Решение по дело №2092/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2115         Година  2022, 21.11.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2092 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Н.Т.Д. *** срещу Решение №1390/04.07.2022г. по АНД №5431/21г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XIV-ти н. с., с което е пот­върдено нака­зателно поста­­нов­ление /НП/ №21-1030-005572 от 11.06.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. са нало­жени адми­нист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 500 лева на основание чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП за нарушение на същото правило и админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 50 лева на основание чл.188 ал.4,т.11 ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.4,т.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоя­ва за отмяната му и отмяна на издаде­ното нака­зателно постановление като незаконосъобраз­но. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Плов­­­­див не взема становище по така депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП в посочената му част, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Д. на вме­­нените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че нало­же­­ните му на­ка­­зания съответстват на осъществената от него про­тивоправна дей­ност, как­то и че не са налице допуснати нарушения на съществени про­цесуал­ните правила от ад­ми­н­ист­­ра­­тив­но – наказващия орган.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП от 11.06.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна поли­ция“ на Д. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 500 лева за нару­шение на чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП(управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 ЗДвП, при констатирани незна­чителни неизправности при укрепване на товара) и админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.100 ал.4,т.1 ЗДвП(водач на МПС не поддържа табелите с регистрационния номер чисти).

Този съдебен състав намира, че неправилно Районният съд е преценил  допуснатите от наказващия орган нарушения, в хода  на производството по реализиране на отговорността му, досежно първото вменено нарушение. Всъщ­ност първостепенният съд е констатирал тези нарушения, но е приел, че същи­те не са съществени до степен, че да обосноват извод за отмяна на НП в тази му част.

Този последен извод касационният състав не споделя.

Всъщност в казуса е допуснато пълно разминаване между съставния на дата 18.05.2021г.  АУАН и издаденото на негова основа НП.

Досежно първото вменено нарушение в АУАН е посочено, че Д. е водач на „лек автомобил“, но последващо за вид ППС е посочен „товарен“, след това за обстоятелства са посочени тези, че същият като водач превозва товар, който не е покрит и може да бъде разпилян, а конкретно вмененото му нарушение покрива състава на чл.127 ал.2 ЗДвП и е извършено с превозно средство с различна категория от тези, попадащи в обхвата на Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.

В противовес на това в НП е попосочено вече, че товарът не бил укрепен съгласно изискванията на цитираната Наредба, като последващо конкретно вмененото му нарушение се е изразило в това, че той е управлявал ППС с неукре­пен товар(което продължава да е прекалено общо) в нарушение на изисква­нията на подзаконовия акт, при констатирани незначителни неизправ­нос­ти при укрепването. Нарушението вече покрива състава на чл.177 ал.4,т.1 ЗДвП.

От тази констатации,според настоящия състав, може да се направи из­вод, че освен промяната на правната квалификация на вмененото нарушение, съществено е изменена и обстоятелствена част на самото обвинение.

Докато в АУАН от една страна се следва законовия текст на чл.127 ал.2 ЗДвП в първата част на описанието, а във втората се сочи проблем с кате­горията ППС, но се вменява нарушение само по текста на ал.2, то с НП се вме­нява управлението на очевидно товарния автомобил с неукрепен товар в нару­шение изискванията на Наредбата. Или с АУАН се сочи нарушение на едно от конкретно посочените в самия ЗДвП изисквания, докато с НП се вненява нару­шение във връзка с приложението на чл.127 ал.4 ЗДвП, т.е. касателно несъоб­разяване с правилата на вторична регламентация, дадени с Наредбата.

Решението на наказващия орган да изостави вмененото с АУАН нару­шение на чл.127 ал.2 ЗДвП обаче не касае промяна само в правната квали­фикация, а и в това, че и в АУАН, и в НП липсва конкретика досежно бланкетно посочените за „нарушени“ изисквания на Наредбата, което още повече се засилва от уточнението, че били констатирани незначителни неизправности при укрепването. Доколкото в АУАН се визира липсата по покриване на товара, то очевидно е разминаването между вижданията на нормотвореца за „незначител­ността“ на това нарушение и преценката на наказващия орган, което е конста­тирано и от районния съдия, но е счетено за несъществено, след като лицето е наказано с по-леко наказание.

Според съдебния състав фактът, че по този начин би се стигнало до нала­гане на едно по-леко наказание на дееца, не може да е водещ спрямо преценката за законосъобразност, след като наказващият орган е взел реше­ние в крайна сметка да вмени съвсем друго нарушение, като е изоставил въз­приетата в АУАН  теза на повдигнатото обвинение.

След като от вменяване на неспазване на законово изискване се преми­нава към вменяване на несъобразяване с такова, предмет на регламентация в акт на вторична правна уредба, то най-малко трябва да е посочено конкретното правило от подзаконовия акт, което не е било спазено, но такова посочване липс­ва в съставеното НП. Т.е. празнотата в тази насока няма как да бъде поп­равена, тъй като дори и съдът не може да прецени по въведените правила за извършване оценка на видовете неизправност в Наредбата за какъв вид неиз­правност става дума(незначителна/значителни/опасна).

От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него нака­зателно постановление по пункт първи, Районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вмес­то него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановле­ние.

Що се отнася до нарушението, касаещо неподдържане табелите с регист­рационния номер чисти(става въпрос за задната табела), то безспорно се уста­новява, а и самият Д. не оспорва този факт, но сочи, че липсва вина за това, тъй като той не можел постоянно да я проверява. Твърди, че това(най-вероят­но било станало при конкретния курс). Сочи също така, че нормата на чл.100 ал.4, т.1 ЗДвП, изискваща кумулативното наличие на две предпоставки, които в казуса не били налични едновременно.

Този състав намира, че безспорно водачът дължи определена грижа (особено като професионален шофьор тази дължима грижа е по-голяма, а за обективното състояние на регистрационната табела е достатъчна да е налице и обикновена неглигенция(небрежност)). Не може да се сподели и тезата на защи­тата на касатора, че новелата на чл.100 ал.4,т.1 ЗДвП изисква кумулатив­ното осъществяване на две предпоставки за ангажиране отговорността му. Тя изброява обхвата на дължимо поведение и грижа на задълженото лице. Т.е. при всяко едно несъобразяване от негова страна в посока на неизпълнение на кое и да е от изброените задължения(да поддържа чисти табелите…. и да не допуска поставянето върху тях…, т.е. касае се за две различни по характер и начин на изпълнение задължения), ще има за последица ангажиране на адми­нистративнонаказателната му отговорност.

Според този състав нарушението не може да се класифицира и като маловажно.

Или в тази част(по втори пункт на НП) не са налице касационните осно­вания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора разноски се дължат на Н.Д., съраз­мерно на уважената част на касационната му жалба, респ. се претендират таки­ва от пълномощника му адв.П. на основание новелата на чл.38 ал.2 от Зако­на за адвокатурата(ЗАдв.).

Видно е от пълномощното и договора за правна защита и съдействие, че пред първата и касационната съдебни инстанции, като основание за сключва­не­то му е посочен чл.38 ал.1,т.3 от ЗАдв. Според това правило "Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруд­нени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.".

По делото формално се твърди, но от представените доказателства не може да бъде направен извод, че касаторът попада в една от категориите лица, на които адвокатът има право да окаже безплатна правна помощ.

Преценката на адвоката не може да бъде произволна и следва да бъде подкрепена от доказателства, при липсата на които съдът приема, че нито са направени разноски за адвокатско възнаграждение, нито са налице предпостав­ките по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Материалните и процесуални права трябва да се упражняват добро­съвестно.

В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, роднинството и процесуалното представителство на друг юрист, са факти от обективната действителност, за които следва да се ангажират и доказателства, те са и проверими при съответ­ната служебна деятелност от страна на съда. Когато законодателят е употре­бил термина „близки“, той също е имал предвид отношения изградени с  бли­зък, близка, т.е човек, с когото някой е свързан с тесни роднински или приятел­ски връзки. Тези отношения също така се манифестират, демонстрират, те не могат да останат спотаени, недоказани и използвани единствено за целите на делото.

Последствието при установяване на факта на недобросъвестно упраж­нени процесуални права от страна на касатора по смисъла на чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е, че акцесорното право на адвокатско възнаграждение на адвоката му не следва да бъде признато с оглед недопускане целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект. За пълнота следва да се посочи, че освен за този касатор, адв. П. в съдебното заседание на 19.10.2022г. е претендирал разноски по чл.38, ал.1,т.3 и за друг „близък“ каса­тор(по к.а.н.д. №1928/2022г.).

Следва да се съобрази и че пред първата инстанция е използвана друга една от изброените по-горе хипотези, а именно оказване правна помощ на „материално затруднено лице“, но разбира се и тук липсват каквито и да е обек­тивни факти, установяващи тази затрудненост, освен преценката на адвоката, още повече като се държи сметка, че за Д. е установено да управлява товарен автомобил, собственост на търговец, с който е превозвана пръст. Т.е. лицето очевидно работи, респ. няма данни да е регистрирано като безработно, респ. да получава социални помощи за бедност.

С оглед изложеното искането за присъждане за разноски не може да бъде уважено.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОТМЕНЯ Решение №1390/04.07.2022г. по АНД №5431/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV н.с. в ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление №21-1030-005572 от 11.06.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Т.Д. *** е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 500 лева на основание чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП за нарушение на същото правило, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-005572 от 11.06.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Т.Д. *** е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 500 лева на основание чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП за нарушение на същото правило.

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното по делото решение в останалата част.

ОССТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С.П. за присъж­дане на разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв..

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.