№ 265
гр. П., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500364 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №286 от 06.03.2024г. постановено
по гр.д.№20235220102340 по описа на същия съд за 2023г. е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Ш. Т., ЕГН-**********
от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, обл.П. дължи на „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град С., ул.“Ч." №**, представлявано от
управителя И. Х. К., сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски
паричен кредит №44006 от 26.11.2021г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.02.2023г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №326 от 23.02.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№579/2023г. по описа на Районен съд-П., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за
възнаградителна лихва в размер на 38,99 лв., претендирана за периода от
26.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и за лихва за забава в размер на 111.57лв. за
периода от 26.12.2021г. до 23.01.2023г., за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №579/2023г. по описа на
Районен съд - П., като неоснователни и недоказани. Със същото решение е
ОСЪДЕН Е. Ш. Т., ЕГН-********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, обл.П., да
заплати на „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., ул.“Ч." №**, представлявано от управителя И. Х. К.,
сумата от 1090.83лв - сторени от ищеца разноски по гр.дело №2340/2023г. по
описа на РС-П. и по ч.гр.дело №579/2023г. по описа на РС-П., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.
№7811 от 26.03.2024г. подадена от ищеца в производството пред първата
инстанция „Ю.К. Б.“ ЕОД, ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт
Г. П. А., надлежно упълномощен да представлява дружеството, В ЧАСТТА С
КОЯТО е отхвърлена претенцията на дружеството-ищец относно
договорното възнаграждение в размер на 38.99лв и изискуемата лихва за
забава в размер на 111.57лв. Поддържа, че договорното възнаграждение
представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит и същото не
противоречи на добрите нрави и че е в законово допустим размер. Цитира се
чл.3 от договора за кредит регламентиращ размера на годишния лихвен
процент в размер на 12.27%, че съгласно погасителния план
кредитополучателят следва да погасява кредита на 12месечни вноски, всяка в
размер на 150.26лв, на всяко 26число, и една изравнителна вноска от
149.94лв. коментира се чл.5 от Раздел 5 Лихви, разноски и Такси от Общите
условия към договора за кредит, регламентиращ посочването на размера на
лихвения процент в преддоговорната информация и в договора,
изчисляването на лихвата ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита, както и начисляването й от
датата на усвояване на кредита. По отношение на лихвата за забава се сочи,
че същата е уговорена като обезщетение за забава при допуснато просрочие
на дължимите плащания в размер на законната лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието-от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата, определена в размер на 111.57лв, като
претенцията за същата следва да бъде уважена след като искът на
дружеството е частично уважен. Акцентира се, че нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
2
сделката би била сключена и без недействителните й части /визира се чл.26
ал.4 от ЗЗД/. Допълва, че въпреки че таксата за разглеждане не е предмет на
исковото производство, то неоснователни са твърденията, че така уговорената
такса е неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП, доколкото таксата е
изчислена съгласно индивидуалните условя за кредита, заявен от ответника,
като последната е указана в стандартния европейски формуляр /СЕФ/.Счита,
че тази такса е била известна при подписване на договора, а с подписването му
ответникът се е съгласил с всички условия по договора, включително и по
прилагането на таксата, в предварително известния й размер, ставайки по този
начин индивидуално приложим елемент на договора. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че с така договорената такса се цели заобикаляне
на закона и на чл.19 ал.4 от ЗПК /скрит разход по договора за кредит/, като
подобни твърдения жалбоподателят квалифицира като неоснователни. Моли
да се отмени решението в обжалваните му части и се уважи исковата
претенция по отношение на договорното възнаграждение от 38.99лв и
изискуемата лихвата за забава от 111.57лв. Претендира присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна ответника Е. Ш. Т., с ЕГН-**********
от гр.П., чрез назначения му особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
на разноски на ищеца, адв. М. И.-С. от АК-П., в който жалбата се квалифицира
като неоснователна по същество. Споделят се като правилни и
законосъобразни мотивите на първоинстанционния съд приел, че е налице
нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК досежно клаузата по чл.6.1 от договора,
предвиждащ такса за разглеждане на кредита от 201.60лв, представляваща
неоснователно обогатяване на кредитора, чрез увеличаване размера на дълга
за потребителя, водещо до нарушаване на принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, представляващо нарушение на добрите нрави и че
правилно съдът е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, уважавайки иска на
ищеца до размера на чистата стойност на кредита без лихви и другите разходи
по кредита. Цитират се нормите на чл.11 ал.1 т.10 и на чл.19 ал.1 от ЗПК, като
се акцентира, че според процесния договор за кредит формално е изпълнено
изискването на Годишния процент на разходите, от 41.90% съответно на чл.11
ал.1 т.10, ненадвишаващ максимума по чл.19 ал.4 от ЗПК, но че този размер
не отразява действителния процент на разходите, тъй като същият по изрично
3
заявление от дружеството/изразено във въззивната жалба/ включва и таксата
за разглеждане в размер на 201.60лв и доколкото за тази сума съществува
законова забрана /чл.10а ал.2 от ЗПК/ да се включва в общите разходи по
кредита. Предвид изложеното ответникът акцентира, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,
тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по
кредита. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на ДПК,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него за да може да направи информиран избор. Твърди се, че
след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи, то не може да се приеме, че е спазена
посочената норма от ЗПК. Счита, че подвеждащото оповестяване на този
елемент от изискуемото се съдържание на договора, представлява порок,
изключващ валидността на договора, съгласно чл.22 от ЗПК, поради което
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без другите
разходи. Акцентира се и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза и установен размер на дължимата чиста стойност на кредита.
Заключава, че ДПК не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК
относно неправилното посочване на ГПР по кредита, изчислени към момента
на сключване на договора поради което същият се явява недействителен и
следва да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК, така както постановил
първоинстанционния. Като последен довод се изтъква, че кредиторът не е
доказал индивидуално договаряне на клаузата за заплащане на такса за
разглеждане на документи в предвидения в договора размер, както и че
същата противоречи на закона и е нищожна. Моли да се потвърди
решението в обжалваните му части.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Ю.К.“
ЕООД и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се
произнесе взе в предвид следното:
4
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.9 - чл.11, чл.20 и следващите от ЗПК и чл.79 и чл.86 от
ЗЗД.
В исковата си молба, с вх.№15509 от 26.06.2023г. против „Е. Ш. Т., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес в гр.П., ул.“К. Б.*" №**, ищецът „Ю.К. Б.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Ч."
№**, офис*, с управител И. Х. К., твърди, че предявява установителен иск по
чл.415 от ГПК относно вземания в общ размер на 1650.56лв, от които
изискуема главница от 1500лв; изискуема лихва за възнаграждение от 38.99лв;
изискуема лихва за забава в размер на 111.57лв, за периода 26.12.2021г. до
23.01.2023г.; законна лихва за забава от подаване на заявлението до
заповедния съд до изплащане на вземането. Твърди ищецът, че след проведено
заповедно производство, като кредитор, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и дадено
указание от заповедния съд за предявяване в едномесечен срок на иск
съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Като правен интерес за иска ищецът посочва
връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. Искът бил предявен в едномесечния срок от
уведомяването му от съда. Твърди се, че „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК-********* е
финансово дружество с лиценз от БНБ съгласно регистъра на финансовите
институции при БНБ, по чл.3а от ЗКИ. Ответникът кандидатствал за
отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн интернет
страницата на кредитора www.intecredit.bg, представил лични данни, желания
размер на кредита, срок на кредита, кредитен продукт, условия за ползване.
Тъй като заявката била направена от разстояние, ответникът я потвърдил
електронно, съгласил се с декларация за обработка на личните данни, получил
преддоговорна информация по чл.8 от ЗПФУР, приел общите условия на
кредитора чрез мобилно приложение. След одобряването на искането и на
текста на договора за потребителски кредит /ДПК/, подписал договора според
изискванията на ЗПФУР. Договорът за потребителски паричен кредит /ДППК/
№ 44006 бил сключен на 26.11.2021г. за отпускане на кредит от 1500лв, с
краен срок на договора-26.11.2022г. Подписването на договора станало чрез
мобилното приложение MyIuteApp при използвани декларирани от
потребителя биометрични данни /пръстов отпечатък или лицева
идентификация/. Договорът с всички приложения бил подписан цифров,
5
съгласно визуализирано в горен десен ъгъл на документа, името на клиента,
дата и час на подписването. Кредитната сума била усвоена на 26.11.2021г.
Твърди ищецът, че договорът е сключен при условията на ЗПФУ от
разстояние, със средствата на комуникация от разстояние, по електронен път,
съгласно чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Счита, че договорът за кредит отговаря на
изискванията за предоставяне на финансови услуги съгласно ЗПФУР-чл.6-
отправено предложение за сключването на договора чрез едно или повече
средство за комуникация от разстояние, без изискване за едновременно
физическо присъствие на потребителя, при приравняване на електронния
документ на писмен документ. Цитира се и чл.5 от ЗЕДЕУУ /Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, за съгласие
за обвързване на страните от електронните изявления, отправени една спрямо
друга./чл.4.2 от ОУ на кредитора/. Цитира се и чл.13. ал.4 от ЗЕДЕУУ за
съгласие на страните, че всички изявления между тях по договора, от
кандидатстването до прекратяването му подписани с обикновен или
усъвършенстван подпис ще имат значение на саморъчно подписани изявления
/чл.4.3 от ОУ/. Допълва, че ЗПК допуска ДПК да бъде сключен от разстояние,
като кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски
формуляр /СЕВ/ по приложение №2-чл.5 ал.9 и ал.13. Твърди се още, че
според чл.3 от договора за кредит, годишния лихвен процент /ГЛП/ по
кредита е в размер на 12.27%, кредитът се изплаща по погасителен план на
12месечни вноски, всяка в размер на 150.26лв и една изравнителна от
149.94лв, платими на 26-то число, като ГЛП е посочен и в преддоговорната
информация, при ежемесечно изчисляване на лихвата по метода на простата
лиха, върху остатъчния размер на главницата по кредита, начислявана,
считано от датата на усвояването на кредита с дневен лихвен процент равен на
1/365 част от ГЛП. Предвидено било в договора, при просрочие на дължимите
плащания, потребителят да дължи освен договорените възнаградителни
лихви, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочието -от датата на падежа до
датата на ефективното изпащане на сумата/чл.5.1-5.4 от договора/. От
потребителя нямало извършени плащания по кредита въпреки напомнянето,
на погасителни вноски с дати от 26.11.2021г. до 26.11.2022г., включително и
към момента, с което допуснал просрочие /пълно или частично/ при
изплащане на някое или всички погасителни месечни вноски с повече от
6
50дни. Изискуемостта настъпила след изтичането на крайния срок на
погасяване на кредита-26.11.2022г. съгласно чл.4.1 от ДППК, като длъжника
се считал за поканен с изтичането на крайния срок на договора-чл.84 ал.1 от
ЗЗД. Моли да се приеме за установено със сила на присъдено нещо спрямо
ответника Е. Ш. Т., че съществува изискуемо вземане произтичащо от ДППК
№44006 от 26.11.2021г. съгласно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№20235220100579 по описа на РС-П., а именно- изискуема
главница от 1500лв; изискуема лихва за възнаграждение от 38.99лв;
изискуема лихва за забава в размер на 111.57лв, за периода 26.12.2021г. до
23.01.2023г.; законна лихва за забава от подаване на заявлението до
заповедния съд до изплащане на вземането. Ищецът претендира присъждане
на направените в исковото производство разноски, включително и за
разноските в заповедното производство.
По реда на чл.47 ал.6 от ГПК и предвид призоваването на ответника в
исковото производство по реда на чл.47 ал.5 от ГПК-връчване чрез залепване
на уведомление, му е назначен особен представител на разноски на ищеца, в
лицето на адвокат М. И.-С. от АК-П., от който е подаден писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. Излагат се доводи за нередовност на
исковата молба, каквито не се констатират от исковия и от въззивния съд
предвид заявения от ищеца предмет на спора, изложените факти и
обстоятелства и петитум. По същество исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Счита, че не е установено по делото, че автор на електронната
заявка е именно ответника Е. Ш. Т.. Оспорва се спазването на чл.8, 9 и 10 от
ЗПФУР от ищеца относно предоставянето информация на ответника за
кредита. Оспорва се да е дадено съгласие от ответника да подпише договора
съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР. Оспорва се подписването на
ДППК от ответника, нито че е запознат със съдържанието на СЕФ и ОУ към
договора за кредит. Оспорва се получаването на сумата от кредита от
потребителя от 1500лв и за нейното усвояване. Като неоснователни се
квалифицират претенциите за лихва за възнаграждение от 38.99лв и лихва за
забава за посочените периоди. Моли да се отхвърли изцяло исковата
претенция.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
7
Установява се, че от ищеца „Ю.К. Б.“ ЕООД е инициирано заповедно
производство пред Пазарджишки районен съд-заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПС, с вх.№4158 от 20.02.2023г.-ч.гр.д.
№579/2023г. по описа на същия съд, срещу длъжника Е. Ш. Т., ЕГН-
********** за парично вземане в размер на 1500лв главница, изискуема лихва
за възнаграждение от 38.99лв начислена за периода от 26.11.2021г. до
14.02.2022г.; изискуема лихва за забава от 111.57лв, начислена за периода от
26.12.2021г. до 23.01.2023г., такса за разглеждане, съгласно ДППК №44006 от
26.11.2021г. в размер на 201.60лв, дължима от сключването на договора и за
оценка кредитоспособността на потребителя /т.3 от ОУ/, и възстановявана от
последния с дължимите месечни вноски по погасителен план, както и
административна такса по чл.5.5 от ОУ на кредитора към ДППК и Тарифата
за такси и комисионни на ФЛ, в сила от 26.06.2021г. в размер на 265.39лв, за
изпратени три писмени предупреждения преди прекратяването на договора.
Изложени са факти и обстоятелства които съответстват на същите изложени в
последващата депозирана искова молба, като е приложен и самия ДППК,
Общи условия на Ю.К. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски
кредити, погасителен план, СЕФ и Тарифа.
По така направеното искане заповедният съд е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №326 от 23.02.2023г. по ч.гр.д.
№579/2023г., и е разпоредил длъжникът Е. Ш. Т. да заплати на кредитора
сумата от 1500лв-главница, ведно със законната лихва, считано от
20.02.2023г. до изпащане на вземането; сумата 38.99лв-изискема лихва за
възнаграждение за периода от 26.11.2021г. до 14.02.2022г.; сумата от 111.57лв-
изискуема лихва за забава за периода от 26.12.2021г. до 23.01.2023г., държавна
такса от 33.01лв и юрисконсултско възнаграждение от 140.30лв, като
вземането произхожда от сключен между страните ДППК –44006 от
26.11.2021г.
Със съдебно разпореждане на заповедния съд №1342 от 22.02.2023г.
постановено по същото дело и потвърдено с въззивно определение на
Пазарджишки окръжен съд №360 от 10.07.2023г. по в.ч.гр.д.№
20235200500413 по описа на същия съд, е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по отношение искането на
заявителя „Ю.К. Б.“ ЕООД за сумата от 201.60лв за разглеждане на кредита и
8
за сумата от 265.39лв такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Решаващите мотиви на първата инстанция са, че уговорката предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане на кредита противоречи на чл.10а ал.2 от
ЗПК изрично забраняваща на кредитора да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
По отношение на другата такса за извънсъдебно събиране на вземането е
прието, че същата противоречи на императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от
ЗПК, предвид въведеното ограничение по отношение на дължимото
обезщетение за кредитора при забава на потребителя и разпростиращо се само
по отношение на лихвата върху неизплатената сума за времето на забавата
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Потвърждавайки така обжалваното разпореждане на заповедния съд,
Пазарджишкият окръжен съд след като е споделил изцяло мотивите на този
съд, е допълнил, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора имаща
за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна, като уговорената между
страните такса ангажимент от 201.60лв противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК и
същата се явява нищожна. По отношение на таксата за извънсъдебно събиране
на вземането представлява в същност обезщетение за забавено изпълнение,
уговорено в противоречие на императивна разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК, и
е нищожна клауза в договора по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК. Двете съдебни
инстанции не са изследвали въпроса как нищожността на двете клаузи влияе
върху действителността на цели договор за паричен потребителски кредит и
каква е връзката им с годишния процент на разходите, както и с общата сума
дължима от потребителя, дали същите реално са включени като параметри с
конкретни определени стойности при определянето му или не.
От данните за сключения между страните ДППК №44006 от 26.11.2021г. е
видно, че на потребителя се предоставя потребителски паричен кредит от
1500лв, усвояван еднократно чрез нареждане на сумата към
кредитополучателя чрез „И. П.“, с уговорени годишен лихвен процент от
12.27%, срок на договора 12месеца, изтичащ на 26.11.2022г. В чл.6.1 от
договора е предвидено заплащане от кредитополучателя на еднократна такса
за разглеждане от 201.60лв, /дължима в деня на подписването/, с неясен
произход и предназначение и какъв необходим разход на кредитора точно
покрива, както и каква насрещна престация за нея получава клиентът. В чл.6.2
е записано, че годишния процент на разходите /ГПР/, към датата на сключване
9
на договора е в размер на 41.00%. В разпоредбата също няма вписано как
точно е формиран този размер на ГПР, от какви компоненти –разходи по пера,
е съставен, какви параметри са включени в него, какво е точно процентното
участие на всеки един компонент във формирането на посочения размер от
41.00%, и най-вече включени ли са в ГПР разходите по чл.6.1-еднократна
такса за разглеждане, както и таксата за извънсъдебно събиране на вземането
по Тарифата, предвид изричната разпоредба по чл.19 ал.1 от ЗПК, според
която годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложените Общи условия, включително и в раздел 6 „Годишен процент
на разходите“-чл.6, са преповторени изискванията на ЗПК по чл.11 ал.1 т.10,
чл.19 ал.2 във връзка с т.3 от Приложение №1, като също няма предвидени и
изрично посочени конкретните разходи с конкретно посочени параметри в
процентно отношение, от които се формира общия размер на ГПР изчислен
по формулата в приложение №1 от ЗПК. Нещо повече, изрично в чл.6.1.3 от
ОУ е записано, че няма да се начисляват и включват в ГПР разходи за
събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки поради неизпълнение,
въпреки че за такива разходи, направени от кредитора, потребителят отговаря
като ги дължи в пълен размер съгласно Тарифата, договора и ОУ-така
посочената такса за извънсъдебно събиране на кредита; размера на
обезщетението по чл.33 ал.1 от ЗПК формирано от размера на законната
лихва за забава от 10%; таксата за разглеждане на искането за кредит в размер
на 201.60лв, представляваща значителна част /13.44%/ от стойността на
кредита без кредиторът да прави каквито и да било насрещни разходи към
потребителя, като тази стойност в същност представлява допълнителна
скрита печалба и без яснота дали този елемент от разходите със съответния
процент е включен във формулата при изчисляване на ГПР. Не става ясно
какъв е размера на бъдещите разходи на евентуално направените съдебни и
други разходи по чл.5.5 и чл.5.6 от ОУ, които дължи потребителя при забава
/чл.7.2 от ДППК/, нито дали реално са включени и тези разходи при
изчисляването на ГПР. Предвид редакцията на чл.6.1.3 от ОУ, се налага се
извода, че и тези бъдещи разходи след като не са определени по размер и
10
процентно съотношение, не са включени в ГПР. Уговореният в договора
лихвен годишен процент при просрочени плащания е от 10%.
Нарушена е императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК относно
предоставянето на информация в договора за начина на формиране на
действителния размер на ГПР.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза изготвена от
вещото лице Б. С. Д., заключението по която с вх.№2101 от 25.01.2024г.,
неоспорено от страните и което въззивният съд възприема изцяло, като
обективно, обосновано и компетентно изготвено, и от което се установява, че
ищецът „Ю.К. Б.“ ЕООД на 26.11.2021г. е наредило паричен превод към
ответника Е. Ш. Т. чрез системата за електронни плащания e.p..bg на сума в
размер на 1500лв. Според експерта последната погасителна вноска по
приложения погасителен план по Приложение №1 към ДППК, е дължима на
26.11. 2022г. и няма данни за постъпили погасителни вноски от ответника.
Установено е, че към 21.02.2023г.-датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ДППК има просрочени задължения за
погасяване на главница в размер на 1500лв, договорни лихви от 101.20лв и
непогасени наказателни лихви за забава. Констатациите на експерта са, че към
21.02.2023г. непогасените задължения на длъжника Е. Т. по процесния
Договор за кредит са общо в размер на 1708.98лв, от които 1500лв
непогасена главница по вноски с настъпил падеж, 101.20лв начислена
редовна възнаградителна лихва за периода от 26.11.2021г. до 26.11.2022г.;
107.78лв наказателна лихва за забава върху просрочените вноски за главница
за периода 27.12.2021г. до 21.02.2023г. Към дата 27.06.2023г. размерът на
дълга е от 1768.94лв, като увеличението е по отношение увеличения размер
на наказателната лихва за забава заради увеличения период от време.
Експертът е установил, че броят на дните просрочие от 27.12.2021г.-денят,
следващ падежната дата на първата просрочена дължима вноска до дата
27.06.2023г. датата на подаване на исковата молба е от 548дни. В съдебно
заседание експертът поддържа изцяло заключението си. Същото не оспорено
нито са постъпили възражения или несъгласия от страните .
За да отхвърли иска на кредитора по чл.422 от ГПК по отношение на
претенцията за уговореното между страните договорно възнаграждение и за
лихвата за забава, исковият първоинстанционен съд, приема, че сключеният
11
между страните договор от разстояние по реда на ЗПФУР е подчинен по
отношение на съдържанието си и на нормите по чл.9, чл.10, чл.11 и чл.12 от
ЗПК. Акцентирано е на изискването на чл.11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че ДПК следва
да съдържа годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, при вземане на съответните допускания, а съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразяват общите разходи на потребителя, включващи
всички разходи по кредита. Допълнено е, че посочването на размера на ГПР
в ДПК е необходимо защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Наведен е извода ,че посочването на
ГПР в ДПК е условие за действителност на самия договор, а неспазването му
води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. Посочено е и
правомощието на исковия съд служебно и без наведени от страните такива
възражения, да се произнесе по нищожността на уговорките в договора.
Коментирано е изискуемото се по закон съдържание на ДПК в чл.11 от ЗПК,
чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.143 ал.1 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, като приема, че се
констатира нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК досежно клаузата по чл.6.1 от
договора, относно предвидената такса за разглеждане от 201.60лв, свързана с
усвояването на кредита, и че тя е забранена с посочената разпоредба.
Отчетено е, че се касае за сума в размер на 1/7 от предоставения заем, имаща
отношение към разглеждането изплащането на кредита, отнася се за
действия, които са присъщи при отпускането на всеки кредит и са част от
дейността по кредитиране разходите за тях и следва да бъдат включени в
цената на самата финансираща услуга. Счел е съдът, че се касае за повторно
заплащане от клиента на предоставената му услуга което сочи единствено на
неоснователно обогатяване за кредитора чрез увеличаване размера на дълга за
потребителя, нарушаващо принципа за добросъвестност при сключване на
договорите, което е нарушение на добрите нрави, както и че клаузата
противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК. Исковият съд приема, че процесният
ДПК следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.23 от ЗПК като
претенцията на кредитора се уважи само за чистата стойност на кредита без да
дължи лихви и други разходи. Позовавайки се на изслушаната експертиза
исковият съд е приел, че следва да се върне на кредитора само главницата по
12
кредита, като бъдат отречени вземанията за възнаградителна лихва и лихва за
забава.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
Освен нищожност на целия договор поради нарушаване на добрите нрави е
налице и недействителност на целия договор поради некоректно посочен ГЛП
несъответен и невключващ всички настоящи и бъдещи разходи по кредита,
описани в самия договор, в СЕФ, в ОУ, и в Тарифата за такси, като таксата за
разглеждане, таксата за извънсъдебно събиране, разходи за събиране на
кредита, лихва за забава и неустойки, за което е записано, че няма да се
събират, но същевременно се търсят от кредитора и с включват като дължими
/таксата за извънсъдебно събиране на кредита съгласно Тарифата за таксите на
кредитора , включва и административни такси за изпратени писма за
предупреждение и за прекратяване на договора/.
Това несъответствие в същност е равносилно на липса на посочен
действителен и валиден ГПР така както визира нормата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. В случая не се касае за фактическа математическа грешка като резултат
от неправилно сборуване на отделните проценти по пера на отделните
разходи по кредита, а изобщо липса на включени поне три вида разходи в ГПР,
които в своята съвкупност процентно отнесени към главницата представляват
повече от 31% от стойността на кредита и които прибавени към обявения
такъв от 41.90% надвишава максимума, тоест липсва ГПР, който да е
съответен на всички условия по ЗПК и договора, и ОУ и да включва всички
разходи настоящи и бъдещи по кредита. Това води до нищожност на целия
договор на основание чл.23 от ЗПК защото не е спазено императивното
изискване относимо към определянето на показателя от същественото и
задължително съдържание на ДПК, а именно годишния процент на разходите -
чл.23 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Порокът е толкова съществен, че договорът не може да съществува в
правния мир без този параметър, защото чрез ГПР е определя и общия размер
на разходите по кредита и дължимата сума от потребителя, след като има
недействителен ГПР, то следва и недействителен общ размер на дължимата
сума от потребителя, изискване предвидено в същата точка . Двата
императивни и изискуеми показателя ГПР и общо дължима сума са взаимно
свързани и взаимно зависими и не могат да бъдат заменени с императивни
13
норми на закона. Недействителността на договора е следствие на
недействителността на съществен елемент от съдържанието на договора
изрично предвидено в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, която не може да бъде
заздравена по никакъв начин. Затова са приложими последиците от
недействителността на договора, предвидени в чл.23 от ЗПК-при обявен за
недействителен ДПК /ДППК/ потребителят връща само и единствено чистата
стойност на кредита без да дължи лихви /възнаградителна и лихва за забава и
други / и други разходи по кредита.
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите, изложени
във въззивната жалба на „Ю.К. Б.“ ЕООД. Действително договорното
възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснати заем и то е
съответно закона и като такова не противоречи на добрите нрави. Нито
противоречи на добрите годишния лихвен процент от 12.27%, както и
клаузите касаещи лихвата по чл.5. Не противоречи на добрите нрави и
лихвата за забава.
Независимо от това възнаградителната лихва и лихвата за забава не се
дължат от потребителя предвид порока, от който страда целия договор до
степен да бъде обявен изцяло за недействителен, а именно липсата на
коректен ГПР, отговарящ на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като и
последваща от това липса на коректна обща сума дължима от потребителя по
кредита. Порокът в ГПР е толкова съществен /невключени три пера от
бъдещите разходи по кредита представляващи повече от 30% от стойността
на кредита , които в своята съвкупност надвишават и максималния размер на
ГПР-5 пъти законната лихва от една страна, а от друга водят до липса на
определяне точен и обективен размер на общата сема която дължи
потребителя, което поставя в невъзможност потребителя да знае какво
получава като кредит и колко и защо връща. Този порок по отношение на
ГПР и общия размер на дължимата сума води до недействителност на целия
договор, поради което независимо дали възнаградителната лихва, ГЛП и
обезщетението за забавата са съответни на закона, като следствие от
порочността на целия договор, и след като тези пера представляващи
печалбата на кредитора и обезщетение от забавата, не му се следват. Те не му
се следват не поради това, че са недействителни или нищожни клаузи, а
поради това, че целият договор като цяло е недействителен поради съществен
и неотстраним порок на ГПР и на определената с него обща дължима сума по
14
кредита. Нищожността на отделни части от договора влече след себе си
нищожност /недействителност на целия договор когато същите не могат да
бъдат заменени с други императивни норми и доколкото са част от
минималното изискуемо се съдържание на ДПК, посочен в чл.11 ал.1 от ЗПК,
като неспазването на изискванията за което и да е от тях води до порок на
целия договор. Сделката няма да има характер на ДПК по смисъла на ЗПК,
ако в нея липсва посочен и коректно определен и действителен ГПР и
съответно посочени на база на този ГПР общ размер на връщаната сума,
поради което без тях, ДПК не може да съществува, не може да породи
целените с договора правни последици и не може да се изпълнява, като
единственото полезно нещо за кредитора, че му се връща чистата стойност на
кредита без лихви и други разходи по кредита. Кредиторът получава това
което дал на потребителя и нищо повече. Потребителят връща толкова
колкото е получил по кредита /чистата стойност/. Таксата за разглеждане е и
неравноправна клауза защото същата е несъответна на ЗЗП и на ЗПК, тя води
до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита
допълнителна печалба за него, която не е уговорена надлежно като част от
официалната възнаградителната лихва, защото фактически е налице несъмнен
оскъпяване на кредита с 13.44%, което прибавено към процента за договорна
лихва, става годишна лихва от 25.71%.
От заключението на експерта Б. Д. не се установява кредиторът да спазил
императивните изисквания, касаещи съдържанието на ДПК и по-точно по
определянето на ГПР и на общата сума подлежаща на връщане от
потребителя, в съответствие с условията на закона. Известността на таксата за
разглеждане от потребителя при подписването на договора не означава
непременно, че тя е уговорена индивидуално и че на потребителя е разяснено
точно нейното предназначение, и защо същата не е включена в общите
разходи и какво отношение има към ГПР, както и дали той може да се откаже
от плащането й и въобще включването й като клауза в договора, както и какви
евентуално предимства или облекчения дава на потребителя по кредита и
срещу каква насрещна престация на кредитора към потребителя се уговаря
индивидуално. Такива твърдения няма изложени във въззивната жалба ,в
исковата молба и не се съдържат в клаузите на ДППК, ОУ, Тарифата за
таксите, СЕФ и други. Потребителят следва да има предоставена от кредитора
информация и разяснения по абсолютно всички параметри от ДППК, за да
15
изрази мотивирано и информирано съгласие да сключи договора.
Предварително известният размер на таксата сам по себе не е достатъчен да се
приеме, че потребителят се е съгласил безусловно да я прати без надлежно
насрещно друго съответно задължение на кредитора за да има пълна
равнопоставеност между страните. Договорената такса заобикаля и закона
защото тя е несъответна на императивните норми на ЗПК, не е посочена
изрично от кредитора като разход по кредита имащ отношение към ГПР и че
се включва в него. Твърдението, че тази такса е включена в ГПР не е доказано
от кредитора, доколкото нито в ДПКК, нито в ОУ, нито в СЕФ изрично са
записани поименно всички разходи по кредита настоящи и бъдещи, които се
включват в ГПР и тяхното конкретно процентно изражение в ГПР с оглед
спазването и на чл.19 ал.4 от ЗПК. В задължение на кредитора при условията
на пълно и главно доказване независимо от възраженията на длъжника да
установи, че договорът /ДППК/ е действителен, че не страда от нито един от
пороците, посочени в чл.22 във връзка с чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК, които да
водят до неговата недействителност, че не страда от пороци водещи до
нищожност по чл.26 от ЗЗД и че не съдържа неравноправни клаузи.
Независимо, че съдът осъществява служебна проверка, за валидността и
действителността на договора и за наличието или липсата на неравноправни
клаузи, кредиторът е този кой следва да установи, че договорът не страда от
нито един от пороците-да не противоречи на закона или на добрите нрави
съгласно ЗЗД, че не съдържа неравноправни клаузи съгласно ЗЗП, както и
липса на пороци водещи до неговата недействителност съгласно ЗПК.
В случая пороците на ДППК са установени в резултат на които целият
договор е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и това е основание за
уважаване на исковата претенция само по отношение на връщането на
кредитора на главницата –чистата стойност на кредита от 1500лв без
потребителят да дължи никаква лихва /договорна, мораторна лихва за забава,
наказателна лихва и други/ и други разходи по кредита-такси извънсъдебно
събиране, такса за разглеждане и други.
Без значение е, че кредиторът не претендира в исковото производство
присъждане на таксата за разглеждане и такса за извънсъдебно събиране на
кредита. Касае се за съществуващи и уговорени в договора разходи по
кредита, които изрично са включени като дължими от потребителя, влияещи
16
пряко върху недействителността на ГПР, която от своя страна влияе изцяло
върху целия договор, правейки го недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Първоинстанционното решение ще следва да се потвърди в обжалваните
му части като правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороците
изложени във въззивната жалба.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се следват разноски
както за държавната такса от 50лв заплатена по обжалването , така и
юрисконсултско възнаграждение от 400лв, нито се налага изчисляване на
разноските по съразмерност или компенсация.
Не се следва и разноски за насрещната страна , тъй като такива не се
претендират, доколкото на назначения особен представител на ответника
адв.М. И.-С. дължимите разноски като адвокатско възнаграждение за
изплатени по внесения от жалбоподателя депозит.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА решение на Пазарджишки районен съд №286 от
06.03.2024г. постановено по гр.д.№20235220102340 по описа на същия съд за
2023г. В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН иска на „Ю.К. Б.“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Ч." №**,
представлявано от управителя И. Х. К., против Е. Ш. Т., ЕГН-********** от
гр. П., ул. „К. Б.*" №**, обл.П., за ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е. Ш. Т., ЕГН-**********, дължи на „Ю.К.
Б.“ ЕООД с ЕИК *********, възнаградителна лихва в размер на 38,99 лв.,
претендирана за периода от 26.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и за лихва за забава в
размер на 111.57лв. за периода от 26.12.2021г. до 23.01.2023г., по Договор за
потребителски паричен кредит №44006 от 26.11.2021г., и за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №326 от
23.02.2023г. по ч.гр.д. №579/2023г. по описа на Районен съд – П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18