Решение по адм. дело №1496/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. Н. К., [ЕГН], против писмо изх. № 94-002804-1/17.06.2025 г. на кмета на Община Созопол, в което е обективиран отказ да бъде извършена корекция в ЕСГРАОН относно датата на раждане на М. К. И..

В жалбата се твърди, че постановеният отказ, обективиран в писмо изх. № 94-002804-1/17.06.2025 г. на кмета на Община Созопол, е незаконосъобразен. Претендира се отмяната му и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът по оспорването е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Л., която поддържа жалбата на посочените в същата основания, както и претенцията за разноски. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора.

Ответната страна – kметът на община Созопол, не изпраща представител.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление № 94-00-2804/06.06.2025 г. на Д. Н. К., с което на основание чл. 108 от ЗГР във вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 34 от с.з. е поискано да бъде извършена корекция на информацията в регистъра на населението по отношение датата на раждане на М. И., като е посочено, че в ЕСГРАОН фигурира грешна дата (л. 21).

В тази връзка е постановен оспорения в настоящото производство отказ, обективиран в писмо изх.№ 94-002804-1/17.06.2025 г. на кмета на О. С., в което е посочено, че документите, въз основа на които се актуализират данните в Електронния личен регистрационен картон са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 27 от ЗГР, като законът не предвижда възможност за актуализиране на ЕЛРК въз основа на декларативни данни, подадени от заинтересувани лица (л. 22).

На следващо място е посочено, че правното основание, на което се позовава заявителя е приложима в случаите на безспорно установяване на противоречие, неточност или непълнота на записаните данни в системата на ЕСГРАОН. При спор относно истинността на записаните в съответните актове факти с правно значение се решават по съдебен ред. Посочено е, че в случая е налице правно регламентирана възможност за предявяване на иск пред граждански съд по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК.

По делото няма данни кога писмото е било връчено на жалбоподателя.

Срещу така издадения отказ жалбоподателят подал възражение до кмета на Община Созопол вх. № 94-00-2804-2/30.06.2025 г., с което изразил несъгласие с мотивите на административния орган за постановяване на горепосочения отказ (л. 23). Приложил Акт за смърт № 007/31.03.1973 г., преписи от семеен регистър за семейството на И. И. съответно за 1936 г., за 1947 г., за 1958 г., както и препис от семеен регистър за семейството на Н. К. от 1968 г., Акт за раждане № 54/28.04. 1937 г. на Ж. К., Удостоверение за наследници № 001298/15.07.2008 г. на И. И. и снимка на надгробната плоча на М. И. (л. 24-34). Поискано е преразглеждане на случая.

От ответника е представена и административната преписка, образувана във връзка с предходна жалба на Д. К. до Кмета на община Созопол рег. № 94-00-3993/14.1.02024 г. (л. 39-51).

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Обжалваният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданско състояние на територията на общината. Регистрите на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние представляват част от националната система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България - Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/, поддържана на национално, областно и общинско ниво, като общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни "Население", съставят актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти – чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР. Нормата на чл. 105, ал. 2, изр. 1-во от ЗГР предвижда, че данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. В съответствие със ЗГР кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината /чл. 4, ал. 3 от ЗГР/, като актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация /чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР/. От анализа на тези законови разпоредби се налага изводa, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация, е възложено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Именно кметът на общината е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. С оглед изложеното съдът намира, че процесният изричен отказ е постановен от компетентен орган.

Съдът обаче намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушение на материалния закон.

Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България /РБ/ се уреждат със Закон за гражданската регистрация. Гражданската регистрация на физическите лица в РБ се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и в данните в други актове, посочени в закона. При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: 1. определят тяхната самоличност; 2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен; 3. отразяват постоянния и настоящия адрес; 4. отразяват семейното положение; 5. показват наличието на правни ограничения.

Регистърът на населението се поддържа в електронен вид и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица български граждани, чужденци, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ и чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в РБ. В кметства и населени места, в които няма техническо обезпечаване за преминаване към електронен регистър на населението, се поддържа регистър на българските граждани, който се състои от всички лични регистрационни картони на живите лица с постоянен адрес в това кметство. Електронният личен регистрационен картон на лица, които при раждането си получават българско гражданство, се създава в общинската администрация, където е съставен актът за раждане на лицето /чл. 78 от Наредбата/. Електронният личен регистрационен картон съдържа данни за: име, псевдоним, пол, единен граждански номер, дата и място на раждане, акт за раждане, постоянен адрес, настоящ адрес, семейно положение, акт за сключен брак – номер, дата, място на съставяне, дата и държава на сключване на брака, ако не е сключен в РБ, и други данни, вкл. вида на правни ограничения /чл. 25 от ЗГР/.

Към настоящия момент приложими по отношение на регистър на населението са разпоредбите на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, като в чл. 72 от същата е предвидено, че поддържането на регистъра включва дейности, осигуряващи актуалното състояние на данните в електронните лични регистрационни картони, тяхното съхраняване и хронология на промените в тях. За целта Главна дирекция "ГРАО", нейните териториални звена и общинските администрации получават, обменят взаимно, обработват и съхраняват данни. Според чл. 77 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. във всички случаи, когато се установи, че данните в електронен личен регистрационен картон са непълни и/или неточни, отговорното длъжностно лице по тази наредба незабавно предприема действия за тяхната актуализация.

В конкретния случай АО е посочил, че заявителят следва да установи правата си по съдебен ред и въз основа на съдебното решение, постановено в производството по чл. 38, ал. 4 от ЗГР да бъде извършена исканата корекция. Посочената разпоредба касае случаите, в които са унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липсва съставен акт за раждане или смърт или са вписани неверни данни в актовете за гражданско състояние. Мотиви обаче в горния смисъл липсват в оспорения отказ, като от данните по делото не може да се установи дали длъжностното лице изобщо е изследвало този въпрос.

По делото няма и данни заявителят да е поискал извършване на промяна на вписаните данни в някой от актовете за гражданско състояние, а единствено е заявил промяна на отразяването на данните в електронната система ЕСГРАОН.

Административният орган, в пълно противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като в административната преписка не се съдържат данни за събирани от органа в тази посока доказателства. Нормата на чл. 35 от АПК регламентира изрично, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а нормата на чл. 36, ал. 1 от АПК, от своя страна, регламентира, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Според настоящия съдебен състав, оспореният отказ е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая. Дори нещо повече – административният орган не е указал на заявителя да представи допълнително такива доказателства, ако разполага с тях, с които да се установят или изяснят правнозначимите факти и обстоятелства.

Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административният орган е издал конкретен административен акт. Това подпомага лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание за неговата отмяна, като в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 27 от ЗГР, съгласно която данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи: 1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти; 2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. удостоверение за промяна на гражданство; 4. съдебно решение; 5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние. В конкретния случай не се касае за актуализация след настъпила промяна в данните, а за корекция след установено несъответствие.

Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 660,00 лева, от които 10 лева – държавна такса и 650 лева за адвокатско възнаграждение.

Ето защо, на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо изх. № 94-002804-1/17.06.2025 г. на кмета на О. С..

ВРЪЩА преписката на кмета на О. С. за ново произнасяне по заявление рег. № 94-00-2804/06.06.2025 г. .

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на Д. Н. К., [ЕГН], направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 660,00 лева (шестстотин и шестдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.