Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 06 октомври 2020 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 498…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от ЕТ „М.-Г. К.“,
гр. Русе, ж.к. „****“, бл.****, вх.4, с управител и представляващ Г. К., действащи
чрез адв. Г. Г.,***. С жалбата се оспорва Заповед №210-ФК от 11.08.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. С административния акт, на търговеца е наложена ПАМ(принудителна
административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект, магазин
хранителни стоки“, находящ се в гр. Русе, ул. „****пазара, стопанисван от ЕТ „М.Г.К. и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни“.
В жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон,
несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146 от АПК. Твърди се, че заповедта ще нанесе на търговеца сериозни финансови притеснения,
защото за времето на „запечатване“ ще се наложи да плаща осигуровки и заплати,
а обекта няма да работи. Претендира се, че след предишен такъв случай, станал
през месец февруари 2020г., управителят на фирмата е взел нужните мерки спрямо
своите служители да спазват изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин(НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г.) и сега вината не е на ЕТ, т.е. търговецът не е извършил нарушение, което да
води и до налагане на ПАМ по ЗДДС.
Иска се отмяна
на заповедта,
претендират се разноски по делото, за които се представя
и списък.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 06.08.2020г., от органи по приходите при ТД на НАП – Варна е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „***" пазара,
стопанисван от ЕТ „М.-Г. К.“.
В хода на проверката, след извършена контролна покупка от служител на НАП
било констатирано, че не е издадена фискална касова бележка за стойността на
покупката – 4бр. банани на стойност 1,80 лева, заплатена на място в обекта, в
брой от орган по приходите.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен състав на нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Резултатите от проверката са материализирани в „Протокол за извършена проверка
сер. № АА 0384437/06.08.2020г.“(л.6 и сл. от преписката). Налични са и други
писмени доказателства, събрани в хода на тази проверка-опис на касова наличност,
декларации от лицата, работещи по договор за трудово правоотношение с ЕТ, клен
от касовия апарат(л.12-15).
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №210-ФК от 11.08.2020г., с
която на
ЕТ „М.-Г. К.“ била
наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, ПАМ „запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Русе, ул. „******" пазара, стопанисван от ЕТ „М.-Г. К.“ и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни“. Заповедта била връчена на управителя на
дружеството на 18.08.2020г., видно от разписката на л.5 от преписката.
На същата дата бил издаден и АУАН под №F565394, с който било поставено
началото и на административно-наказателно производство срещу приетото за
нарушител дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.(л.23)
на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на
Националната агенция за приходите, да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Изложеното в горния абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
По отношение на спазване на административно-производствените правила,
материалния закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието
на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
„запечатване на обект“ е неспазването
на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по
установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са
относими задълженията по чл. 3, ал. 1 НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от
2018 г.), чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ),
освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за
издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от
наредбата пресъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В случая плащането в търговския обект / такъв по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС/ - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „******"
пазара, стопанисван от ЕТ „М.-Г.К.“ е извършено в брой, което не е спорно между
страните, не е спорно и че не е издадена фискална касова бележка.
ЕТ „М.-Г. К.“ е лице по
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в търговски
обект, поради което е следвало за извършената продажба да издаде фискална
касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Затова и възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като
източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, ответникът, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за
налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който
е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Обвързана компетентност означава, че при наличие на установено нарушение, АО не е имал възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да
го направи. АО в този случай единствено е длъжен да мотивира срока на мярката.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като
превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Налице са и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено,
че 14-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава от
значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, вида на търговския обект, местоположението
му и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Изложено е, че е съобразен
принципа на съразмерност и целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на
дейността на обекта и правилно отразяване на оборота и недопускане вреда за
фиска. В мотивите на административния акт, издателят му сочи още, че се касае
за поредно такова деяние, като предходното е констатирано при извършена
проверка на 25.01.2020г. на търговски обект. Съответно по предходното такова е
издадена както ПАМ, така и санкционен акт-НП №498295/05.03.2020г. АО излага и мотиви,
че търговецът, след предходното констатирано нарушение на изискванията на НАРЕДБА
№ Н-18 от 13.12.2006 г. явно не е успял да приложи подходящите мерки, за да се спазват
нейните норми.
Обстоятелството за повторно деяние не се спори от търговеца, а и е служебно
известно на съда, че по предходното такова е издадена и ЗНПАМ № 54-ФК от
27.01.2020г., предмет на адм. дело №107/2020г. по описа на АС Русе. Това дело е
приключило с влязло в сила решение, в
което съдът е преценил, че обжалваната пред него заповед е издадена в
съответствие с материално-правните разпоредби и при липса на допуснати процесуални
нарушения, но е намалил срока на запечатване.
Настоящата съдебна инстанция приема, че срокът за запечатване на търговския
обект в оспорената ПАМ е мотивиран и обоснован. Той е към средата на максимално
възможния по закон и предвид всички изложени доводи от АО, включително и
неоспорения факт на поредно такова деяние се явява законосъобразен.
По настоящото дело се спори от адвоката на ЕТ, че така констатираното не е по
вина на ЕТ, а на служителите в магазина.
Факт е, че в поредна проверка, в рамките на малко повече от шест месеца/едната
е на 25.01.2020г., другата на 06.08.2020г./, задълженото по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лице, не издава касова бележка при покупка.
Това безспорно е най-малкото индиция за повторяемо поведение, нарушаващо
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и ЗДДС. Без значение в случая е
размерът на покупката.
Продължителността на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС се определя от органа по приходите в рамките на определения
от закона срок – до 30 дни и следва да е съобразена с принципа за съразмерност
по чл. 6 АПК. При определяне на продължителността на мярката, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но в съответствие с
чл.6 от АПК.
Затова и съдът приема, че определения срок от 14 дни за запечатване на
обекта и забрана за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на
нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на
ПАМ, поради което е законосъобразен.
Мярката изпълнява именно целта на закона - превантивност и преустановителност на подобни деяния. Срокът е към средата,
предвид възможността за налагане на ПАМ до 30 дни.
Оспорената заповед е съобразена и с принципа за съразмерност – чл. 6 от АПК
и целта на закона.
Неоснователни са и възраженията, че вредата, която ще причини
запечатването, е несъразмерна с финансовите проблеми, с които ще следва да се
справя търговеца-наем и осигуровки. Тук следва да се отчете, както посочихме и
по-горе, че повторно установено нарушение на Наредба №Н-18/2006г. сочи към
поведение на ЕТ, което данъчната администрация следва да преустанови по позволен
от закона начин. Тези доводи на търговеца, макар и
житейски правилни, не могат да се противопоставят на защитимия от законодателя
обществен интерес. Мярката изпълнява именно целта на закона - превантивност и
преустановителност на подобни деяния.
Следва да се отбележи, че законодателят все пак е разписал и правило, при
което принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на
административно-наказаното лице. Това става след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Този подход в
закона-чл.187, ал.4 ЗДДС, дава възможност след издаване на наказателното
постановление по съставения срещу ЕТ „Маги-Гергина Кожухарова“ АУАН под №F565394/18.08.2020г.
и заплащане на санкцията за нарушението, наложената със Заповед №210-ФК от
11.08.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП принудителна административна мярка - „запечатване на търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „*******" пазара, стопанисван от ЕТ
„М.-Г.К.“, ЕИК *********
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“, да не бъде изпълнена.
Предвид на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия
съдебен състав намира Заповед №210-ФК от 11.08.2020г. за законосъобразна. Не са
налице сочените от жалбоподателя основания за нейната отмяна.
С оглед изложеното, предвид своевременно направеното искане за присъждане
на разноски и съобразно представения списък, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата съдът намира, че оспорващата страна следва
да бъде осъдена да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на ЕТ „М.-Г. К.“, с управляващ Г. К. срещу Заповед №210-ФК от 11.08.2020г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - „запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „******"
пазара, стопанисван от ЕТ „М.-Г.К.“, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни“.
ОСЪЖДА ЕТ „М.-Г. К.“, с управляващ Г. К., ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 100 лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: