Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 30.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на двадесет и втори август две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Невена Калинова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д.N
546 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ф.Ф. Б. като майка и
законен представител на малолетното дете Д.Ф.Ф. твърди,
че с влязло в сила Решение N 84/27.08.2015г. по гр.д. N 724/2015г. на
РС-Кърджали бракът й с ответника е прекратен, и със същото упражняването на родителските права над детето било
предоставено на нея, и от тогава и досега единствено тя полага грижи за детето
без каквото и да е участие на ответника, негов баща, който многократно молела
да даде съгласие детето да пътува в чужбина и който категорично отказвал
такова.С оглед възрастта на детето, което е любознателно и желае да развива
интересите си, в т.ч. и като пътува в чужбина, в т.ч. и с другото пълнолетно на
страните дете, моли да се замести съгласието на ответника за издаване на
паспорт на детето, както и детето да пътува в чужбина –многократно и за
неопределен период от време. В съдебно заседание ищецът чрез адвокат
пълномощник поддържа иска и конкретизира, че ищецът желае да пътува с детето
предимно до Гърция, Франция, Германия, Нидерландия и Република Турция, както и
въобще до държави-членки на ЕС с оглед правото на свободно придвижване в
Европейския съюз.Конкретизира и периодите, в които да се осъществяват тези
пътувания, а именно предимно през зимната и лятната ваканция на детето.
Ответникът Ф.Х.Ф. с отговора на исковата молба, чрез
назначения му от съда особен представител, оспорва твърденията на ищеца, че
многократно молела ответника да даде съгласие детето да пътува в чужбина.В
съдебно заседание ответникът чрез особения представител претендира за уважаване
на иска и сочи, че в интерес на детето е да пътува извън страната преди всичко
през ваканциите до държави –членки на ЕС и до Република Турция.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и относимите доводи на страните, приема следното:
Предявеният иск е по чл.127а, ал.2 във вр. ал.1 от
СК за заместване съгласието на ответника
за издаване на паспорт за пътуване на детето Д.Ф.Ф. в чужбина, за срок до
навършване на пълнолетие, многократно и без ограничение в чужбина, по възможност
през ваканциите на детето в случай на ограничение на периодите на пътувания, и конкретно до Р.Турция
и държави- членки на ЕС.
Съгласно чл.127а, ал.2, вр. ал.1 от СК когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
С доклада по делото съдът призна за безспорно,
че детето Д.Ф.Ф. е родено на ***г***, от прекратения
през 2015г. брак на страните с влязло в сила на 27.08.2015г. Решение по гр.д.
N 724/2015г. на РС-Кърджали, с което упражняването на родителските права спрямо детето
Д. е предоставено на майката – ищец, при свободен режим на
лични отношения с бащата – ответник, които обстоятелства се установяват от посоченото Решение N 84/27.08.2015г. на РС-Кърджали и Удостоверение за раждане, изд. на ***г***.
Изслушано в съдебно заседание детето Д.Ф.
заявява желание да има паспорт и да пътува с майка си на екскурзия в
Турция, на море в Гърция, както и до „Дисниленд“ във
Франция, както и при леля си, която е в Холандия. Обяснява, че е от *** и е
ученик в СОУ „Йордан Йовков” гр.Кърджали, за шести клас, и някои от съучениците
му ходят на море в Гърция и му разказват, че е хубаво, че батко му понякога
пътува в чужбина, понякога ходи в Турция, а също и в Гърция с майка му, а той
остава в къщи при баба си и дядо си в Жинзифово, и му е мъчно, и следващия път
иска да отиде с тях.Обяснява, че не се страхува да пътува в чужбина и иска да
пътува със самолет, но баща му не дава да му се изкара паспорт и затова не може
да пътува.
От показанията на св.Х.Р. –чичо на ответника, се установява, че страните имат две деца-Д. и Ф.,
който е на 18 години, които живеят с майка си в ***, която се грижи за тях, без
участието на ответника, който след развода с ищеца не идвал да вижда децата и
не им давал пари, както и, че майката на децата пътувала сама и с по-голямото
дете в чужбина: в Гърция-на море, в Холандия –при сестра си, и в Турция, където
имала по-далечни роднини, като и малкото дете Д. също искало да пътува с майка
си и брат си, но нямал паспорт, и когато оставал без тях, плачел.Причина за
това бил отказът на бащата на детето да даде съгласие да му се издаде паспорт,
който отказ според свидетеля е защото племенникът му правел на инат на бившата
му снаха-ищеца.Свидетелят установява и, че ищецът има магазин в ***, в който
освен нея, работела и майка й, както и, че ищецът ходила рядко в чужбина.
От Социален доклад на ДСП-Кърджали се установява, че и пред представител на
дирекцията майката и детето са заявили желание да пътуват заедно в чужбина, за
разлика от бащата, който е изразил категорично несъгласие за това, изтъквайки,
че бившата му съпруга се омъжила в Турция и има опасения, че детето ще бъде
записано на училище там и няма да бъде върнато в България.Установява се и, че
детето е в добро здравословно състояние, живее в 2-етажна къща в ***, с
необходимия бит и хигиена за отглеждането му, че майката е собственик на
хранителен магазин в *** и има доход от 500 лв. месечно, а бащата има
спестявания от наскоро закрит бизнес и разчита на доходи от работа в Англия,
детето контактува с роднините както по майчина, така и по бащина линия,
контактно и спокойно е, има изграден приятелски кръг, но не поддържа редовно
лични контакти с баща си, като потребностите му се задоволяват от майката, с
която има изградена емоционална връзка.
Производството по чл.127а от СК представлява спорна съдебна администрация
на гражданските правоотношения относно издаване/подмяна на задграничен паспорт
на ненавършило пълнолетие дете и пътуването му в чужбина, и конкретно
разглеждане на въпроса за заместващо съгласие на единия родител/ в случая този
на който не е предоставено упражняване на родителски права/ за издаване на
задграничен паспорт и за пътуване в чужбина на детето, придружено от другия
родител. Интересът на
детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно
за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. ЗБЛД в чл.76, т.9 предвижда изрично съдебно разрешаване
само на спора за напускане на страната на ненавършило пълнолетие дете, но не и
за издаване на задграничен паспорт в хипотезата на чл.45 от ЗБЛД, препращайки
към чл.127а от СК.Съгласно чл.4, ал.1 от ЗБЛД всеки български гражданин има право на документ за самоличност.Ограничаването
на правото на свободно придвижване, заложено в чл.76 т.9 от ЗБЛД, противоречи
на Конвенцията за правата на детето, която в чл.10 т.2, изр.3, възпроизведена в
чл.33, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че правото на свободно придвижване подлежи само на предписани ограничения в
закона, необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал, или правата и свободите на други лица, и които
са съвместими с другите права, признати по конвенцията.Правото на свободно
придвижване е гарантирано и от Договора за присъединяване на Република България
и Румъния към ЕС и от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г.
относно правото на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се
движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки.С оглед на
това, имайки предвид, че за да се упражни правото на свободно придвижване,
съответният гражданин трябва да притежава съответен личен документ за това, то снабдяването
на детето Д. с паспорт за пътуване извън страната, няма по никакъв начин да
възпрепятства правото на лични контакти на ответника с детето.На следващо
място, правото на лични контакти на всеки от родителите с детето е в най-висока
степен защитено от редица международноправни актове, при което с оглед
действащото българско законодателство балансът между това право на контакт и
правото на свободно придвижване на детето, следва да намери израз във
възможността детето да напуска страната, без съгласието на родителя, който не упражнява
родителските права, в определени периоди от време, когато това ще е в интерес и
на самото дете, което в крайна сметка отново поставя детето в неравностойно
положение в сравнение с другите правни субекти, напр. за случаите, когато
внезапно възникне необходимост детето да пътува извън страната по здравословни
или други причини, и когато другия родител напр. не може да бъде открит, за да
даде своевременно съгласие, с оглед продължителността на съдебните процедури.С
оглед съдебната практика, че при даване на разрешение детето да пътува извън
страната, без съгласието на другия родител, в случая ответника, следва да се
съблюдава правото му на лични контакти с детето, съобразявайки и т.1 от ТР 1/2016г. от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, че съдът може да разреши
по реда на
чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието
на единия родител само за
пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем, то неограничения период, за който се иска такова разрешение, не
съответства на посочената задължителна за съдилищата практика.При доказаните по
делото родителски капацитет на майката и при липса на доказателства, които да установяват,
че бащата е изцяло дезинтересиран към детето, макар
да не е осъществявал личния режим на контакти с детето след развода с майката,
доказаното местопребиваване на майката и детето в ***, общ.Кърджали, ангажираността
на майката като собственик на търговски обект/хранителен магазин/ в *** и
обучението на детето в учебно заведение в гр.Кърджали/СУ „Йордан Йовков“/, следва
да се даде разрешение детето да пътува за срок до навършване на пълнолетие, до
държави –членки на ЕС и до Република Турция, само със съгласието на неговата майка,
и без съгласието на баща му, но за определен период от време през годината,
който според съда следва да е през определяните ежегодно от Министерство на
образованието и науката ваканции за съответната учебна година-есенна, коледна и
пролетна, както и през лятната ваканция/периодът от време между края на
съответната учебна година и началото на новата учебна година/.
На първо място, по този начин, макар и в непълна и недостатъчна степен,
имайки предвид, че Конвенцията за правата на детето на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България има предимство пред нормите на вътрешното
право, които й противоречат, ще се осигури правото на детето на свободно
придвижване, в т.ч. и през летния период, в който същото не е ангажирано със
занимания в учебното заведение, което посещава, както и ще се гарантира правото
на лични контакти на ответника като родител, който не упражнява родителските
права, и така майката да може да пътува с детето в чужбина-на почивки и
екскурзии, както и на гости при свои роднини в държави –членки на ЕС и в
Република Турция.
На второ място, това ще е в интерес на самото дете с оглед това, че е
гражданин на ЕС, и с оглед необходимостта заедно с майка си и по-големия си
брат да пътува и да поддържа лични отношения с роднини на майката в чужбина. Следва
да се има предвид, че преценката за необходимостта да се разреши дете да пътува
в чужбина, може да е свързана не само с належащи
обстоятелства, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на
мирогледа и общата култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с
посещения на исторически забележителности, концерти, представления и други
културни изяви, провеждани в чужда държава.Правото на детето да напусне
пределите на страната, не може да се ограничава поради отказ на родителя, който
не упражнява родителските права, за да не се лиши от регулярните свиждания с
детето през определен период и се преценява с оглед интереса на детето, при
съблюдаване на правата на другия родител.
Поради възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място,
в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго
рисково пътуване, в съдебната практика по чл.127а, ал.2 от ГПК е прието, че не
може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания
в чужбина без съгласието на единия
родител.В случая преценката за разрешение
за посочения по-горе период е съобразена с посочените от ищеца цели на
пътувания-екскурзия/почивка, в частност гостуване до държави-членки на ЕС, в
който членува Република България, и в Република Турция-държава, с която
страната ни граничи, има договори за правна помощ, за приятелство, добросъседство и сътрудничество.Следва да се има предвид отговорността на родителя, упражняващ
родителски права, включваща и спазване на съдебното решение по чл.127а, ал.2 от ГПК, и възможността Българската държава да осъществи контрол след сезирането й
върху действията на този родител по реда на международната правна помощ.Опасенията
на ответника, изразени пред представител на ДСП-Кърджали, в тази връзка, за
опасност от трайно извеждане на детето в чужбина, са неоснователни.В тази
насока съдът намира за необходимо да посочи, че освен държавите –членки на ЕС,
и Република Турция признава и изпълнява Хагската конвенция на гражданско правните
аспекти на международното отвличане на деца, предвиждаща облекчена
процедура за връщане на дете и в случай, когато детето не се завърне в родината
си съгласно решението по чл.127а, ал.2 от СК поради злоупотреба с даденото
разрешение.
Съгласно задължителната съдебна практика-постановените по реда
на чл. 290 ГПК решения на ВКС, и постановеното на 03.07.2017г. ТР 1/2016г. от
03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, съдът не може
да издаде разрешение на ненавършило
пълнолетие дете да извършва неограничено
пътувания в чужбина без съгласието на единия родител,
тъй като това не е в интерес
на детето; когато детето има
нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител,
като това поведение не е в негов интерес и става причина за
разногласие между родителите, съдът е органът, на когото
е предоставена възможност да разреши конкретни
пътувания, в определен период от време
и до определени държави или неограничен
брой пътувания, също до определени
държави, ръководeйки се от
интереса на детето, който се
определя конкретно, за всеки отделен
случай, съобразно установените по делото обстоятелства относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така
и относно мястото, условията и средата, при които детето
ще пребивава.
С оглед на горното и възрастта
на детето, и посочената цел на пътуванията, съдът приема, че пътувания извън
ваканциите на детето, не са подходящи, с оглед ангажираността му с получаване
на образование в средно училище, при което следва да се замести съгласието на
ответника за издаване на паспорт на детето и останалата част искът се уважи
частично-относно разрешаване на детето Д. да пътува за период ежегодно през посочените по-горе ваканции до държави –членки на ЕС и
до Република Турция, само със съгласието на неговата майка, и без съгласието на
баща му, и в останалата част искът се отхвърли.
Предвид това, че ответникът е отказал даване на съгласие за пътуване на
детето извън страната, и така е станал причина за завеждане на делото, и
частичната основателност на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложи да заплати
на ищеца сумата от 325 лв. от направените от последния разноски по делото от 400
лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за дължима по делото държавна такса,
както и да заплати изцяло направените от ищеца разноски по делото за
възнаграждение на особен представител на ответника от 400 лв..
Мотивиран от горното, Районният съд
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА издаване
на документ за самоличност-паспорт на малолетното дете Д.Ф.Ф. с ЕГН **********,
по заявление, подадено само от майка му Ф.Ф. Б. с ЕГН **********, без да се иска
писменото съгласие за това на бащата
Ф.Х.Ф. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето Д.Ф.Ф. с ЕГН **********, родено на ***г***, да напуска пределите на Република България ежегодно за срок до навършване
на пълнолетие, през периодите на определените ежегодно от Министерство на
образованието и науката за съответната учебна година есенна, коледна и пролетна
ваканции, както и през лятната ваканция/периодът от време между края на
съответната учебна година и началото на новата учебна година/, до държави –членки на ЕС и до Република
Турция, със съгласието
на неговата майка Ф.Ф. Б. с ЕГН **********, упражняваща родителски права и задължения съгласно влязло в сила на 27.08.2015г. Решение N 84/27.08.2015г. по гр.д. N 724/2015г. на Районен съд-Кърджали, и с майката Ф.Ф. Б. с ЕГН **********, без да се
иска писменото съгласие на бащата Ф.Х.Ф. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Ф. Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу Ф.Х.Ф. с ЕГН **********,***, иск по чл.127а, ал.2 от СК в останалата
му част.
ОСЪЖДА Ф.Х.Ф. с ЕГН **********,*** да заплати на Ф.Ф. Б. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата 725 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Кърджали
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: