№ 5923
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110117878 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано
от ......... с адрес: гр. С, чрез процесуален представител юрисконсулт ......... против Т. К. М. с
ЕГН:**********, чрез процесуален представител адвокат П. Х. САК, със съдебен адрес: гр.
С.
Ищецът твърди, че на 11.06.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 12778 срещу Е с ЕГН ********** и Т. К. М. с ЕГН
********** в условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/2 за сумата от 4778,06
лева, от които 4196,45 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г.
до изплащане на вземането, 505,36 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
01.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 64,36 лева - главница за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,89 лева - лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи, че с Разпореждане, постановено по ч. гр. дело №33560/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 143 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжниците. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от
дружеството ни на 02.03.2022г., му е указано, че дружеството ю може да предяви иск
относно вземането си само срещу Т. К. М. с ЕГН ********** в едномесечен срок.
Твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16- 334/06.04.2007г. за
1
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата
имала качеството клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “ТС АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. Сочи, че в процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила
от 10.07.2016 г. Твърди, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите следвало да
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи, че ответницата
използвала доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия
момент не е погасила задължението си. Сочи, че съгласно чл. 138 б от ЗЕ, собствениците в
СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с “Т.........” ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “Т.........” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от ......- изпълнителен
директор и Т. К. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД,
ЕИК ......., представлявано от ......- изпълнителен директор и Т. К. М. дължи на „ТС” ЕАД,
ЕИК ....... сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 19.07.2021 г. по ч. гр. дело № 33560/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 2389,03 лева, от които 2098,22 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, 252,68
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.06.2021г., както и суми за дялово
разпределение 32,18 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,95 лева -
лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.06.2021г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е налице облигационна
връзка между нея и ищеца, както и да е ползвала процесния имот. Оспорва претенцията на
ищеца за услугата дялово разпределение, тъй като същата сума се дължала на фирмата,
извършваща услугата. Оспорва иска за лихва начислена върху главницата за дялово
разпределение, както и иска за лихва върху главницата за използвана топлинна енергия.
Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца – “Т.........“
ЕООД.
В съдебно заседание – за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен
2
процесуален представител, който поддържа заявените искови претенции, прави се искане за
присъждане на разноски, за които е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован – не се явява лично, представлява
се надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа заявените възражения
и иска съдът да отхвърли исковите претенции. Прави искане за присъждане на разноски, за
които е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач – „Т.........“ ЕООД, редовно призован – не изпраща
представител.
В хода на съдебното заседание се установи, че ищецът не е представил оригинал на
Договор № 4140/24.09.2002 г. между ЕС и „Т.........“ ЕООД в указания от съда срок, поради
което същият е изключен от доказателствения материал по делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че на 11.06.2021 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и срещу Е за сума в
общ размер от 4778.06 лв., от които 4196.45 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд
– 11.06.2021 г. до окончателното изплащане, 505.36 лева- законна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 01.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 64.36 лева-
главница за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане и 11.89 лева- лихва, за период 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Било е образувано ч. гр. дело № 33560/2021 година по описа на Софийски районен съд,
по който съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредил: „Длъжникът Е, ЕГН **********, с адрес гр. С и длъжникът Т. К. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, да заплатят разделно на кредитора „ТС” ЕАД, ЕИК .......,
представлявано от ......... с адрес: гр. С, сумите в размер на 4196.45 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане, 505.36
лева- законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 01.06.2020 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 64.36 лева- главница за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред
заповедния съд – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане и 11.89 лева- лихва, за период
01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
Сумите се разделят по 1/2 за всеки длъжник.
Установява се, че в хода на заповедното производство, издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжниците, като Е не е подала възражение, а такова е
депозирала само длъжницата – ответницата Т. К. М..
Доказано е по делото, че ответницата е собственик на 1/2/една втора/ идеална част от
процесния имот. От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство № 160, том I, нот. дело № 160 от 1982 г. става ясно,
че ................ придобиват собствеността на имот находящ се в гр. С, състоящ се от две стаи,
3
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84.00 кв. м., при съседи:
стълбище, държавен имот № 111, ул. „.........“, заедно с 0,805% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. От представеното по делото
Удостоверение за наследници на ........ става ясно, че неговите наследници са .............. –
дъщеря. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ................ г. Елена И.а ............
дарява на Е и Т. К. М. – ответницата своите 3/4/три четвърти/ ид. ч. от процесния имот.
Ответницата заедно с Е придобиват останалите 1/3/една трета/ ид. ч. от процесния имот по
наследство от Ю М., с което всяка от тях придобива общо по 1/2/една втора/ ид. ч. от
процесния имот.
По делото е представен Протокол от общото събрание на етажните собственици от ул.
„.......“, с който са взели решение за сключване на договор с „Т.........“ ЕООД за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост. Представено
е Заявление за откриване на партида на името на Еленка ............ от 28.10.2010 г. Ищецът
представя като писмено доказателство Съобщение за промяна на партида от 26.01.2016 г.,
изпратено на Е, Т. М. и Юлияна М., с което уведомява същите за откриване на партида на
името на Е. Съобщението е получено от адресатите на 05.02.2016 г.
Ищецът представя като доказателства Съобщение към фактура № **********, с която
е начислено задължение за доставка на топлинна енергия до процесния имот за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., както и Съобщение към фактура № **********, с която е
начислено задължение за доставка на топлинна енергия до процесния имот за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
Третото лице – помагач изразява становище по делото с молба с вх. №
67219/10.03.2023 г., с която не оспорва твърденията в исковата молба и представя като
писмени доказателства два броя Индивидуални справки, представляващи изравнителни
сметки за дялово разпределение в процесния имот за периода съответно 01.05.2018 –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 – 30.04.2020 г., както и два протокола за неосигурен достъп.
Страните приемат представените от третото лице – помагач писмени доказателства. До
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не се събраха доказателства
за извършени плащания на процесните суми.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с
чл.327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155,
ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите;
по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
4
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.
111, б. “в“ от Закона за задълженията и договорите.
Предявените обективно съединени искови претенции срещу Т. К. Манева – за сумите
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По същество
За да се търси ангажиране на отговорността на ответницата за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване претенцията си по размер и
основание, а за ответницата е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за
плащане. Ищецът следва да докаже, че ответницата е имала достъп и е потребила реално
твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на
това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово
разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже,
че ответницата е изпаднала в забава - съответно да докаже периода на забава. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че
ответницата има качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент. Във връзка с
направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност ищецът
следва да установи, че същата е спирана или прекъсвана.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или
ползване на имота на друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод, че ответницата е
собственик на процесния имот, притежаваща 1/2 и. ч. от същия. Този факт не се отрича от
ответницата. Като собственик на процесния имот (придобит по наследство и чрез договор за
дарение) е имала качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за
посочения в исковата молба период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата през
процесния период е ползвала фактически имота, доколкото качеството на купувач на
топлинна енергия възниква по силата на притежаваното от нея право на собственост върху
имота.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите
условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите
условия обвързват ответницата дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Ответницата не е предоставила доказателства за промяна на
5
собствеността или правото на ползване на процесния имот. Следователно се налага извод,
че между ответницата и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца "ТС" ЕАД е налице задължение
да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството на битов клиент по смисъла на параграф § 1, т. 2а от
ДР ЗЕ.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици, на което
„Т.........“ ЕООД е избрано да извършва дяловото разпределение в сградата. Установено е,
следователно, в производството, че са възникнали облигационни отношения между
етажните собственици и посоченото дружество, поетите по които задължения са били
изпълнявани, доколкото третото лице-помагач е отчитало уредите за индивидуално
измерване за процесния период при неосигурен достъп, за което представя писмени
доказателства, които не се оспорват от ответницата. Въз основа на тези отчети последното е
извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. На следващо място, съгласно
чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период общото
събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в
представения по делото протокол лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага изводът,
че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало въз основа на
валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на
потребената топлинна енергия. По делото е представен и договор между ТС“ ЕАД и
„Т.........“ ЕООД, по силата на който третото лице-помагач, в качеството си на изпълнител, е
поело задължение да извърша услугата дялово разпределение, а ищцовото дружество, като
възложител, е поело насрещното задължение да заплаща цената на изпълнителя за
извършваната услуга.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна
енергия заплащат на „ТС“ ЕАД цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избран от етажните собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата
„дялово разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на дялово
разпределение в процесната сграда.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия от дружеството,
както и извършените доставки до процесния недвижим имот. По делото не се твърди и не се
установява плащане на задълженията.
По така изложените мотиви, съдът намира, че исковете за главното вземане за
доставяне на топлинна енергия и дялово разпределение са основателни.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия
и по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т. е. само върху сумите по
6
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
"Заплащане на ТЕ" от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнила надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, следва да се направи извод, че ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно в
случая съдът счита, че следва да уважи претенцията в пълния предявен размер.
Доводите за не публикуване на фактурите в интернет страницата на ищеца са
ирелевантни и не следва да се обсъждат, тъй като касаят практически общи условия, които
не са приложими към договора за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния
период.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
При така изложените мотиви следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на задълженията по давност.
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия
текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва
да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на
погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се
прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните
по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който
момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срокът за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
7
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.06.2018 г., са погасени по давност. Най -
ранното претендирано вземане е възникнало на 01.05.2018 г. и е станало изискуемо на
19.06.2018 г., поради което съдът счита, че няма вземане, което да е погасено по давност.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово разпределение се
заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица
ред, обявен по подходящ начин на клиентите. При това положение съдът приема по
аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово
разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на вземането за дялово разпределение се прилагат същите правила за давността.
По разноските:
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер 381.71 лева, от които 186.15 лева заплатена
държавна такса в исковото производство, 95.56 лева заплатена държавна такса в
заповедното производство и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 1400.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 700.00 лева и
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 700.00 лева, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така
договореното възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С
оглед на това, съдът приема, че положения труд, участието в процеса и размера на
претендираното адвокатското възнаграждение в исковото производство в размер на 700.00
лева са съотносими и този размер не следва да бъде намален поради прекомерност. По
отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото следва да се намали до
размера на 50.00 лв. Съдът съобразява Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари
2024 година, постановено по дело C‑438/22, ECLI:EU:C:2024:71. В този смисъл съдът не
прилага Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения като
противоречаща на член 101, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС при
определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение за депозираното възражение пред
заповедния съд, а съобразява необходимия и положен труд за подаването на такова пред
съда.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца общо за пред
заповедния и исковия съд в размер на 380,76 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1,87 лева
общо за пред исковия и заповедния съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК .......,
представлявано от ......... с адрес: гр. С и Т. К. М. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.
С, по предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от ......... с адрес: гр. С против Т.
К. М. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. С обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.327, ал. 1 от Търговския закон във
връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, че
съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от ......... с адрес: гр. С и Т. К.
М. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК .......,
представлявано от ......... с адрес: гр. С част от сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.07.2021 г. по ч. гр.
дело № 33560/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
2098,22 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до изплащане
на вземането, 252,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 01.06.2021г., както
и суми за дялово разпределение 32,18 лева - главница за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения иск за сумата от 5,95 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение претендирана за периода от
01.07.2018г. до 01.06.2021година.
ОСЪЖДА Т. К. М. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. С да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от ......... с адрес:
гр. С сумата в размер на общо 380,76 лв., представляваща сторените разноски в исковото
производство по гр. дело № 17878/2022 година по описа на Софийски районен съд и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 33560/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от ......... с адрес: гр. С да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т. К. М. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. С
сумата в размер на 1,87 лв., представляваща общо сторените разноски в исковото
производство по гр. д. № 17878/2022 г. по описа на Софийски районен съд и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 33560/2021 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно
отхвърления размер на исковите претенции.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– “Т.........“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9