Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № ...от ....2010г. по гр.д.№ .../2010г. Районен съд В. е признал за установено по искове с правно основание чл.415 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1 ЗЗД ,предявени от „П. Л. БГ” Е. С. срещу Р. Д. И. ЕГН ............. от гр.Д. , че същия дължи на дружеството сумата 7038.67лв. представляваща задължение по договор за финансов Л. № .../....2007г. за лек автомобил Ф. с ДК № .. .., както следва: за застрахователни премии по застраховка „каско” за периода от 05.04.08г. до 01.12.2009г. и „гражданска отговорност” за периода 05.04.09г.-04.04.09г. в общ размер от 5007.38лв., местен данък МПС за 2008г. в размер на 319.64лв. и за 2009г.- 410.99лв., такси за услугата разсрочено плащане на застрахователната премия в размер на 391.12лв., такси за изпратени до ответника напомнителни писма за просрочени задължения в размер на 909.54лв. и сумата от 1714.45лв. представляваща неустойка за забава за периода 07.04.08г. до 17.09.09г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .../09г. на ВТРС, осъдил е Р. Д. да заплати на ищеца направени разноски в производството в размер на 2575лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ,които в предвидения за това срок чрез пълномощника си го обжалва. Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно.Твърди множество нарушения на сключения лизингов договор от страна на ищеца, наличие на прекратен договор с върната вещ поради многобройни и съществени недостатъци на лизинговия автомобил. Твърди получената от ищеца сума от страна на застрахователя да е получена без знание на Д. с оглед обстоятелството,че е можел да прави възражение по определеното от него обезщетение.Моли за отмяна на решението и постановяване на друго,с което се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.Претендира разноски за двете инстанции. От ответника по жалба „П. Л. БГ” Е. С. е подадено писмено възражение с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено .Излага съображения ,че автомобила не им е върнат , а се намира в сервиз , че твърдяните технически проблеми по автомобила не били доказани със свидетелски показания, че процесния договор не е прекратен при липса на съгласие от тяхна страна .Претендира разноски. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок срещу валиден съдебен акт от надлежна страна в процеса и като такава е процесуално допустима. Производството пред Районен съд В. е образувано по искова молба на „ П. Л. БГ” Е. С. срещу Р. Д. И., в която е посочено,че в качеството си на лизингодател е сключил договор за Л. с ответника за автомобил Ф. с посочен номер на рама и двигател, че автомобила е предаден с приемо-предавателен протокол от 06.04.2007г. Посочва,че ответникът не изпълнявал задължението си по договора да заплаща в срок лизинговите вноски, ,че преустановил плащане на същите м.юли 2008г.При това преустановено плащане ищецът е завел щета към застрахователя си ЗПАД А. С. по з/ка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”.Със суброгационно писмо от 17.09.09г. дружеството било прехвърлило всички права по договор за Л. на застрахователя.Твърди ,че от момента на преустановяване на плащането на лизинговите вноски до прехвърляне на правата , ответникът му дължал суми, за което и със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ..../09г. на ВТРС бил поканен да заплати.Моли за решение,с което да се установено ,че ответникът Д. им дължи сума в размер на 8735.12лв., представляваща : 1714.45лв. начислени лихви за забава, 50007.38лв. неизплатени премии по застраховка каско и ГО, 730.63лв. данък МПС, 391.12лв. такса разсрочено плащане на застрахователната премия и 909.54лв. такси за изготвени и изпратени напомнителни писма. От ответникът в подаден писмен отговор е оспорена исковата претенция с твърдение,че е недопустима при представеното суброгационно писмо, по силата на което застрахователят е встъпил във всички права и задължения на лизинговия договор при направеното плащане на обезщетението . Посочва иска да е и неоснователен след като сумите са заплатени със застрахователното обезщетение, за което е уведомен от застрахователя, както и че на 12.08.08г. е изпратил уведомление –рекламация ,което да се счита и като предизвестие за прекратяване на договора и с което е посочено,че автомобила от посочената дата е в сервиза А. Е. В.. В подкрепа на възражението си е представил 23бр. поръчки на А. Е. В.- продажбено сервизен комплекс на П. БГ за периода м.04.07г.-м.07.2008г. По реда на чл.192 ГПК е изискана от застрахователя информация относно обстоятелството кои вземания на лизингодателя по процесния договор са включени в изплатеното обезщетение. С постъпило писмо по делото от ЗАД ”А.” С. е посочено,че сумата от 55103.05лв. представлява просрочено задължение по лизинговия договор за лихва, главница и ДДС съгл. погасителен план и е платена на 23.09.2009г.. По делото е изслушано заключение на вещо лице,което е съобразило писмените документи по делото ,а в счетоводството на ищеца само счетоводна справка за задълженията на ответника за периода 01.01.2000г.-06.08.2010г.,респ. извън процесния.Вещото лице е посочило само,че към момента на завеждане на иска /12.02.2010г./ задълженията на ответника на основание представена справка от ищеца, е 27052.59лв., извършените плащания са в общ размер на 17995.92лв. с разлика от 9056.67лв. За да уважи предявения иск ,ВТРС е приел за установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и само по направена служебна справка по посоченото от ищеца ч.гр.дело , че на 18.11.09г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 8753.12лв. представляваща вземане по договор за финансов Л. № .../...07г. за посочения лек автомобил ,наказателна лихва за забава от м.април 2008г. до м.09.09г., застраховки каско и ГО и пътен данък ,ведно със законната лихва и на 25.11.09г. в полза на дружеството е издадена заповедта за посочената сума.Делото не е изискано от ищецът и не е приложено в производството по чл.422 вр.чл.415 ГПК. Въззивната инстанция не споделя изложения извод на ВТРС за доказаност на иска по чл.422 ГПК при така описаната фактическа обстановка, по следните съображения: Искът по чл.422,ал.1 ГПК разрешава със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора срещу длъжника,за което е издадена заповед в производството по чл.410 ГПК, тъй като подаденото възражение от длъжника препятства влизането й в сила. И доколкото представлява продължение на заповедното производство, то и неговия предмет е ясно очертан в заявлението, поставящо начало на производството.В това исково по своя характер производство, ищецът е със задължението да установи безспорно съществуването на вземане,заявено в производството по чл.410 ГПК.В тази последователност ищецът е със задължение по чл.154 ,ал.1 ГПК да установи вземането по отделни пера,посочени в исковата му молба, които следва да са посочени и в заявлението му по чл.410 ГПК.Безспорно е,че там е посочена само общата сума от 8753.12лв. на задължение по Л.. Безспорно е,че ищецът се легитимира като кредитор въз основа на договор за Л., но не както неправилно е приел съдът финансов Л., с дата 06.04.2007г. с предмет -превозно средство посочен лек автомобил марка Ф. Към същия има приемо-предавателен протокол ,общи условия за Л. и план на плащанията към лизинговия договор 01176 с посочена дата на договора 05.04.07г. и дата на приемане 06.04.07г. Съгл.чл.342,ал.1 ТЗ с този договор лизингодателят е предоставил процесния автомобил за ползване срещу възнаграждение. Не се спори от ответникът,че е приел този автомобил, но при съществуващите рекламационни производства, същият е отказал последващо изпълнение на задължението си за плащане и е върнал автомобила м.август 2008г.,като отправеното уведомление е с характер на предизвестие за прекратяване и на договора съгл.т.32 от общите условия на Л.. Безспорно е,че собственика на автомобила- лизингодателят ищец , е получил дължимото обезщетение по сключена застраховка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” и тази сума в размер на 55103.05лв.покрива просрочени задължения на ответника по лизинговия договор и начислени лихви по погасителния план към момент,който обаче не е посочен и от застрахователят. Посочените наказателни лихви са за забава в плащане на вноски за периода от 07.04.08г. до 17.09.09г.,макар,че лизингодателят е уведомил застрахователя си за непостъпили плащания на дължими за месеците юли и август 2008г. месечни лизингови вноски ,при което не е безспорно установено,че в платеното застрахователно обезщетение наказателните лихви за периода от м.07.2008г. до плащането едва през м.09.2009г. тези лихви не са включени,респ. посоченото задължение от 1714.45лв. не е доказано по размер-не е определена неговата ликвидност и изискуемост. По отношение на останалите посочени вземания-за неизплатени премии по застраховките каско и ГО , за дължим данък МПС за 2008 и 2009г. –когато автомобила не е във владение на ответника и не се ползва от него , както и за такса за разсрочената плащане на застрахователна премия и такси за изготвени и изпратени напомнителни писма до 17.09.2009г.- когато се е чакало застрахователното обезщетение, няма събрани безспорни доказателства за съществуващо задължение на ответника за посочените конкретни суми. Не се спори,че със суброгационно писмо от ищцовото дружество до застрахователя е заявено,че след изплащане на сумата от 55103.05лв. застрахователно обезщетение ,което ще им бъде изплатено ,представлява крайно и окончателно уеждане на претенциите по застрахователния договор. Както в т.4 от общите условия на лизинговия договор, така и в общите условия на застраховката „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” винаги застрахован е лизингодателят,който е собственик на процесната вещ. В застрахователното покритие по застрахователния договор са посочени изрично кои загуби подлежат на плащане и при какви условия, като при изплатено такова обезщетение облигационното отношение по застрахователния договор е прекратено при прекратено преди това такова по лизинговия договор.По делото ищецът с наличните доказателства обаче не е доказал в изплатеното му обезщетение какво е включено съгл. договореното в раздел VІІ от общите условия по застрахователния договор. След като не е доказано безспорно съществуване на всяко едно от задълженията в общата заявена сума, както и изискуемостта и ликвидността на същите, не може да се приеме,че ищецът е установил съществуване на твърдяните вземания,още повече,че в заповедта за изпълнение е посочена обща сума от 8735.12лв. Съобразно изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло . Като е уважил предявения иск районният съд е постановил неправилно и необосновано на доказателствата решение,което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника –въззивник се присъждат направените от него разноски за въззивната инстанция от 175лв. –внесена ДТ, като за първата инстанция такива не се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства да са направени. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № .../...2010г. по гр.д.№ .../2010г. на Районен съд Велико Търново, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ”П. Л. БГ” Е. със седалище и адрес на управление С., жк М., Бизнеспарк С.,сграда ..,вх...,.2 ,ЕИК .........., иск по чл.422,ал.1 вр.чл.415,ал.1 ГПК , за сумата от 8735.12лв. в т.ч.: 1714.45лв. начислени наказателни лихви за забава от 07.04.2008г.-17.09.2009г., 5007.38лв. неизплатени премии по з/ки „каско” и „ГО” , 730.63лв. данък МПС за 2008 и 2009г., 391.12лв. такса разсрочено плащане на застрахователна премия и 909.54лв. такси за изготвени и изпратени напомнителни писма от 18.04.08г.- 17.09.09г., за признаване за установено съществуващо вземане общо за сумата от 8735.12лв.,предмет на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 ГПК издадена на 25.11.2010г. по ч.гр.д.№ .../2010г. на ВТРС. ОСЪЖДА ”П. Л. БГ” Е. със седалище и адрес на управление С., жк М., Бизнеспарк С.,сграда ..,вх...,.2 ,ЕИК ....да заплати на Р. Д. И. ЕГН .... от гр.Д., ул.”О.” 10 сумата от 175лв. разноски за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |