Разпореждане по дело №1377/2020 на Софийски градски съд

Р   А   З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

 

№………../19.10.2020г.

град София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, за да се произнесе взе предвид следното:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като се запозна с т.д. № 1377 по описа за 2020г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на „П.П.“ЕООД /в несъстоятелност/, с която срещу „О.б.б.“ АД са предявени искове, както следва: за заплащане на сумата от 1 100 000,00 лева – част от обща претенция в размер на 1 165 345,80 лева, представляваща обезщетение за вреди от неполагане на грижата на добрия търговец при реализиране на заложеното по реда на особените залози имущество; за заплащане на сумата от 355 088,00 лева, част от обща претенция в размер на 355 000,00 лева – мораторна лихва за забава за периода от 30.03.2017г – 30.03.2020г, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до  окончателното й изплащане.

Съдът като се запозна с делото намира предявените искове за процесуално недопустими:

Исковете са предявени от лица, действащи без надлежна представителна власт за ищцовото дружество. Това е така, защото след обявяването на търговското дружество в несъстоятелност то запазва своята правосубектност, която обаче е ограничена до обема, необходим за осъществяване на правото на защита в производството по несъстоятелността, и неговите органи на управление запазват представителната си власт с оглед осъществяване на представителството му в производството по несъстоятелност –арг. от чл. 635, ал.3 ТЗ. Тези органи обаче нямат правомощия, които да засягат имущество  от масата на несъстоятелността, включително искове за нейното попълване. Такива правомощия имат само синдика на дружеството и в определени хипотези отделни негови кредитори (виж например чл. 646,ал.2 и ал.649, ал.2 ТЗ).

В случая с решение №93 от 23.12.2019г. постановено по т.д № 50/2019г по описа на Окръжен съд – гр. Перник постановено по реда на чл. 632, ал.1 ТЗ спрямо ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността му, определена е началната й дата, постановено е прекратяване на  дейността на предприятието, и дружеството е обявено в несъстоятелност, след което и поради липсата на средства е постановено спиране на производството. Към дата на спиране, а и след това няма назначен синдик на дружеството. Такъв няма назначен, тъй като не са привнесени разноски за развитието на производството по несъстоятелност. След като няма назначен синдик в производството по несъстоятелност е безпредметно да бъдат давани указания към дружеството за потвърждаване на извършените действия без представителна власт, тъй като няма кой да ги потвърди.

При това положение исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено като процесуално недопустимо.

При тези мотиви, съдът

 

Р   А   З    П   О   Р   Е   Д   И   :

 

ВРЪЩА исковата молба на „П.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по т.д.1377/20г по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: