Р Е Ш Е Н И Е
№1448
Гр. П., 09.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1800/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Т.Б.М. ***
АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 727,23 лв., представляваща
сума, получена от ответника на отпаднало основание чрез преводи от събрани от
ищцата суми в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ****/****
г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – П.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
132,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.06.2018 г. до 13.03.2019
г.
Ищцата твърди, че по ч.
гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното
дружество срещу нея въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. за задължения за периода
от 01.03.2005 г. до 30.04.2009 г. за адрес: гр. ***. Поддържа, че със същия тя е
осъдена да заплати на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 4 082,57 лв.,
представляваща главница за периода от 01.03.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от
1 330,64 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от
02.05.2005 г. до 07.10.2009 г., законната лихва за забава върху главницата,
считано от 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
233,26 лв. – разноски по делото. Посочва, че с Решение № 1252 от 15.11.2018 г.
по гр. дело № ****/**** г. по описа на РС – П. са уважени предявените от нея
срещу ответника отрицателни установителни искове, като е признато за
установено, че последната не дължи на топлофикационното дружество сумите, за
които е издаден изпълнителният лист от 07.01.2010 г. Твърди, че решението по
делото е влязло в законна сила. Междувременно, по молба на взискателя и за
събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано дело № ****/**** г.
по описа на ЧСИ С.Б.. В хода на същото на 15.05.2018 г. е наложен запор върху
получаваното от М. трудово възнаграждение. В изпълнителния процес е събрана
сума в общ размер от 1 973,23 лв., от която 1 727,23 лв. е преведена
на „Топлофикация – П.“ АД. Ищцата намира, че дружеството ѝ дължи връщане
на сумата, получена на отпаднало основание/липса на такова – предвид влезлия в
сила съдебен акт, с който е призната недължимостта на вземанията по листа. Тази
сума не ѝ е възстановена от ответника към датата на предявяване на иска.
С тези доводи обоснова основателността на претенцията си. Счита за дължима и
претендира законна лихва за забава от 11.06.2018 г. до 13.03.2019 г. и от
подаване на исковата молба – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация – П.“ АД не е подал писмен отговор.
В съдебното заседание
ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, намирайки исковете за
доказани по основание и размер от събраните по делото писмени доказателства.
Отправя искане за уважаването им и за присъждане на сторените по делото
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете и моли същите да бъдат
отпхвърлени. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните
не се спори, а и от приетите по делото писмените доказателства се установява,
че в хода на ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П. е издаден
изпълнителен лист от 07.01.2010 г., с който ищцата Т.Б.М. е осъдена за заплати
на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 4 082,57 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2005 г. до
30.04.2009 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.“ **/*с
абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от
16.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 330,64 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 02.05.2005 г. до 07.10.2009
г., както и сумата от 233,26 лв. – разноски по делото.
Не се спори, че
въз основа на същия изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в него
вземания срещу ищцата Т.М. и по молба на взискателя „Топлофикация – П.“ АД от
04.05.2018 г. е образувано изпълнително дело № **************/**** г. по описа
на ЧСИ С.Б.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – П..
От приетото по
делото Удостоверение с изх. 572/09.01.2019 г. на ЧСИ С.Б., издадено по
изпълнително дело № **************/**** г. се изяснява, че въз основа на
процесния изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на
Районен съд – П., е постъпила сума в общ размер от 1 973,23 лв., от която
на взискателя „Топлофикация – П.“ АД през периода 11.06.2018 г. – 12.12.2018 г.
е преведена общо сумата от 1 727,23 лв. по дати и конкретни суми, посочени
в удостоверението.
Данните по
делото сочат, че по предявени от ищцата Т.М. срещу ответника „Топлофикация – П.“
АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК е образувано
гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П.. С постановеното по делото
решение № 1252 от 15.11.2018 г., влязло в законна сила на 04.12.2018 г., е
признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 4
082,57 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.03.2005 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П., кв. „Т.“ **/*с абонатен № **********,
законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 1 330,64 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 02.05.2005 г. до 07.10.2009 г., както и сумата от
233,26 лв. – разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № ****/**** г. по
описа на съда е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г., поради новонастъпил
факт – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
вземанията след издаване на листа.
С писмена
покана /л. 22 от делото/ ищцата Т.Б.М. е поискала от ответното дружество да
ѝ изплати сумата от 1 727,23 лв. като сума, получена от
„Топлофикация – П.“ АД на отпаднало основание. Поканата е получена от
представител на ответника на 04.06.2019 г., с оглед отразяването в
известието за доставяне. В отговор, с писмо от 12.06.2019 г. топлофикационното
дружество уведомява М., че претендираните суми ще бъдат изплатени при
представяне на изпълнителен лист, издаден в полза на ищцата.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в
полза на ищцата на вземането, предмет на тази искова претенция, е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество
е получило процесната сума чрез преводи от събрани от ищцата /чрез запор върху
трудовото ѝ възнаграждение/ суми в хода на изпълнителното дело и, че това
е осъществено на отпаднало правно основание.
При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за задържане на сумата, респ., че е заплатил същата на ищцата.
Събраните по
делото писмени доказателства безспорно сочат, че в хода на производството по
принудително изпълнение по изпълнително дело № **************/**** г. по описа
на ЧСИ С.Б., образувано за събиране на вземанията по изпълнителния лист от
07.01.2010 г., общо събраната от ищцата и преведена на взискателя – настоящия
ответник сума възлиза на
1 727,23 лв., като последният превод е от 12.12.2018 г. Това
обстоятелство не се спори по делото, доколкото ответникът не отрича размера на
преведената в негова полза сума.
С оглед
приетото във вече обсъденото съдебно решение, постановено по гр. дело № ****/**** г. по
описа на Районен съд – П., съдът намира, че въпросът за недължимостта на вземанията
по процесния изпълнителен лист е разрешен с влязло в сила съдебно решение,
поради което същият не следва да бъде пререшаван в настоящото производство.
Ето защо, съдът
приема, че платените в полза на „Топлофикация – П.“ АД суми са били погасени по
давност, поради което основанието за тяхното събиране по изпълнително дело **************/**** г.
по описа на ЧСИ С.Б.е отпаднало, с което е доказана и втората предпоставка за
основателност на процесния иск.
От страна на
ответника не се твърди и не се доказва да е върнал недължимо полученото от
ищцата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1 727,23
лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Посочената сума следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.03.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищцата е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на
покана и получаването ѝ от длъжника.
Задължението на
обогатилия се връщане на получено на отпаднало основание няма определен срок за
изпълнение, поради което за изпадане в забава на длъжника е необходима покана
от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 ГПК.
В случая се
изясни, че такава покана е изпратена от Татяна М. и получена от ответника едва на
04.06.2019 г. Следователно, считано от следващата дата – 05.06.2019 г.
дружеството е изпаднало в забава и дължи обезщетение за забавеното изпълнение.
Ищцата претендира такова за период от 11.06.2018 г. до 13.03.2019 г., т.е. за
период, към който ответникът все още не е изпаднал в забава и не дължи лихва за
това.
Ето защо, предявеният
акцесорен иск за сумата от 132,42 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.06.2018 г. до 13.03.2019 г. се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора –
частична основателност на предявените искове, право на разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите,
следва да бъде присъдена сумата от 412,75 лв. за държавна такса по делото и за
адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното следва от отразеното в
представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие от
12.03.2019 г. /л. 5 от делото/ плащане на сумата в брой, в която част същият
има характера на разписка за плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Останалите поискани от М. разноски в размер на
сумата от 1,95 лв., представляваща такса за изпращане на покана за доброволно
изпълнение не се следват в настоящото производство, тъй като не представляват
заплатени от ищцата разноски по производството съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 7,12 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на Т.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1 727,23 лв.,
представляваща сума, получена от
ответника на отпаднало основание чрез преводи от събрани от ищцата суми в хода
на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на
ЧСИ С.Б.с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – П. и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „Т.“ бл.
84, ап. 4 срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ж. к. Мошино осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 132,42 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.06.2018 г. до 13.03.2019 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на Т.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 412,75 лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** бл. 84, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. Мошино сумата от 7,12 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд
– П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: