Р Е
Ш Е Н И E
344/22.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, 3-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
5397/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Б.Й.К. ***-0000851/22.10.2018 г., издадено от Началник отдел „АА“
в ГД „Автомобилна администрация”, гр.Варна, с което за нарушения на чл.157 ал.6
от ЗдвП и чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП
вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ са му наложени
административни наказания: ГЛОБА в размер на
20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 2500 лева на осн. чл.
175 ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Формулирано
е искане за неговата отмяна, а в условия на евентуалност - намаляване на
наложените глоби.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
и искането до съда.
Процесуалният
представител на административно наказващия орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2018
г. жалбоподателят К. извършвал обществен превоз на товари, като управлявал
товарен автомобил м."Скания", кат. N 3, с две оси с рег. № В7891РР с
прикачено полуремарке с рег.№ В 0319ЕН с три оси, по маршрут с.Оборище-гр.Варна.
Около 11:30 ч. движейки се по АМ „Хемус“
на пътен възел "Летище-Варна“, той бил спрян за проверка от
служители на ОО "АА", един от които свид.Б.И.. При проверка на
документите, вкл. товарителницата и експедиционната бележка се установило, че
водачът превозва пшеница, а общата маса на управляваното от К. превозно
средство е 53 360 кг. при допустима максимална маса на ППС за движение по
пътищата 40 000 кг. Водачът не представил квитанция от АПИ за
претоварване. Освен това вместо контролен талон към СУМПС той представил АУАН №
714243/17.05.2018 г. Поради това свидетелят И. съставил срещу Б.К. акт за
установяване на нарушение, в който описал установеното при проверката и ги квалифицирал
като нарушения на чл.
157 ал.6 от ЗдвП и чл. 139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.
6, ал.1, т.3 б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. При
личното предявяване на акта Б.К. не вписал възражения, и не депозирал писмено такива.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло
възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация
на нарушенията. За тях на основание чл.185
от ЗДвП и чл. 177, ал.3 пр.2 от ЗДвП на Б.К. били наложени съответно "Глоба"
в размер на 20 лева и на 2500 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Б.И. и материалите
по административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелят И. последователно и непротиворечиво изясни обстоятелствата и
документите въз основа, на които е установено нарушението.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Началника на
Областен отдел "Автомобилна инспекция"-Варна към изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015
г.на Министъра на транспорта, информационните технологии, в шест месечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.
Не са
допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред
административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми се реквизити по ЗАНН. Вменените във вина на
въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално- правни норми, като наказанията за всяко едно от нарушенията са индивидуализирани.
Отговорността
на жалбоподателя като водач на ППС е ангажирана за нарушения на чл.157 ал.6 и чл.
139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал.12 от ЗДвП, НП за нарушения по този закон се издават
Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл.
166, ал.1, т.1 от ЗДвП Министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари (в това число и на правилата за максимално
допустима маса на превозното средство), както и на всички документи, свързани с
извършването на превоза. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е издадена на осн. чл. 139 ЗДвП (§ 3 ЗР от Наредбата), поради което и обжалваното НП се явява издадено
от компетентен орган, предвид посоченото по-горе делегиране на права. Съгласно чл.
189, ал.1 от ЗДвП, АУАН по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този закон, като
по арг. от чл.
166, ал.2, т.1 от ЗДвП, инспектор при ОО "АА" – Б.И. има право да
съставя АУАН за нарушения по чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. В този смисъл неправилно жалбоподателят се
позовава на разпоредбата на чл.37 от Наредба № 11/2011, която касае друг вид
контрол и други административни нарушения.
Мястото,
на което е извършена проверката и е установено нарушението от контролните
органи - АМ „Хемус“, пътен възел „Летище-Варна“, е част от републиканската
пътна мрежа, поради което няма място
за двусмислие относно този реквизит на АУАН и НП.
Предвид
изложеното, съдът счита за неоснователни наведените в жалбата оплаквания за допуснати
процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП.
