№ 23
гр. Стара Загора , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Евдокия И. Досева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20205530103089 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ, вр. 318 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът „ПАТЕРКОВ” ЕООД – Стара Загора , чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че с ответното дружество „Пировски-Евро транс“ ЕООД през месец май
2019 г. се договорили да започнат търговски отношения, свързани с продажба на горива,
съгласно които "Патерков" ЕООД продава на "Пировски - Евро транс" ЕООД светли горива
от собствена бензиностанция на продавача, находяща се в гр. Стара Загора. Сключен бил
рамков договор за продажба между двамата търговци, който съдържал общите клаузи на
постигнатото споразумение. На практика изпълнението на договора се осъществявало като в
края на всеки календарен месец продавачът - "Патерков" ЕООД, фактурирал на купувача -
"Пировски - Евро транс" ЕООД, цялото количество заредено гориво. Всяка издадена
фактура за месеца имала 7-дневен срок за отложено плащане, след което сумата по нея
ставала дължима. Първите месеци след началото на търговските отношения (през периода
май 2019 г. - декември 2019 г.) плащанията от страна на купувача били извършвани
своевременно след издаването на съответната фактура. От началото на 2020 г. започнал все
по-дълъг период на забавяне на плащанията от страна на купувача по издадените фактури.
По част от издадените фактури ответното дружество извършило частични плащания, а по
процесните фактури липсвали плащания. Очевидно ответникът изпитвал финансови
затруднения, които се задълбочавали и събирането на натрупаните до момента от него
задължения ставало почти невъзможно. Към настоящия момент ответното дружество
"Пировски - Евро транс" ЕООД не е заплатило фактури, издадени за месеците февруари,
март, април и май 2020 г., което било основание за ищеца да предприеме действия по
1
събиране на вземането си по съдебен ред.
1. За взетото количество гориво за месец февруари 2020 г. била издадена фактура №
********** от 14.02.2020 г., на стойност 4702,68 лв., с включен ДДС. По тази фактура има
частично плащане, в размер на 1000 лв., извършено едва на 24.07.2020 г. (почти пет месеца
след изтичане на отложения период за плащане) като неплатеният остатък по нея е в размер
на 3702,68 лв.;
2. За взетото количество гориво за месец март 2020 г. е издадена фактура №
********** от 31.03.2020 г., на стойност 5336,65 лв., с вкл. ДДС. Фактурата не е платена и
до настоящия момент;
3. За взетото количество гориво за месец април 2020 г. е издадена фактура №
********** от 30.04.2020 г., на стойност 2481,30 лв., с вкл. ДДС. Фактурата не е платена и
до настоящия момент;
4. За взетото количество гориво за месец май 2020 г. е издадена фактура №
********** от 31.05.2020 г., на стойност 3160,52 лв., с вкл. ДДС. Фактурата не е платена и
до настоящия момент.
Съгласно чл. 5, точка 1 от сключения между страните Договор за продажба на светли
горива от 07.05.2019 г. купувачът заплаща продадените му горива до 7 дни след издаване на
фактура от продавача. След изтичането на този седемдневен срок купувачът дължи
неустойка за забавеното плащане в размер на 0,1% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден след седмия. (чл. 10 от Договора). Следователно, съгласно уговореното в
сключения договор ответното дружество дължи неустойки за просрочените плащания, както
следва:
За забавената сума от 3702,68 лв. по фактура № ********** от 14.02.2020 г.
неустойката от 0,1% възлиза на 3,70 лв./ден, а за периода от 22.02.2020 г. /седем дни след
падежа/ до 30.07.2020 г. /един ден преди подаване на молбата в съда/ дължимата неустойка
за 160 дни забава х 3,70 лв./ден е 592 лв.;
За забавената сума от 5336,65 лв. по фактура № ********** от 31.03.2020 г.
неустойката от 0,1% възлиза на 5,34 лв./ден, а за периода от 08.04.2020 г. /седем дни след
падежа/ до 30.07.2020 г. /един ден преди подаване на молбата в съда/ дължимата неустойка
за 114 дни забава х 5,34 лв./ден - 608,76 лв.;
За забавената сума от 2481,30 лв. по фактура № ********** от 30.04.2020 г.
неустойката от 0,1% възлиза на 2,48 лв./ден, а за периода от 08.05.2020 г. /седем дни след
падежа/ до 30.07.2020 г. /един ден преди подаване на молбата в съда/ дължимата неустойка 3
за 84 дни забава х 2,48 лв./ден е 208,32 лв.;
За забавената сума от 3160,52 лв. по фактура № ********** от 31.05.2020 г.
неустойката от 0,1% възлиза на 3,16 лв./ден, а за периода от 08.06.2020 г. /седем дни след
2
падежа/ до 30.07.2020 г. /един ден преди подаване на молбата в съда/ дължимата неустойка
за 53 дни забава х 3,16 лв./ден е 167,48 лв.
