Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 09.11.2020г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йоана П. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 185 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, евентуално чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищцата С.П.А. твърди, че е съдружник и управител  в „А.С и С“ ООД. Другият съдружник, с равни дялове, е С.С.С..

На 22.01.2019г. от 11.00 часа, в гр. София, е било проведено извънредно общо събрание на съдружниците, на което по т. 2 от дневния ред е било взето решение за изключване на ищцата като съдружник, по т. 3 – дяловете на изключения съдружник да се поемат от другия съдружник и дружеството да се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност, по т. 4 – приемане на нов учредителен акт и избор на С.С.С. за управител и т. 5 – за освобождаване на С.П.А. от длъжност като управител. 

Ищцата намира тези решения противоречащи на закона и дружествения договор.

С.П. А.не е била редовно поканена за събранието. Клаузата на чл. 25, ал. 3 от дружествения договор предвижда общите събрания на дружеството да се свикват посредством писмено съобщение, изпратено най-малко 30 дни предварително, а поканата за свикване на събранието с вх. № 15388/20.12.2018г. на ЧСИ М.Ц.., рег. № 840, е била връчена на 07.01.2019г. в нарушение на предвидения в дружествения договор 30-дневен срок. Не са налице основания за изключване на ищцата като съдружник. Липсва ясно формулирано нарушение, извършено от съдружника, което да е основание за неговото изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Според константната практика на ВКС, връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя началото на процедура по изключване. Законът изисква изтичане на период от време между получаване на писменото предупреждение за изключване и вземане на решението за това. Недопустимо е съдружникът да е изключен, ако не му е предоставена възможност да коригира поведението съобразно отправеното предупреждение (Определение № 12 от 09.01.2013г. па т.д. № 397/2012г. на ВКС). Описаното поведение по т. 6 от поканата не съставлява основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ, нито  е предвидено като основание за изключване на съдружник съгласно чл. 20 от дружествения договор. Влошените отношения между съдружниците не са елемент от фактическия състав на чл. 126, ал. 3 от ТЗ (Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС). Основанията за изключване са свързани с твърдени неизпълнения на задължения на С.П.А. като управител. Дейността на съдружника като управител не може да бъде основание за изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 от ТЗ (Определение № 309 от 13.05.2013г. по т.д. № 665/2012г. на ВКС). Поведението на съдружника, описано в поканата, освен че не съставлява основание за изключване и не отговаря на истината, за което в исковата молба се развиват подробни съображения. Не е било дадено писмено предупреждение до съдружника за изключването, нито е определен срок на прекратяване на твърдяното противоправно поведение.   Ищцата се позовава на Решение № 455/04.06.2008г. на ВКС по т.д. № 99/2008г. Липсва ясно формулирано нарушение от съдружника по протокола от 22.01.2019г., което да е основание за изключване. Съдържанието на протокола от извънредното заседание на общото събрание не отговаря на действително проведените обсъждания и направените изявления – по време на изслушването протокол за провеждането на събранието не се е водил нито от присъстващия помощник – нотариус, нито от пълномощника на другия съдружник, избран за протоколист на събранието.  С.П.А. не е отправяла заплахи и е била принудена да напусне събранието преди края. За изготвения протокол ищцата е разбрала след представянето му към заявление обр. А4 вх. № 20190129110742. Протоколът не е бил подписан от С.П.А. и не е довеждан до знанието й.

Останалите оспорени решения, взети след изключването на ищцата като съдружник, не са били взети от надлежно свикано общо събрание и с необходимия кворум, както и не са били налице предпоставките за поемане на дялове и преобразуване на дружеството и изборът на нов управител не е бил включен в дневния ред. 

Ищцата иска да бъдат отмени оспорените решения от протокола на общото събрание на съдружниците на „А.С и С“ ООД, а ако исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ бъдат отхвърлени - да бъде  заплатена равностойността на дружествения й дял, определена към края на месеца, през който  е настъпило прекратяване на членството поради изключване (31.01.2019г.) – 10 000 лева, частично от 293 374. 50 лева, със законната лихва от 01.02.2019г.

Съгласно изложеното в исковата молба, при предявяване на отменителните  искове  е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.

 Ищцата иска да бъде съобразено, че ответното дружество притежава недвижим имот с пазарна оценка от 474 003 лева, както и че  не упражнява дейност, считано от 2017г., и не съставя актуален счетоводен баланс.  

 

 

Ответникът „А.С и С“ ООД, чрез С.С.С.,  оспорва исковете.

Намира исковете  допустими, като подадени от лице с правен интерес в рамките на преклузивните срокове по чл. 74 от ТЗ, но неоснователни.

Проведеното извънредно общо събрание и взетите на него решения са законосъобразни. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от дружествения договор предвижда, че поканата до съдружника следва да е изпратена  най-малко 30 дни преди датата на събранието, което изискване е спазено. Доколкото не е предвидено друго в дружествения договор по отношение минимално необходимия седмодневен срок между получаване на поканата и провеждане на събранието по чл. 139, ал. 1 от ТЗ, проведеното на 22.01.2019г. събрание е свикано редовно. Твърдението за липса на отправено предупреждение категорично се опровергава от съдържанието на връчения на 07.01.2019г. документ. Няма законово изискване поканата и предупреждението да са материализирани в отделни документи и практиката на ВКС подкрепя тази възможност, нито е дефиниран срок, който е и факултативен (Решение № 160 от 26.11.2010г. по т.д. № 379/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.,  Решение № 3 от 19.02.2010г. по т.д. № 482/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и Решение № 420 от 16.06.2005г. по т.д. № 397/2004г.). Формулираните основания за изключване кореспондират с тези по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, възпроизведени в чл. 20, ал. 2 от дружествения договор. Изключеният съдружник е бил на събранието с упълномощен адвокат и това опровергава твърденията, че не е било ясно основанието за изключване и че не е имала възможност да коригира поведението си, каквото не е поискала и на събранието. Ответникът излага подробни съображения в подкрепа на съществуването на основание за изключване на съдружника -  нарушенията са били конкретизирани и мотивирани, те са основание за изключване и отговарят на истината. Ответникът посочва, че е  воден  иск пред Софийски градски съд, І-22 състав. Съставеният протокол за събранието отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвения от нотариуса констативен протокол на основание чл. 593 от ГПК се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. Изключването на ищцата като съдружник е имало незабавно действие спрямо дружеството и последващите решения са взети с необходимия кворум и мнозинство към момента на приемането им.

Ответникът не прави възражения срещу предявения иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ с оглед гарантираното от закона и дружествения договор право на изключения съдружник да получи равностойността на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило изключването. Но ищцата, като бивш управител,  не е предала счетоводната документация и поради това и оспорване изключването пред съда,  правото по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не може да се реализира – не може да се състави междинен счетоводен отчет. Ответникът оспорва, че равностойността на дела не може да бъде по пазарна оценка към 01.02.2019г. Ответникът се позовава и на трайно установена практика на ВКС по въпроса, съгласно която при определяне на равностойността на дружествения дял в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга според приложимите счетоводни стандарти. Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял на база пазарна цена на активите към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени  по тяхната пазарна стойност. Целта на закона е да не се допусне намаляване на имущественото покритие на капитала във вреда на кредиторите на дружеството, което продължава да функционира и след прекратяване на членственото правоотношение с един от съдружниците в него (Решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,   Решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 206 от 06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

 

Оспорванията, възраженията и правните си доводи страната поддържа и в допълнителния отговор. 

 

В допълнителните си искова молба ищцата е потвърдила изложените обстоятелства и направените искания и допълнително е развила правни доводи, за което се е позовала и на съдебна практика. 

 

И двете страни претендират направените по делото разноски по списъци по чл. 80 от ГПК.

След последното открито съдебно заседание по делото са представени и писмени защити.

 

По предявените искове

 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            „А.С и С“ ООД е дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., с капитал от 5 000 лева, който е бил внесен изцяло, и с предмет на дейност, освен другото, търговия с недвижими имоти, стопанисване, управление и отдаване под наем на недвижими имоти, клас по НКИД – операции с недвижими имоти. 

Съдружници в дружеството при равни дялове - по 50 дяла на обща стойност 2 500 лева, от регистрацията му са били ищцата и С.С.С., съпрузи. Ищцата е била и управител на дружеството.

През 2017г., след развод между съдружниците от 2014г., в търговския регистър са били извършени вписвания във връзка с промяна във фамилното име на ищцата - в полетата относно съдружниците и управителя по партидата на дружеството (вписване вх. № 20170320100414). Бил е обявен и актуализиран дружествен договор.

 С дружествения договор подробно са били уредени, освен другото,  правата и задълженията на съдружниците, правомощията на управителя, както и правомощията на общото събрание на съдружниците и реда на вземане на решения.    

По-конкретно всеки съдружник, освен другото, е имал право да участва в управлението на дружеството, да иска свикване на общо събрание на съдружниците,  да бъде информиран за състоянието на дружествените дела и да проверява отчетната документация на дружеството (чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5). Съдружниците са упражнявали правата си във връзка с управлението на дружеството чрез общо събрание на съдружниците, а броят на гласовете им при вземане на решения са съответствали на притежавания капитал – чл. 17. Всеки съдружник е бил длъжен, освен другото, да участва в управлението чрез общото събрание на съдружниците и да изпълнява решенията на общото събрание – чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3. Съдружник е можело да бъде изключен, съгласно клаузата на чл. 20, ал. 2 от дружествения договор, ако системно е нарушавал договора, не е изпълнявал задълженията си да оказване на съдействие на дружествените работи, не е изпълнявал решенията на общото събрание на съдружниците и е действал против интересите на дружеството. Изключването на съдружника е било с решение на общото събрание, по предложение на всеки един от останалите съдружници, което е обосновано и мотивирано – чл. 20, ал. 3 от дружествения договор. Изключваният съдружник не е гласувал – чл. 24, ал. 3.  При напускане или изключване на съдружник дяловото му участие се е изкупувало от останалите съдружници пропорционално на тяхното дялово участие в капитала (чл. 21, ал. 1).   Общото събрание се е свиквало на редовно заседание от управителя най-малко веднъж годишно, а извънредните заседания – по искане на всеки съдружник или на управителя – чл. 25, ал. 1 и ал. 2. В случай, че управителят не е свикал общото събрание на редовно заседание, това е можел да направи съдружникът, поискал свикването – чл. 25, ал. 7.  Общото събрание на съдружниците се е свиквало на редовно или на извънредно заседание чрез писмено съобщение, изпратено най-малко 30 дни предварително (чл. 25, ал. 3 от дружествения договор). Ако съдружниците са били съгласни, те са можели да се съберат и без спазване на  процедурните правила по  алинеите на чл. 25. В този случай съгласието на съдружниците е трябвало да бъде отразено писмено в протокола от заседанието на общото събрание – чл. 25, ал. 9 от дружествения договор.  При провеждане на заседанието е бил избиран председател, който да ръководи заседанието. Дискусии по въпроси, невключени в дневния ред, не е можело да се водят, освен ако на заседанието присъстват всички съдружници и те не са възразили – чл. 28. Управителят е ръководил цялата стопанска дейност на дружеството. Той е решавал всички въпроси, които са били свързани с осъществяването на предмета на дейност на дружеството, с изключение на въпросите, които да били от изключителна компетентност на общото събрание (чл. 32, ал. 1 от дружествения договор). По-конкретно управителят е представлявал дружеството, решавал е въпроси относно вътрешното функциониране на дружеството и неговите отношения с трети лица, определял е и контролирал разходите на дружеството и ги е представял на общото събрание за одобрение, уреждал е отношенията на дружеството с държавни учреждения, сключвал е трудови договори, всички видове договори с трети лица, свързани със стопанската дейност на дружеството, събирал е вземания на дружеството и   е извършвал предварителни плащания, свиквал е общо събрание и е извършвал всякакви други действия, отнасящи се до нормалното функциониране на дружеството от гледна точка на законите, дружествения договор и решенията на общото събрание на съдружниците – чл. 33, ал. 1 от дружествения договор. Съгласно клаузата на чл. 43 от договора, за неуредените в дружествения договор въпроси са се прилагали разпоредбите на ТЗ и на други действащи нормативни актове.      

Дружеството е обявило годишни финансови отчети през 2015г.и 2016г.

За 2017г. е била обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на осъществявана търговска дейност, както  такава декларация е била заявена за обявяване и за следващата  2018г.

Обстоятелствата се установяват от вписванията по партидата на ответното дружество в търговския регистър, посочени от съда в доклада по делото като общоизвестни по чл. 155 от ГПК, и от обявяваните актове, също общоизвестни. 

Още през 2008г. на името на дружеството е бил придобит недвижим имот - апартамент с подземно паркомясто в кв.“Драгалевци“, гр. София, в сграда на груб строеж. За плащане на цената и ремонтните работи  в жилището от С.С.С., в лично качество, на 25.03.2008г. е бил сключен договор за банков кредит с „Обединена българска банка“ АД, обезпечен с договор за ипотека върху недвижимия имот, сключен с дружеството - собственик. Впоследствие в имота са били извършени множество подобрения, като жилището е било ползвано лично, за семейните нужди на съдружниците. Обстоятелствата не са спорни по делото и се установяват от представените писмени доказателства.

Поне от април 2017г. С.С.С.  е имал претенции към ответното дружество за връщане на платени от него кредитни вноски на основание правилата на неоснователното обогатяване, за което е била изпратена  нотариална покана, както са били предявени и искове срещу дружеството, с образувани  гр.д. № 15597/2017г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, и гр.д. № 4339/2019г. на Апелативен съд – гр. София, Гражданско отделение, 14 състав, по които все още няма влязло в сила съдебно решение.

  След развода, въз основа на съдебното решение за прекратяване на брака между съдружниците, е бил издаден изпълнителен лист № 182 от 12.08.2019г. по бр.д. № 243/2014г. на Районен съд – гр. Брезник  за достъп на С.С.С. върху имота като  семейно жилище. 

През април 2018г. съпрузите - съдружници са се споразумели имотът да бъде продаден с погасяване на междувременно натрупани публични задължения за имота и тези по договора за кредит, и разделяне на останалата част от получената цена, но споразумението не е било изпълнено и исковото производство по исковете за неоснователно обогатяване е било подновено.

Отделно в имота е имало каса, в която са били съхранявани лични вещи на съдружниците - съпрузи, и по повод на тях и собствеността върху касата между тях също са възникнали спорове (октомври – ноември 2018г.), при което са били сезирани органите на МВР. Оплакванията на ищцата, най-общо, са били, че липсват нейни лични пари от касата, взети от С.С.С., че в касата се съхраняват взривни вещества и че от жилището е взета документация на дружеството, а на С.С.С. – че ищцата е извършвала самоуправни действия в жилището, унищожила е негови вещи и е взела документацията на дружеството.   Ищцата е имала претенции, че имотът е собственост на дружеството, което тя управлява и представлява, а С.С.С. – че достъп до жилището и вещите в него трябва да му бъде осигурен и като бивш съпруг, и като съдружник. Обстоятелствата се установяват от писмените доказателства по делото.  

На  20.12.2018г. С.С.С. е представил за връчване чрез частен съдебен изпълнител М.Ц.., рег. № 840 на КЧСИ, покана до ищцата. Покана е била  връчена на 07.01.2019г.

В нея е било изложено, че от края на 2016г. и до момента с поведението си  ищцата демонстрира трайна незаинтересованост към дейността на дружеството, възпрепятства изплащане на задълженията към съдружника С., не се грижи за имуществото на дружеството и му нанася имуществени вреди.

Извършените от ищцата лично действия, насочени срещу интересите на дружеството са били изложени конкретно като: 1. Въпреки връчена нотариална покана от 03.04.2017г. и до момента в качеството на съдружник и управител отказва да предприеме действия, включително по свикване на общо събрание, за обсъждане и  доброволно и справедливо уреждане на отношенията с другия съдружник по повод финансираните от него през 2008г. закупуване и ремонт на недвижимия имот, придобит на името на дружеството и отказва да бъдат предприети мерки за възстановяване на заплащаните лично от съдружника месечни вноски по кредит от „Обединена българска банка“ АД  от 2008г., включително чрез евентуална продажба на имота по пазарни цени; 2. Не е свиквала ежегодни общи събрания на дружеството, не предоставя информация за хода на дружествените работи и не се е ангажирала ефективно като съдружник и  управител за осъществяване на стопанската дейност на дружеството – съгласно подадената от ищцата декларация в търговския регистър през 2017г. дружеството не извършва дейност; 3. Не е заплащала дължимите местни данъци и такси за притежавания от дружеството недвижим имот от момента на придобиването и са формирани публични задължения към фиска, за което не е информирано общото събрание и не са предприети действия; 4. С издадена еднолична заповед от 11.10.2018г. е забранила достъпа до имота на другия съдружник, самоволно и без санкция от общото събрание е сменила ключовете от апартамента и кода от алармата, като по този начин неправомерно и за неопределен период препятства достъпа до служебната документация на дружеството и  до личните вещи на съдружника, находящи се в имота; 5. Позволила е извършване на самоуправни действия в имота, свързани с повреждане и унищожаване на лично имущество на другия съдружник пред трети лица – свидетели, за които са подадени сигнали пред МВР и Прокуратурата, както и 6. Отправяла е закани, нецензурни квалификации към другия съдружник пред служителите на МВР и го е набедила в престъпление, за които също са подадени сигнали пред компетентните органи.    

С нотариалната покана е била отправено предупреждение до ищцата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 20 от дружествения договор незабавно да коригира поведението си и да преустанови действията си, с които уврежда интересите на дружеството и на другия съдружник, да преустанови неизпълнението на задълженията си да указва  съдействие за разрешение на проблемите на дружеството и за възобновяване на нормалната му търговска дейност.

За обсъждане на поведението на ищцата и предприемане на необходимите действия за защита на интересите на дружеството, ищцата е била уведомена, че на основание чл. 139, ал. 1 от ТЗ и чл. 25 от дружествения договор С.С.С.  свиква извънредно общо събрание на съдружниците на 22.01.2019г. от 11.00 часа на конкретно посочен адрес, при дневен ред:

1.      Изслушване на съдружника С.П.А. във връзка с действията й против интересите на дружеството;

2.      Вземане на решение за изключване на съдружника С.П.А.;

3.      Вземане на решение за поемане на дружествените дялове та изключения съдружник от останалия съдружник и преобразуване на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност;

4.      Приемане на учредителен акт на дружеството съобразно преобразуването му в ЕООД и

5.        Вземане на решение за освобождаване на С.П.А. като управител на дружеството.

По делото не е спорно, че свиканото събрание е било проведено на посочените дата, час и място, при участие и на ищцата и неин адвокат. За председател на събранието е бил избран свикалият го съдружник, а изготвянето на протокола е било възложено на неговия адвокат. Като е приел, че са спазени изискванията на ТЗ и на чл. 25 и чл. 26 от дружествения договор относно свикване и провеждане на заседанието – съдружниците са редовно поканени, явяват се лично  и със свои представители и е налице необходимият кворум за вземане на решение по обявения дневен ред, председателят е открил извънредното събрание, което е протекло по обявения дневен ред.

По точка 1 от дневния ред ищцата е изложила съображенията си срещу обстоятелствата по изключването й като съдружник, изготвени предварително и писмено, които са представени по делото. По точка 2 от дневния ред, с гласовете на съдружника С.С.С., ищцата е била изключена като съдружник. Непосредствено след това тя е напуснала събранието заедно с адвоката си  и от С.С.С.  са били взети и останалите решения по дневния ред, както и допълнително останалият съдружник да управлява и представлява дружеството като едноличен собственик на капитала, по конкретно  по т. 3 – дяловете на изключения съдружник С.П.А. да се поемат от другия съдружник С.С.С. и дружеството да продължи дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност, по т. 4 – приемане на нов учредителен акт и избор на С.С.С. за управител, който ще управлява и представлява дружеството, и т. 5 – за освобождаване на С.П.А. като управител.

Вземането на оспорените по делото решения е безспорно.

Изготвеният протокол е бил подписан от С.С.С. и подписът му заверен на 25.01.2019г. с рег. № 191/2019г. на помощник нотариус на нотариус А.Г., както е било удостоверено и съдържанието на протокола с рег. № 192 от същия нотариус.   

Протоколът, с нотариална заверка на подписа и съдържанието,  е бил представен към заявление образец А4 вх. № 20190129110742 на ответното дружество, чрез С.С.С., за извършване на вписване и заличаване на обстоятелства в търговския регистър при Агенция по вписванията, въз основа на решенията от Общото събрание от 22.01.2019г., включително заличаване на ищцата като управител и вписване на С.С.С. за управител, заличаване на обстоятелствата по поле съдружници и вписване на С.С.С.  като едноличен собственик на капитала на дружеството, с обявяване на нов учредителен акт. На 25.01.2019г. от С.С.С.  са били внесени като капитал  2 500 лева по сметка на дружеството.

По подаденото заявление е било постановено спиране с определение от 30.01.2019г. на състав на Софийски градски съд, Търговско отделение, по т.д. № 174/2019г., по реда на чл. 536 от ГПК, по искане на ищцата и поради предявените по делото искове. В този смисъл също са данните по партидата на  ответното дружество в търговския регистър, служебно известни  на съда, както и достъпни за страните. 

             

            При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

            Исковете на С.П.А.  по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на оспорените решения по т. 2, 3, 4 и 5 от общото събрание на съдружниците в „А.С и С“ ООД, проведено на  22.01.2019г.,  следва да бъдат приети основателни.

            Свикването на събранието е било по искане на съдружника С.С.С., съгласно предвижданията на дружествения договор, че всеки от съдружниците може да иска свикване както на редовно, така и на извънредно общо събрание, но в нарушение на клаузата на чл. 25, ал. 3 от договора писмената покана за събранието не е била изпратена на ищцата – съдружник поне 30 дни предварително.

            Клаузата на чл. 25, ал. 3 от договора е свързана с диспозитивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 от ТЗ и предвижда по-дълъг срок за изпращане на поканата за общото събрание на съдружника.  Неоснователно е възражението на ответното дружество, че клаузата  урежда срок за изпращане на поканата, а не за получаването й. Кога поканата за общото събрание на съдружниците е изпратена, няма никакво значение и като неотносимо обстоятелство не е  уредено нито в ТЗ, нито в дружествения договор на „А.С и С“ ООД. Относимо е получаването на поканата, тъй като то е за  осигуряване  участие на съдружника в общото събрание, при което той упражнява правото си да управлява дружеството, съгласно чл. 124 от ТЗ. Или клаузата на чл. 25, ал. 3 от дружествения договор следва да бъде тълкувана в смисъл, че общото събрание на съдружниците се  свиква  чрез писмено съобщение, изпратено на съдружника най-малко 30 дни предварително, което в случая не е било спазено. Ищцата е получила писмена покана за събранието от 22.01.2019г. на 07.01.2019г. Това тълкуване на съда на дружествения договор  съответства на изискванията на  разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на договорите –  да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е  приложима съгласно клаузата на чл. 43 от дружествения договор.

               Без значение е, че ищцата не е възразила изрично по допуснатото при свикването на общото събрание нарушение на дружествения договор, а е участвала в събранието. Достатъчно е, че такова нарушение е било извършено. В този смисъл е недопуснатото до касационно обжалване с Определение № 145 от 06.03.2018г. по т.д. № 1615/2017г. на ВКС, ТО, II т.о. съдебно решение на състав на Апелативен съд – гр. София, ТО.

Същевременно в самия дружествен договор (чл. 25, ал. 9) е била предвидена възможност за потвърждаване на допуснати при свикването на общото събрание нарушения, но изискването е било изрично и писмено от съдружника да се потвърди, че не се възразява събранието да се проведе, което не е в случая. Единствено от съдружника  С.С.С., председателстващ събранието на 22.01.2019г., е било направено изявление, че са  спазени изискванията на ТЗ и на чл. 25 и чл. 26 от дружествения договор относно свикване и провеждане на заседанието.

            Или оплакванията на ищцата за нарушения при свикването на общото събранието 22.01.2019г. са основателни.

            Основателно е и оплакването, че в дневния ред на събранието не е бил посочен избор на нов управител – съгласно клаузата на чл. 28 от дружествения договор, дискусии по въпроси, невключени в дневния ред, не е можело да се водят, освен ако на заседанието присъстват всички съдружници и те не са възразили, каквито обстоятелства по делото няма.

 Основателни са и оплакванията на ищцовата страна срещу изключването й като съдружник, при което също са налице основания за отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на събранието, а при отмяната на решението за изключване на ищцата, незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор се явяват и  останалите оспорени решения. 

            Изключването на съдружник в дружество с ограничена отговорност е най-тежката последица от неизпълнение на членствено задължение - задължение на съдружника, установено в закона (чл. 124 от ТЗ), в дружествения договор или в решение на  Общото събрание на дружеството (така Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Поради това   решението за изключването на съдружник следва да бъде обосновано с  нарушение  на членствено задължение, което да бъде и установено като извършено от дружеството ответник по иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ,  при условията на пълно и главно доказване. 

            В случая такива обстоятелства не се установяват.

Основанията за изключване, че ищцата отправяла закани и нецензурни квалификации към другия съдружник пред служителите на МВР, като го е набедила в престъпление - по т. 6, дори да са били осъществени, не сочат на нарушения по чл. 124 от ТЗ или дружествения договор във връзка със задължения на ищцата като съдружник, а е израз на създадените лични нетърпими отношения между съдружниците, които са и бивши съпрузи, основно свързани с придобития от дружеството недвижим имот, ползван като семейно жилище и имуществото в него, подробно изяснени от фактическа страна.

Вмененият на ищцата отказ да предприеме действия за уреждане на отношенията със съдружника С. по повод сключения от него договор за кредит за покупката и ремонтирането на жилището,  несвикването на ежегодни общи събрания, непредоставянето на  информация за хода на дружествените работи,  неангажирането на ищцата с осъществяване на стопанската дейност на дружеството и незаплащане на  дължимите местни данъци и такси за притежавания от дружеството недвижим имот, за което не е информирано общото събрание и не са предприети действия – по т. 1, т. 2 и т. 3 от предизвестието за изключване, обосновало и самото изключване, дори да са били налице, касаят бездействия от ищцата в качеството й на управител, а не на съдружник – във връзка с правомощията й да организира, ръководи и представлява дружеството по чл. 141 от ТЗ и подробните разпоредби на дружествения договор по чл. 33 относно правата и задълженията на управителя, установени от фактическа страна. Обстоятелствата не представляват неоказване на съдействие за дейността на дружеството  по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ -  не се касае за неизпълнение на задължение на ищцата в качеството й на съдружник, които се различават от задълженията на управителя (в този смисъл са Решение № 56 от 08.09.2010г. по т.д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 41 от 29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.). Отговорността на ищцата следва да е по чл. 145 от ТЗ. 

Дори твърдените нарушения да могат да се свържат с качеството на ищцата съдружник и нейните задължения като съдружник, и с оглед  разрешението на поставения въпрос по т. 3 от тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, при равните дялове на съдружниците в  „А.С и С“ ООД, относимо към управителните им права, реализирани чрез участието им в общото събрание, и липсата на установени конкретни предприети и  извършени действия от съдружника  С.С.С. във връзка с обстоятелствата по т. 1, т. 2 и т. 3 от дефинираните нарушения и за които действия ищцата да не е съдействала, не може да се приеме, че има поведение единствено на ищцата, изразяващо се в неоказване на съдействие за дейността на дружеството, при което тя да бъде изключена като съдружник, като санкция за бездействие, а в дружеството да остане другият съдружник. Налице е и негово бездействие.  Неуредените отношения със  С.С.С., неплатените публични задължения за собствения на дружеството имот и неосъществяваната от дружеството от 2017г. търговска дейност са по причина и на този съдружник. 

Останалите вменени нарушения на ищцата по т. 4 и т. 5 от отправеното й предизвестие също сочат на качеството й управител при извършването – издаването на забрана за достъп до имота на другия съдружник, съответно установяване на владение върху имота и имуществото в него, са действия на ищцата като управител и представляващ дружеството-собственик на имота и не може да се свърже с обстоятелства по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3, съответно от дружествения договор (действия във вреда на дружеството), дори да е имало ограничен достъп до служебна документация на другия съдружник, съответно нарушаване на правото му по чл. 123 от ТЗ да получава информация за хода на дружествените дела.

   Оплакванията на ищцата, че вменените й нарушения касаят лични отношения между съдружниците, съответно задължения на ищцата като управител, както и че липсват нарушения като съдружник, които могат да обосноват изключването й, са основателни, въпреки, че е имало формално отправено предизвестяване за изключване като съдружник, включено в поканата за общото събрание, и достатъчна конкретизация на обстоятелствата, обосноваващи изключването.  

            По делото е безспорно вземането на оспорените от общото събрание на съдружниците от 22.01.2019г. решения и са без значение оплакванията на ищцата във връзка с останалите отразени в протокола от 22.01.2019г. обстоятелства – че протоколът не отразява точно случилото се на общото събрание. Отделно е била  спазена формата на протокола по  чл. 137, ал. 4 от ТЗ, относима към част от взетите решения – има нотариалното заверяване на подписа на гласувалия (взелия решението за изключването)  съдружник, при едновременно удостоверяване и на съдържанието на протокола, съдържащ взетото решение по реда на чл. 589 и чл. 590 от ГПК. Дружественият договор на ответното дружество не съдържа отклонения от разпоредбите на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 от ТЗ. Самата ищца и не твърди нищожност на оспорените решения поради липса на форма, а противоречие на закона и на дружествения договор, обосноваващи отмяната им.

            Активната легитимация на ищцата да иска отмяна на решенията като съдружник по чл. 74, ал. 1 от ТЗ не е спорна по делото, както не е спорно и спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ за водене на исковете.  

             Настоящият съдебен състав намира, че разглеждането на обусловените от решението за изключване на ищеца – съдружник искове е допустимо, като в този смисъл съобразява  Решение от 03.01.2017г. по т.д. № 2219/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  от 11.05.2018г. по ч.т.д. № 829/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение от 12.07.2018г. по т.д. № 1479/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. При създадената противоречива практика въпросът е предмет  на т. 2.1 от тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, по което обаче още няма постановено решение, задължаващо настоящия съдебен състав да приеме друго относно допустимостта на производството. 

            Или исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ като допустими и основателни следва да бъдат уважени, а при уважаването им – исковете по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност, следва да бъдат оставени без разглеждане.

 

По разноските

 

По делото страните са поискали присъждане на направените разноски.

На ищцата са дължими разноските по исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ – за платена държавна такса от 150 лева, както и съответната част от адвокатското възнаграждение – 800 лева, което е минималното по чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представения договор за правна защита и съдействие от 05.06.2020г. разноските за адвокат, общо 1 200 лева, не са разпределени, при което съдът приема, че по исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ са уговорени и дължими поне минималните разноски за адвокат.

Разноски за съдебни експертизи на ищцата не се присъждат, тъй като те са във връзка с иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, оставен без разглеждане.

При оставянето без разглеждане на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ на ответника се дължат направените разноски по този иск -  830 лева  от разноските за адвокат, установени в общ размер на 2 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 07.04.2019г., както и 300 лева разноски за вещо лице. И в договора за правна защита и съдействие на ответника разноските за адвокат по отделните искове не са разграничени, при което съдът приема, че са дължими поне минималните разноски по чл. 7, ал. 2, т. 4 от   Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Тъй като на ответника се присъждат минималните разноски за адвокат, възражението на ищцата за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК не се разглежда.

Разноските на ответника относно евентуалния иск са дължими на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК – хипотезата е идентична на тази на прекратяване на делото, след като по него от ответника са направени разноски. В този смисъл е и съдебната практика – Определения № 429 и 433 от 08.08.2017г. по ч.т.д. № 1401/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 77 от 04.02.2014г. по ч.т.д. № 46/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.    

 

Воден от горното съдът   

             

 

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 

             

ОТМЕНЯ, по искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени от  С.П.А., с ЕГН ********** и посочен по делото съдебен адресат адв. Г.Х.,***,  срещу „А.С и С“ ООД, с ЕИК  *******и посочен съдебен адресат Адвокатско дружество „Д., А. ***-5, решенията от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „А.С и С“ ООД от 22.01.2019г. - по т. 2 за изключване на С.П.А. като съдружник, по т. 3 – дяловете на изключения съдружник С.П.А. да се поемат от другия съдружник С.С.С. и дружеството да продължи дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност, по т. 4 – приемане на нов учредителен акт и избор на С.С.С. за управител, който ще управлява и представлява дружеството, и т. 5 – за освобождаване на С.П.А. като управител.

 

ОСТАВЯ без разглеждане предявените от С.П.А., с ЕГН ********** и посочен по делото съдебен адресат адв. Г.Х.,***,  срещу „А.С и С“ ООД, с ЕИК  *******и посочен съдебен адресат Адвокатско дружество „Д., А. ***-5, при условия на евентуалност  искове по  чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „А.С и С“ ООД, с ЕИК  *******и посочен съдебен адресат Адвокатско дружество „Д., А. ***-5, да заплати на С.П.А., с ЕГН ********** и посочен по делото съдебен адресат адв. Г.Х.,***,  сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА С.П.А., с ЕГН ********** и посочен по делото съдебен адресат адв. Г.Х.,***,  да заплати на „А.С и С“ ООД, с ЕИК  *******и посочен съдебен адресат Адвокатско дружество „Д., А. ***-5, сумата от 1 130 лева (хиляда сто и тридесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: