РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Перник, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720103663 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове с
правно основание чл.124 ГПК чл. 108 ЗС вр. чл.537 ал.2 ГПК
от
В. Р. Г. с ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № ***
Р. Г. М. с ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № *** и
Р. Р. Г. с ЕГН: ********** - гр.***** ж.к. ***** *** вх.* ет.* ап.**
чрез пълн.адв.Г. Ч. САК и адв.Л. В. САК с адрес на кантора - гр.София
ул.“***** ** * офис *
в качеството им на законни наследници на лицето В. Л.а М.а,
дъщеря на Л.М. Й., придобил процесния имот УПИ VII - 531, кв. 27, е
площ от 1 027 кв. м. /хиляда двадесет и седем квадратни метра/, по плана за
регулация и застрояване на с. *****, Община Перник.
СРЕЩУ Б. Л. М. с ЕГН: **********- гр.******,ул. ****** бл.** вх.* ет.*
ап.*3- чрез адв. К. Б. ПАК
като се иска от съда :
1
след като се запознае с писмените доказателства и в основателността
на твърденията на ищците , да постанови решение, с което:
- да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците са собственици по наследство
на 1/2 идеална част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е отреден парцел VII - 531,
в кв. 27, по плана за регулация и застрояване на с. *****, заедно с 1/ 2 идеална
част от построените в поземления имот сгради, както следва:
сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв. м., второстепенна постройка
със застроена площ от 48 кв. м., както и второстепенна постройка със
застроена площ от 3 кв. м. и сграда със застроена площ от 9 кв. м., както и на
1/5 идеална част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72,00
кв.м.,
КАКТО И ДА ОСЪДИ ответника Б. Л. М. с ЕГН **********, да
предаде обратно владението върху посочените идеални части от процесиите
имоти на ищците
КАКТО И ДА ОТМЕНИ Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег.№****,
дело №*** от **** вписан по акт № **, том.**, рег.№**** от ** ** ****, дв.
Вх. Per. № 3382 от 12.08.2019, дело № ****/**** на нотариус Н.З., с район на
действие: Пернишки Районен Съд,
засягащ 1/ 2 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който
е отреден парцел VII - 531, в кв. 27, по плана за регулация и застрояване на с.
*****,
заедно с 1/2 идеална част от построените в поземления имот сгради, както
следва:
сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв. м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 48 кв. м., както и
второстепенна постройка със застроена площ от 3 кв. м. и
сграда със застроена площ от 9 кв. м и
1/5 идеална част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
72,00 кв.м.
2
ПРЕТЕНДИРАТ ПРИСЪЖДАНЕ в полза на ищците сторените в това
производство съдебно - деловодни разноски /държавна такса, адвокатско
възнаграждение и други/.
Съдът е допуснал на ищците свидетели при режим на довеждане от
ищците, за устаонвяване на факти и обстоятелства около стопанисването и
ползването на процесиите имоти от страна на ищците.
Ведно с исковата молба са представени следните ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА :
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № **, том **, рег.№****, дело №*** от ****
вписан по акт № **, том.**, рег.№**** от ** ** ****, дв. Вх. Per. № 3382 от
12.08.2019, дело № ****/**** на нотариус Н.З., с район на действие:
Пернишки Районен Съд
Удостоверение за наследници с изх. № 32 от 19.05.2023г., издадено от
Кметството на с. *****, Община Перник и Удостоверение за наследници №
105/16.12.2022г., издадено от Кметството на с. *****, Община Перник
Нотариален акт за дарение от 1974г.
Справка за платени данъци
Електронна справка от Имотен регистър
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Б. Л.
М. с ЕГН: **********- гр.*****, ул. ****** бл.**,вх.*“, ет.6, ап.43 чрез
адв.К.Б. ПАК
ОСПОРВА изцяло предявените от ищците искове с правно основание
чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК и счита,че същите са изцяло неоснователни
и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло ,както и с оглед изхода на
делото претендира направените разноски по делото пред настоящата
инстанция.
3
Възражения и оспорвания на ответника :
Ищците са предявили иска си по чл.108 от ЗС в качеството им на
наследници на В. Л.а М.а починала на 01.02.2012 г.
В обстоятелствената част на исковата молба липсвали твърдения ,че
самите ищци са извършвали владелчески действия в имота и в какво се
състоят те -
Твърди си единствено ,че ищецът В. Г. е заплащал данъци за имота и това
било демонстрирало намерението му да владее имота за себе си – като това е
несъстоятелно и в разрез с практиката на ВКС , според която заплащането на
данъци за имота не е елемент от владението на същия , а доказва само
отношенията в административните органи - в случая със съответната данъчна
служба , но този факт сам по себе си не води до придобиване по давност на
даден имот,нито демонстрира намерението да се владее един имот като свой
,което намерение да го направи собственик на имота.
С оглед на изложеното , ответникът твърди, че е преобърнал държанието
на частите на ищците във владение за себе си и е придобил целия имот а
основание давностно владение , в продължение на дългата придобивна
давност , а именно 10 -годишен срок от 2002 г. до настоящия момент
,поради което и придобил собствеността върху имота- предмет на иска на
основание давностно владение.
С оглед на това ответникът счита предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС е изцяло неоснователен и недоказан.
Тъй като иска по чл.537 ал.2 от ГТ1К също се явява неоснователен и
недоказан и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът претендира всички направени
разноски по делото пред настоящата инстанция.
Ответникът оспорва справка за платени данъци и такси на В. Р. Г.
приложена към исковата молба и съдът е открил производство по оспорването
й на основание чл.193 от ГПК.
4
С отговора са представени следните писмени ДОКАЗАТЕЛСТВА :
Строително разрешение № 30 от 20.06.1953 г.
Декларация от В.И.Г. с рег.№ **** от ** ** **** г. на Нотариус М.М. с
район на действие ПРС
Вносни бележки за платени В и К услуги и електроснабдяване
Вносни бележки за платени данъци за периода от 2014 до 2018 г. за
имота-предмет на иска
Съдът е допуснал на ответника свидетели по делото ,при довеждане,
които да установят давностното владение на ответника ,периода на
същото,както и какви владелчески действия е извършил същия в имота от
2002 г. до настоящия момент.
Съдът също така е ПРИЕЛ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ
възражение за придобиване по давност на имота-предмет на делбата.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ФАКТИ по исковата молба :
Съгласно приложен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том.*** дело № ****/****., издаден от Д.М. - нотариус при Пернишки
Районен Съдия, собственик на ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО от 1 132
/хиляда сто тридесет и два квадратни метра/, при граници: от две страни
улица, М.Й. и Общинско, което образува по плана на с. ***** парцел VII - 286,
в кв. 28, е НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ НА ИЩЦИТЕ Л.М. Й..
Впоследствие ответникът Б. Л. М., ЕГН **********, е извършил
обстоятелствена проверка и въз основа на процедура по чл. 587, ал. 2 от ГПК,
в качеството си на молител, му е издаден Нотариален акт за собственост на
5
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **,
рег.№****, дело №*** от **** вписан по акт № **, том.**, рег.№**** от ** **
****, дв. Вх. Per. № 3382 от 12.08.2019, дело № ****/**** на нотариус Н.З., с
район на действие: Пернишки Районен Съд, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 62,
с който е признат за собственик на 1/2 идеална част от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е отреден парцел VII - 531, в кв. 27, по плана за
регулация и застрояване на с. *****,
заедно с 1/ 2 идеална част от построените в поземления имот сгради,
както следва:
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72,00 кв.м.,
сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв. м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 48 кв. м., както и
второстепенна постройка със застроена площ от 3 кв. м. и
сграда със застроена площ от 9 кв. м.,
като с притежаваната от Б. Л. М. по наследство 1/ 2 идеална част, същият
става изключителен собственик на гореописания поземлен имот заедно с
построените върху него сгради.
Ищците заедно с ответника са собственици по наследство от Л.М. Й. на
гореописания поземлен имот, който последният е придобил по силата на
дарение от 1974г.
правото на собственост върху жилищната сграда, отразена в нотариалния
акт за дарение от 1974г., както и липсата на информация за разпоредителни
сделки с нея, същото се разпределя между наследниците на М.Й.С..
Собствеността върху находящата се в процесното дворно място жилищна
сграда не е била прехвърлена с горецитирания нотариален акт в полза на Л.М.
Й. като това е изрично уговорено.
Така собствеността върху нея следва да е останала в патримониума на
М.Й.С., като към датата на констативния нотариален акт и съгласно
Удостоверение за наследници с изх. № 32/19.05.2023 - Б. Л. М., Р. Г. М., Р. Р. Г.
и В. Р. Г. са притежавали общо 1/5 идеална част от тази жилищна сграда.
6
относно останалите постройки и приращения в имота, то съгласно чл.
92 от ЗС - „Собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго“.
Т.е. прехвърляйки правото на собственост на земята в полза на Л.М. Й.,
то последният придобива и находящите се в парцела постройки, насаждения,
подобрения и приращения.
Съгласно съдебната практика:
Решение № 60088 от 06.07.2021г., по гр. Д. № 3876/2020г., Г. К., II Г. О. на
ВКС,
Решение № 125 от 29.10.2019 г., по гр.д. № 616/2019г., Г. К., II Г. О. на
ВКС „В обобщение съдебната практика приема, че щом постройките не са
изрично изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, то по
силата на правилото на чл. 92 ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен
ако не е доказано друго. Тази практика следва да намери приложение и за
настоящия случай“,
както и Решение № 98 от 27.07.2015 по гр. Д. № 521/2015г., Г. К., II Г. О.
на ВКС
„при прехвърлянето на правото на собственост върху земята,
приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения/ по
аргумент на член 92 ЗС/, освен ако не е уговорено друго при сключване на
договора.т.е. ако изрично постройките са изключени от предмета на
разпореждането. Следователно, щом продавачът не е изключил изрично от
продажбата вещи/подобрения/, които се намират в мястото/както в настоящия
случай е налице по отношение на процесиите навеси, изградени в имота/, то в
този случай купувачът придобива всичко, което се намира в мястото, поради
което запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва
да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията на член 92 ЗС“.
Според ищците -с неоснователните си действия ответникът Б. Л. М.
ощетява своите съсобственици и ищци - В. Р. Г., Р. Р. Г. и Р. Г. М..
7
Поради тази причина ищците оспорват и искат отмяна на издадения и
вписан Нотариален акт за давностно владение, по силата на който ответникът
е признат за собственик на процесния поземлен имот ведно с находящата се в
него жилищна сграда и останалите постройки.
Според Тълкувателно Решение №3 от 29.11.2012 –
„На отмяна по реда на чл.537, аз.2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот",
а съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 –
„Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти“.
Съгласно цитираната задължителна съдебна практика, ищците
оспорват и искат отмяна на гореописания Нотариален акт, с който
ответникът е признат за собственик на процесиите имоти.
Предвид съдебната практика, както и по презумпция ответникът като
съсобственик се счита не за владелец на идеалните части на ищците, а за техен
държател.
При това положение – според ищците - не следва и няма как ответникът
да придобие по давност поземления имот заедно с построените в него сгради.
Ищецът В. Г. редовно е заплащал всички дължими данъци, касаещи
неговите идеални части от поземления имот до момента на издаване на
нотариалния акт в полза на ответника.
Това косвено удостоверява фактическото господство над имотите -
владението /possessio/, което ищецът е упражнявал върху собствените си
идеални части от имотите като са налице всички елементи, а именно:
намерението да се владее (animus possidendi) - субективен елемент и
8
действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis) - обективен
елемент респективно налице е не само фактическото държане на вещта
/corpus/ като обективен елемент /което между съсобственици на една вещ се
предполага/, но и субективния такъв, изразен във възприятието и чувството за
собственост на имотите /действията по заплащането на ежегодишните
дължими данъци/.
Видно от хода на поризводството, и с оглед разпределяне на
доказателствената тежест -
Ответникът следва да докаже - как е манифестирал своето намерение,
че свои идеалните части на ищците, че упражнява владение върху тях, а не ги
държи, по какъв начин е демонстрирал своето намерение да придобие имота
по давност до знанието на нашите доверители и по какъв начин е доказал
всички тези предпоставки пред нотариуса, за да му бъде издаден процесния
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № **, том **, рег.№****, дело №*** от **** вписан по
акт № **, том.**, рег.№**** от ** ** ****, дв. Вх. Per. № 3382 от 12.08.2019,
дело № ****/**** на нотариус Н.З., с район на действие: Пернишки Районен
Съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 62.
Съгласно Решение № 195 от 28.06.2011 по гр. Д. № 86/2011 r., II, Г.О. на
ВКС-
„Тогава, когато имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по
пътя на наследяването, наследникът, който държи вещта, следва да
противопостави на останалите намерението си да владее вещта за себе си.
Горното се налага, тъй като се предполага, че сънаследник, който държи
цялата съсобствена с останалите наследници вещ, владее своята наследствена
част от вещта, а за останалата се предполага, че я държи за тях, упражнявайки
фактическата власт върху цялата вещ. В този случай, презумпцията на чл. 69
от ЗС не намира приложение, като намерението да се свои целия имот, както и
противопоставянето на това намерение и неговото довеждане до знанието на
останалите съсобственици, следва да се установи по безспорен начин в
процеса от лицето, което твърди, че е придобило собствеността върху целия
имот, на основание придобивна давност, съгласно чл. 79 от ЗС“.
9
В този смисъл се ползва по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 270 от
20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, II Г.О.-
„Самото владение е установено фактическо господство върху определена
вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След
като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може
да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл.
69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я
държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато
фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се
явява държател и в този случай презумцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а
съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен
способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата
власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са
приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена
общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата
на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата
власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата
на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна
давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез
действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и
отричане правата на останалите сънаследници. Промяната на намерението
предполага външна изява чрез извършване на такива действия, които не могат
10
да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите
сънаследници. Докато останалите сънаследници са в неведение относно
промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните
идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин по отношение на
тях, сънаследникът —владелец не може да им противопостави владението
си“.
Предвид, трайната съдебна практика на ВКС, която се придържа към
становището, че искът по чл. 537, ал.2 от ГПК може да бъде предявен само
при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога
самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал
правен интерес от предявяването му, то в настоящата искова молба ищите
предявяват при условията на обективно съединяване и ревандикационен иск
/action revandicatio/ по чл. 108 от ЗС.
При наличинте факти и твъредния на ищците, на първо място съдът
счита, че е сезиран с ревандикационен иск:
Ревандикационният иск е собственически иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота.
Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС, както в
случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го
завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е
обусловено от обема на притежаваното право.
При съсобствеността правото на собственост се съпритежава от
отделните съсобственици, като всеки от тях има правото и да владее имота.
Нито един от исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 ЗС не може да
11
замести защитата на съсобственика, която му дава искът по чл. 108 ЗС -
предаване владението върху идеална част.
Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа
власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със същото право на
останалите съсобственици.
Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите
участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа власт
до обема на притежаваната от него идеална част.
Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31,
ал. 1 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела
му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите
съсобственици да си служат с нея.
Когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и
съобразно с това ограничава фактическата си власт върху нея според размера
на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право.
Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Не може да се приеме, че
това средство за защита принадлежи единствено на изключителния
собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не
и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето
от друг съсобственик. Такова неравностойно третиране не намира подкрепа в
закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на
правото на собственост.
Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото
му на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу
друг съсобственик, той може да брани същия обект - съответната идеална
част, върху която съществува и правото му на собственост.
12
Нито един друг иск не може да замести защитата, която дава на
съсобственик срещу друг съсобственик ревандикационният иск - предаване
владението върху идеална част от недвижимия имот (наред с признаване
правото му на собственост на притежаваната идеална част).
СъгласноТълкувателно Решение № 3/2020 –
При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да
уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част,
когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
правата му и с това е нарушил владението на ищеца. “
Предвид издадения спорен констативен нотариален акт, според ищците
ответникът е надхвърлил правата си и е нарушил владението на ищците.
По приложените към исковата молба доказателства - ищците твърдят, че
са собственици по наследство на идеални части от процесния имот заедно с
идеални части от построените в него сгради, а издаденият констативен
нотариален акт следва да бъде отменен, тъй като определено липсват
доказателства ответникът да е манифестирал по някакъв безспорен начин
своето възприятие за владение върху имота /corpus и animus/ пред ищците, за
да бъде счетен за собственик по давностно владение на целия имот.
В правната теория владението представлява упражняване на фактическа
власт върху даден имот , с намерението владелеца да държи вещта като своя и
това упражняване на владението да е продължило определен брой години /
пет-при добросъвестното владение и 10 при недобросъвестното владение/ ,
през което време същото да не бъде прекъсвано или смущавано ,както да е
явно и несъмнено и това намерение на владелеца да владее вещта като своя да
е достигнало до знанието на останалите съсобственици на имота.
Ответникът противопоставя следните факти и обсотятелства
13
относно упражняваното владение върху имота- предмет на иска :
Ответникът е наследник на Л.М. Й.- починал на 29.03.1992 г.
След смъртта на наследодателя Л.М. Й. негови наследници са В.ка М. Й.-
съпруга- починала на 29.06.2002 г., Б. Л. М. и В. Л.а М.а- починала на
01.02.2012 г.
Приживе на наследодателя на ответника с договор за дарение на
недвижим имот № *** том * дело № **** от ** ** **** неговия баща М.Й.С.
му е дарил имота-предмет на иска ,без жилищната сграда построена в същия.
Жилищната сграда е изключена от дарението, тъй като на основание
Строително разрешение № 30 от 20.06.1953 г. Л.М. Й. е построил в дарения
имот жилищна сграда изцяло със свои средства и за своя сметка ,като в тази
сграда е живял със семейството си- съпругата си и двете им деца-доверителят
ми и неговата сестра-наследодателка на ищците.
Сградата е била недовършена и през 1965 г. ,когато ответникът се е
уволнил от казармата ,същият е довършил жилищната сграда заедно с
носледодателя си.
Ответникът е живял в този имот от 1953 г. дож 1993 г. заедно със
семейството си.
Наследодателката на ищците се е омъжила през 1970 г. като е заживяла
заедно със съпруга си в друг имот и е идвала в имота- предмет на иска само на
гости със съпруга си.
Същите не са извършвали в имота каквито и да било владелчески
действия.
През 1977 г. ответникът е построил в имота полу-подземен гараж за
собствения си лек автомобил марка ВАЗ 2101.
Ответникът е построил в имота и второстепенна постройка от 48 кв.м.
,която е довършил лично след смъртта на наследодателя си през 2002 г.
14
След смъртта на Л.М. Й. ответникът е продължил да живее в имота-
предмет на иска заедно със семейството си , като по уговорка между него и
сестра му- В. Л.а М.а той е поел грижите за издръжката и гледането на
тяхната майка В.ка М. Й. до смъртта й.
Поради това и по изрична уговорка между наследниците Б. Л. М. и В. Л.а
М.а наследствената къща и дворно място е следвало да останат в собственост
на Б. М..
Този факт не се е отричал от наследодателката на ищците ,като
същата е заявявала публично,че къщата и дворното място са на брат й Б.
Л. М..
Самата В. Л.а М.а не е имала ключ от жилищната сграда ,не е владяла
имота и не е имала претенции за същия до края на живота си.
За майката на страните В.ка М. Й. се е грижил ответникът до момента на
нейната смърт през 2002 г.
След нейната смърт ответникът е продължил да владее имота за себе си и
до настоящия момент.
До 2012 г. същият е демонстрирал владението си по отношение на сестра
си В. Л.а М.а е тя е била съгласна имота да остане за него ,тъй като той се е
грижил за майка им.
От 2002 г. ответникът е завладял имота за себе си и това владение същият
е демонстрирал пред наследодателката на ищците и същата е била съгласна
имота да остане за брат й ,като не е предприела действия за прекъсване на
давността.
След 2012 г. - след смъртта на В. Л.а М.а ответникът е продължил да
владее имота-предмет на иска ,като е извършил в него редица подобрения.
Същият е извършил ремонт на покрива , направил е ново
електР.хранване и В и К инсталация,като е записал партидите за ток и вода на
15
свое име, берял е плодовете от имота , направил е оранжерия в имота,както и е
садял градина в него през целия период от време и изобщо е извършвал
всякакви фактически и правни действия във връзка с владението на имота.
Ответникът е заплащал всички данъци за имота включително и тези на
ищците, както и им е отказал да им даде ключове за имота и да им осигури
достъп до него , отказал е да им предаде документите за имота и им е
заявил,че владее имота за себе си ,като ищците са бездействали в продължение
на повече от 10 години преди предявяването на настоящия иск.
Ответникът е направил частичен ремонт на покрива на второстепенната
постройка в имота изцяло от свое име и за своя сметка през 2008 г., както е
извършил и цялостен ремонт на покрива и жилищната сграда след
земетресението през 2012 г.
Същият е събирал всички плодове от имота от плодните дръвчета
намиращи се в него ,садял е градина и е направил оранжерия за ранни
зеленчуци ,както и е отглеждал кошери в имота.
Направил е бетонова настилка пред второстепенната сграда и стълбището
към нея.
За извършените подобрения в имота ищците са били уведомени и не
са участвали в тях нито с личен труд,нито с пари за извършването им.
През 2019 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за придобиване на
собствеността на другата 1/ 2 идеална част от имота ,като се е позовал на
придобивна давност от смъртта на своята майка през 2002 г.
Ответникът е извършил редица фактически и правни действия за
преобръщане на държанието на частите на ищците във владение върху имота
,изброени подробно по-горе , с които е отблъснал владението на ищците и им
е заявил,че владее имота за себе си и това владение е достигнало до тяхното
знание ,като те са бездействали за период повече от 10 години.
Ответникът е придобил имота на основание давностно владение
16
продължило повече от 10 години - от 2002 г. до 2024 г. ,със знанието и без
противопоставянето на ищците ,като това владение е било явно,непрекъснато
и необезпокоявано за период на повече от 10 години,поради което и придобил
имота на основание недобросъвестно давностно владение ,като давностния
срок е изтекъл към 2022 г.,т.е преди предявяването на настоящия иск.
Ответникът продължава да владее имота и към настоящия момент ,като
ищците нямат достъп до него ,поради което и същият е собственик на имота
на основание изтекла в негова полза придобивна давност продължила за
период повече от 20 години, поради което ОТВЕТНИКЪТ прави
възражение за придобиване по давност на имота-предмет на делбата,
което да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящето
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Ищците са предявили иска си по чл.108 от ЗС в качеството им на
наследници на В. Л.а М.а починала на 01. 02 .2012 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили
теоретични твърдения относно владението и упражняването на правото на
собственост ,но няма и едно изречение за това ,че самите ищци са извършвали
вледелчески действия в имота и в какво се състоят те. Т
По делото са налице твърдения ,че ищецът В. Г. е заплащал данъци за
имота и това било демонстрирало намерението му да владее имота за себе си.
Според практиката на ВКС , заплащането на данъци за имота не е
елемент от владението на същия , а доказва само отношения със съответната
данъчна служба , но този факт сам по себе си не води до придобиване по
давност на даден имот,нито демонстрира намерението да се владее един имот
като свой ,което намерение да го направи собственик на имота.
17
Владението представлява упражняване на фактическа власт върху даден
имот , с намерението владелеца да държи вещта като своя и това упражняване
на владението да е продължило определен брой години / 5-при
добросъвестното владение и 10 при недобросъвестното владение/, през което
време същото да не бъде прекъсвано или смущавано ,както да е явно и
несъмнено и това намерение на владелеца да владее вещта като своя да е
достигнало до знанието на останалите съсобственици на имота.
В разрез с изложеното в исковата молба са събраните доказателства
относно упражняваното от ответника владение върху имота- предмет на иска :
Ответникът е наследник на Л.М. Й.- починал на 29.03.1992 г.
След смъртта на наследодателя Л.М. Й. негови наследници са
В.ка М. Й.- съпруга- починала на 29.06.2002 г.,
Б. Л. М. и
В. Л.а М.а- починала на 01.02.2012 г.
Приживе на бащата на ответника - Л.М. Й. с договор за дарение на
недвижим имот № *** том * дело № **** от ** ** **** неговия баща М.Й.С.
му е дарил имота- предмет на иска ,без жилищната сграда построена в същия.
Жилищната сграда е изключена от дарението, тъй като на основание
Строително разрешение № 30 от 20.06.1953 г. Л.М. Й. е построил в дарения
имот жилищна сграда изцяло със свои средства и за своя сметка ,като в тази
сграда е живял със семейството си- съпругата си и двете им деца- ответникът
и неговата сестра-наследодателка на ищците.
Сградата е била недовършена и през 1965 г. ,когато ответникът се е
уволнил от казармата ,същият е довършил жилищната сграда заедно с
наследодателя си.Ответникът е живял в този имот от 1953 г. дож 1993 г. заедно
със семейството си.
Наследодателката на ищците се е омъжила през 1970 г. като е заживяла
заедно със съпруга си в друг имот и е идвала в имота-предмет на иска само на
гости със съпруга си.
18
Същите не са извършвали в имота каквито и да било владелчески
действия.
През 1977 г. ответникът е построил в имота полу-подземен гараж за
собствения си лек автомобил марка ВАЗ 2101.
Ответникът е построил в имота и второстепенна постройка от 48 кв.м.
,която е довършил лично след смъртта на наследодателя си през 2002 г.
След смъртта на Л.М. Й. ответникът е продължил да живее в имота-
предмет на иска заедно със семейството си , като по уговорка между него и
сестра му- В. Л.а М.а той е поел грижите за издръжката и гледането на тяхната
майка В.ка М. Й. до смъртта й.
Поради това и по изрична уговорка между наследниците Б. Л. М. и В. Л.а
М.а наследствената къща и дворно място е следвало да останат в собственост
на Б. М..
Този факт не се е отричал от наследодателката на ищците ,като същата е
заявявала публично,че къщата и дворното място са на брат й Б. Л. М..
Самата В. Л.а М.а не е имала ключ от жилищната сграда ,не е владяла
имота и не е имала претенции за същия до края на живота си.
За майката на страните В.ка М. Й. се е грижил ответникът до момента на
нейната смърт през 2002 г.
След нейната смърт ответникът е продължил да владее имота за себе си и
до настоящия момент.
До 2012 г. същият е демонстрирал владението си по отношение на сестра
си В. Л.а М.а е тя е била съгласна имота да остане за него ,тъй като той се е
грижил за майка им.
От 2002 г. ответникът е завладял имота за себе си и това владение същият
е демонстрирал пред наследодателката на ищците и същата е била съгласна
имота да остане за брат й ,като не е предприела действия за прекъсване на
давността.
След 2012 г. - след смъртта на В. Л.а М.а ответникът е продължил да
владее имота-предмет на иска ,като е извършил в него редица подобрения:
19
-извършил ремонт на покрива ,
- направил е ново електР.хранване и В и К инсталация,
-като е записал партидите за ток и вода на свое име,
- берял е плодовете от имота ,
- направил е оранжерия в имота,както и
- садял градина в него през целия период от време и изобщо е извършвал
всякакви фактически и правни действия във връзка с владението на имота.
- заплащал всички данъци за имота включително и тези на ищците,
-частичен ремонт на покрива на второстепенната постройка в имота
изцяло от свое име и за своя сметка през 2008 г., както
- извършил и цялостен ремонт на покрива и жилищната сграда след
земетресението през 2012 г.
- събирал е всички плодове от имота от плодните дръвчета намиращи се в
него ,садял е градина и е направил оранжерия за ранни зеленчуци ,както и е
отглеждал кошери в имота.
-направил е бетонова настилка пред второстепенната сграда и стълбището
към нея.
За извършените подобрения в имота ищците са били уведомени и не са
участвали в тях нито с личен труд,нито с пари за извършването им.
Всички посочени по-горе факти и обстоятелства се установяват от
разпитаните свидетели по делото доведени от ответника , а именно:
свидетелите В. Я. и И.Д.-
Същите установяват ,че Б. М. е живял в едно жилище заедно с родителите
си и само той се е грижил за имота.
След смъртта на неговия баща той е продължил да се грижи за своята
майка и тези грижи са били само от негова страна.
Неговата сестра е идвала рядко в имота и то само на гости на майка си.
Същата не е имала ключ от имота и е влизала в него само с разрешението на Б.
М..
Същият е извършил редица строежи и подобрения в имота и сградите в
него подробно описани по-горе , като никой не му е пречил да извърши това
строителство , нито сестра му е давала средства за това.
20
След смъртта на сестра му ответника е отстранил и племенниците си от
имота, като същите нито са го владяли ,нето са го посещавали , тъй като не са
имали ключ от имота и не са били допускани в него.
Всички тези действия са продължили повече от 10 години и към
настоящия момент ,като ищците не са имали достъп до имота и не са
предприели действия за прекъсване на давността в продължение на повече от
10 години след изтичането на придобивната давност в полза на ответника.
С оглед на това съдът следва да уважи възражението на ответника за
придобиване по давност на процесния имот ,тъй като същият е владял имота
повече от 20 години спокойно ,явно и непрекъснато ,като е довел до знанието
на ищците,че владее имота за себе си и същите не са предприели действия за
прекъсване на владението нито с предявяването на иск за собственост или
делба ,нито с други предвидени в закона действия.
Ищците не представят каквито и да било доказателства по делото,че са
владяли имота или че са прекъснали владението на ответника.
Тъй като предявеният иск е за собственост и предаване на владението ,то
в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на правото си
на собственост върху имота ,което същите не сториха в настоящето
производство.
Това задължение им е указано и в доклада на съда ,но въпреки това
ищците не провеждат каквото и да е доказване на правото си на собственост
върху имота.
С оглед на това предявеният иск по чл.108 от ЗС е изцяло
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Съгласно задължителната практика на ВКС изразена в Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК
„Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части,
могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да
се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало
21
за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като
собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС
ГГПВС № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и
извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си.
Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик,
той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен
владелец.
В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е
установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен
владелец на целия съсобствен имот.
С оглед изричното посочване на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС следва да се
приеме, че вторият поставен за разглеждане въпрос касае хипотезите на
недобросъвестно владение на недвижим имот.
От гледна точка на придобивната давност обаче в отношенията между
съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на
владението на чуждите идеални части има значение само за различните
срокове, след изтичането на които се придобива собствеността.
Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се придобие
чрез кратката петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна
давност.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
22
След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици.
Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е
необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от
един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той
е станал владелец на идеалните части на останалите.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването.
В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
23
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.“
В този смисъл е и цялата съдебна практика на ВКС -
Действие ,което ответникът е предприел за установяване на владението
върху наследствения имот са : както владението на имота явно,спокойно и
непрекъснато ,така и извършването на подобренията в него , плащането
на всички данъци за имота от 2014 г. до 2019 г. включително ,
декларирането на имота на негово име ,както и снабдяването му с
нотариален акт за собственост по давностно владение.
През 2019 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за придобиване на
собствеността на другата 1/ 2 идеална част от имота ,като се е позовал на
придобивна давност от смъртта на своята майка през 2002 г.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ответникът е извършил
редица фактически и правни действия за преобръщане на държанието на
частите на ищците във владение върху имота ,изброени подробно по-горе , с
които е отблъснал владението на ищците и им е заявил,че владее имота за себе
си и това владение е достигнало до тяхното знание ,като те са бездействали за
период повече от 10 години.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът е придобил
имота на основание давностно владение продължило повече от 10 години - от
2002 г. до 2024 г. ,със знанието и без противопоставянето на ищците ,като това
владение е било явно,непрекъснато и необезпокоявано за период на повече от
24
10 години,поради което и придобил имота на основание недобросъвестно
давностно владение ,като давностния срок е изтекъл към 2012 г.,т.е преди
предявяването на настоящия иск.
Ищците не доказалват по какъвто и да било начин ,че са упражнявали
владение върху имота или ,че тяхната майка е владяла същия.
Същите никога не са имали ключ от имота или достъп до него.
Когато са предявили претенции за допускане - ответникът им е отказал
достъп,както и предоставяне на документи за имота.
Това обстоятелство НЕ СЕ ОТРИЧА ОТ ОТВЕТНИКА
С оглед на това ищците са знаели за упражняваното от ответника
владение и не са се противопоставили на това владение, нито са го прекъснали
в продължение на повече от 10 години след смъртта на своята майка- до 2022
г.
С оглед на това съдът приема, че ищците не доказават по какъвто и да
било начин правото си на собственост върху имота и не представят никакви
доказателства по делото в тази връзка.
Съдът приема, че ответникът е провел пълно и главно доказване на
правото си на собственост върху имота ,поради което и съдът следва да уважи
неговото възражение за придобиване на правото върху имота на основание
давностно владение.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да са
да са налице комулативно следните предпоставки:
1.Ищците да са собственици на имота за който е предявен иска
2.Ответника да владее имота
З.Това владение да е без правно основание.
В настоящия случай ищците не доказват комулативно наличието на трите
изброени по-горе предпоставки.
25
С оглед на всичко изложено по-горе е видно,че ответникът е преобърнал
държанието на частите на ищците във владение за себе си и е придобил целия
имот на основание давностно владение , в продължение на дългата
придобивна давност , а именно 10 -годишен срок от 2002 г. до настоящия
момент ,поради което и придобил собствеността върху имота- предмет на иска
на основание давностно владение.
Поради това следва да се приеме, че ищците не са собственици на имота и
владението на ответника не е лишено от правно основание , напротив същия
владее имота като негов пълноправен собственик.
С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Тъй като иска по чл.537 ал.2 от ГПК е производен на иска по чл.108 от ЗС
, то след като ищците не са доказали иска си по чл.108 от ЗС то и предявеният
иск за отмяна на издадения в полза на ответника нотариален акт за
собственост също се явява неоснователен и недоказан и също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски за производството- 1500лв. по представен списък по чл.80
ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените
искове с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл. 108 ЗС вр.537
ал.2 ГПК от В. Р. Г. с ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № *** Р.Г. М. с
26
ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № *** и Р. Р. Г. с ЕГН: ********** -
гр.***** ж.к. ***** *** вх.* ет.* ап.**
чрез пълн.адв.Г. Ч. САК и адв.Л. В. САК с адрес на кантора - гр.София
ул.“***** ** * офис * в качеството им на законни наследници на лицето В. Л.а
М.а, дъщеря на Л.М. Й., придобил процесния имот УПИ VII - 531, кв. 27, е
площ от 1 027 кв. м. /хиляда двадесет и седем квадратни метра/, по плана за
регулация и застрояване на с. *****, Община Перник СРЕЩУ Б. Л. М. с ЕГН:
********** - гр.******,ул. ****** бл.** вх.* ет.* ап.*3- чрез адв. К. Б. ПАК
- да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците са собственици по наследство
на 1/2 идеална част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е отреден парцел VII -
531, в кв. 27, по плана за регулация и застрояване на с. *****, заедно с 1/ 2
идеална част от построените в поземления имот сгради, както следва:
сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв. м., второстепенна постройка
със застроена площ от 48 кв. м., както и второстепенна постройка със
застроена площ от 3 кв. м. и сграда със застроена площ от 9 кв. м., както и на
1/5 идеална част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72,00
кв.м.,
КАКТО И ДА ОСЪДИ ответника Б. Л. М. с ЕГН **********, да
предаде обратно владението върху посочените идеални части от процесиите
имоти на ищците
КАКТО И ДА ОТМЕНИ Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег.№****,
дело №*** от **** вписан по акт № **, том.**, рег.№**** от ** ** ****, дв.
Вх. Per. № 3382 от 12.08.2019, дело № ****/**** на нотариус Н.З., с район на
действие: Пернишки Районен Съд,
засягащ 1/ 2 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е
отреден парцел VII - 531, в кв. 27, по плана за регулация и застрояване на с.
*****,
заедно с 1/2 идеална част от построените в поземления имот сгради, както
следва:
сграда /гараж/ със застроена площ от 24 кв. м.,
второстепенна постройка със застроена площ от 48 кв. м., както и
27
второстепенна постройка със застроена площ от 3 кв. м. и
сграда със застроена площ от 9 кв. м и
1/5 идеална част от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72,00
кв.м.
ОСЪЖДА В. Р. Г. с ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № ***
Р. Г. М. с ЕГН: **********- гр.******, ул. ****** № *** и
Р. Р. Г. с ЕГН: ********** - гр.***** ж.к. ***** *** вх.* ет.* ап.**
чрез пълн.адв.Г. Ч. САК и адв.Л. В. САК с адрес на кантора - гр.София
ул.“***** ** * офис *
ДА ЗАПЛАТЯТ НА Б. Л. М. с ЕГН: **********- гр.******,ул. ******
бл.** вх.* ет.* ап.*3- чрез адв. К. Б. ПАК – сумата 1500лв. разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
28