Р Е Ш Е Н И Е
№ 78/ 18.03.2019год. гр.Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 26.09.2018год. /двадесет
и шести септември през две хиляди и осемнадесета година/ в състав
Председател: Рени Ковачка
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр. дело № 203 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Община Перник против И.С. ***, с която и предвид
допуснато изменение на иска по чл.214 от ГПК
в с.з.26.09.2018год. се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 6 430.24 лева, представляваща вреда от получени, но
невнесени от нея в бюджета на Община Перник суми, съставляващи местни данъци
върху недвижими имоти за периода от 24.04.2007год. до 29.12.2011год., сумата от
38 066.10лева, представляваща законна лихва за периода от 24.04.2007год.
до 28.03.2016год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска- 28.03.2016год. до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че
ответницата е работила по трудов договор при нотариус М.М., където,
изпълнявайки длъжността „***“, е имала задължение да внася по банков път, по
сметка на Община Перник, дължащия се по всяка една от изповядваните сделките
местен данък. Касае се за дължимия на основание чл.35, ал.2 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Перник местен
данък в размер на 2% от стойността на сделката. Твърди също така, че по всяка една
от сделките ответницата е получавала от работодателя сума, която е следвало да
внесе като местен данък, което не е направила и в резултат на което за исковия
период Община Перник е претърпяла вреди, възлизащи на невнесения данък. Размерът
на претендите вреди според ищеца възлиза на сумата от 6 430.24лева.
Ищецът твърди, че за
извършените от ответницата неправомерни действия Районна прокуратура-Перник е
повдигнала обвинение за престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1, вр с чл.26,
ал.1 от НК и за престъпление по чл.206, ал.3 вр. с ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК
и е образувано наказателно дело от общ характер № 2102/2015год. по описа на
ПРС. Твърди че е в рамките на наказателното производство е предявил граждански
иск, който не е бил приет за съвместно разглеждане, както и че към настоящия
момент нанесените на Община Перник щети не са възстановени.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.С., в който излага съображения за
недопустимост на предявения иск и такива за неговата неоснователност. Прави
възражение за изтекла погасителна давност и моли предявения против нея иск да
бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
които са процесуално допустими, в който смисъл съдът се е произнесъл с
определение № 478/17.06.2016год.
По делото е
представен трудов договор № ***, от който се установява че на ***. ответницата
е започнала работа при Нотаруис М.М. на длъжност „***“. Не е спорно по делото, че
ответницата е работила на същата тази длъжност и през периода 24.04.2007год. до
29.12.2011год. Видно от приложената длъжностна характеристика, като „***“ ответницата
е имала и задължения да изпълнява и всички възложени й от нотариуса задачи, свързани
с дейността му.
На същата длъжност,
при нотариус М. са били назначени и Ж.С. и М.Я., които са изпълнявали
идентични, на изпълняваните от ответницата трудови функции. Това се установява
от приложените по делото трудови договори и длъжностни характеристики.
По делото е разпитана
като свидетел Нотариус М.М., която установява, че като работодател е възлагала
на ответницата да внася таксите към Община Перник и Агенцията по вписванията по
всички изповядвани при нея сделки. Основно, според свидетелката, тази дейност е
осъществявала ответницата, а по изключение някой от останалите й служители. Свидетелката
сочи, че при изповядване на сделката на гърба на акта е записвала размера дължимите
такси, събирала ги е и ги е давала на ответницата да ги внесе. Ответницата е
следвало да направи това още в същия ден, преди вписване в Агенцията по
вписванията, както и да върне платежното нареждане, което прилагали към делото.
С обвинителен акт, Районна
прокуратура-Перник е повдигнала обвинение на ответницата, за това че за периода
от 24.04.2007год. до 29.12.2011год. в условията на продължавано престъпление, противозаконно
е присвоила чужди движими вещи /пари/ в
общ размер на 101 173.76лева, от които 46
571.03лева собственост на Община
Перник, отдел „местни данъци и такси“, трансформиран от 06.11.2008год. в
Дирекция „Местни приходи“ и 54 602.73лева –собственост на Агенцията по
вписванията, които е владеела, като обсебването е в особено големи размери.
С влязла в сила
присъда от 11.07.2017год., постановено по нох.дело № 02102/2015год. на ПРС,
ответницата И.С. е призната за виновна в това, че в периода от 31.05.2007 г. до
29.12.2011 г., в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление,
противозаконно е присвоила чужди движими вещи /пари/ в общ размер на 42 718.02
лева /четиридесет и две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и две стотинки/,
от които 2 733.82 лева /две хиляди седемстотин тридесет и три лева и осемдесет
и две стотинки/, собственост на Община Перник, отдел „Местни данъци и
такси", трансформиран от 06.11.2008 г. в Дирекция „Местни приходи, и 39
984.20 лева /тридесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и
двадесет стотинки/, собственост на Агенция по вписвания - Имотен регистър, гр.
София,
По делото е
изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че по
изповяданите в нотариалната кантората на нотариус М.М. сделки за
исковия период и предмет на повдигнатото от РП обвинение са внесени
местни данъци в общ размер на 40 140.79лева. В изготвената към
заключението таблица № 2 вещото лице е посочило датата на всяка една от
сделките, данъчното задължено лице, размера на дължимия данък, датата на
плащане и съответния платец. В отговор
на поставената му под № 1 задача вещото лице е посочило, че съгласно
обвинителния акт за исковия период ответницата е следвало да внесе суми, представляващи
данък по чл.35, ал.2 от Наредбата за определяне на местни данъци на територията
на Община Перник и по сделки, описани в таблица № 1 към заключението, за които
обаче не му е предоставена информация от Община Перник. Видно от таблица № 1
към заключението, дължащият се данък по тези сделки е в размер на
6 430.24лева, а лихвата върху тях, считано от 24.04.2007год. до датата на
предявяване на иска-28.03.2016год. е в размер на 5 039.45лева. Вещото лице
е посочило, че за сумите по таблица 1 в заключението /в общ размер на
6430.24лева/ Община Перник не е предоставила информация дали са начислени като
задължение по партидата на съответните лица, дали са платени и от кого или са
останали неплатени.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение за
имуществени вреди е частично основателна.
Предвид наведените в
исковата молба доводи се налага извод, че в случая ищецът претендира
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на извършено от ответницата
престъпление. За да бъде основателен така предявения иск за обезвреда на
претърпените от него имуществени вреди от противоправно деяние на ответницата, следва
да се налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили
вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за
наличието на вината законът въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД.
По делото се
установи, че е налице влязла в сила присъда, с която ответницата е призната за
виновна за това, че в периода от 31.05.2007 г. до 29.12.2011 г., в гр. Перник,
в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди
движими вещи /пари/ в общ размер на 42 718.02 лева /четиридесет и две хиляди
седемстотин и осемнадесет лева и две стотинки/, от които 2 733.82 лева /две
хиляди седемстотин тридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, собственост
на Община Перник, отдел „Местни данъци и такси", трансформиран от
06.11.2008 г. в Дирекция „Местни приходи, и 39 984.20 лева /тридесет и девет
хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет стотинки/, собственост на
Агенция по вписвания - Имотен регистър, гр. София, които е владеела, като
обсебването е в големи размери. Поради наличието на влязла в сила присъда срещу ответницата, с която същата е призната за
обсебване в особено големи размери в условията на продължавана престъпна
дейност, при която на ищеца е причинена имотна вреда в общ размер на 2 733.90
лева и доколкото това деяние е идентично с деянието, от което ищецът
претендира обезщетение за вреди в настоящото производство, на основание чл.300
от ГПК, за гражданския съд тази присъда е задължителна по отношение
обстоятелствата извършено ли е противоправното деяние и виновността на дееца.
Силата на пресъдено
нещо на присъдата се изразява в нейното установително действие, посочено в
чл.413, ал.2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за
гражданския съд, относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът
и наказуемо ли е деянието, поради което силата на пресъдено нещо се
разпрострира досежно всички признаци на престъпния състав и правната
квалификация на деянието, а в случая и относно съставомерната последица-
причинената имуществена щета и нейния размер. Тъй като престъплението,
извършено от ответницата е резултатно престъпление и причиняването на вреди
другиму е съставомерно, то задължителната сила на присъдата се отнася и по
отношение настъпването на вредата и нейния размер.
Предвид
гореизложеното се явяват несъстоятелни доводите на ответницата, че
претендираната от нея сума е недължима, предвид констатациите на съдебно-икономическата
експертиза, че за сумите по таблица № 1 не е предоставена информация от ищеца
дали са начислени като задължения по партидите на съответните лица, съответно
че след като няма начислено като дължимо, няма и неизпълнено задължение. Неоснователни
са и доводите на, че размерът на нанесената му вреда е по-голям от посочения
такъв в присъдата, респ. че е в посочения от вещото лице размер от
6 430.24лева.
По делото не се доказва
след влизане в сила на присъдата установената в нея щета да е възстановена от
ответницата.
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че са налице елементите на фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответницата за репариране на претърпените от
Община Перник имуществени вреди. Същите са в размер на 2 733.90лева, поради
което искът следва да бъде уважен в този размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 6 430.24 лева следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираното вземане като главница, което съда счита за
несъстоятелно.
Съгласно приетото в ППВС
№ 2/1981год. и ТР № 5/2005год. на ОСГК и ТК на ВКС, вземането за непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още
тогава, а когато е неизвестен- от деня на неговото откриване. Разпоредбата на
чл.114, ал.3 от ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на
дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът
изпада в забава-чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В случая за начален
момент за течението на давността следва да се приеме откриването на деликвента,
а не настъпването на деликта. От съдържащите се в нох.дело 01102/2015год. по
описа на ПРС документи е видно, че с постановление от 09.03.2012год. РП –Перник
е образувала досъдебно производство срещу виновно лице за това, че в периода ***.
до 31.12.2011год. в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, противозаконно
е присвоило чужди движими вещи /пари/, които владеело-престъпление по чл.206,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на
06.01.2014год. ответницата е била привлечена като обвиняем. До момента на
привличането й, извършителят не е бил установен, тоест към датата на
увреждането авторът му не е бил установен, за да се обвърже началният момент на
погасителната давност с датата на увреждането. Тъй като авторът на деянието е
станал известен на 06.01.2014год., а исковата молба е депозирана в съда на
28.03.2016год., то към този момент не е изтекъл петгодишния давностен срок по
чл.114, ал.3 от ЗЗД.
От момента на
откриване на дееца, а именно 06.01.2014год.
длъжникът е изпаднал в забава върху дължимата главница в размер на
2 733.90лева и от този момент дължи и законна лихва, поради което претенцията
на ищеца за присъждането й се явява частично основателна. Предвид липсата на данни относно размера на
лихвата, съдът я определя основание
чл.162 от ГПК и определена по този начин същата възлиза на сумата от 618.57лева.
Предвид на това претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи в
размер на 618.57лева и за периода от 06.01.2014год. до 28.03.2016год., като за
периода от 24.04.2007год. до 06.01.2014год. и за сумата от 37 447.53лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
Претенцията за
мораторна лихва не е погасена по давност, тъй като не е изтекъл погасителния
срок съгласно чл.111, б.“ В““ от ЗЗД.
Върху главницата от
2 733.90лева се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 28.03.2016год. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
делото и направеното в тази връзка искане, ответницата следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 99.29лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Неоснователно е
искането на ответницата за присъждане на разноски в настоящото дело. За защита
и процесуално представителство на делото същата е ангажирала адвокат срещу
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева и това е видно от
приложение Договор за правна защита и съдействие № ***. Последният доказва
наличието на договорна относно заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1 400 лева, но не и неговото плащане. Присъждат се само действително
направените разноски, а такива не се установиха да са направени от ответницата
по делото.
Водим от горното и в
същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН **********
*** да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК с Булстат ********* с адрес: гр.Перник, пл.“
Св.Иван Рилски“ № 1 А сумата от 2 733.90лева, представляваща вреда от
невнесени в бюджета на Община Перник местни данъци върху недвижими имоти за
периода 24.04.2007год. до 29.12.2011год., за извършването на което деяние като осъществяващо
състава на престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е призната за виновна с влязла в сила Присъда от 11.07.2017год., постановено
по нох.дело № 02102/2015год. на ПРС, сумата от 618.57 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 06.01.2014год. до 28.03.2016год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
28.03.2016год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
им част до пълните предявени размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН **********
*** да заплати на ОБЩИНА ПЕРНИК с Булстат ********* с адрес: гр.Перник, пл.“
Св.Иван Рилски“ № 1 А сумата от 99.29 разноски по делото, както и сумата от 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: