Номер 90021.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 21.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100501905
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр.чл.17 ал.5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 41473/29.06.2020г. от Н. Й. Н. , ЕГН
**********, чрез процесуален представител Й.ЧЧ. -ВАК, срещу Решение №
2512/22.06.2020г. по гр.д. № 2262/2020г. по описа на ВРС, 30 СВ., с което съда е уважил
молбата на Д. С. Д. , ЕГН ********** лично и като майка на детето С.Д.Д. ЕГН **********
и е наложил на въззивника мерки за защита от домашно насилие,както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Й. Н. , ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие над Д. С. Д. , ЕГН ********** и детето С.Д.Д. ЕГН **********, на осн.
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на Н. Й. Н. , ЕГН ********** да доближава на разстояние по-малко от
150 метра Д. С. Д. , ЕГН ********** и детето С.Д.Д. ЕГН **********, жилището им,
находящо се на адрес: гр. **** и местоработата на Д. С. Д. , ЕГН ********** Детска
градина „Калина Малина“, находяща се в гр. ****, за срок от 12 (дванадесет) месеца, на осн.
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПТЛАТИ в полза на Районен съд – гр.
Варна глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Въззивника счита,че обжалваното решение е недопустимо, поради липсата на
предпоставките на чл. 2 и чл.3 от ЗЗДН, като се излагат аргументи, че факта, че лицата не са
във фактическо съжителство и не живеят заедно е установен и с показанията на
свидетелката на молителката Н.П., Претендира отмяна на същото. Решението се оспорва и
като неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства.Моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което молбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител с писмена молба
поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В съдебно заседание по същество, явява се лично и чрез процесуалния си
представител, моли жалбата да бъде отхвърлена и да и се присъдят сторените по делото
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Същото обаче е недопустимо, като постановено при липса на положителните и
наличие на отрицателните процесуални предпоставки.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за тЧ.а насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай, с оглед наведените твърдения и представените в тази връзка
доказателства, не може да се обоснове положителен извод,че молителката и ответника са
лица попадащи в лимитивно изброените такива в чл.3 от ЗЗДН - 1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от
което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена
линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по
сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или приемен родител; 9.
възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство;10.лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
Извода на ВРС относно допустимостта на производството, с оглед твърденията на
молителката за съжителство между нея и ответника са неправилни. Доказването на
легитимацията в производството по ЗЗДН е в тежест на молителя. Законодателя е предал
доказателствена тежест на твърденията му визирани в декларацията по чл.9 от ЗЗДН само
относно твърденията за осъществени актове на насилие, но не и относно предпоставките за
допустимост на производството, които подлежат на доказване от молителя на общо
основание чрез ангажиране на съответни доказателства .
Видно от приложените по делото такива – акт за раждане – л.17 ответника не е баща
на сина на Д.Д. -детето С.Д..
Твърденията на молителката за по-близки отношения с ответника,връзка изразяваща
се в преспиване понякога в дома на другия, преценени съвкупно със събраните
доказателства , а именно показанията на разпитаните по делото свидетели на страните –
Н.П. и К.Н., не могат да се приемат като такива за фактическо съжителство визирано в
хипотезата на чл.3 т.2 вр. чл.2 ал.1 от ЗЗДН. По дело не са налице твърдения молителката и
ответникът да са или да са били в траен съюз /съгласно ППВС № 5/1969 г./, да споделят или
да са споделяли едно общо домакинство, а отношенията помежду им да са или да са били
основани на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за
семейството и децата, споделяне на разходите, поради което не може да се приеме, че е било
или е налице фактическо съпружеско съжителство.
Следва да се има предвид , че за да бъде търсена защита по специалния ред на ЗЗДН и
насилието да се квалифицира като домашно, определящо е не само естеството на акта, чрез
който е обективирано, но и съобразно лицата, между които е извършено, съгласно чл.2, ал.1
ЗЗДН, които трябва да са в родствена връзка, да са или да са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство, като в противен случай насилието би било извън
рамките на семейството и дома и не би имало характера на домашно тЧ.а.
Ето защо съдът приема, че молителката и ответникът не са процесуално
легитимирани като страни в производство по ЗЗДН, поради което и молбата се явява
недопустима за разглеждане по специалния ред на закона.
Предвид изложенито обжалваното решение на Варненски районен съд е
недопустимо и като тЧ.а следва да бъде обезсилено в едно с издадената заповед за защита, а
молбата на Д. С. Д. в лично качество и като майка на детето С.Д.Д. да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото - прекратено.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Провадийски районен съд държавна
такса за производството пред първа инстанция в размер на 25.00 лв. - представляваща
държавна такса .
Съобразно изхода на делото и направеното искане на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 500.00 лева представляващи заплатено възнаграждение на
един адвокат в производството пред ВРС, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им и на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Във въззивното производство в полза на Н. Й. Н. следва да се присъдят разноски в
размер на 12.50 лева представляващи заплатена държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2512/22.06.2020г. по гр.д. № 2262/2020г. по описана
ВРС, с което съда е уважил молбата на Д. С. Д. , ЕГН ********** лично и като майка на
детето С.Д.Д. ЕГН ********** и е наложил на Н. Й. Н. мерки за защита от домашно
насилие,както следва: .
ЗАДЪЛЖАВА Н. Й. Н. , ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие над Д. С. Д. , ЕГН ********** и детето С.Д.Д. ЕГН ********** на осн. чл.
5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
ЗАБРАНЯВА на Н. Й. Н. , ЕГН ********** да доближава на разстояние по-малко от
150 метра Д. С. Д. , ЕГН ********** и детето С.Д.Д. ЕГН **********, жилището им,
находящо се на адрес: гр. **** и местоработата на Д. С. Д. , ЕГН ********** Детска
градина „Калина Малина“, находяща се в гр. ****, за срок от 12 (дванадесет) месеца, на осн.
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – гр.
Варна глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и
издадената въз основа на него Заповед за защита № 113 от 22.2020г., както и в частта, с
която
ОСЪЖДА Н. Й. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – гр.
Варна сумата от 25.00/двадесет и пет/лева,представляваща държавна такса на основание
чл.11 ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. , ЕГН **********
сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата Д. С. Д. , ЕГН ********** лично и като
майка на детето С.Д.Д. ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита срещу Н. Й.
Н. , ЕГН ********** по реда на Закона за защита от домашно насилие, като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2262 по описа на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Д. С. Д. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС –Варна, сумата
от 25.00/двадесет и пет/лева,представляваща държавна такса на основание чл.11 ал.2 от
ЗЗДН.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гражданско дело № 1905 по описа на ВОС за
2020 г.
ОСЪЖДА Д. С. Д. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. Н. , ЕГН **********
сумата от 500,00 /петстотин / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция и сумата от 12.50/дванадесет лева и петдесет ст./лева –разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17,
ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________