Сочи, че общата дължима сума на неизплатените главници по описаните по-горе
фактури възлиза на 14681,15 лв., а общата сума на дължимите неустойки възлиза на 1576,56
лв. Поради немалкия размер на задължението на ответника ищецът предприел действия по
обезпечаване на вземането си чрез налагането на обезпечителна мярка - запор на банкови
сметки на ответното дружество. В тази връзка е издадена обезпечителна заповед №
2800/2020 от 03.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2800/2020 г. по описа на СтРС, с която са наложени
исканите обезпечителни мерки. От приложените писмени доказателства било видно, че
ответникът признава задълженията, тъй като е извършил частично плащане по първата
фактура, за което прилага извлечение от банковата сметка. Освен това за всяко заредено
количество гориво има таблица с точното количество, дата на зареждане от
бензиностанцията и имената на шофьора, който е заредил горивото. В конкретния случай
съобразно сключения между двамата търговци Договор за продажба е съществувала
уговорка и установена търговска практика стоката, представляваща гориво да бъде
получавана през съответния месец, да бъде фактурирана в средата или в края на месеца и да
бъде заплащана в седемдневен срок след издаване на фактурата (чл. 5, точка 1 от договора).
Ответникът, противно на уговореното, не заплащал в срок получените стоки, а именно в
седемдневен срок след фактурирането, поради което е в неизпълнение на поетото от него
парично задължение, уредено в договора и в закона. Поради факта, че ответното дружество
не е изпълнило свое парично задължение по сключения договор, то според ищеца, е
приложима клаузата на чл. 10 от договора за начисляване на неустойка. Ищецът правил
многократни опити да постигне доброволно уреждане на спора. Видно от времето от
издаване на фактурите до образуване на настоящото дело са минали няколко месеци, през
които ответното дружество, въпреки неизпълнението си по договора за продажба, е
продължавало да получава горива, за да извършва транспортната си дейност. Давани са
многократно отсрочки от страна на ищеца за изпълнение на задълженията, но въпреки това
ответното дружество и до настоящия момент не е изпълнило задължението си за заплащане
на стойността на получените стоки.
Ищецът моли, след доказване на твърдените обстоятелства в исковата молба, съдът 4
да постанови решение с което да осъди "ПИРОВСКИ - ЕВРО ТРАНС" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Обручище, община Гълъбово, ул. Плиска
№ 10, представлявано от управителя М.Г.П. да му заплати сумата от 14681,15 лв.,
представляваща неплатено задължение по договор за продажба на светли горива от
07.05.2019 г., за което са съставени фактура № ********** от 14.02.2020 г. ; фактура №
********** от 31.03.2020 г.; фактура № ********** от 30.04.2020 г.; фактура № **********
от 31.05.2020 г., както и сумата от 1576,56 лв., представляваща неустойка за забавено
плащане съгласно същия договор; както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на настоящото дело до окончателното й изплащане. Претендира за направените в
настоящото съдебно производство разноски, както и тези, направени в обезпечителното
3
производство.
Ответникът „Пировски-Евро транс” ЕООД, с. Обручище, общ. Гълъбово в
законоопределения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си
представител, е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен отговор на
исковата молба и не е изпратил представител в с.з., без да е посочил уважителни причини за
това.
Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за
вероятна основателност на предявената искова молба. От приетото от съда заключение на
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че част от
процесните фактури - фактура № ********** от 14.02.2020 г.; фактура № ********** от
31.03.2020 г.; фактура № ********** от 30.04.2020 г. са осчетоводени в счетоводствата при
ищеца и при ответника, като ответното дружество ги е включило в дневниците за покупки
за съответния данъчен период, които са подадени в НАП, с право на пълен данъчен кредит.
Единствено фактура № ********** от 31.05.2020 г., не е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество, като вещото лице, заявява, че срокът за осчетоводяването й е
дванадесет месеца от датата на издаване и същият период не е изтекъл към момента на
експертизата.
Съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за търговска продажба. Липсват доказателства ответникът да е заплатил на ищеца
сумата от 14681.15 лв., относно доставка на горива по Договор за продажба на светли горива
от 07.05.2019 г., като за доставката са издадени фактура № ********** от 14.02.2020 г.;
фактура № ********** от 31.03.2020 г.; фактура № ********** от 30.04.2020 г. и фактура
№ ********** от 31.05.2020 г. Съгласно чл. Х от Договора, при забава на дължимото
плащане над 7 дни след датата на падежа, ответникът дължи и неустойка в размер на 0,1%
върху дължимата сума за всеки просрочен ден, която се равнява на 1576.56 лв.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както и тези, направени в обезпечителното производство:
4
Разноските по настоящото дело възлизат на 2 051.31 лв., съобразно приложения списък
на разноски.;
Разноските в обезпечителното производство възлизат на 340 лв., от които 40 лв. за
държавна такса и 300 лв. за адв. хонорар.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПИРОВСКИ - ЕВРО ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Обручище, община Гълъбово, ул. Плиска № 10, представлявано от
управителя М.Г.П. да заплати на „ПАТЕРКОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 3, вх. А, ет.5, ап.81,
представлявано от управителя И.К.П., сумата 14681.15 лева /четиринадесет хиляди
шестстотин осемдесет и един лева и 15 стотинки/, представляваща неизплатена цена по
Договор за търговска продажба на горива от 07.05.2019г., съобразно фактура № **********
от 14.02.2020 г. ; фактура № ********** от 31.03.2020 г.; фактура № ********** от
30.04.2020 г. И фактура № ********** от 31.05.2020 г., както и сумата 1576.56 лв. /хиляда
петстотин седемдесет и шест лева и 56 стотинки/, представляваща неустойка за забавено
плащане, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020г., както и сумата от 2391.31
лева, представляваща направени по делото разноски, вкл. и за обезпечителното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5