РЕШЕНИЕ
№ 1789
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.ОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110156548 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за
заплащане на сумата 277.67 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с
плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди на л.а. „Сеат Тарако“ с рег. №
..., застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско+“ по полица № ....., с включени
ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.092024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 16.02.2023г. в гр. София, при движение по ул. „Зограф
Молерови“ и продължението и ул. „Симеоновска“ в посока от кв. Драгалевци към кв.
Симеоново и в района на ресторант „507“ водачът на л.а. „Сеат Тарако“ с рег. № ... преминал
през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което увредил
задна дясна гума. Заявява, че между ищеца и собственика на застрахованата вещ – л.а. „Сеат
Тарако“ с рег. № ..., е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № .../2022г. Твърди, че пропадането в дупка обуславя настъпването
на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения
между собственика на автомобила и ищеца застрахователен договор. Сочи се, че при ищеца
е образувана преписка по щета №..., по която нанесените на застрахования автомобил вреди
били определени на стойност от 262.67 лева и същите били изплатени от ищеца в пълен
1
размер на собстветника на застрахования автомобил на 22.02.2023г. Ищецът сочи, че
отговорност за нанесените имуществетни вреди носи Столична община като стопанин на
общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за нейното поддържане в
изправност. Твърди, че с регресна покана е отправил искане до ответника за доброволно
възстановяване на изплатеното обезщетение, като последният не извършил плащане. Поради
тази причина претендира от ответника заплащане на сумата от 277.67лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на
автотехническа експертиза, на счетоводна експертиза и за допускане на И. Д. П., водач на
превозното средство, като свидетел при режим на призоваване. Претендира разноски.
Ответникът-Столична община, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска. Посочва, че от
изложените от ищеца твърдения не може да се установи механизма на произшествието.
Оспорва вредата да е настъпила от това произшествие и твърди, че тя е настъпила от друго
събитие, както и че преминаването през дупка може да не увреди гумата. Оспорва
представените от ищеца документи по застрахователната преписка с довод, че са частни
такива и не доказват настъпване на фактите, описани в тях. Сочи, че преписката по щета се
основава само на частен документ, изхождащ от водача, с което не се доказва настъпване на
ПТП. Възразява, че пред ищеца е следвало да се представи протокол за ПТП, което не било
сторено, по която причина и съгласно т. 14.1 застрахователят не дължи обезщетение в пълен
размер, а само до 10% от застрахователната сума, с което ищецът неправомерно изплатил
обезщетение. Релевира, че няма съставен протокол за ПТП, което било задължително в
случая. Сочи, че липсват доказателства за фактическата обстановка и за състоянието на
гумата преди и след инцидента. Прави възражение, че виновен за произшествието е водачът
на увредения автомобил, а в условията на евентуалност – твърди, че водачът е бил длъжен
да предприеме всички разумни действия за избягване на повреди, поради което е допринесъл
за настъпване на инцидента. Твърди, че е изпълнил задължението си по текущо поддържане
на процесния участък в съответствие с нормативната уредба, позовавайки се на сключен
между него и трето за спора лице – „Трейс Груп Холд“ ЕООД, на което било възложено
извършване на текущ ремонт на ул. „Зограф Молерови“ преди настъпване на
произшествието, което било възложено с писмо изх. № СОА22-ТД26-10110/01.08.2022г. и
със срок на ремонтни работи до 15.08.2022г., което било сторено и работите били приети без
забележки. С оглед на това счита, че искът е неоснователен, а ако се установи наличие на
неравност по пътя – дупка, след ремонта, твърди, че следва да отговаря изпълнителя по
договора съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3, б. „б“, чл. 13, ал. 3, който следвало да поддържа уличната
пътна мрежа. Оспорва иска по размер с довод, че той не се доказва от представения
платежен документ, както и с довод, че застрахователят е следвало да изплати 105 от
стойността на вредата съгласно т. 14 от ОУ, а не 60%. При тези доводи моли за отхвърляне
на иска. Прави искане за привличане на трето лице помагач – „Трейс Груп Холд“ АД. Не
възразява по приемането и допускането на доказателства, с изключение на ССчЕ, тъй като
не оспорва факта, за който се иска допускането и. Възразява по искането за главни
2
доказателства. Представя доказателства.
В предоставения срок, конституираното по делото трето лице-помагач на страната на
ответника - „Трейс Груп Холд“ АД, депозира становище, в което оспорва иска с довод, че не
е установен механизма на инцидента, както и с довод, че част от участъка на ул. Зографи
Молерови“ е бил предмет на възлагане от ответника на третото лице по сключен договор
между тях за извършване на ремонтни дейности, които били извършени и приети.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди,
както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка –
плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка
между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната
мрежа.
По делото е приета полица № ... от 2022г. /л.8 от делото/, доказваща наличие на
облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско +“, с покритие „Пълно каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а.
„Сеат Тарако“ с рег.№ ..., със срок на валидност 28.06.2022г. – 27.06.2023г. Полицата е
подписана от двете страни по нея. Съгласно представените ОУ, приложими в конкретния
случай съгласно отразената в тях датата на приемане с решение на УС и последващите
изменения и видно от раздел „Каско“, раздел II – „Покрити рискове“, т. 2.3 вр. т. 2.1.3
вредите от ПТП представляват покрит застрахователен риск. Общите условия са приложими
и има данни за тяхното приемане, видно от посочването в тях на последна страните, където
е записано, че Общите условия са приети с решение на управителния съвет на „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД от 13.06.2016г., и са отразени техните изменения. Извежда се, че ОУ са и
представени на собственика на автомобила. Изложеното дава основание да се приеме, че
облигационно правоотношение по този договор е налице и спрямо него са приложими тези
общи условия. Съществуването на валидно правоотношение по този договор и че
настъпилото произшествие представлява покрит застрахователен риск са обявени за
безспорни с доклада по делото, срещу който няма възражения.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие /л. 7/ се
установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от произшествие, за
което се твърди, че е настъпило на 16.02.2023г. в гр. София, при движение по ул.
„Симеоновска“ в посока от кв. Драгалевци към Симеонова, в района ресторант „507“
автомобилът е преминал през необезопасена дупка на пътното платно, без да може водачът
да я избегне, като след излизане на околовръстния път в посока Младост 4 системата за
следене на налягането в гумите сигнализирала за спадане на налягането на задна дясна гума,
при който сигнал водачът спрял, установил, че има пробойна отстрани на борда и сменил
3
гумата с резервната.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № .../2023г., увреденото превозно
средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани увреждания на
гума задна дясна. След оценка и калкулация стойността за отстраняване на вредите е била
определена на стойност за възстановяване 262.67 лева. Сумата е била изплатена от
застрахователя – ищец на собственика на увредения автомобил на 22.02.2023г. - платежно
нареждане, л.33 от делото. Обстоятелството по плащане на застрахователното
правоотношение е обявено за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения,
както и е обявено за безспорно, че ищецът е сторил ликвидационни разходи в размер на
15.00 лева.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в размер
на 262.67 лева, в отговор на която с писмо от 14.06.2023г. ответникът е отказал плащане.
Разпитан като свидетел е водача на увредения автомобил - И. Д. П., от показанията на
който се установява, че е участвал в ПТП. Движил се с разрешената скорост и по-ниска, тъй
като в района има пешеходна пътека с ограничение 30 км/ч., и в участъка между Драгалевци
и Симеоново попаднал в дупка на пътя, след което продължил движението си и по–късно
установил дефект на задна дясна гума. Дупката се намирала от дясната страна в пътната
лента, в която се движил с посока от Драгалевци към Симеоново. Намирала се в района след
изхода на Драгалевци, където имало заведение, и след това в този участък след заведението
до Симеоново имало два завоя, като дупката се намирала на единия завой. На момента
водачът не обърнал внимание на случилото се, но след това установил щетата по гумата,
възпроизвел случилите се неща и разбрал, че това е единствения вариант, в който е могло да
настъпи тази повреда на гумата. Опитал се да я избегна, но задна дясна гума попаднала в
нея. Дупката била доста стръмна с остър ръб, който предизвикал дефект в страничния борд
на гумата, който бил малък, но предизвикал спадане на гумата в последствие. Нямало знак
на пътя за наличието на такова препятствие. Свидетелят заяви, че подписите в
уведомлението до застрахователят са негови. Заяви, че не помни дали е използвал
спирачната система преди попадане в дупката. Обясни, че в района имало няколко
неравности по пътя, движил се с бавна скорост и се опитал да избегна дупката. Заявява, че е
възможно да е използвал спирачката, но не рязко аварийно спиране. Заявява, че е минал и
преди по този път, както и че във въпросния ден и час имало движение по пътя.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна точка
на реализирано ПТП на 16.02.2023г. по време на движението на л.а. „Сеат Тарако“ с рег.№
СВ 2178 СР по ул. „Симеоновска“ с посока от кв. Драгалевци към Симеоново и в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Стойността на щетите, съобразно средствата,
необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на произшествието,
възлиза на 339.40 лева, определени по пазарни цени към датата на ПТП, или на стойност –
по-висока от претендираната. Вещото лице поддържа заключението си в открито съдебно
заседание след разпита на свидетеля и заявява, че няма какво да добави. Заключението се
4
ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и
опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички въпроси, и което не е
оспорено от страните.
Страните не спорят относно принадлежността на процесния пътен участък, а именно
гр. София, ул. „Зограф Молерови“ и продължението и ул. „Симеоновска“ в посока от кв.
Драгалевци към кв. Симеоново и в района на ресторант „507“, към общинската пътна мрежа,
както и че ищецът е заплатил на собственика на уведения лек автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 262.67 лева и е сторил ликвидационни разходи в размер на 15.00
лева.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид
възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП, включително мястото на
настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от пропадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа,
тъй като преписката при застрахователя е образувана по данни на водача на увреденото
МПС, без да е бил съставян протокол за произшествието от компетентните органи на Пътна
полиция и без да има свидетел на произшествието.
За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва основното заключение на вещото
лице, според което описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна
точка по описания в уведомлението до застрахователя начин, т.е. по време на движение л.а.
„Сеат Тарако“ и при преминаване с дяна гума през дупка на пътното платно. Мястото на
произшествието и неговият механизъм се установява още от показанията на свидетеля,
който възпроизвежда детайлите от произшествието, свидетелства за вредите от него и за
начина, по който се е случил. Казаното от свидетеля не се опровергава от други
доказателства, поради което няма причина показанията му да не бъдат кредитирани.
Напротив, разказът на свидетеля е обективен и логичен. От него се извежда мястото на
случилото се - гр. София, ул. „Зограф Молерови“ и продължението и ул. „Симеоновска“ в
посока от кв. Драгалевци към кв. Симеоново и в района на ресторант „507“, вида и
характеристиките на препятствието и щетите, поради което и показанията на свидетеля се
ползват с доверие от съдебния състав като обективно дадени и свидетелстващи за наличието
на сочените обстоятелства.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата претенция и
конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на
автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението
на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за
препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по
Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. При изглаждане на изводите си съдът кредитира и
се позова на приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза и
уведомление за щета. Като взе предвид, че претендираното обезщетение е в размер на
действителната стойност за възстановяване на вредата по средни пазарни цени към датата на
5
произшествието, определено от вещото лице, съдът счете, че искът се явява и доказан по
размер.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва съставен
протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на произшествието.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата претенция, която
подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване към
водачите да уведомяват органите на пътната полиция при произшествие с такъв характер,
съответно да изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от автотехническата експертиза и приложените документи по образуваната при
ищеца щета, които взаимно си кореспондират и допълват. Уместно е да се отбележи, че в
уведомлението до застрахователя от 16.02.2023г. е посочено местонахождението и вида на
препятствието, които свидетелят описва отново в показанията си. В документите по щетата,
а и от показанията на свидетеля, се установяват вреди по автомобила, които, след изследване
от вещо лице, се установява, че биха настъпили от посоченото в исковата молба събитие –
ПТП. Документите, с които е разполагал ищецът, са описани в документацията по щетата и
е логично да бъдат ползвани от експерта при изграждане на изводите относно механизма на
ПТП и размера на увреждането.
Недоказано се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС. Възражението за съпричиняване е
обосновано с довод, че водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази движението си с
пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. За изясняване поведението на
водача, освен свидетелските показания, дадени от него, други доказателства по делото няма.
Свидетелските показания на водача на увредения автомобил не дават основание за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Това е така, защото от
показанията става ясно, че скоростта на движение не е била голяма и е била в границите на
разрешената скорост, както и че организацията на движение по въпросната улица не е
позволявало движение с по-голяма скорост или избягване на препятствието. Освен това, по
делото остана неизяснено и дали установената скорост на движение е в причинна връзка с
произшествието, ерго скорост с по-нисък размер би ли била предотвратима за инцидента.
Остава несподелено и възражението, че пътният участък е поддържан и ответникът е
изпълнил това си задължение. Действително между ответника и третото лице-помагач
„Трейс Груп Холд“ ЕООД е сключен договор за извършване на дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с техническата
спецификация на възложителя, който договор е с № .../24.06.2019г. Извежда се от договора и
възлагателно писмо /л.91/, че ответникът е възложил на третото лице-помагач „направата на
асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на пътен асфалтобетон с
6
дебелина 6см – до 50 кв.м. – 500 кв.м. при пътен участък между СОП и бул. „Симеоновско
шосе“, включващ бул. „Черни връх“, ул. Папрат“, ул. „Захари Зограф“, ул. „Зографи
Молерови“ и ул. „Симеоновска“, район Витоша, които ремонти следва да бъдат извършени
до 15.08.2022г. Действително има представени документи, от които се извежда, че работата е
била изпълнена, предадена, приета и е платено дължимото възнаграждение. От приложените
приемо-предавателни протоколи, възлагателно писмо и схеми на ремонтираните участъци
/направените асфалтови кръпки/ не може да се изведе обаче, че става въпрос за процесната
дупка. Освен това, работите са били извършени и приети през ноември 2022г., поради което
и при появата на зимни метеорологични условия е възможна появата както на нова
неравност на пътя като процесната, така и на неравност на пътя като процесната на вече
извършените кръпки като скрит недостатък от некачествено извършен ремонт. Евентуалното
неизпълнение на задължението на третото лице-помагач би довело до отговорност пред
неговия възложител, но не би обусловило липсата на отговорност на ответника, която има
своето основание в текстът на чл. 49 ЗЗД, който не касае прекия причинител, а онзи, който е
възложил на друго лице някаква работа, и който поради недобрия си подбор или неполагане
на дължимата грижа при избора си на изпълнител и контрол върху него отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Вземането следа да се присъди в искания размер, тъй като вида на вредите се доказват
от писмените и главните доказателства и експертното заключение, което определя и техния
размер. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая, стойностния еквивалент на
претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на произшествие възлиза в размер,
по-малък от платеното от застрахователя. Казано по-друг начин, на застрахователя в случая
7
не може да се присъди повече от размера, за който се е суброгирал. Този размер е оспорен и
с довод за приложението на чл. 14 от ОУ, който предвижда, че „застрахователят не дължи
плащане в пълен размер при невъзможност на застрахования да представи някои от
документите съгласно раздел II, т. 9.6, с изключение на документите по т. 9.6.8.1., като в
този случай застрахователят може да приеме доказването на застрахователно събитие на
база писмена декларация по образец на застрахователя за обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие, в който случай застрахованият има право да получи
обезщетение в размер до 10% от застрахователната сума, като за срока на застраховката
общия размер на щетите, признати въз основа на декларация, не може да надхвърли 20% от
застрахователната сума. Възражението остава несподелено по следните съображения. Както
се посочи, в случая критерии за определяне на размера на щетите е законът, според който
тази стойност се съизмерява със стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид. На следващо място, правилото на чл. 14 от ОУ, на което ответникът се
позовава, не намира приложение в конкретния случай, тъй като щетата при застрахователят
не е заведена като такава „въз основа на декларация“, както и защото макар възражението да
не е конкретизирано какво е точното нарушение по чл. 9, т. 6, от раздел 2 на ОУ /правилото
на чл. 14 е бланкетна норма/, то от съдържанието на чл. 9, т. 6 от ОУ се извежда, че то не е
приложимо – посочените там документи се съставят при различно от настоящото
застрахователни събития.
Изложените мотиви дават основание на този съдебен състав да уважи предявения иск.
Като законна последица от уважаването на главния иск е присъждането на мораторна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г., до окончателното плащане.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, присъждането на
които е поискано своевременно. Сторените от него разходи възлизат на 668.00 лева, от които
50.00 лева държавна такса, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел, 400.00 лева
депозит за вещо лице и 168.00 лева адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства за реално плащане. Адвокатският хонорар е определен в съответствие с
минималните размери по НМРАВ и с оглед цената на иска, поради което не се явява
прекомерен и не подлежи на намаляване, въпреки че няма релевирано възражение за
прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49, ал. 1
8
от Закона за задълженията и договорите, Столична община, с адрес: гр. София, ул. „М.“ №
..., да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 277.67 лева,
представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение по щета №.../2023г. за претърпени вреди на л.а. „Сеат Тарако“ с рег. № ...,
застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско+“ по полица № ...., с включени
ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.092024г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 668.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка
на ищеца: IBAN: ... при „Обединена българска банка“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9