№ 6519
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110113386 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети март две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ива Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 13386 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С. със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор И.И.Е.в, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против А. З. Е., с ЕГН **********, от гр. *****************. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 13.04.2023 г. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, по което било образувано
гр.д. № 19877/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, за сумата от общо 1 316,05 лв., от които:
сумата от 1 091,09 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 183,40
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.,
сумата от 34,98 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец март 2020 г. до
месец април 2022 г., сумата от 6,58 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца
вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод
на подадено възражение и дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр. ***************, с абонатен №
*******, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., но не е заплащал дължимата
цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1 316,05 лева. Сочи се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на А. З. Е., че ответникът дължи на
„Т.С. – гр. София сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1 316,05 лв., от
които: сумата от 1 091,09 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата
от 183,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
04.04.2023 г., сумата от 34,98 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
март 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 6,58 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
2
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника А. З. Е. особен представител, с който отговор исковите претенции
се оспорват по основание и размер. Оспорва се качеството на ответника на потребител на
топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност на вземанията за главница и
лихви, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, моли съда да
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на
исковата молба съображения.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 19877/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. З. Е. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 1 091,09 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. *****************, абонатен № ******* за периода от месец май 2019 г.
до месец април 2022 г., сумата от 183,40 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г., сумата от 34,98 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 6,58 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до
04.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 13.04.2023 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 76,32 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 26,32 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “Т.С. ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу
длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
3
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор от 23.01.2015 г.,
сключен между ищеца и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
***************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извършва услугата
дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти с сграда
– етажна собственост.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 167, том VII, рег. № 16306, дело № 1028 от
25.08.2014 г. на нотариус с рег. № 622, действащ в района на СРС, се установява, че А. З. Е. е
придобил собствеността върху апартамент № 7, находящ се в гр. ***************.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 151,84 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 1 334,21 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 182,37 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 13.10.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *******, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. са в размер на
1 091.09 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразени плащания и 183,40
лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни
сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на
сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – апартамент № 7, находящ се на адрес: гр. ***************, на който адрес
4
е открита партида на абонатен № *******. По делото не се спори, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот по силата на сделка покупко-продажба. Спори се
за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 151,84 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 334,21 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 182,37 лв.
5
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 091,09 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в
подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното: Съдът
приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.
Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 13.04.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец януари 2020 г. включително, като вземането за
месец февруари 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец април 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на
ответника за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г. възлизат на 865,27 лв.
за отоплявания имот. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
865,27 лв., като за разликата над посочения размер до първоначално претендирания размер
от 1 091,09 лв. и за периода от май 2019 г. до месец януари 2020 г. претенцията следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец януари 2020 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.,
то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 865,27
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по издадената обща
фактура от 31.07.2020 г. за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2020 г. е в
размер на 122,03 лв. за процесния отопляван недвижим имот. На основание чл. 162 от ГПК
6
при използване на счетоводна програма съдът определи размера на лихвата за процесния
период върху главницата от 122,03 лв. в размер на 32,06 лв. Към посочената сума следва да
се прибави лихвата за забава по главницата от другите общи фактури от 31.07.2021 г. и
31.07.2022 г., която вещото лице определя на 71,45 лв. и 18,42 лв., или задължението за
лихва за забава за процесния период върху главницата възлиза на общо 121,93 лв. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 121,93 лв., като за разликата над
посочения размер до първоначално претендирания размер от 183,40 лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Относно претендираната главница в размер на 34,98 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец март 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата е основателна. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът извършва услугата дялово разпределение. Видно от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза за претендирания период дължимата сума
възлиза на 34,98 лв. По изложените по-горе съображения, които съдът не намира за
необходимо да повтаря, към момента на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК
претенцията не е погасена по давност. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, съдът намира следното: С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и предявеният акцесорен иск. По изложените по-горе съображения,
които съдът не намира за необходимо да повтаря, към момента на предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК претенцията не е погасена по давност. Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за
претендирания период дължимата лихва за забава върху главницата от 34,98 лв. възлиза на
6,58 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
59,66 лв. от общо направените разноски в размер на 76,32 лв., от които: сумата от 26,32 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 099,30 лв. от общо направените
7
разноски в размер на 1 406,29 лв., от които: сумата от 73,68 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 432,61 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С. с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************,
представлявано от изпълнителния директор И.И.Е.в, против А. З. Е., с ЕГН **********, от
гр. *****************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. З. Е. дължи на „Т.С. сумата от
865,27 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец февруари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 121,93 лв. /сто двадесет и един лева
и деветдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 04.04.2023 г., сумата от 34,98 лв. /тридесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец март 2020 г. до месец
април 2022 г., сумата от 6,58 лв. /шест лева и петдесет и осем стотинки/ – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 13.04.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за
сумата над 865,27 лв. до първоначално претендирания размер от 1 091,09 лв. /хиляда
деветдесет и един лева и девет стотинки/ и за периода от месец май 2019 г. до месец
февруари 2020 г., и за лихва за забава за сумата над 121,93 лв. до първоначално
претендирания размер от 183,40 лв. /сто осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА А. З. Е., с ЕГН **********, от гр. *****************, ДА ЗАПЛАТИ
разделно на „Т.С. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е.в, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 099,30 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и
тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. З. Е., с ЕГН **********, от гр. *****************, ДА ЗАПЛАТИ
разделно на „Т.С. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е.в, на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 59,66 лв. /петдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
8
ГПК № 16715 от 12.06.2023 г. по гр.д. № 19877/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9