Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Стилиян Грозев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 11 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Й.
(H. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител,
против решение № 826/25.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1605/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000971/26.07.2019 г. на главен инспектор към
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.93б, ал.4, т.3
и чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАвПр, за нарушения по чл.7, § 1 и чл.8, § 2, изр.1 от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и
чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на
касатора са наложени две административни
наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева. Като касационно основание се
сочи допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно въззивната
инстанция приела за доказано, че нарушението попада в компетентността на
българските власти, както и че приложение намира Европейската спогодба (AETR).
Поддържа, че неправилно районният съд е приел също, че в извънсъдебната фаза на
производството не са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото на извършване на
нарушението в акта за установено административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП), което водело до невъзможност да се определи и
кои са местно компетентните контролни органи. Поддържа, че въззивната инстанция
не констатирала и допуснатите нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които се изразявали в неточното посочване в АУАН и НП на нарушените
законни разпоредби. По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Холандия до Турция през територията
на Република България с превозно средство, регистрирано в Турция, която макар
да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
Европейската спогодба (AETR), към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Неоснователни са възраженията на касатора,
аргументирани с нормата на чл.4 от ЗАНН, според които българските контролни
органи не разполагали с компетентност да установяват извършените нарушения и да
налагат административни наказания за тях, тъй като той бил чужд гражданин и не
било доказано, че нарушението е извършено на територията на Република България.
Разпоредбата на чл.12, § 6, б.“а“ от Европейската спогодба (AETR) изрично
предвижда, че договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да
налагат санкции на водачи за нарушение на тази спогодба, което е установено на
нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща
страна или недоговаряща страна. Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана
със закон, обнародван в ДВ, бр.28 от 1995 г. и е в сила за Република България
от 08.11.1995 г., поради което и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България нейните норми имат предимство пред противоречащите й такива
от вътрешното законодателство. В конкретния случай нормата на чл.12, § 6, б.“а“
от Европейската спогодба (AETR) има примат пред тази на чл.4 от ЗАНН и
обосновава санкционната компетентност на българските власти дори по отношение
на нарушения по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на
територията на страната. Освен това касаторът не е представил никакви
доказателства да е бил наказван за същото нарушение от властите на друга
държава – страна по спогодбата, в който случай повторното му наказване и от
българските власти действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in idem.
В разглеждания случай, с оглед невъзможността да
бъде точно определено мястото на извършване на нарушенията и обстоятелството,
че касаторът няма местожителство в страната, компетентен се явява
административнонаказващият орган, в чиито район най-напред е било образувано
производството - чл.48, ал.2, предл. второ от ЗАНН. Същото е образувано,
съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН от 26.07.2019 г., което е
станало в гр.Русе от инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, поради
което следва да се приеме, че и наказателното постановление е издадено от
компетентния за това орган, определен съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Доколкото нарушенията касаят движението на
управляваното от касатора превозно средство по маршрута Холандия (Нидерландия)
– Румъния – Турция, по който е бил извършван международния обществен превоз на
товари, то правилно в АУАН и в НП мястото на тяхното извършване е описано чрез
посочване на същия маршрут.
Неоснователно е и оплакването, че в АУАН и в НП не
били посочени нарушените законови разпоредби, както изисквал чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Обстоятелството, че абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur
les Transports Routiers), която всъщност
обозначава Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след
разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) №
561/2006, които предшестват посочените като нарушени текстове на чл.7, § 1 и
чл.8, § 2, изр.1 от Европейската спогодба, не води до извод, че това задължение
не е изпълнено или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да
разбере по кой законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение. На
следващо място, посочването на чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 в
наказателното постановление не ограничава правото на защита на касатора и не
поражда неяснота относно разпоредбите, които са нарушени, а напротив, създава
гаранции за реализиране правото на защита на последния като това е необходимо
именно с цел обосноваване приложимостта на Европейската спогодба с оглед регистрацията
на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на
осъществявания международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС).
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 826/25.11.2019 г., постановено по АНД № 1605
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: