ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4720/23.06.2021г. на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Н.
против определение № 262264 от 08.04.2021г., постановено по гр. д. № 5045 по описа за
2020г. на РС Пловдив, XVIII гр. с., с което е оставено без уважение искането на „ИЗИ Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, за изменение на решение № 260041/05.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 5045/2020г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., в частта за разноските,
като неоснователно.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като делото не било с фактическа и правна сложност, не е значително по обем и ответникът
е направил признание на иска.Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва
да се тълкува във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за
адвокатските възнаграждения.Моли за отмяна на обжалваното определение, като се
постанови друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от 900 лева на
300 лева.
Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор в едноседмичния законов
срок.
Съдът намира постъпилата молба за процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения:
По предявените обективно съединени искове районният съд е постановил решение №
260041 от 05.01.2021г. по гр. д. № 5045 по описа за 2020г. на РС Пловдив, XVIII гр. с., с
което признава за установено в отношенията между страните АТ. СТ. В., ЕГН ********** и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че договор за паричен заем №
2821617/30.05.2017г. е нищожен поради липса на воля и като противоречащ на императивни
изискания на Закона за потребителския кредит.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК
1
********* да заплати на АТ. СТ. В., ЕГН ********** сумата от 25, 40 лева договорна лихва
и неустойка в размер на 151, 40 лева, получени без правно основание по договор за паричен
заем № 2821617/30.05.2017г.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Д.Л. Ф. с личен № *************, сумата от 900 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по настоящето производство, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.Осъжда се „Изи Асет Менджмънт“ АД, ЕИК ********* да заплати в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив,
сумата от общо 150 лева – дължима ДТ за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
районният съд е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че адвокатско
възнаграждение се дължи за всеки от трите предявени иска, предмет на производството: 300
лева – по иска за признаване за нищожен на договора за паричен заем, поради липса на воля
и като противоречащ на императивни изисквания на ЗПК, 300 лева - по претенцията за
връщане на недължимо платена договорна лихва и 300 лева - по претенцията за връщане на
недължимо платена неустойка.
Видно от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита
и съдействие, на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д.Л. Ф. от
САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.Приложена е декларация по чл. 83 от ГПК и
писмени доказателства за семейното, имотното и здравословното му състояние,
удостоверяващи затрудненото му материално положение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с уважената част от иска.При предоставена безплатна правна
помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно.
В случая възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ е било определено
в съотвествие с изискванията на цитираните разпоредби в минималния размер по
наредбата.С оглед на това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото не е определено като общ размер, а за всеки иск поотделно
в минималния предвиден размер.
Предвид гореизложеното постановеното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262264 от 08.04.2021г., постановено по гр. д. №
2
5045 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3