П Р
О Т О
К О Л
Град
София, 20.05.2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЯ МИТОВА ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА |
|
|
|
МИЛЕН ЕВТИМОВ |
|
|
Секретар: |
МАРИАНА
РУЖИНА |
|
Сложи за разглеждане, докладваното от съдията Митова дело № 8890 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 17.10 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА Г.Н.М. - редовно
призована чрез нейния особен представител адвокат Г.В.А., по допусната правна
помощ на тази страна, не се явява особения представител адвокат Г.А..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Н.М.Н.
- редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Д“СП“
– “В.“, чрез представляващ А. Н. - редовно призована, изпраща представител юрк.
Г.Л.П., с днес представено пълномощно.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Т.П.К.
- редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
ЮРК. П.: Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното
призоваване на всички страни и становището на представителя на Д“СП“ – “В.“,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и разглеждането
му в днешно съдебно заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.Н.М., чрез нейния особен представител адвокат Г.В.А.,
като се обжалва Решението от 16.09.2019 г., постановено по гр. дело № 18 000
по описа за 2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, в частта, с която
детето Г.Н.М. е настанено в ЦНСТДБУ “Любен Каравелов“, град София за срок от
две години, считано от влизане в сила на настоящото Решение или до промяна на
обстоятелствата. Моли въззивния съд да ревизира обжалваното Решение и да отмени
същото като неоснователно. С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
ДОКЛАДВА отговор на
въззивната жалба от молителя и въззиваема страна в настоящото производство Д“СП“
– “В.“, с който я е оспорила по изложените съображения. С отговора на
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
СЪДЪТ
констатира, че не са постъпили отговори на въззивната жалба от другите две страни,
а именно родителите на въззивницата Г.Н.М..
ДОКЛАДВА
своето Разпореждане от 29.09.2020 г., с което съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание, дал е указания на страните и на Д“СП“.
СЪДЪТ
констатира, че страните са получили препис от това Разпореждане.
ДОКЛАДВА
актуален социален доклад, постъпил в регистратурата на съда на 14.04.2021 г.,
предоставен от Д“СП“ – “В.“, към който е приложена собственоръчна декларация от
въззивницата Г.Н.М., с дата 20.04.2021 г., в която е обективирано желанието на
същата къде да живее и е посочила какво е отношението й към нейния баща и
желанието й в тази насока, а именно: че към момента не е готова да промени
средата, в която живее и, че не иска да живее в семейството на своя баща,
защото се чувства добре в ЦНСТДБУ “Любен Каравелов“, град София.
ЮРК. П.:
Поддържам отговора на въззивната жалба. Представям доказателство за
новонастъпило обстоятелство, което касае местоживеенето на бащата. Д“СП“ – “Враца“
уведомява Д“СП“ – “В.“, че Н.Н. е заминал за Англия с цел трудова заетост и не
е предоставена информация за дата на връщане. Тази информация е събрана от Д“СП“
– “Враца“. Нямам други доказателствени искания и няма да соча доказателства.
СЪДЪТ,
след съвещание по представеното доказателство от Д“СП“ – “В.“
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмо
от Д“СП“ – “Враца“, от 10.05.2021 г., като доказателство по делото.
ПРИЛАГА
по делото докладвания социален доклад на Д“СП“ – “В.“, ведно с приложената към
него собственоръчна декларация от Г.М. от 13.04.20221 г.
СЪДЪТ с
оглед процесуалното поведение на страните и с оглед липсата на доказателствени
искания, счете делото за изяснено и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО
ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЮРК.П.:
Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите
първоинстанционното решение в частта относно настаняване на детето в ЦНСТДБУ “Любен
Каравелов“, град София и да отмените същото в частта относно срока за
настаняване, като постановите срока за настаняване на детето да бъде до
навършване на пълнолетие или ако учи - до завършване на средно образование, но
не по-късно от 20 години, или до промяна на обстоятелствата.
Съдът приключи устните
състезания.
ЗА ДА
ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение в обжалваната част относно
настаняването на детето Г.Н.М. в Център за настаняване от семеен тип за деца
без увреждания (ЦНСТДБУ) “Любен Каравелов“, град София, за срок от две години
от влизане в сила на решението, или до промяна на обстоятелствата, е правилно.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 ГПК). Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт)
закрилата на децата се осъществява при осигуряване на най – добрия интерес на
детето. Безспорно е всъщност, че в
производство като настоящото по ЗЗДт водещ е именно интересът на малолетното
дете – Г., родена на *** г., а не интересът на нейните родители – майка Т.К., и
баща Н.Н., и на нейните близки. Районният съд правилно е преценил интереса на Г.,
тъй като е установено по делото, че никой от родителите й не се е интересувал
от нея, никой роднина или близък на детето не е заявил желание да се грижи за Г.
в семейна среда, като детето на 22.02.2019 е било настанено по административен
ред в ЦНСТДБУ “Любен Каравелов“, град София, със заповед на директора на
дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – “В.“ – София. Оттогава и до момента Г.Н. пребивава в
тази социална услуга за резидентна грижа. Данните в предоставения актуален социален доклад на
Д“СП“ – “В.“ от 14.04.2021 г. сочат, че към момента основните потребности на
детето Г.М. в достатъчна степен се разпознават и задоволяват от екипа на
сочения ЦНСТДМБУ. Г. се е адаптирала към средата в тази услуга, чувства се
спокойна и защитена там и не е готова да промени средата си към момента, справя
се отлично с учебния материал има изграден приятелски кръг и е изградила
доверителни отношения с екипа на ЦНСТДБУ. В хода на социалното проучване при
проведения разговор с Г., с оглед желанието й къде да живее и относно грижите
за нея, тя е споделила, че отношенията с майка й са конфликтни и двете не
контактуват (с оглед създалите се отношения
поради делото, където детето е свидетелствало срещу партньора на майка й), а баща й също не я е търсил и не е проявявал интерес
към нея от момента на настаняването й в ЦНСТДБУ до м. февруари 2021 г. В тази
връзка Г. е споделила при разговора с нея, че е в конфликтни отношения с
партньорката на баща й и не желае да живее в семейството на баща й и баба й по
бащина линия, като би искала само да поддържа контакт с тях. С оглед данните по
делото за стартирана работа по реинтеграция на детето в семейната среда на
бащата, предвид подаденото от него заявление през м. април 2021 г. - за
реинтеграция на Г. в семейната му среда, въззивният съд намира за необходимо да
обоснове, че това обстоятелство само по себе си също не е основание за
ревизиране на първоинстанционното решение. Този процес по реинтеграция не е
приключил и самата Г. към момента не изявява желание да живее в семейството на
баща й и мотивира това свое мнение достатъчно зряло (дори по делото е постъпила и писмена декларация от Г.Н.М.,
в която тя излага мотивирано желанието си да продължи да живее в ЦНСТДБУ,
съответно нежеланието си да живее в семейството на баща й Н.Н.). Още повече, установи се по делото, че същият е
заминал за Англия и липсва информация кога ще се върне в страната. Освен това,
в ЗЗДт (чл.
29. т. 6) е предвидена възможност за прекратяване на
настаняването и преди изтичане на определения срок, в случай, че отпаднат
основанията, при които е допуснато настаняването.
Във въззивното производство не се събраха
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното първоинстанционно Решение. Доводите в жалбата на особения
представител на детето Г. са неоснователни, като първоинстанционният съд е
мотивирал защо няма да изслушва детето и настоящият съд споделя тези мотиви, а
съдът не е задължен да изслушва родителите на детето в настоящото производство
по ЗЗДт. В тази връзка първоинстанционният съд не е допуснал сочените в жалбата
нарушения.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че
първоинстанционното Решение е обосновано и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Предвид което, като правилен, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в
обжалваната част.
Претенции за разноски не са заявени, поради което
въззивният съд не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217524
от 16.09.2019 г. по гр. дело № 18000 по описа за 2019 г. на Софийския районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 139-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...
ЧЛЕНОВЕ:1……………………………..
2……………………………..
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: