Р Е
Ш Е Н
И Е
№
476
гр.
Перник, 20.10.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 568/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с
чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.
Образувано е по жалба на Л.С.И., ЕГН ********** *** против
Заповед № ЗСП/Д-РК-Т/383/11.08.2020 г., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Трън, с която на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ РД 07-5/16.05.2008 г. е отказано отпускането на целева помощ за отопление по
заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РК-Т/383/20.07.2020 г., потвърдена с Решение №
14-РД06-0016/25.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – гр. Перник.
Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като не са взети предвид обстоятелства, които са
относими към преценката за отпускане на целевата помощ. Сочи, че лицето, с
което живее е с влошено здравословно състояние и че само тя получава доходи, които са в размер обосноваващ
предоставянето на помощта. Искането към съда е да отмени оспорения
административен акт.
В съдебно заседание жалбоподелката поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, като отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание ответникът – директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Трън, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
В съответствие с чл. 13, ал. 1 от ЗСП, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление/Наредбата/ жалбоподателката е подала
заявление-декларация, с вх. № ЗСП/Д-РК-Т/383/20.07.2020 г. за отпускане на
целева помощ за отопление. Декларирала е, че живее с още едно пълнолетно лице -
неин син в едностайно съсобствено жилище. Посочила е, че не притежава други
недвижими имоти и в последните 5 години не е прехвърляла собственост върху
такива, не е регистрирана като едноличен търговец и не участва в капитала на
търговски дружества. Декларирала е, че брутният доход на семейството през
последните 6 месеца е общо 2178.00 лв. Заявила е, че е здрава. Към заявлението
е приложена служебна бележка изх. № 081/20.07.2020 г., издадена от ****, от
която е видно, че не е получавала рента за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020
г.
Служител в ДСП
– гр. Трън на 11.08.2020 г. е извършил предварителен контрол за
законосъобразност на заявлението, за което е оформил лист по образец.
След извършено
посещение в дома и анкетиране по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г., във вр. с чл. 27 от ППЗСП, социален работник при ДСП –
Трън е изготвил социален доклад по чл. 4, ал. 3 от Наредбата. В него е отразено,
че заявителката е на 70 г., вдовица, в нетрудоспособна възраст и живее със
пълнолетния си син в стара, съсобствена наследствена къща при много лоши
хигиенно-битови условия. Съжителстващото с нея лице е с влошено психично и общо
здравословно състояние и е обект на подпомагане по чл. 9 от ППЗСП. Доходът на Л.И.
за последните 6 месеца/01.01.2020 г. – 30.06.2020 г./ се формира само от
получаваната от нея пенсия и е в общ размер на 2194.38 лв. Същата не притежава
други жилищни имоти, не получава рента от земеделска земя, не прехвърляла
собственост през последните шест месеца. При тези данни социалният работник е
приел, че средномесечният доход на заявителката за последните 6 месеца е в
размер на 234.29 лв. Изчислил е, че диференцираният доход за отопление по
отношение на нея е в размер на 186.00 лв. Направил е извод, че по аргумент от
чл. 12, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. не разполага с право да
ползва целева помощ за отопление.
При така
установеното, директорът на Дирекция „СП“ – гр. Трън е издал оспорената заповед
№ ЗСП/Д-РК-Т/383/11.08.2020 г., с която на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД 07-5/16.05.2008 г. е отказал да отпусне на Л.И. целева помощ за отопление.
Заповедта е връчена на адресата и на 12.08.2020 г. и в срока по чл. 84, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 5 от ЗСП
срещу нея е постъпила жалба с вх. № 14-94л-00-0699/21.08.2020 г. Същата е
разгледана по реда на чл. 81 – чл. 98 от АПК от директора на Регионална
дирекция за социално подпоматане – гр. Перник и е отхвърлена като неоснователна
с решение № 14-РД06-0016/25.08.2010 г., връчено на жалбоподателката на
28.08.2020 г. Срещу заповед № ЗСП/Д-РК-Т/383/11.08.2020 г. на директора на ДСП
- Трън е постъпила жалба с вх. № 2567/02.09.2020 г.
В хода на
съдебното производство жалбоподателката е представила медицинско направление №
12/30.08.2018 г., от което е видно, че синът и – И.Р.И., с който тя съжителства
е насочен към ТЕЛК за определяне на група инвалидност. Не са представени
доказателства такава да му е призната. Не са ангажирани доказателства и за
влошено здравословно състояние на жалбоподателката.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд –
Перник, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 7 от ЗСП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и
интереси са засегнати от оспорения акт и е насочена е срещу заповед, подлежаща на
съдебен контрол на основание чл. 13, ал. 7, изр. 1-во от ЗСП, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентния орган съгласно чл. 13, ал. 1
от ЗСП – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Трън. Обективирана е
в писмена форма и е мотивирана съгласно изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗСП.
Преди постановяването и е проведена социална анкета и е изготвен социален
доклад съгласно изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008
г. Данните, установени в тях са обсъдени от директора на ДСП – гр. Трън в
оспорения административен акт.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
административно-производствените правила. Затова не са налице основанията по
чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяната и и следва да се извърши преценка
за материалната и законосъобразност.
Заявената целева помощ за отопление се отпуска при условията на чл. 2, ал.
1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. Съгласно цитираната норма право
на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен на диференцирания доход за
отопление и отговарят на условията по чл.
10 и 11 от ППЗСП.
Не е спорно по
делото и се установява от изготвения социален доклад, че жалбоподателката
отговаря на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Спорен е въпросът за размера
на средномесечния доход на заявителката и съотнасянето му към диференцирания
доход за отопление.
Съгласно чл.
2, ал. 4 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. основа за
определяне на диференцирания доход за отопление е базовият доход за отопление.
Според § 6 от ДР на Наредбата базов доход за отопление е разчетен показател,
който служи за определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на
двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Месечният
гарантиран минимален доход е определен с Постановление № 305/ 19.12.2017 г. на
Министерски съвет, обнародвано в ДВ бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018
г. и е 75 лв. Следователно базовият доход за отопление е в размер на 2х75 лв.
или 150 лв. Диференцирания доход за отопление на жалбоподателката се определя
по правилото на чл. 2, ал. 5, т. 12 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. – за лице, съжителстващо с друго лице и
следователно е 1.24 от базовия доход за отопление или 1.24х150 лв., което е 186
лв. За да отговаря на условието по чл.
2, ал. 1 от Наредбата средномесечният доход на жалбоподателката за периода
месец януари – месец юни 2020 следва да е равен или по-малък от 186 лв.
Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата
изчислението на средномесечния доход се прави само по отношение на заявителя на
помощта. Той не се разпределя между него и съжителстващото лице, както счита
жалбоподателката. Наличието на съжителстващото лице се взема предвид при
размера на коефициента за определяне на диференцирания доход за отопление.
Не е спорно по делото, че доходът на Л.С.И. по смисъла на § 1, т. 9 от ДР
на ППЗСП се формира само от пенсията, която за процесното шестмесечие е в общ
размер на 2194.38 лв. Следователно средно месечният доход, изчислен като
2194.38:6 е 365.73 лв. По делото няма данни кога е отпусната пенсията, но дори
да бъде приложен коефициента за намаляването и по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, средномесечният
доход е 264.26 лв. Изчисленият от съда размер надвишава този определен от
административния орган – 234.29 лв. и тъй като това е по-неблагоприятно за
жалбоподателката, следва да се приеме, че средномесечният и доход е 234.29 лв.
Той надхвърля диференцирания доход за отопление от 186 лв., поради което не е
налице една от кумулативните предпоставки за получаване на целева помощ за
отопление. Това е и изводът на административния ораган обективиран в оспорената
заповед. Затова същата е законосъобразна. Неотносими
към правния спор са доводите на жалбоподателката за влошено здравословно
състояние на съжителстващото с нея лице, тъй като в случай тя е заявител на
помощта. Без правно значение са и твърденията и, че лица с по-висок доход от
нейния получават целева помощ за отопление, тъй като съгласно наредбата
диференцирания доход за
отопление се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Страните не са
поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася
по реда на чл. 143 от АПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Л.С.И., ЕГН ********** ***
против Заповед № ЗСП/Д-РК-Т/383/11.08.2020 г., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Трън, с която на основание чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление е отказано отпускането на целева помощ за отопление по
заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РК-Т/383/20.07.2020 г., потвърдена с Решение №
14-РД06-0016/25.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – гр. Перник, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 13, ал. 7, изр.
2-ро от ЗСП.
СЪДИЯ:/п/