РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Враца, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420200695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Сандански,
ул.**** против Наказателно постановление № 22-0967-000913/16.06.2022 г. на
началник група в ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция Враца, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на 21, ал.2 ЗДвП – системно превишаване на
максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч. на основание чл.182, ал.5
вр. ал.2, т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е постановено
при съществени процесуални нарушения, материално незаконосъобразно е и е
необосновано. Твърди се, че в АУАН не е изпълнено изискването на чл.42, т.7 ЗАНН,
а именно да се посочат данни за свидетелите — „имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер“. Поддържа се, че в обстоятелствената част на
АУАН, както и на НП, липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата,
при които е извършено това нарушение, съобразно изискванията на цитираната по-
горе разпоредба, позволяващо правилната оценка за осъществен състав на нарушение
от посочения вид. Не ставало ясно по какъв начин е измерена точно тази скорост, дали
средствата за измерване на скоростта са посочените в закона, дали те са използвани
според нормативните изисквания за това. Твърди се, че не е налице системно
превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч., така
както е възприел административно-наказващия орган.
Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
1
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от
ЗАНН. Разгледана по същество е частично основателна, при следните съображения:
Срещу В. Н. е съставен АУАН №106555/09.05.2022 г. от мл.автоконтрольор Д.
Т. за това, че на 25.12.2021 г. на в 10:47 часа, в Община Враца, на път втори клас № 15,
на километър 4+781, до бензиностанция Лукойл, извън населено място с посока на
движение към гр.Оряхово е управлявал лек автомобил Мерцедес Е 290 Д с peг.номер
Е2000МК, собственост на К.Н.П. от гр.Сандански, с измерена скорост 94 км/ч;
наказуема скорост 91 км/ч; след отчетен толеранс от минус -3 км/ч, наказуемо
превишение 31 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч.
Нарушението било установено с ATCC "ARH CAM S1" с фабричен номер 11743bс и
запаметено в клип № 0269476 с точна дата, час и координати по GPS. При извършена
допълнителна проверка било установено, че цитираното по-горе административно
нарушение е извършено в условията на "системност", тъй като на водача били
издадени два броя електронни фиша за същото нарушение, както следва: Фиш серия
К/4934492 за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.2, т.4, влязъл в сила на
06.07.2021 г. и Фиш серия К/4362656 за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182,
ал.1, т.5, влязъл в сила на 10.03.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което
административнонаказващият орган е приел констатациите от акта. Така извършеното
нарушение административнонаказващият орган квалифицирал по чл.21, ал.2 ЗДвП –
системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40
км/ч., като на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП му наложил глоба в размер на
600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Така изложеното се установява от приложените по делото АУАН
№106555/09.05.2022 г., Наказателно постановление №22-0967-000913/16.06.2022 г. на
началник група в ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция Враца, справка за
нарушител/водач, Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, справка за собственост на Мерцедес Е 290 Д с peг.номер Е2000МК, Фиш серия
К/4934492 за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182 ал.2 т.4, влязъл в сила на
06.07.2021 г. и Фиш серия К/4362656 за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182,
ал.1, т.5, влязъл в сила на 10.03.2021 г, приложен снимков материал на МПС, протокол
№3-39-19/19.08.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, Сектор
„Управление на собствеността“-полицейска техника лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система на 01.06.2020 г., показанията на свидетелите Д.
Митев –актосъставител, Х. К. и В. А./свидетели по АУАН/.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съдът не приема за основателни нарушенията на процесуалните правила,
посочени в чл.42, т.7 ЗАНН. Действително разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН изисква
в АУАН да бъдат посочени имената, точния адрес и ЕГН на свидетелите. В
настоящият случай имената и адресите са посочени в АУАН. Дори непосочването на
адреса обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, за което критерии е
осигуряване правото на защита на наказаното лице. Обстоятелството, че не е посочено
ЕГН на свидетелите също не опорочава производството, тъй като същите са
2
служители на сектор „Пътна полиция Враца и могат да бъдат
индивидуализирани. Пълното и точно посочване на данните на свидетелите има
значение, с оглед евентуалното им откриване и призоваване за разпит при оспорване на
фактическите констатации.
На следващо място нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо
средство ATCC "ARH CAM S1", преминало през метрологична проверка, видно от
приложеното като доказателство заверено копие на протокол от проверка №3-39-
19/19.08.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ Сектор „Управление на
собствеността“-полицейска техника лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери. В конкретния казус е налице фиксирана скорост
на движение на лекия автомобил, посредством "Мобилна система за видео контрол на
нарушенията на правилата за движение – ATCC "ARH CAM S1". От приложения
протокол за последваща проверка на техническото средство е видно, че същото е било
съответно на одобрения тип към датата на заснемане на нарушението и е било
технически изправно. Възраженията срещу законосъобразността на извършваните
проверки от лабораторията към Главна Дирекция „Национална полиция“ са
неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване на
изискването по чл.47, ал.1, т.2 от ЗИ се извършва още преди оправомощаването по
чл.50, ал.1 от Закона за измерванията. ( виж Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по
к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 932 от 17.2.2017
г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на Административен съд – София).
Съгласно приложената от административнонаказващия орган /АНО/ санкционна
норма на чл.182, ал. 5 от ЗДвП, когато нарушението по ал1, т. 4 - 6, ал.2, т 4 - 6 и ал. 3,
т.4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Според легалната дефиниция на понятието „системно“, дадена в §6, т. 62 от ДР на
ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок
от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
АНО е квалифицирал нарушението като системно по смисъла на §6, т.62 като
е посочил, че жалбоподателят е наказван с Фиш серия К/4934492 за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.2, т.4, влязъл в сила на 06.07.2021 г. и Фиш
серия К/4362656 за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.1, т.5, влязъл в
сила на 10.03.2021 г,
Извършеното нарушение, санкционирано с Фиш серия К/4934492 касае
нарушение на чл.21, алинея 2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП, а именно превишаване
разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h.
Извършеното нарушение, санкционирано с Фиш серия К/4362656 касае
нарушение на чл.21, алинея 2 във връзка с чл.182 ал.1 т.5, а именно превишаване на
разрешената скорост в населено място над 40 km/h .
В същото време най-новото нарушение на жалбоподателя, посочено в АУАН и
3
НП, което е обосновало квалификация от административнонаказващия орган като
„системно” е за превишаване на скоростта извън населено място от 31 до 40 km/h , като
в наказателното постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.21,
ал.2 ЗДвП – системно превишаване на максималната скорост извън населено място от
31 до 40 км/ч., на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 600.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното
производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се
съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената
скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от
материалноправната, т. е. фактите, въз основа на които е установен субекта, обекта,
субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи.
Доколкото се касае за предходни две деяния на превишаване на разрешена
скорост, едното в населено място над 40 km/h, а другото извън населено място от 31 до
40 km/h., в случая извършеното от жалбоподателя деяние на 25.12.2021 г. в 10:47 часа,
в Община Враца, на път втори клас №15, на километър 4+781, до бензиностанция
Лукойл, извън населено място, с посока на движение към гр.Оряхово и съставляващо
превишаване на превишаване разрешената скорост извън населено място от 31 до 40
km/h. не следва да се подведе под квалификацията системност по чл.182, ал.5 ЗДвП –
системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40
км/ч. на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП.
С оглед установеното съдът следва да измени атакуваното пред него НП, като
подведе и санкционира нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по
чл.182, ал. 4 ЗДвП, сочеща че когато нарушението по ал.1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието в предвидената за съответното нарушение е глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца.
С §6, т.33 от ДР на ЗДвП е дадена и легална дефиниция на понятието
„повторно“, а именно такова е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на
ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-
наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се
прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и
правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване, поради
неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов обвинителен акт. Още
повече, че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на
подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или
решението, може на основание чл.354, ал.2, т. 1-4 от НПК да измени присъдата или
решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи
закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен
съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на
касационни жалби по административно наказателни дела, при които действа
4
правилото на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а
препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само
процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред
административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка, както за
районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при
условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от
ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен
фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и
следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за
санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на основен състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието
на тази задължителна съдебна практика, за съда е налице правомощие да измени
атакуваното НП, като подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия, в
случая състав по чл.182, ал. 4 ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач
на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при
управление на МПС, в това число и със задълженията по чл.21, ал.1 от ЗДвП, да избира
определена скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва да се преквалифицира
от такова извършено в условията на "системност" – чл.182, ал.5 от ЗДвП – в такова по
чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 ЗДвП, регламентиращ повторно деяние, съставляващо
превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h.
Деянието, извършено на 25.12.2021 г. от жалбоподателя в 10:47 часа, в
Община Враца, на път втори клас № 15, на километър 4+78,1 до бензиностанция
Лукойл, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на нарушението,
санкционирано с Фиш серия К/4934492, касаещо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.182,
ал.2, т.4 ЗДвП, а именно превишаване на разрешената скорост извън населено място от
31 до 40 km/h. Последното е влязло в сила на 06.07.2021 г.
Както се посочи по горе с правомощие за изменение на наказателното
постановление разполага първата съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно
решение (т. 1), а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2,
т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.)
При еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на
обвинение за такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да
измени НП като се преквалифицира нарушението като извършено без квалифициращия
му признак „системно“, като в съответствие с това се приложи закон за по-леко
наказуемото нарушение – санкционната норма на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 ЗДвП,
относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на
5
скоростта, или ако бъде установен квалифициращ признак „повторност“ в
съответствие с него се приложи закон отново за по-леко наказуемо нарушение в
сравнение със санкционната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, а именно тази на чл. 182,
ал. 4, във връзка с ал. 2, т.4 от ЗДвП. Съгласно чл.182, ал.4 ЗДвП, когато нарушението
по ал.1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, при което на жалбоподателят следва да
се наложи наказание в размер на 600.00 лева.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
вр. чл.143 и чл.144 от АПК, съдът намира за частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева, поради което съдът приема, че в
полза на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 450.00
лева по справедливост.
Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се осъди
АНО – сектор ПП към ОД МВР - Враца да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 450.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0967-000913/16.06.2022 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Враца, сектор Пътна полиция Враца, с което на
В. Н. Н. от гр.Сандански, ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.21, ал.2
ЗДвП – системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до
40 км/ч., на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
КАТО на основание чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 ЗДвП налага на В. Н. Н. от
гр.Сандански, ЕГН ********** административно наказание "глоба" в размер на 600.
00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ЗАНН ОДМВР - Враца да заплати на В. Н. Н. от
гр.Сандански, ЕГН ********** сумата от 450.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по
реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6