Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И. Е. Д. от [населено място], ***, [улица], чрез адв. Д. П. от ВТАК, срещу Решение № 59/04.04.2024 г. по НАХД № 11/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0268-001471/10.11.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че дори да има нарушение, то не е съставомерно по текста на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а евентуално са нарушени общите правила за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Излага подробни доводи с позоваване на разпоредби от Закона за пътищата, че мястото на констатиране на нарушението не представлява път, отворен за обществено ползване. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение 59/04.04.2024 г. по НАХД № 11/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено наказателно постановление № 23-0268-001471/10.11.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново, с което на И. Е. Д. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 29.10.2023 г. на паркинга (асфалтираната площ) пред Народно читалище "Братя Грънчарови 2002" в гр. Горна Оряховица при управление собствения си лек автомобил БМВ 325 И с рег. № [рег. номер] жалбоподателят форсирал на свободна скорост двигателя на автомобила, предизвикал въртене с приплъзване на задните колела и занасяне на задната част на автомобила, в резултат на което автомобилът се въртял около намиращите се на паркинга свидетели Й. Й., И. Р. и Д. Д. и спрените до тях техни автомобили. Така описаните действия, предизвикващи занасяне и завъртане на автомобила, Д. извършил два пъти. При последното занасяне и завъртане на автомобила действията на жалбоподателя били забелязани от свидетелите И. А. и Ц. Г. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението и се намирали в патрулен полицейски автомобил, приближаващ по [улица]към посочения по-горе паркинг. Патрулният полицейски автомобил спрял на паркинга, а полицейските служители пристъпили към проверка на жалбоподателя и управлявания от него автомобил. Полицейските служители разговаряли с Й., Р. и Д.. Последните заявили, че Д. занасял и въртял автомобила си още преди пристигането на патрулния полицейски автомобил и споделили, че се почувствали застрашени, тъй като се притеснявали, че жалбоподателят може да изгуби контрол върху автомобила си и да се вреже в тях. По разпореждане на полицейските служители Й., Р. и Д. написали писмени сведения, в които описали маневрите на управлявания от Д. автомобил като "демонстративно шофиране под формата на слънца", "приплъзване на задните колела под формата на слънца" и "приплъзване на задницата на колата в кръгове". Въз основа на констатираните при проверката факти и обстоятелства свидетелят И. А. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия G A № 1062419/29.10.2023 г., а впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-0268-001471/10.11.2023 г., с което АНО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. при посочване на мястото на нарушението. Приел е, че описаното деяние на Д. правилно е квалифицирано като използване на пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от основното му предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушена забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и е осъществен съставът на нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от същия закон, и за което на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона административно наказание. Според съда от показанията на свидетелите очевидци се установявало, че жалбоподателят е предизвикал занасянето и завъртането на автомобила нееднократно, което опровергавало изразеното в жалбата твърдение, че е констатирано еднократно и инцидентно занасяне на предната част на автомобила при форсиране на двигателя, и говорело по недвусмислен начин на съзнателно предизвикано занасяне, извършено с пряк умисъл. Въззивният съд е отхвърлил възражението за неправилна квалификация на деянието, като е изложил мотиви, че с деянието си жалбоподателят е нарушил общата забрана по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението, но със същото деяние обаче Д. е нарушил и забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да не използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя, че мястото на деянието не представлява път, отворен за обществено ползване. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според съда цитираната легална дефиниция дава основание за извод, че в действащото право са регламентирани два вида пътища: пътища по силата на своето предназначение и пътища по силата на обикновеното си ползване. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че асфалтираната площ, където жалбоподателят е извършил деянието, се използва като паркинг и че върху нея са очертани с маркировка паркоместа. От гласните доказателства се установявало също така, че достъпът от улицата към посочения паркинг е свободен, и че всеки водач може да паркира или да спре автомобила си там, без да се събира такса или да са въведени специални условия и ред за влизане и ползване на паркинга. При това положение посочената асфалтирана площ следва да бъде определена като път по силата на обикновеното си използване по смисъла на цитираната дефиниция, независимо от предназначението си съгласно регулационното отреждане на поземления имот, който е отворен за обществено ползване, по смисъла на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съдът се е позовал и на практика на Административен съд гр. Велико Търново по идентичен казус.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предложение трето на ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото е безспорно, че касаторът има качеството на водач при извършването на деянието. Посочените в обстоятелствената част от наказателното постановление обстоятелства, описващи мястото на деянието и параметрите на обективирането му се потвърждават от показанията на свидетелите. От непротиворечивото им съдържание се констатира, че в гр. Горна Оряховица на паркинга пред Народно читалище "Братя Грънчарови-2002" касаторът е управлявал собственият си автомобил по описания в НП начин. От доказателствата по делото се установява, че до паркинга се стига от кръстовище на улицата и същият е свързан с нея като е достъпен и отворен за обществено ползване. Правилно въззивният съд е приел, че мястото на нарушението представлява път, отворен за обществено ползване предвид легалната дефиниция на т. 1 от § 6 от ДР на ЗДвП, а цитираните в касационната жалба разпоредби от Закона за пътищата са неотносими предвид даденото определение в специалния закон. При обективирането на тези надлежно доказани пред съда обстоятелства правилно е прието от въззивния съд, че е налице съставомерно поведение по текста на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му водещи колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/04.04.2024 г. по НАХД № 11/2024 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.