ОПРЕДЕЛЕНИЕ
|
Номер |
|
Година |
2021 |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесети и шести април |
|
|
Година |
2021 |
В закрито заседание в следния
състав:
|
Председател: |
Иван
Шейтанов |
||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||
|
Частно наказателно дело номер |
278 |
по описа
за |
2021 |
година |
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Съдът, след като
се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград
от 22.12.2020г. установи следното:
Досъдебно
производство-ДП №282/2019г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР Пловдив е започнало на 14.06.2019г., като е било образувано с оглед
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно затова, че на 30.05.2018
г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Т.К.Т. и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 27 196.25 лева.
След извършване на
съответните процесуално следствени действия, включващи разпит на свидетели и
събиране на писмени доказателства,
разследващия полицай е изпратил материалите по ДП №282/2019г., с мнение
за прекратяване.
С постановление от
22.12.2020г. на прокурор при РП Асеновград, на основание чл.199, чл.242, ал.1 и
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по
делото е било прекратено.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната
фактическа обстановка:
Св. Т.К.Т. ***.
Свидетелите А.Т. и В. Т. се явяват съответно нейни бивш съпруг и дъщеря. През 2016 г. св. Т. изтеглила кредит от
дружество за „бързи кредити“ „Профи Кредит“ в размер на 1500 лв. В последствие
св. Т. нямала възможност да изплаща вноските по кредита, поради което изтеглила
нови кредити, с които погасявала вноските по старите кредити. В един момент св.
Т. изпаднала в невъзможност да погасява вноските си по кредитите, поради което
изпитвала остра нужда от парични средства. За безпаричието, в което била
изпаднала, св. Т. споделила със св. В.Г., работещ като кредитен инспектор в
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, офис-гр. Асеновград. Той от своя страна
запознал св. Т. със своята позната - св. З. П., която работила в дом за хора с
увреждания в гр. Асеновград.
За да си набави
парични средства, с които да погаси изтеглените от нея кредити, на 30.05.2018
г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том 3, peг. №
2885 по дело № 506 от 2018 г. по описа на нотариус С.К. с район на действие РС-
Асеновград, св. Т.К.Т. продала на св. З.З.П. притежавания от нея недвижим имот,
а именно: 1/6 идеална част от поземлен имот № 00702.519.108 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004
г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Асеновград, ул.
„Георги Ангелов“, № 2 с площ 434 кв.м., квартал 225, парцел 1-2813, ведно със
самостоятелен обект в сградата с идентификатор 00702.519.108.3, находящ се на
горепосочения адрес - етаж 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземления имот с предназначение жилище, апартамент с площ 118
кв.м., ведно с припадащото се таванско помещение, както съответните идеални
части от общите части на сградата, ведно със самостоятелен обект в сградата с
идентификатор 00702.519.108.1.12, който се намира на етаж 1 с квадратура 20
кв.м. и предназначение - друг вид самостоятелен обект в сградата. Св. Т.
продала на св. П. посочените в нотариалния акт обекти за сумата от 9500 лв., за
която в нотариалният акт е посочено, че е получена от П. преди подписването на
нотариалният акт. В нотариалният акт е отразено, че посочената в него продажна
цена в размер на 9500 лв. е действителната уговорена такава. Между страните е
уговорена клауза, която е включена в нотариалният акт, че при евентуална
съдебна евикция и отстраняване на купувача /св. П./ от имота, продавачът /св. Т./
дължи незабавно връщане на полученото и неустойка в размер на 20000 лв.
За намеренията си
да продаде апартамента, както и за вече сключената сделка със св. П., Т.Т. не споделила първоначално със
съпруга си и с дъщеря си. Няколко месеца след продажбата на апартамента, св. Т.Т.
казала все пак на своя съпруг св. А.Т., както и на дъщеря си. На тях тя
разказала, че е прехвърлила апартамента като обезпечение срещу получена от св. П.
парична сума в размер на 10000 лв. под формата на заем, а сумата, която
трябвало да й върне в последствие била в размер на 18 000 лв. Св. А.Т. решил да
намери сумата от 18 000 лв., която да даде на св. Т., за да покрие задължението
си към П., а тя да прехвърли обратно апартамента на св. А.Т..
Св. Т.Т. и св. В. Т.
провели среща със св. П., на която й предложили съответната парична сума, след
получаването на която тя да прехвърли обратно апартамента на св. А.Т.. Св. П.
не приела паричната сума и съответно отказала да прехвърли обратно апартамента.
Предвид това на 04.04.2019 г. св. Т. ***, който бил изпратен по компетентност
на РП-Асеновград, въз основа на който било образувано и досъдебно производство.
В обжалваното
постановление са обсъдени са показанията на св.Т.Т., която според прокурора твърди,
че във връзка с изтеглените множество
кредити от нея в периода от 2016 г. до 2018 г., в един момент тя изпаднала в
невъзможност да изплаща вноските по тях. Поради това тя потърсила помощ от св. В.Г.,
работещ в офис на дружество за „бързи кредити“ „Профи Кредит“ в гр. Асеновград.
Т. познавала В.Г. по повод на предишните изтеглени от нея кредити. Т. се
поинтересувала, дали може да изтегли по-голям кредит. В.Г. й казал, че има
позната, която може да й услужи с парични средства, но тя трябва да й прехвърли
недвижимия си имот като обезпечение. Т. се съгласила. Тогава В.Г. запознал Т.
със св. З. П., която работела, като „рехабилитатор“ в Дома за хора с увреждания
в гр. Асеновград. В последствие Т. и П. се уговорили последната да й предостави
под формата на заем сумата от 10000 лв., срещу което тя да й прехвърли
недвижимия си имот като обезпечение. Двете се уговорили ежемесечно Т. да
заплаща на П. сумата от 500 лв. под формата на вноска по кредита, като окончателната
сума, която трябвало да й върне възлизала в размер на 18 000лв. Т. се съгласила
на тези условия, като пред нотариус в гр. Асеновград прехвърлила собствеността
върху притежавания от нея апартамент в гр. Асеновград, ведно с прилежащите към
него помещения на св. П.. Срещу това Т. я получила от нея сумата от 7700 лв.В
последствие Т. заплатила една вноска по кредита на П. в размер на 500 лв. и
престанала да плаща, тъй като нямала възможност. След известно време Т.
разказала за случилото се на св. А.Т., който й предоставил сумата от 18 000
лв., за да ги върне на П., а последната да прехвърли апартамента на А.Т.. Т. се
срещнала с П. и В.Г. и ги уведомила, че е събрала парите и желае да ги плати,
срещу което отново да придобие собствеността върху недвижимия имот.
Първоначално В.Г. и П. й казали, че първо ще се консултират с адвокат. В
последствие Т. и нейната дъщеря св. В. Т. посетили В.Г. в неговия офис, при
което той й казал, че все още няма отговор от П.. В последствие В.Г. се обадил
на Т. й я уведомил, че трябва да освободи апартамента.
Според изложеното
от прокурора, твърдението на Т. в частта на договорките си с В.Г. и П., както и
в последствие за проведените срещи с тях се подкрепя от показанията на св. В. Т.
/нейна дъщеря/ и св. А.Т. /бивш неин съпруг/, на които тя разказала в
последствие за случилото се. В показанията си св. В. Т. сочи, че е присъствала
на среща с В.Г. и П., на която те били уведомени от тях, че разполагат с
паричните средства и желаят собствеността върху апартамента П. да прехвърли на А.Т..
В.Г.а и П. казали, че ще се консултират с адвокат и поради отказа на П., до
обратна сделка не се стигнало.
Според изложеното
от прокурора, показанията на св. Т.Т. в частта на уговорките си с В.Г. и П. за
предоставяне на парични средства под формата на заем, както и за действителната
уговорка по повод прехвърляне собствеността на недвижимия имот на П.,
противоречат на показанията на свидетелите В.Г., З. П. и адв. А.П..
В показанията си В.Г.
сочи, че в качеството си на кредитен инспектор в дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД, офис-гр. Асеновград, се познава със св. Т.Т. по повод на
отпуснати на Т. кредити от дружеството. В.Г. сочи, че пред пролетта на 2018 г.
при него дошла Т. и му споделила, че желае да продаде притежаван от нея
апартамент в гр. Асеновград. Т. го попитала, дали не познава някой, който си
търси апартамент. След известно време В.Г. срещнал своята позната З. П., на
която споделил за намеренията на Т.. П. се поинтересувала, поради което В.Г. им
уредил среща. В последствие П. закупила апартамента, но В.Г. отрича да е
присъствал на срещите помежду им и да е запознат с уговорките между тях. В.Г.
отрича да е присъствал на срещи между П. и Т., на които двете да се обсъждали
предоставяне на парични средства под формата на заем от П. на Т..
Цитирани са и
показанията на св. З. П., която твърди, че от своя познат В.Г. е разбрала, че
негова позната продава апартамент в гр. Асеновград. В последствие той й уредил
среща със собственичката на апартамента - св. Т.Т.. На срещата Т. й казала, че
продава апартамента за сумата от 55 000 лв. П. направила оглед на апартамента,
харесала го и решила да го закупи. Тя предложила на Т. сумата от 50 000 лв.,
при което последната се съгласила, но поставила условие да предаде владението
на апартамента шест месеца след сделката, тъй като в момента се развеждала със
съпруга си и не искала той да разбере за продажбата. В последствие П. посетила кантората на адв. А.П.
- АК-Пловдив в гр. Асеновград, където П. й разяснила какви документи са й нужни
за сделката. П. подготвила документите и запазила част при нотариус С.К.. На
30.05.2018 г. на сделката св. Т. дошла сама. П. сочи, че по настояване на Т.,
тъй като имала задължения, тя й заплатила сумата за продажбата на апартамента
след сделката в брой. Това била причината в нотариалният акт да е записана като
продажна цена сумата от 9500 лв., тъй като в брой могат да се заплащат суми до
10 000 лв. П. изчакала да минат шест месеца, както се уговорила с Т., но не
могла да се нанесе, тъй като Т. не й предала владението. П. сочи, че
действително се е срещнала в заведение в гр. Асеновград с Т. и с нейната дъщеря
- св. В. Т., при което ги е попитала защо не й освобождават апартамента. Тогава
В. Т. се скарала с нея и й предложила сумата от 20 000 лв., за да си откупи
обратно апартамента. П. не се съгласила и си тръгнала. П. отрича да е
предоставяла парична сума под формата на заем на Т.Т. и като обезпечение за
тази сума Т. да й е прехвърлила собствеността върху недвижимия си имот.
В показанията си
адв. А.П. сочи, че през 2018 г. с нея се е свързала нейната позната З. П.,
която й споделила, че желае да закупи апартамент. П. обяснила на П. какви
документи са необходими за сделката. В последствие при П. дошли Т., В.Г. и П.,
които й представили скица, схема от кадастъра и заедно посетили община
Асеновград, за да се снабдят с данъчна оценка на имота. След това П. подготвила
проект на нотариален акт. П. сочи, че продажната цена, за която Т. и П. се
уговорили била 50 000 лв., за които Т. изрично настоявала да й се платят в
брой, тъй като има наложени запори във връзка с други задължения. Цитирани са и
показанията на св. А.П., която твърди, че в началото на 2019 г. в кантората й в
гр. Асеновград дошла В. Т. и я попитала, дали познава адвокатка, която работи в
дома за хора с увреждания в гр. Асеновград. П. й отговорила, че там няма
адвокатка и изредила жените, които работили в институцията. Тогава В. Т. й
казала, че има предвид З. П., която е закупила апартамент от нейната майка Т.Т..
П. й казала, че е запозната със случая, тъй като тя е подготвила нотариалният
акт. В. Т. казала на П., че нейната майка е продала апартамента без нейно
знание, а относно продажната цена й е казала, че я е загубила. П. сочи, че
продажната цена П. е предала в брой на Т.Т. преди изповядването на сделката. П.
отрича пред нея П. и Т. да са обсъждали, че собствеността на апартамента се
прехвърля, поради предоставен заем от П. на Т..
Цитирани са и
показанията на св. С.К., която работи като нотариус, която потвърждава, че
нотариалният акт за покупко-продажбата на апартамента, с която Т. го продава на
П. е изповядан от нея в кантората й. К. сочи, че преди сделката е проверила
цялата налична документация по случая и поради липса на нередности е изповядала
сделката. К. сочи, че винаги при приключване на сделката, преди подписването на
нотариалният акт, тя прочита съдържанието му на страните и ги запитва, дали
имат въпроси или неясноти и при липса на такива се пристъпва към полагането на
подписи. К. отрича някой да я е уведомявал за нередности по сделката.
Извършения анализ
на събраните по делото доказателствата, мотивира представителя на държавното
обвинение да приеме, че липсват доказателства, които да сочат за извършено
престъпление от общ характер - в частност на такова по чл. 209, ал. 1 от НК и
наказателното производство следва да бъде прекратено. Според него , при
изпълнителното деяние на посоченото престъпление деецът, с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага, възбужда или поддържа у някого заблуждение и с
това причинява нему или другиму имотна вреда.За да е налице измама е необходимо
адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение - да извърши нещо - например да плати нещо недължимо, да пропусне
някаква полза - да не потърси вземането си в срок, да претърпи загуба. Заради
това, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на
конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществена щета. Тези
причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата
на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско
правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено
разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на
измамата предприема имуществено разпореждане - за своя или за чужда сметка,
като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за
него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се
разпорежда. Съгласно Р 19-95-ІІ сключването на договор не изключва
осъществяването на измама, щом като са налице признаците на това престъпление.
Цитирано е и друго решение Р 404-95-І, в което е прието, че деецът по чл. 209 от НК, който
използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да
изпълнява задълженията си по тях. Същият разграничителен критерий е залегнал и
в Р. 728-03-І, в което ВКС е посочил, че при наказателноправната измама деецът
използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях. Така и в Р
546-08-І се посочва, че поначало не е невъзможно договорни отношения да се
използват при осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава обаче деецът
няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги
изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за
да извърши той съответното имуществено разпореждане.
От изложеното
следва, че в съдебната практика е възприето виждането, че във всички случаи е
необходимо да се изследва какво е било намерението на дееца, на какво се дължи
неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите
задължения. Според съдебната практика обстоятелството, че договорът между страните
не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама.
Този извод може да се направи, след като се изследват причините за
неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи действия.
В настоящият
случай е установено, че на 30.05.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 153, том 3, peг. № 2885 по дело № 506 от 2018 г. по описа на
нотариус С.К. с район на действие PC-Асеновград, св. Т.К.Т. продала на св. З.З.П.
притежавания от нея недвижим имот, а именно: 1/6 идеална част от поземлен имот
№ 00702.519.108 с адрес на имота: гр. Асеновград, ул. „Георги Ангелов“, № 2 с
площ 434 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сградата с идентификатор
00702.519.108.3, находящ се на горепосочения адрес - етаж 3, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземления имот с
предназначение жилище, апартамент с площ 118 кв.м., ведно с припадащото се
таванско помещение, както съответните идеални части от общите части на
сградата, ведно със самостоятелен обект в сградата с идентификатор
00702.519.108.1.12, който се намира на етаж 1 с квадратура 20 кв.м. и
предназначение - друг вид самостоятелен обект в сградата. Св. Т. продала на св.
П. посочените в нотариалния акт обекти за сумата от 9500 лв., за която в
нотариалният акт е посочено, че е получена от П. преди подписването на
нотариалният акт. В нотариалният акт е отразено, че посочената в него продажна
цена в размер на 9500 лв. е действителната уговорена такава. Между страните е
уговорена клауза, която е включена в нотариалният акт, че при евентуална
съдебна евикция и отстраняване на купувача /св. П./ от имота, продавачът /св. Т./
дължи незабавно връщане на полученото и неустойка в размер на 20 000 лв.
В подаденият
сигнал до ОП-Пловдив и в последствие при разпита си в качеството на свидетел по
делото, св. Т.Т. сочи, че тя е прехвърлила имота като обезпечение за получена
от П. парична сума в размер на 10 000 лв. под формата на заем. Според
уговорката между двете Т. трябвало да върне на П. парична сума в размер на 18
000 лв., след което последната ще прехвърли имота обратно на Т..
Освен показанията
на Т. в тази насока, обаче според прокурора по делото липсват доказателства за
такива договорки между нея и П.. На първо място доказателства за тези факти и
обстоятелства липсват в приложения по делото нотариален акт за продажбата на
имота. На следващо място по делото не приобщен като писмено доказателствено
средство документ, включително и предоставен от св. Т.Т., от който да е видно,
че действително с П. са постигнали подобни договорки. Не на последно място
показанията на Т.Т. в тази си част противоречат и на показанията на свидетелите
В.Г., З. П. и адв. А.П..
Предвид
гореизложеното прокурора приема, че показанията на св. Т.Т. в частта им, в
която тя сочи, че имота е прехвърлен от нея под формата на обезпечение срещу
получена от нея парична сума от П. под формата на заем не следва да се
кредитират. Действително, видно от нотариалния акт, имота е продаден за сумата
от 9 500 лв., която е под размера на данъчната оценка на имота, която възлиза
на сума в размер на 36 696, 25 лв. Продажната цена със сигурност е значително
по-ниска и от пазарната цена на имота към момента на неговата продажба. От
друга страна, обаче между страните е налице свобода на договаряне, поради което
всяка от тях може да сключи с другата договор по свое усмотрение.
Становището на
представителя на държавното обвинение е , че по делото липсват доказателства за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както и на друго от общ характер по
смисъла на НК, поради което наказателното производство следва да бъде
прекратено. Неговото становище, е че отношенията между страните са налице
гражданскоправни и като такива следва да бъдат разрешени по гражданскоправен
ред. В тази насока е цитиран текста на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД според който „ нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват
добрите нрави. ал. 2 - нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори“ . Съгласно текста на чл. 27 от ЗЗД то “унищожаеми
са договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Разпоредбите на чл. 28 и 29 и 30 от ЗЗД изясняват смисъла на
понятията „грешка“, „измама“ и „заплашване“.
Против посоченото Постановление на РП Асеновград, е
постъпила жалба от Т.К.Т.. Същата е заведена с вх.№264330/22.03.2021г. на РС
Асеновград. Цитираната жалба е постъпила в съда на ръка и подадена в
регистратурата. Доколкото по делото е безспорно установено, че св. Т.К.Т. има
качество на пострадала, то следва да се приеме, че тя има право и правен
интерес да обжалва постановлението на прокурора. В този смисъл следва извода,
че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна. От обжалваното
постановление се установява, че то е с дата от 22.12.2020г., като от неговата
последна страница се установява, че е било връчено лична на пострадалата срещу
подпис и това е станало на 15.03.2021г. От това следва и извода, че жалбата е подадена
и в срок.
С жалбата се изразява несъгласие със становището на
представителя на прокуратурата относно новото прекратяване на наказателното
производство, като се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
прокурорския акт. След извършен анализ на мотивите изложени в постановлението на прокурора се
иска неговата отмяна и връщането на делото със задължителни указания по
прилагането на закона, както и за събиране на нови доказателства.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а
разгледана по същество за основателна.
Внимателната
преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, дава основание да се заключи, че прокурора е изложил фактическа
обстановка, която отговаря на събраните по делото до този момент доказателства.
Изложените изводи обаче, се явяват ненапълно обосновани, като причина за това е
основно непълното разследване и невземането в предвид и обсъждането на редица
важни обстоятелства. В тази насока съдът възприема отчасти изложената от
представителя на държавното обвинение фактическа обстановка с няколко
изключения и забележки.
На първо място
следва да се отбележи това, че събраните по делото гласни доказателства са
изключително противоречиви. От една страна са показанията на пострадалата Т.Т.,
както и тези на св. А.Т. и В. Т., а от друга страна са тези на З. П., В.Г., А.П.
и С.К.. Безспорно е по делото това, че на посочената в нотариалният акт дата
св. Т.Т. е прехвърлила притежавания от нея имот на св. З. П.. Безспорно е и
това, че сделката е била изповядана от св. С.К.. По делото са останали неизяснени
въпросите относно намерението и целта на продавача- в случая св. Т.Т., при
сключване на тази сделка, както и намерението и целта на продавача- в случая
св. З. П.. Установяването именно на тези обстоятелства би дало отговор и на
въпроса дали при тази сделка купувача е подходил с измамливи действия спрямо
продавача или е бил добросъвестен. В тази насока следва да се извърши нов
допълнителен подробен разпит на пострадалата св. Т.Т., като се изясни това, как
се е свързала със св. П., какво точно й
е било обещано от насрещната страна, кой е подготвил всички документи за
сделката със З. П. и съответно кой е платил таксите за тяхното издаване. За
проверката на показанията на св. св. Т.Т. и на другите свидетели следва да се
изискат от нотариуса, копия от всички
документи които са били приложени към съставения нотариален акт. След тяхното
получаване да се изискат от съответните служби преписи от заявленията и
квитанциите за платени такси подадени
във връзка с тяхното издаване, като се установи кое лице е бил заявител и
платец на тези такси. Действително на листи от 45 до 56 от ДП има приложени
копия от част от тези документи, но тъй като по делото няма никаква следа как
те са попаднали в материалите по разследването, ще следва тези доказателства да
се съберат по предвидения в НПК процесуален ред, като се приобщят към
разследването.
Във връзка с
изясняване на обстоятелствата, ще следва да се извърши и разпит в качество на
свидетел на В.Н.Р.. За същия се твърди в жалбата, както и са приложени писмени
доказателства, че е продал свой апартамент на З. П., който след известно време
е „откупил“ същия от купувача. В тази насока следва да се изясни това, как
Райчев от своя страна се е свързал в П.,
какви са били условията на първата и втората сделка между Райчев и П.,
какво точно е било обещано на продавача от насрещната страна, кой е подготвил
всички документи за двете сделки и съответно кой е платил таксите за тяхното
издаване, какви суми са били дадени от купувача на продавача за първата сделка
и за втората сделка между тях. За
проверката на показанията на Веселин Райчев следва да се изискат от Служба
вписвания заведените под №149, том.1 с рег.№ 228/24.01.2020г. и под №176, том.2
с рег.№ 589/21.02.2019г. два нотариални акта. След тяхното получаване да се
изискат от съответните нотариуси изповядали сделките между Райчев и св.П., заверени
копия от всички документи които са били
приложени към съставените два нотариални акта за продажба на недвижим имот намиращ
се в гр. Асеновград, ул. „Генерал Дандевил“ № 43, ет.3. След тяхното получаване
да се изискат от съответните служби преписи от заявленията и квитанциите за
платени такси подадени във връзка с
тяхното издаване, като се установи кое лице е бил заявител и платец на тези
такси. При разпита на св. Райчев следва
да се установи дали същия познава св. В.Г. и дали същия му е съдействал във
връзка с продажбата на имота на св. П..
Едва след
изясняване на тези обстоятелства, а при нужда и събиране на нови гласни и
писмени доказателства, може да се направи извод доколко спрямо пострадалата Т.К.Т.
е налице измама или липсва такава. Предвид и което съдът намира, че подадената
жалба против обжалваното постановление се явява основателна, поради и което
същата следва да бъде уважена. Делото следва да се върне на РП Пловдив,
Териториално отделение Асеновград, като при това се изпълнят и указанията
дадени на прокурора от съда.
Мотивиран от
горното и на основание чл.243,ал.6 т.3 от НПК, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА постановление от 22.12.2020г., на РП
Асеновград с което е прекратено наказателното производство по ДП №282/2019г. по
описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив с оглед извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на пострадалата Т.К.Т. ***.
След влизането на
определението в сила делото да се върне на РП Пловдив, ТО Асеновград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: