 200 – 230 кв.м. Имало портичка на
имота, през която Н. си влизал свободно. Като се влезело в имота от улицата
от двете страни имало постройки, по средата имало пътека, а в ляво в ъгъла
имало постройка, която Н. ползвал като складово помещение, масивно, около
8 - 10 кв.м. Ищецът бил автомонтьор и държал там авточасти, бутилки.
Твърди, че самият той е държал гуми при него, когато си ги сменя. Ходил в
имота около 10 - 12 пъти, последно през ноември или декември, заедно с Н..
Знаел, че има пререкания за това, че са навлезли в определения му парцел.
Доколкото знаел спрямо баща му и леля му били тези претенции. Заявява, че е
виждал 1-2 пъти баща му и леля му в дъното на двора, но те като видели, че
Н. пристига и се прибирали. В дъното били техните къщи. Ищецът не
контактувал с тях. Н. пътувал с корабите и по 3 - 4 месеца го нямало и
съхранявал негови вещи в този склад и в момента имало дори вещи.
Съхранявал там авточасти, газови бутилки има. Последния път като ходили
на малкото дете количката била там. Съхранявал ги в тази постройка, която се
заключвала, но не знае дали сега се заключва. Прекарвало се нещо като резе.
Не се сещал в двра да има дървета, а единствено цветя.
В показанията си свидетелят на ответниците **** С.а, /без родство и
дела със страните - съсед/ заявява, че са приятелки с отв. Н. от преди 62
години. Тя живеела на ул.“****“. Ходили още като ученици, т.е. тя живеела
от много години там, там се е родила, там са живели родителите й. Като се
влезело в двора, първо се минавало край стаята на брат й, след това имало три
стъпала за нейната къща, където тя живеела с майка си. От едната страна била
стаята на майка й, от другата страна нейната стая, имали кухня, тоалет и баня.
Твърди, че ходи там два, три пъти в седмицата ходи и на всеки празник се
събирали в тях с приятели. Заявява, че не е виждала друг човек освен
собствениците, които са нейни братовчеди или племеници. Знае, от Н., че е
9
собственик на двора още от 1970г. Познавала майка й, но баща й рядко го
виждала. Заявява, че с ответницата не са говорили за дарение, т.к. това са
семейни неща които не са обсъждали. Заявява, че ответницата й е казвала, че
е собственик на двора, но не й е казвала да е дарявал баща й нещо, не са
говорили за такива неща. Познавала брат, който живеел също там.
Предполага, че брат й също там се е родил и брат й също е собственик.
Заявява, че всъщност не знае дали само Н. е собственик, може и брат й да е
собственик, не знае дали племенника й също е собственик. Твъэрди, че не го е
виждала и нищо не знае за него. В постройките живеел и неин първи
братовчед. Свидетелката предполага, че всъщност може и този братовчед да е
собственик на имота. Предполага, че и децата на братовчед й живеят със
семействата си там. Две постройки имало в началото на дворното място и
накрая била къщата на Н.. В първите две къщи живеели нейни братовчеди, в
едната дъщеря му, а в другата е братовчед й. В дъното имало нещо съвсем
малко като постройка, което било като склад. Мисли, че К. го ползва, но не е
присъствала там когато го ползва и не може да каже кои реално го ползва.
Портата от улицата се заключваласъс секретна ключалка, но вътре имало
дъсчена оградка малка, да не минава кучето на братовчеда й. Заявява, че не
познава сина на К.. Чувала е, че има син, но не го е виждала никога, нито в
двора да идва, нито да го срещне там.
Разпитана в хода на производството е свидетелятна ответниците ****,
която е първа братовчедка на Н. и К.. Заявява, че ищеца е син на първия й
братовчед К.. Заявява, че заедно с Н. и К. са родени в тези къщи, на ул.“****“.
Тя живее през две къщи на ул.“****“. Когато създал семейство К., до тогава
живеел там, след това напуснал и после пак се прибрал. Сина му също живеел
там, там бил роден и живял там до 6 - 8 годишен. Като първи братовчеди
често си ходели на гости. В имота имало две къщи, които те подобрявали в
двора. В този двор те живеели с друг първи братовчед, който заемал първата
част на имота и във втората част са те. Къщите в двора били 4. Имало и
някаква барака в имота, която била в дъното. Никой не я ползвал, тя била
изоставена. Имало врата, но никой не я ползвал. Било помещение за дърва. В
момента било изпразнено. Леля й го ползвала. Леля й починала преди 2 -3
месеца и тя си слагала там дървата. Заявява, че не е виждала Н. да идва.
Твърди, че от дете не го е виждала. Ответниците си подържали двора.
Заявява, че родителите на ответниците **** са починали. Били са й свако и
10
леля. **** живял там до развода им с леля й – до 81 - 82 г., като от тогава до
момента на смъртта не е живял. Само леля й живеела там в този имот и
братовчедите й и те са живели в този имот, но не постоянно. През 97г. се
върнали и не са напускали този имот повече. В дворното място много пъти
имали проблеми с водопроводите, винаги братовчед й е викал фирми и е
ремонтирал сам. Два или три пъти е имало ремонти това е в дворното място.
Заявява, че на целия имот е собственик Н., с другия си братовчед са
собствениците. Твърди, че леля й и братовчед й прехвърлили всичко, защото
тя с покойни си мъж били си строили къща там. Леля й била собственик на
къщата на половината част. Приема, че двора трябва да е на Н. и на леля й,
защото Н. го придобила по наследство от баща си. Заявява, че и брат й е
придобил наследство доколкото зная. Заявява, че не знае баща им да е дарил
от имота на някой друг, някаква част да е дарил от дворното място.
Впоследтвие заявява, че е чувала, че някаква част е дарил на внука си. За
имота се грижели Н., братовчед й, леля й докато можела. Това били хората,
които правили абсолютно всичко в този имот. Не знае Н. да е давал пари за
ремонти, или да им предлага пари. Входа в двора бил само един. В двете
странични къщи живеел първия братовчед по бащина линия на Н.. Заявява, че
в този двор не е виждала Н. от дете. Заявява, че не е виждала някой да внася
или изнася вещи от бараката. Заявява, че ответниците не са й споделяли да са
водили дела за този имот, а настоящото дело е първото, преди това не е
чувала за други. Незнае на каква част е собственик Н.. Заявява, че ппез
последните няколко години чувала, че има претенции Н. към баща си и леля
си да познава имота. Не съм го била виждала и не го познава.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, като обективни,
непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията им, че ищецът е ползвал през последните
години имота и складово помещение в него. Св.Василев заявява, че когато е
ходел с ищеца те са влизали свободно, а когато се е налагало да ходи сам, за
да вземе някаква вещ от това помещение, му е отварял братовчеда на
ответниците – Денко, който живее в една от къщите на входа на имота.
Съдът не кредитира показанията на св.**** С.а досежно това, че 2-3
пъти ежеседмично е посещавала имота, както и че е правила това през
последните 62 години, т.к. бе безспорно устатновено от показанията на
другия свидетел на ответниците-****, че ищецът е роден именно в този имот
11
и е живял там до навършване на 6-8 годшшна възрост, но св.С.а заявява, че не
го е виждала и не знае нищо за него. Освен това съдът не кредитирла
показанията и на двете свидетелки досежно собствеността на имота, като
първоначално и двете свидетелки заявяват, че имота е собственик на отв.Н.
Х., която лично им заявила това, но впоследтвие след уточняващи въпроси
започват да твърдят, че е възможно и брат й също да е собственик. Заявяват,
че е възможно и братовчед й, който живее там, също да е собственик, както
било възможно и ищеца да е собственик.
За съда се създава впечатление, че и двете свидетелки са подготвени с
първоначалните реплики от показанията си и впоследствие при допълнително
зададени въпроси, тяхната категоричност се разколебава. Освен това св.С.а
заявява, че отв.Х. още през 1970г. й била казала, че е собственик на имота,
при положение, че към този момент родителите на ответницата са били живи
и са живеели в имота и не става ясно по какъв начин и от кого ответницата е
придобила имота.
От правна страна съдът намира следното:
Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването
на иск по чл.108 ЗС. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск
той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот.В
предявеният иск за ревандикация, ищецът следва да установи трите
юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят
материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната
фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно
основание за това. Този е осъдителен по своя характер – цели осъждане на
ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За
разлика от исковете по чл.75 и 76 от ЗС, с които се защита на владението като
фактическо състояние, с иска по чл.108 от ЗС се защитава владението като
елемент от вещното право на собственост. В тежест на ищеца е да докаже, че
е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че тя се
държи от ответника.
В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на
предявените искове, в тежест на ответниците е да докажат, че владеят
имотите на правно основание.
В настоящия случай ищецът основава своето придобивно основание по
12
отношение на процесния недвижим имот въз основа на безвъзмездна сделка –
дарение, извършено от съсобственика на имота - неговия дядо Неделчо С.
****, който с Нотариален акт ****, дело **** г. на Варненския нотариусму
дарява 1/2 ид.част от дворно място в гр.Варна, ул.****, съставляващо ПИ с
ид.****, съгласно КККР, одобренисъс Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на
АК, с последно изменение от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по
предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ****.71,224, ****.71.228,
****.71.308,****.71.284, ****.71.225.
Като собственик на посочената 52,65кв.м. ид.ч. от дворното място в
гр.Варна съставляващо ПИ с ид. ****, целия с площ 234кв.м., с
административен адрес ул.****, ищецът е активно материално-правно
легитимиран да водят ревандикационен иск, съществен елемент от който е и
искането за осъждане на ответниците за прекратяване на по-нататъшното му
владение върху спорния предмет, като предадат вещта във владение на
собственика. Следователно, успешното провеждане на иска предпоставя и
доказване на обстоятелството, че фактическото господство върху имота се
упражнява от ответниците, което съдът намира за установено по делото.
От приложено по делото влязло в законна сила Решение от 30.07.1994г.
по гр.дело 1563/1993г. на ВРСбезспорно се установява, че е намалено
дарственото разпореждане извършено от дядото на ищеца - **** по иск на
законните му наследници – ответниците по настоящото производство Н. Н.Х.
и К. Н. С. за допълване на запазените им части от наследството, до размера на
6846лв. от стойността на дареното имущество ****10лв. или по 3423лв. за
всеки от настоящите ответници, на основание чл.30, ал.1 ЗН.
С това решение настоящият ищец е осъден да заплати на настоящите
ответници суми за увеличаване на наследствените им дялове от оставеното от
неговия дарител наследство, но не е лишен от правото на собственост върху
никаква част от дарения имот. Т.е. вместо прехвърляне на право на
собственост на идеални части от имота, в полза на ответниците е присъдена
пазарната левова равностойност на тези дялове, които в същото време си
остават собственост на ищеца.
Следва да се прецени липсата или наличието на правно основание за
13
осъществяваното от ответниците владение, противопоставяно в настоящото
производство на следното: ответниците се легитимират като собственици въз
основа на наследяване по закона, като са придобили процесните 52, 65 кв.м.
при равни квоти, въз основа на нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус, с който по наследство от баща си
****. Изтъкват, че с нотариален акт ****, том I, рег. **** дело
188/09.12.1998г. на нотариус ****, рег. № 148-ВРС, вписан с СВп. Акт №
****, том ****, дело ****, вх.рег. № 11835/1998, отв.К. Н. С. е продал своите
ид.ч. описани в КНА № ****/1995г. на Н. Н. Х., поради което последната се
легитимира като собственик на общо 52.65кв.м. ид.ч. от процесното дворно
място. Твърдят, че от 1995г. до сега в пълен обем владеят, ползват и се
разпореждат с процесни ид.ч. от имота, стопанисват, заплащат данъци.
Възразяват, че ищецът владее процесните ид.ч., че е упражнявал някога
фактическа власт върху тях., както и да е заявявал намерението да ги държи
като своя.
Съдът приема за безспорно, че въз основа на безвъзмездна сделка –
дарение, съсобственика на имота Неделчо С. **** е дарил на своя внук –
ищеца собствените си ½ ид. части отот дворно място в гр.Варна, ул.****,
съставляващо ПИ с ид.****, съгласно КККР, одобренисъс Заповед РД-18-
40/14.07.2006г. на ИД на АК, с последно изменение от 02.08.2016г., с площ от
234кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма,
номер по предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ****.71,224,
****.71.228, ****.71.308,****.71.284, ****.71.225, за което е съставен
Нотариален акт ****, дело **** г. на Варненския нотариус.
Това дарение не е отменено от съда, поради което към момента на
съставяне наконстативен нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус, праводателя на ищеца и
наследодател на ответниците Неделчо С. **** се е разпоредил с процесните
идеални части от имота, поради което е било невъзможно ответниците да ги
придобият въз основа на наследяване. Респективно, след като не е станал
собственик на тези идеални части, отв. ****е не могла да придобие от отв. С.
неговите идеални части, за които е съставеннотариален акт ****, том I, рег.
**** дело 188/09.12.1998г. на нотариус ****, рег. № 148-ВРС, вписан с СВп.
Акт № ****, том ****, дело ****, вх.рег. № 11835/1998г. При това положение
14
и не може да се приеме, че ответниците са придобили по наследство в
съсобственост процесните идеални части от имота, респ.отв.Х. не е
придобила възмездно от отв.С. неговите идеални части. Недоказани останаха
и твърденията на ответната страна, че са придобили процесните идеални
части от имота по давност.
Макар и от страна на ответниците да не е отправено изрично
възражение за придобиване на процесните идеални части по давност, съдът
нарима за необходимо да се произнесе по отнешие твърденията им, че са
владели тези идеални части.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за
придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение
/т.е. фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и
определен срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание
на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. За да е налице първият признак на
владението, необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по
начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия
върху вещта, като в случай, че същата се е намирала преди това в чуждо
владение, новият владелец трябва да установи своята фактическа власт и да
отстрани тази на предишния владелец. Прочее, за да се ползва от давността
като способ за придобиване на права, ответниците следва да установят, че са
отстранили от вещта фактическата власт на ищеца. Точно този признак на
владението ответниците, които носят тежестта да го докажат чрез пълно и
главно доказване, не са установила. От съвкупния анализ на събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на водените от ищцовата страна
свидетели, може да се направи извод, че макар и ответниците да живеят в
процесния имот, то ищецът също владее обект изграден в този имот.
Безспорно е, че ответниците владеят изцяло собствените си жилищни сгради,
но не се събраха доказателства да са ограничавали достъпа на ищеца до
процесния имот. Дори напротив. И двамата свидетели на ищеца заявяват, че
когато с ищеца са посещавали имота и са вземали някакви вещи от
складовото помекщение, са срещали бащата и лялята на ищеца, които след
като видели ищеца, се прибирали в къщите си. Т.е. по никакъв начин дори не
15
са правили опит да препятстват достъпа на ищеца до целия имот. Този достъп
на ищеца е бил безпрепятстван в продължение на дълги години, като най-
късната дата на посещаване на имота, според св.Василев е било през
м.февруари 2023г., а св.Георгиев е ходил там с ищеца през м. ноември или
декември 2022г. При това положение не са налице доказателства за
упражняване владение с намерение за своене на имота от страна на
ответниците, спрямо ищеца за изискуемия 10-годишен давностен срок,
поради което и Н. Н.Х. и К. Н. С.не не могат да се легитимират като
собственици на 52,65кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.Варна съставляващо
ПИ с ид. ****, целия с площ 234кв.м., с административен адрес ул.**** на
твърдяното придобивно основание, поради което и осъществяваното от
ответниците владение е без правно основание, а от тук и предявеният от Н.
иск досежно посочената идеална част се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Като последица от уважаването на ревандикационния иск подлежи на
отмяна и констативен нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус, с който Н. Н. Х., ЕГН:********** и
К. Н. С., ЕГН:********** по наследство от баща си **** са придобили
правото на собственост върху недвижим имот: 52, 65 кв.м. при равни квоти -
или всеки един от тях по 26, 325 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр.
Варна, на ул. **** № 29- цялото с пространствож от 234 кв.м. - съставляващо
имот парцел II- 6 идентичен на планоснимачен номер 6, в кв. 212, в 12
подрайон, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
По отношение на възражението на ищеца по чл. 72 ЗС:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня
на постановяване на съдебното решение. Алинея втора сочи, че
добросъвестният владелец може да иска да му се заплатят необходимите
разноски, които е направил за запазване на вещта, като съгласно ал. 3 до
заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
С оглед така установената от закона фикция - че лицата, направили
подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на
добросъвестни владелци.
16
Ответниците изрично заявяват, че имат право на задържане, поради
това, че са добросъвестни владелци на процесните идеални части на имота от
1995г. и до настоящия момент. В същото време твърдят, че лично те са
оспорили дарствената сделка, посредством която ищецът е получил от своя
дядо и техен баща процесните идеални части от имота. Твърдят, че с Решение
от 30.07.1994г. по гр.д. 1563/1993г. на ВРС, вписано в АВп № 19, том 3, №
****/06.07.1995г. съдът намалил дарственото разпореждане извършено от
**** по иск на законните му наследници за допълване на запазените им части
от наследството на ответниците на осн, чл.30, ал.1 ЗН. Твърдят, че са се
снабдили с констативен акт за недвижим имот придобит по наследство, а
именнно: констативен нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус с който по наследство от баща си
**** са били признати за собственици на 52, 65 кв.м. при равни квоти - или
всеки един от тях по 26, 325 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Варна,
на ул. **** № 29- цялото с пространствож от 234 кв.м. - съставляващо имот
парцел II- 6 идентичен на планоснимачен номер 6, в кв. 212, в 12 подрайон.
Заявяват, че обитават жилищната сграда, изградена в ПИ. Твърдят, че владеят
на годно правно основание, въз основа на наследяване по закона към
12.12.1995г., съгласно съставения констативен нотариален акт № ****, том
xix, дело ****/12.12.1995г. на варненски нотариус, както и че са установили
владение върху имота от 1995г до сега, като го ползват и се разпореждат с
процесни ид.ч. от имота. Въз основа на горното са направили възражение за
подобрения като добросъвестни владелци, претендирайки осъждане на ищеца
да им заплати размера на подобренията. Ответниците са направили
възражение на задържане на имота до заплащане на тези подобрения от
ищеца.
Съдът приема, че действително ответниците са владелци на посочените
идеални части от имота. В същото време противно на твърденията на
ответниците, че имат качеството на добросъвестни владелци се установява, че
всъщност те са недобросъвестни владелци. Съобразно чл. 70, ал.2 от ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена. Под правно основание
следва да се разбира прехвърлителните сделки, административните актове с
вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове
17
относно право на собственост или ограничено вещно право. В случая
ответниците твърдят, че са станали собственици въз основа на наследяване от
баща си ****. От съброните в хода на производството доказателства бе
безспорно установено, че към датата на изготвяне на констативния
нотариален акт - 12.12.1995г. той не е притежавал процесните идеални части,
т.к. с дарение, инкорпорирано в Нотариален акт ****, дело **** г. на
Варненския нотариус се е разпоредил в полза на ищеца със своите 1/2 ид.част
от дворно място в гр.Варна, ул.****, съставляващо ПИ с ид.****.
Ответниците безспорно са знаели за тази сделка, т.к. именно те са
инициирали производството по гр.дело 1563/1993г. на ВРС и впоследтвие с
Решение от 30.07.1994г. по това дело, вписано в АВп. ****, том III№****/
06.07.1995г. съдът намалява дарственото разпореждане извършено от **** по
иск на законните му наследници за допълване на запазените им части от
наследството, до размера на 6846лв. от стойността на дареното имущество
****10лв. или по 3423лв. за всеки от ищците, на основание чл.30, ал.1 ЗН, но
липсва произнасяне за отмяна на извършеното от наследодателя им в полза на
настоящия ищец дарение. Т.е. ответниците са знаели, че в тяхна полза е
присъдена равностойността на процесните идеални части от имота, но не и
вещното право на собственост върху самите идеални части от имота. Поради
това към момента на съставяне на Нотариален акт ****, дело **** г. на
Варненския нотариус те са били наясно, че не могат да станат собственици
въз основа на наследяване на имот, който техния насредодател не е
притежавал. Съдът приема, че от 1995г. ответниците са упражнявали
недобросъвестно владение върху имота.
Воден от горното съдът намира, че възражението на ответниците Н. Н.
Х. и К. Н. С. за задържане на веща до заплащане на подобренията на
основание чл. 72, ал.3 вр. ал.1 от ЗС е неоснователно.
Ответниците следва да репарират и сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски както следва: сумата от 78 лв.-държавни такси и сумата
от 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н. Н.
18
Х., ЕГН:********** и К. Н. С., ЕГН:**********, за двамата адрес: гр.Варна,
ул.**** No29, че ищецът Н. К. Н., ЕГН:**********, гр.Варна, жк.****, вх.9,
ет.7, ап.21 Е СОБСТВЕНИК на 52,65 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.Варна
съставляващо ПИ с ид. ****, съгласно КККР, одобренисъс Заповед РД-18-
40/14.07.2006г. на ИД на АК, последно изменение засягащо поземления имот
е от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., предишен
идентификатор няма, номер по предходен план 6, квартал 212, при граници по
КК: ****.71,224, ****.71.228, ****.71.308, ****.71.284, ****.71.225, по силата
на Нотариален акт №****, дело **** г. на Варненския нотариус, КАТО
ОСЪЖДА Н. Н. Х., ЕГН:********** и К. Н. С., ЕГН:**********, за двамата
адрес: гр.Варна, ул.**** No29 ДА МУ ПРЕДАДАТ владението на така
описания имот, на основание чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № ****, том XIX, дело
****/12.12.1995г. на варненски нотариус, с който Н. Н. Х., ЕГН:********** и
К. Н. С., ЕГН:**********, за двамата адрес: гр.Варна, **** са признати за
собственици по наследство от баща си **** върху недвижим имот: 52, 65
кв.м. ид.ч. при равни квоти - или всеки един от тях по 26,325 кв.м. ид.ч. от
дворното място, находящо се в гр. Варна, на ул. **** № 29- цялото с
пространство от 234 кв.м. - съставляващо ПИ с ид. ****, съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, последно
изменение засягащо поземления имот е от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. с
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по
предходен план 6, квартал 212, при граници по КК:****.71,224, ****.71.228,
****.71.308, ****.71.284, ****.71.225, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Н. Н. Х.,
ЕГН:********** и К. Н. С., ЕГН:**********, за двамата адрес: гр.Варна, ****
за признаване право на задържане до заплащане увеличената стойност на
извършени в процесния имот подобрения за 52,65 кв.м. ид.ч. от дворното
място в гр.Варна съставляващо ПИ с ид. ****, съгласно КККР, одобрени със
Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, последно изменение засягащо
поземления имот е от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване
19
ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по
предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ****.71,224, ****.71.228,
****.71.308, ****.71.284, ****.71.225.
ОСЪЖДА Н. Н. Х., ЕГН:********** и К. Н. С., ЕГН:**********, за
двамата адрес: гр.Варна, **** да заплатят на Н. К. Н., ЕГН:**********,
гр.Варна, жк.****, вх.9, ет.7, ап.21 сумата от 1078 лв /хиляда седемдесет и
осем лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20