Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №226 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
по касационна жалба от "С.2." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М.С.Б., депозирана чрез адв. С. К.
при ШАК, против Решение №353/10.06.2019 г. на Шуменски районен съд, постановено
по ВАНД №782/2019 г. по описа на ШРС.
Касаторът
навежда твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради
издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Касационните
основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за съставомерност
на нарушението. Излагат се и аргументи за допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които не са били подложени на
обсъждане от първоинстанционния съд, както и се твърди наличие на основанието
за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на наведените доводи се отправя
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, отменящо потвърденото от районния съд Наказателно
постановление №РД-05-18/06.03.2019 г. на Директора на РЗИ град Шумен.
Ответната страна
РЗИ гр.Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Р.К., която оспорва
жалбата, като навежда доводи за нейната неоснователност и моли съда да остави в
сила Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните:
Предмет на
касационно оспорване е Решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №РД-05-18/06.03.2019 г. на Директора на РЗИ гр.Шумен, с което на касатора
"С.2." ЕООД, ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218 ал.3 във вр. с
ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. С цитираното НП, издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №0108/11.02.2019
г., касаторът е санкциониран за това, че при проверка, извършена на 13.01.2019 г.
в закрит обект с обществено предназначение „Dance Club Luxury Room", находящ се в гр.Шумен, пл.Освобождение №2,
стопанисван от касатора, било установено, че в обекта се нарушава
законоустановената забрана за тютюнопушене от петима посетители. С оглед на
това е прието, че на 13.01.2019 г. касаторът е осъществил административно наказателния
състав, визиран в чл.218, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗдр във вр. с чл.56, ал.1 от
ЗЗдр.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, опорочаващи санкционната процедура.
Изложил е доводи, че актът и наказателното постановление са издадени от
компетентни лица и в законоустановената за това форма, при спазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е посочил още, че като е подвел
търговското дружество под отговорност за нарушение по чл.218, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗЗдр във вр. с чл.56, ал.1 от ЗЗдр, административнонаказващият орган е
издирил правилно приложимата санкционна разпоредба, като наложеното от него
наказание в минимален размер е индивидуализирано в съответствие с изискванията
на чл.27 от ЗАНН и при отчитане на
особеностите на случая. Предходният съдебен състав е изложил подробни мотиви и
относно безспорната установеност на нарушението, с оглед на което и предвид
липсата на основания за квалифициране на деятелността като „маловажна” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, е потвърдил наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е
изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Съвкупната преценка на приобщените доказателства и задълбоченият прочит на
относимата правна уредба налага извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл са твърденията на
касатора.
Настоящият
съдебен състав приема, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин, че е налице нарушение по чл.218, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗдр. В
цитираната разпоредба е предвидена отговорност за юридическо лице, което наруши
регламентираната в чл.56, ал.1 от ЗЗдр забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места. В случая нарушението на чл.56, ал.1 от ЗЗдр е установено по
безспорен начин. Видно от показанията на разпитаните свидетели и най на А.А.и Ц.Й.,
същите лично са възприели факта, че в питейното заведение, стопанисвано от
касатора, се пушат цигари, доколкото са видели запалени такива в ръцете на
присъстващите по време на проверката двама служители на заведението. Обосновано
първостепенният съд е отхвърлил като неоснователна тезата на нарушителя, че с
оглед естеството на нарушението наказателноотговорни могат да бъдат само
физически лица, доколкото в чл.218, ал.3 от ЗЗдр е предвидена отговорност
именно за юридически лица, които не са създали необходимата организация и/или
не са осъществили необходимия контрол за недопускане на тютюнопушене. Обоснован
е изводът, че дружеството не е създало необходимата организация за съблюдаване
на законовата забрана за тютюнопушене на обществени места.
На следващо
място, правилно районният съд е приел, че наложената на касатора санкция е
определена в нормативно регламентираните граници и при съблюдаване правилата за
нейната индивидуализация, предвидени в чл.27 от ЗАНН, доколкото е определена
имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя размер, при отчитане
на обстоятелството, че се касае за първо нарушение. Санкционираното
неизпълнение на задължение не може да се квалифицира и като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр.с чл.93,т.9 от НК, тъй като не се отличава с
по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от съответния вид, а и
се касае за нарушение на забрана, въведена с цел опазване на общественото
здраве.
Неоснователна е
и застъпената в касационната жалба теза за немотивираност на обжалвания съдебен
акт. Видно от решението на първоинстанционния съд, същият е изложил подробни
аргументи досежно отговорността на касатора, в т.ч. и относно липсата на
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, което напълно
удовлетворява изискванията за мотивираност на съдебния акт.
С оглед всичко
изложено, касационната инстанция приема, че като е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. По
тези съображения, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №353/10.06.2019 г.,
постановено по ВАНД №782/2019 г. по описа на Районен съд гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 17.10.2019г.