По
приложението на материалния закон:
Относно нарушението по чл.157 ал.6 от ЗДвП
Съгласно посочената
разпоредба, при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се
отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190, ал. 3 от същия закон, като актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
Това означава, че след изтичане на законово предвидения едномесечен срок,
водачът не може да използва акта като заместващ контролния талон документ, а в
случая е безспорно установено, че санкционираното лице е представило на свид. И.,
като контролен орган АУАН714243/17.05.2018 г., чийто срок на действие в
контекста на горецитираната разпоредба е бил изтекъл към датата на извършване
на проверката – 21.06.2018 г. Това налага и единствено възможния извод, че
констатираното деяние осъществява от обективна и субективна страна
административно нарушение.
Отделно
от горното, след като разпоредбата на чл. 157, ал. 6
визира срок, през който съставен АУАН замества контролен талон, то тази
разпоредба визира и забрана да се управлява МПС без контролен талон със
съставен АУАН след изтичането на срока посочен в същата алинея. В този смисъл
още при връчването на този АУАН водачът е знаел, че неговото действие е за един
месец и въпреки това е продължил да управлява МПС в нарушение на посочената
разпоредба, която съдържа задължение за водача.
Предвид
изложеното съдът намира, че законосъобразно е ангажирана адм. наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 185
от ЗДвП, а наложеното наказание е в предвидения абсолютен размер, поради което няма основание
за редуцирането му.
Относно нарушението на чл.
139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.
6, ал.1, т.3 б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Тези
разпоредби сочат, че движещите се по пътя ППС следва да са с маса, която не
надвишава нормата, установена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, която в случая за превозно средство с две оси с полуремарке
с три оси е 40 тона. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал ППС с маса над тази разрешена стойност. Свид.И. посочи,
че извод за превишение на общата маса на превозното средство над допустимата
такава за движение по пътищата е направил от представената му товарителница №
102670/21.06.2018. Съгласно обективираното в нея: бруто тегло на ППС е 53 380
кг, тара - 15 140 кг., а нето тегло на пшеницата е 38 240 кг. Последното се
потвърждава и от товарителницата с №
001534/21.06.2018 г., която е част от АНП. Водачът на ППС Б.К. е приел този товар,
за което е положил подпис. При това положение следва да се приеме, че той е
съзнавал, че на 21.06.2018 г. е управлявал ППС по път отворен за обществено
ползване с обща маса, надвишаваща допустимата от 40 т. без да има издадено
разрешение от АПИ, респективно без да са били заплатени съответни такси по ЗП. Отделно
от това следва да се има предвид,
че макар съгласно чл. 67 от ЗАвП превозвачът, чийто
служител вероятно е жалбоподателя, да отговаря за пълната или частична липса
или повреда на товара от момента на получаването му, отговорността на водача на ППС за нарушения на ЗДвП е
императивно определена в този закон.
Предвид
изложеното съдът прие, че жалбоподателят
е допуснал нарушение на чл.
139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.
6, ал.1, т.3 б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. Същото не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. То е формално и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпването на вредни последици. Освен това, не може да се направи извод за
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
Правилно
е била определена и санкционната норма - чл.
177, ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач, който управлява ППС с маса, която надвишава нормата, определена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на
жалбоподателя К. в случая е налице.
При
определяне на размера на наложеното наказание наказващият орган явно е съобразил
с разпоредбата на чл.
27, ал.1 от ЗАНН и излагайки в
проверяваното НП мотиви, относно високата степен на обществена опасност на
нарушението, е наложил "Глоба" към максималния предвиден от закона
размер, а именно 2800 лева. За това съдът преценява, че тя е адекватна като
санкция и правилно индивидуализирана, и
ще изпълни целите на адм. наказание по см. на чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000851/22.10.2018
г., издадено от Началник отдел „АА“ в ГД „Автомобилна администрация”, гр.Варна,
с което за нарушения на чл.157 ал.6 от ЗдвП и чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1
т.3 б.“а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ на Б.Й.К. *** са наложени
административни наказания: ГЛОБА в размер на
20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 2500 лева на осн. чл.
175 ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ: