№ 3257
гр. ***, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110216688 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, р-н „***“, п. к. ***, представлявано от управителя
Н.Р.К. чрез адв.Р. К. срещу Наказателно постановление № *** от 21.10.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 79, ал. 4 във вр.
с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, поР. което моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице, поР. което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. Сочи се, че в НП не е посочено
мястото на работа, посочено в разрешението за пребиваване, което е
съществен пропуск на АНО. Не е посочено също така и място на извършване
на нарушението. Според жалбоподателя при съставяне на АУАН са нарушени
разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН, а при издаване на НП не е спазена
процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, поР. което постановлението е издадено
при липса на мотиви. По същество на вмененото нарушение се застъпва
становище, че такова не е извършено, като се оспорват фактическите
констатации в акта и наказателното постановление. На следващо място се
1
акцентира, че неправилно е санкционирано дружеството –работодател,
доколкото адресат на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ е служителят – чужденец, който в
деня на нарушението не е полагал труд.
Въззиваемата страна - Директора на Дирекция „Трудова мобилност“
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -редовно призована
за съдебно заседание, чрез свой процесуален представител моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***
от 17.09.2024 г. на гл.инспектор в Д „Трудова мобилност“ към ИА „ГИТ“ след
извършена в периода 07.08.2024 г. – 17.09.2024 г. проверка по документи на
дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н „***“, п. к. ***, представлявано от управителя Н.Р.К.
във връзка със спазването на трудовото законодателство и в частност
разпоредбите на ЗТМТМ е констатирано следното: Лицето Т.А.Н., роден на
*** г., ЛНЧ **********, гражданин на ***, чужденец – гражданин на трета
държава, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ с паспорт № ***, пребивавал
на територията на Р.България с разрешен достъп до пазара на труда, съгласно
разрешение за пребиваване тип „единно разрешение за пребиваване и работа“
№ *** на основание чл.24и от ЗЧРБ с валидност до *** г. и полагал труд за
жалб. „***“ ЕООД, ЕИК: *** в качеството му на местен работодател по
смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТ, като изпълнявал трудови функции на
длъжност „общ работник“. При преглед на трудовото му досие било
установено, че лицето е сключило трудов договор № 140/22.01.2024 г. на
основание чл.70 и чл.68, ал.1, т.2 от КТ с „***“ ЕООД (работодател). Съгласно
трудовия договор, лицето заемало длъжността „общ работник“, а като място
на работа, съгласно чл.4, т.1 от договора, било посочено „гр. ***, или всяко
друго място, определено от работодателя за изпълнение на задълженията от
страна на служителя“.
На 23.01.2024 г. лицето постъпило на работа, което било удостоверено
с подписите на работника и работодателя в трудовия договор. Видно от
служебна бележка № 130/23.01.2024 г. на лицето бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 23.01.2024 г. Видно от
представена книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа
на лицето бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа на 23.01.2024 г. на място в депо „Илиянци“. С акт за встъпване в
длъжност от 23.01.2024 г. на основание сключения трудов договор
работодателят „***“ ЕООД в качеството му на предприятие, което осигурявало
временна работа, изпратило Т.А.Н. на длъжност „общ работник“ в
предприятие ползвател за извършване на техническа поддръжка на дизелови
моторисни влакове серия 10 и електрически моторисни влакове серии 30 и 31.
Съгласно акта за встъпване Т.А.Н. следвало да постъпи на работа в
предприятието ползвател на 24.01.2024 г., за да изпълнява работните си
задължения на адреса на предприятието ползвател в гр. ***, ул. „Азалия“ № 2,
2
с място на работа – „цялата територия на предприятието ползвател“. Съгласно
писмени обяснения от управителя на дружеството от 07.08.2024 г Т.А.Н.
работел в гр. ***, Илиянци, на обект „Индустриално хале“.
В хода на проверката от жалб. „***“ ЕООД бил представен Договор за
отдаване на персонал под наем, сключен на 12.08.2020 г. между „***“ ЕООД
/нар.в договора „Агенцията“/ и Алстом Транспорт С.А със седалище и адрес
на управление в Румъния /нар.по договора „Възложител“/ със срок на договор
5 години, считано от 01 септември 2020 г.
От представените при проверката отчетни форми, удостоверяващи
положен труд за периода от януари – юли 2024 г., било установено, че
работникът Т.А.Н. е полагал труд от 23.01.2024 г.. От представени ведомости
за заплати, платежни фишове и банкови документи, било установено, че от
„***“ ЕООД на работника се начислявало и изплащало уговореното трудово
възнаграждение от постъпването му на работа, считано от 23.01.2024 г.
В хода на проверката органите на ИА „ГИТ“ поискали информация от
Дирекция „Миграция“ при МВР относно мястото, длъжността и срока на
работа, послужили като основание за издаване на разрешение за пребиваване
тип „единно разрешение за пребиваване и работа“ № *** за лицето Т.А.Н..
Видно от писмо на Зам.-директора на Дирекция „Миграция“ от 20.08.2024 г. в
автоматизираните информационни системи, ползвани от Д „Миграция“ се
съдържали данни, че лицето Т.А.Н. е продължителнто пребиваващ в
Р.България чужденец до *** г. на основание чл.24и от ЗЧРБ с решение №
1051244/15.12.2023 г. на длъжност „общ работник“ за срок от 3 години при
работодателя „***“ ЕООД с място на работа гр.***, ул.“***.
Проверката от ИА „ГИТ“ приключила със съставянето на протокол за
извършена проверка № ПР2430254/17.09.2024 г. Извършилият проверката
инспектор при Д „Трудова мобилност“ приел, че за лицето Т.А.Н. има
издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Р.България, което е
валидно към момента на проверката, но същият предоставя работната си сила
на длъжност „общ работник“ за работодателя „***“ ЕООД на място, което е
различно от посоченото в разрешението за работа, издадено от компетентен
орган. По този начин органите на ИА „ГИТ“ приели, че на 24.01.2024 г. в
гр.***, „***“ ЕООД е извършило нарушение по чл.7, ал.2 от ЗТМТМ. ПоР.
това бил издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ ***/17.09.2024 г. от главен инспектор при Дирекция „Трудова мобилност“
при ИА „ГИТ“.
В АУАН било посочено, че нарушението било извършено на 24.01.2024 г.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и бил подписан от
представител на нарушителя. В деня на съставявнето му препис от него бил
надлежно връчен на последния. Срещу акта постъпило писмено възражение,
според което в трудовия договор на лицето е било посочено, че същото може
да полага труд навсякъде на територията на гр.*** или на всяко друго място,
определено от работодателя.
При извършена допълнителна проверка било установено, че
действително в наличния по преписката трудов договор, /в т.4/ това било
3
регламентирано. В конкретния случай обаче трудовият договор по АНП бил с
дата 22.01.2024 г., а разрешението за пребиваване било от 18.01.2024 г. В тази
връзка от Д „Миграция“ –МВР било поискано да бъде изпратен трудовия
договор, който е бил представен в процедурата по издаване на разрешение за
продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за
прибиваване и работа“. Същият бил представен и видно от него в т.4.1.
мястото на работа било определено в :обект –гр.***, ул.“***“, „***“ ЕООД.
Въз основа на акта на 21.10.2024 г. било издадено процесното НП от
Директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на
дружеството-жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева за гореописаното нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. К. К., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
От показанията на свидетеля Г. К. се установяват обстоятелствата
относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН.
Показанията й са последователни, логични и кореспондират изцяло на
приложените писмени доказателства по делото.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, а именно - санкционираното
юридическо лице, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт (наказателно
постановление), поР. което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, поР. което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено. Съображенията на съда за това са
следните:
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при образуване на административно - наказателното производство,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
в акта за установяване на административно нарушение трябва да се съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било
извършено. От друга страна, сред задължителните реквизити на наказателното
постановление, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай при съставянето на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде
направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение и
обстоятелствата, при които е станало това. Този пропуск е пренесен и в
4
атакуваното наказателно постановление.
Действително по АНП е приложено писмо на Зам.-директора на
Дирекция Миграция –МВР рег.№ 536400-68618 от 20.08.2024 г., видно от
което в автоматизираните информационни системи, ползвани от Д
„Миграция“ се съдържали данни, че лицето Т.А.Н. е продължителнто
пребиваващ в Р.България чужденец до *** г. на основание чл.24и от ЗЧРБ с
решение № 1051244/15.12.2023 г. на длъжност „общ работник“ за срок от 3
години при работодателя „***“ ЕООД с място на работа гр.***, ул.“***. Това
обаче е адресът на управление на дружеството, където не се очаква в ап. 6
лицето да престира услуги като общ работник за срок от 3 години. От
приложения трудов договор, който е бил представен в процедурата по
издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно
разрешение за прибиваване и работа“ се установява, че в т.4.1. мястото на
работа е посочено като обект –гр.***, ул.“***“, „***“ ЕООД. Следователно, за
да се ангажира отговорността на дружеството за нарушение на чл. 7, ал. 2 от
закона в разрешението за работа ясно следва да е посочено мястото на работа
така, както е възприето от АНО – като месторабота на конкретен адрес в
определен град за престиране на работна сила, а подобно отразяване няма. Да
се приеме, че адресът на управление на дружеството е мястото на работа е
несъстоятелно, доколкото това е променлив фактор без оглед волята на
командирования работник, както и безпорно е, че в ап. 6 на посочения адрес,
където е офиса на дружеството, командировият не може да работи като общ
работник за срока на договора. От горното следва, че дори и да се възприеме
тезата, че няма съществено процесуално нарушение, то деянието по същество
не би могло да се приеме за безспорно установено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. От приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, списък с разноски, фактура и платежно нареждане е
видно, че жалбоподателят е заплатил на адвокатско дружество „Рашев и
партньори“ сумата от 540,00 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото. Предвид това, въззиваемата страна следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 540 лева, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 21.10.2024 г., издадено
от Директора на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на
жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
5
гр. ***, р-н „***“, п. к. ***, представлявано от управителя Н.Р.К. е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА
ЗАПЛАТИ на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н „***“, п. к. ***, представлявано от управителя Н.Р.К.
сума в размер на 540,00 (петстотин и четиридесет) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд *** град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6