Решение по дело №4807/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 873
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330104807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №873/4.12.2019г.

                                                               04.12.2019 година                                    град Ямбол

 

 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                             ХVІ граждански състав

На седми ноември                                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Т. К.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 4807 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба,предявена от К.С.М. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.С. Г. -САК, против „Ню Медиа груп“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов“ № 9, с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 7000,00  лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отправени неистински и неверни твърдения,ведно със законната лихва от датата на увреждането-05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодните разноски.

Ищцовата страна твърди , че на 05.02.2018 г. в брой 5,на страница 6-та ответника публикувал във вестник „Т.“ статия,която била озаглавена,че бившия мъж на М. стана клошар. В статията се съдържали снимков материал и следните изявления-„К. изпаднал в немилост и е опрял до кофата за боклук“,“преди време М. отворил сръбски ресторант в С.но бизнеса му не потръгна“,“футболния спец живее в родната С. З.но в момента е безработен“,“но от известно време е аут от футбола“.

            Ищеца счита тези твърдения  на ответника за неистински и неверни.Твърди се,че от 1998 г. до 2017 г. работил като *** на различни нива.През месец март 2017 г. бил освободен от заеманата длъжност като *** от Дисциплинарната комисия на БФС, като причина затова било повдигнатото му обвинение от Специализираната прокуратура в извършване на престъпление по чл.321 и чл.307 от НК. На 22.07.2017 г. бил оправдан от съда по всички обвинения,като не можело да се приеме,че е аут от футбола.Твърди се,че ако ответното дружество при публикуване на статията било проверило информацията,щяло да установи,че е отстранен от незаконосъобразно воденото  срещу него наказателно производство. На 16.07.2018 г. предявил иск по ЗОДВ срещу Прокуратурата на Р.България за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Също така твърди,че е едноличен собственик на капитала и управител на дружество „СМ 77“ ЕООД,което развивало дейност в областта на търговията с хранителни стоки,ресторантьорство и хотелиерство. От средата на 2017 г. до настоящия момент стопанисвал два обекта за бързо хранене на територията на гр.София,като имал наета работна ръка.Не можело да се приеме за вярна,изнесената във вестника информация,че бил  безработен и не му вървял бизнеса. Не се счита за клошар и не се издържал от боклуците в контейнерите.Работил добросъвестно  по 12 часа на ден,като се прехранвал и живеел с труда си. Тези публични твърдения,изнесени от ответника като издател на в.Т. целели да причинят увреда на името му на дългогодишен треньор по футбол,на честта и достойнството му като личност,да подронят авторитета му,изграден в продължение на повече от 20 години,като същевременно създаде доверие у читателите за верността на разпространените твърдения,чрез снимковия материал. В резултат на невярно поднесената на читателите на вестника информация се чувствал оклеветен,морално засегнат,психически разстроен  и унизен.Това чувство се подсилвало на фона на наскоро приключилия наказателен процес,несправедливо воден срещу него и който продължил близо три години, поради което претендира да му бъде заплатена сумата 7000 лева - обезщетение за причинени неимуществени  вреди,настъпили в резултат на нарушаване на основното правило да не се вреди другиму,при и по повод невярно публикувани твърдения във вестник „Т.““ чиито издател бил ответника,довели до психически болки и страдания от негова страна. 

Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането-05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодните разноски.

           В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.

           Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл 49 ЗЗД,вр.чл.45 ЗЗД.

           В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

           По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

  Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства.Съгласно разпоредбите на чл.39,ал.2,чл.40,ал.2 и чл.41,ал.2 Конституцията на РБ,както и съгласно чл.10,пар.2 Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна.Тя се разпростира до предели,преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности,каквито са личното достойнство,репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите.Свободата на изразяване на мнение,твърдение,оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена.В случаите,при които чрез печатно произведение са разпространени обидни или клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст издателя на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл.49 ЗЗД,тъй като е възложител на работата на длъжностните лица,определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. В тази връзка следва да се установи има ли в случая баланс между конституционно защитените ценности-свободата на  словото и доброто име на гражданите. В случая се касае за публикувана във вестник „Т. статия на ответното дружество в бр.5,на страница шеста,съдържащ негативен подтекст,засягащ честта и достойнството на ищеца. Следва да се отбележи,че липсват каквито и да било данни за проведено добросъвестно журналистическо изследване преди публикацията,като ищеца не е бил потърсен и запознат с подготвения материал.  Процесната публикация съдържа съчетание от негативна за ищеца оценка,която е без опора в конкретни факти и доказателства и твърдения на факти придружени със снимков материал.Публикуваните  до статията снимки озаглавена „бившият съпруг на фолк дивата М.-К.М. стана клошар“ и поставянето на снимката,която вероятно на посоченото лице няма самостоятелно значение,а е поставена за онагледяване на публикуваната статия. По делото са установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Ответника следва да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди,така както са описани в исковата молба и както са доказани по делото с писмени и гласни доказателства,като заплати на ищеца обезщетение от 7000,00 лв.,при спазване на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и т.II на ППлВС 4/68 г.

Сумата от 7000,00 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва,считано от датата на публикацията-05.02.2018 г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на сумата 2035,00 лв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА  „Ню Медиа груп“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов“ № 9, да заплати на К.С.М.,ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адв.С.Г.-САК,на основание чл.49 ЗЗД,вр.чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 7000,00 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане и направените по делото  разноски в размер на 2035,00  лв.

 

            На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка :  ***. С.С.Г.  

 

 

           Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: