Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 26.03.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 5403 по описа за 2014г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „З.А.Д.„А.” АД твърди, че с полица №****** от 03.12.2010г. е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „Ауди Ку 7” с ДК № *******собственост на „А.– Н”ЕООД, със срок на действие от 04.12.2010г. до 03.12.2011г., при уговорено покритие клауза „П” – Пълно каско на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка.

На 14.12.2010г. в гр. София, на бул.”******е било реализирано ПТП между застрахования лек автомобил, управляван от Н.С., и лек автомобил „Опел Астра”, с ДК № ******управляван от Б.С.. Видно от съставения Протокол за ПТП № 1377700, причината за ПТП е у водача на лекия автомобил „Опел”, който е извършил непозволена маневра обратен завой, като не е пропуснал и е ударил движещия се от ляво лек автомобил „Ауди”.

След подадено уведомление – декларация за щета по застраховката „Каско на МПС” е била заведена преписка по щета № 10010030147022. За причинените имуществени вреди,  при условията на тотална загуба, е било определено и заплатено на собственика застрахователно обезщетение в размер на 81 558 лева с платежно нареждане от 29.03.2011г., осчетоводено с реф. № П2707212г. За установяване на вредите и определяне на размера им са сторени разноски в размер на 620. 74 лева, платени на автосервиз „Порше БГ”, и 15 лева за ликвидационни разноски.

Тъй като гражданската отговорност на водача на автомобила „Опел Астра” е била застрахована при ответника (полица № ОП-98-Д-80/01.01.2010г., сключена по реда на обществените поръчки  между ответника и СДВР-МВР и валидна към датата на застрахователното събитие), ищецът иска заплащане на сумата от 82 193. 74 лева застрахователно обезщетение с направените разноски, както и 25 282 лева изтекли лихви от 31.07.2011г. до датата на завеждане на исковата молба (01.08.2014г.), със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане и с присъждане на направените разноски.    С оглед разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от КЗ, с писмо изх. № Л-3629/09.05.2011г., входирано при ответника на 13.05.2011г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета ответното дружество е било поканено доброволно да заплати сумата.     

Ответникът З.„Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско” – съгласно пояснението в допълнителния отговор, че полицата е подписана от посочените в нея лица и е платена застрахователна премия. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП – че то е по причина на Б.С., евентуално се възразява за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди”, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на пътната маркировка. Ответникът оспорва  наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата Б.С.  и ответника, по силата на което дружеството да е застраховало отговорността на това лице – съгласно пояснението по допълнителния отговор, както за водачите на автомобила „Опел”, така и за Б.С., ползващ автомобила на правно основание. Претендираната сума е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.), алтернативно се възразява, че стойността на запазените части от увредения лек автомобил „Ауди” е много по-висока. Оспорва се истинността на представения по делото опис-заключение по щета, допълнен на 13.01.2011г. – констатираните щети не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и вещото лице, извършило описа не е представител на ищеца.  Оспорва се още  и плащането на застрахователно обезщетение на застрахованото лице от 81 558 лева, както и на сервиз. Ответникът възразява, че обстоятелствата по тези плащания не са уточнени от ищеца.Ответникът оспорва и претенцията за мораторна лихва. Възразява, че не е бил канен да присъства на огледа на увреденото МПС и не е получавал покана за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът също претендира направените в производството разноски.  

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По силата на договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен във формата на  комбинирана застрахователна  полица  100303А539896 от 03.12.2010г.,  при приложими общи условия, ищецът, като застраховател, се е задължил да заплати обезщетение за щети на лек автомобил  „Ауди Ку 7” с ДК № *******с дата на първа регистрация 16.01.2009г., собственост на „А.– Н”ЕООД,  при настъпване на посочени в общите условия рискове, включително пътнотранспортно произшествие, при условията на „Клауза П” (пълно каско), с право на ремонт в официален вносител,  срещу заплащане на застрахователна премия от 4 120 лева на части, при срок на застраховката от 1 година,  застрахователна сума от  103 000 лева, процент на застраховане 100%, и начало на застрахователното покритие - 00.00 часа на  04.12.2010г.

Застрахователният договор е бил сключен за ищеца чрез служител на  агенция „В. 3“ ООД, с агентски код 90105111, въз основа на Договор за застрахователно агентство от 01.06.2010г., а за  „А.– Н”ЕООД – също чрез служител. Обстоятелствата по сключването на договора се установяват от представената застрахователна полица, от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза  и от показанията на Н.К.С., управител на дружеството „А.-Н“ и на А.Д.А.,  управител на„В. 3“ ООД, по делото. От показанията на свидетелите се установява  и автентичност на документа по чл. 193 от ГПК – че е подписан от посочените в него лица.

При сключването на застрахователния договор при застрахователния агент е била заплатена в брой на каса първата вноска от застрахователната премия и вноската е била отчетена от агента и е постъпила в централата на „З.А.“ АД (така съдебно-счетоводната експертиза).На 15.12.2010г. са били заплатени останалите три вноски по премията, също отчетени от застрахователния агент на застрахователя.

Към застрахователния договор са били приложими Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) на ищеца. Съгласно общите условия, застрахователят е обезщетявал застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума (т. 69). Когато разходите за възстановяване на МПС са надхвърляли 70% от действителната стойност на застрахованото МПС, застрахователят е обявявал тотална загуба на МПС (т. 75). При тотална загуба на МПС застрахователният договор се е прекратявал автоматично, считано от датата на застрахователното събитие, причинило тоталната щета. Застрахователят е имал право да определи дължимото обезщетение  по експертна оценка, като от застрахователната стойност се приспаднат заплатените обезщетения и запазените детайли, а застрахованият задържи останките от МПС (т. 76.1), да изплати застрахователната стойност, намалена с изплатените обезщетения  и застрахователят се разпорежда с останките от МПС (т. 76.2) или да замени тотално увреденото МПС при съгласие на застрахования за това (т. 76.3 от общите условия).     

            На 14.12.2010г., в 20.10часа, в гр. София, бул.“********“, срещу № 26,  поради непропускане при маневра обратен завой, при двойна непрекъсната осева линия от дясната лента за движение, Б.Б.С., управлявал лек автомобил „Опел” с ДК № ********,  е причинил сблъсък със застрахования лек автомобил „Ауди”, управляван от Н.С.С..  Лекият автомобил „Опел“ е бил спрян на булеварда по посока на движението и  е трябвало да потегли.  При удара лекият автомобил „Ауди“ е бил ударен в дясната си страна, след което се е  отклонил в ляво, преминал е съседното платно  и е завършил движението си в дърво на тротоара, от което е бил увреден и в предната си част.  Б.Б.С., който е полицай, е управлявал автомобила „Опел”, собственост на СДВР – МВР, по време на служба.  

Обстоятелствата по ПТП се установяват от представения по делото Протокол за ПТП № 1377700  от 14.12.2010г., съставен от младши автоконтрольор – 02 гр., О“ПП“ – СДВР, двустранно подписан от водачите, участвали в пътния инцидент, без възражения, и от длъжностното лице – актосъставител,  с приложена схема.  На водача на лекия автомобил „Опел” е бил издаден  акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, по който е било възразено, но възраженията не са били уважени и за допуснатото нарушение на правилата за движението по пътищата на Б.Б.С. е било наложено административно наказание. Издаденото наказателно постановление не е било обжалвано от него. За обстоятелствата по ПТП показания като свидетели по делото са дали и двамата водачи и от показанията им като цяло не се установява различна фактическа обстановка от възприетата от съда. Същевременно механизмът на удара и настъпилите повреди  на лекия автомобил „Ауди“ се потвърждават и от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза.  

Няма по делото доказателства за управление на автомобила „Ауди“ от водача Н.С.С. с превишена скорост или при нарушение на пътната маркировка, което да е причинило сблъсъка на леките автомобили и повредите на лекия автомобил „Ауди“. Н.С.С. изрично отрича такива обстоятелства по делото при разпита си като свидетел, както и няма други доказателства, от които да се установи, че при потеглянето на автомобила „Ауди“ от светофара на ул.“Константин Иречек“, посока бул.“Иван ********, автомобилът е можел да има и е имал скорост повече от разрешената, съответно несъобразена скорост, или движение в нарушение на пътната маркировка. Обстоятелства за допуснати нарушения от страна на Н.С.С. не са били посочени и в изготвения протокол за ПТП, нито са констатирани от експертизата по делото.

Показанията на  Б.Б.С. са единствено в смисъл, че  имало автомобил такси, който му е дал възможност да извърши маневрата (подал му светлинен сигнал), а водачът на автомобила „Ауди“ изпреварвал неправилно колона автомобили, но тези показания не се подкрепят от никакви други обстоятелства и доказателства по делото и съдът не ги възприема.

За възстановяване на автомобила „Ауди Ку 7” с ДК № *******е било необходимо закупуването на нови части,  извършването на демонтаж и монтаж, съответно на възстановителни и бояджийски операции, с действителна цена на ремонта и възстановяването във фирмен сервиз при датата на производство на автомобила (обща стойност части, материали и труд) към 14.12.2010г. – 80 931. 43  лева. В този смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за средната пазарна цена на повредите. Заключението не е било оспорено от никоя от страните. Също съгласно заключението са налице условията за обявяване на тотална щета, тъй като действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е била 102 600 лева и не е било икономически целесъобразно автомобилът да се ремонтира. Стойността на запазените части е била 25% или стойността на уврежданията на автомобила при тоталната щета е била от 76 950 лева.

  След образувана преписка по щета № 10010030147022 при ищеца, при условията на тотална щета,  на „А.– Н”ЕООД по банков път е била заплатена сумата от 81 558 лева застрахователно обезщетение при условията на т. 76.1 от Общите условия. Била е съобразена застрахователната стойност на автомобила – 103 000 лева и остатъчната стойност по оферта без ДДС – 21 441. 67 лева. Стойността на запазените части е била определена на  20. 82%.    За обстоятелството по делото се представя преводно нареждане за кредитен превод от 29.03.2011г. Плащането се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.  МПС е било снето от отчет от 14.03.2011г.  

По преписката по щета е имало ликвидационни разходи от 15 лева, както и 620. 74 лева за сервизни дейности (демонтажни операции), извършени от Порше Интер Ауто БГ ЕООД по фактура № **********/30.03.2011г., общо 635. 74 лева. Сумата от 620. 74 лева е била платена от ищеца на 21.04.2011г. също по банков път. Обстоятелството се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.  От вещото лице по съдебно-техническата експертиза е било потвърдено, че са били необходими разходи по разглобяването частично на автомобила при огледа – 620. 74 лева, както и ликвидационни разноски от 15 лева за определяне на размера на щетата. Опис на увредените части е можел да се извърши само след разглобяването на автомобила.

По отношение на автомобила „Опел Астра”, с ДК № ******е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  с ответника, въз основа на обществена поръчка. В този смисъл са удостоверение от 20.06.2017г. на МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, както и представения по реда на чл. 192 от ГПК застрахователен договор с приложение за застрахованите автомобили. От Столична дирекция „Полиция“ е представена и заповед за зачисляване на автомобила на Б.Б.С. като полицай. 

С писмо изх. № Л-3629 от 09.05.2011г. ищецът е изпратил на ответника, освен другото, документите по ликвидационната преписка (щета № 10010030147022). Поискано е било възстановяване на сумата от 82 193. 74 лева в 30-дневен срок, съгласно разпоредбите на чл. 213а, ал. 3 от КЗ (отм.). Писмото е било получено от ответника на 13.05.2011г., видно от поставения печат с  вх. № 1429.  

За времето от 31.07.2011г. до 01.08.2014г. върху сумата от 77 585. 74 лева са изтекли лихви  за забава в законния размер поне от 23 885 лева. Размерът на лихвата се определя от съда по реда на чл. 162 от ГПК  при ползване на лихвения калкулатор в сайта на НАП.

             При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът намира следното:

По аргумент от чл. 257 и чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжен да покрие, в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования (собственик и всяко лице, което ползва МПС на законно основание) или на лице по чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.) за причинените от него на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Увреденото лице по чл. 265 от КЗ (отм.), спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Отговорността на застрахователя към застрахованото лице, съответно към увредения, е предпоставена от отговорност на застрахования към увреденото лице – възникването на тази отговорност е застрахователното събитие, при което застрахователят дължи заплащането на застрахователната сума, съответно обезщетение до размера на тази сума, в размера  на уговореното по застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от КЗ (отм.), при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Тези цени, по общото правило на чл. 273, ал. 2 от КЗ, не могат да бъдат над действителната стойност на причинената вреда.

В случая при управление на МПС – лек автомобил „Опел” с ДК № ********, в нарушение на правилата за движението по пътищата (чл. 38, ал.3 от ЗДвП), Б.Б.С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чиято отговорност ответникът покрива, тъй като МПС е ползвано на законно основание, виновно е причинил повреди на друго МПС -  автомобил „Ауди Ку 7” с ДК № *******собственост на „А.– Н”ЕООД,  и възникналата отговорност за компенсирането им е застрахователно събитие по договора за застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, направило дължимо  заплащането на застрахователно обезщетение. При възприетото от фактическа страна то следва да е  76 950  лева -  действителна цена на увредения автомобил, при приспадане на запазените части, към датата на ПТП. Без значение е стойността на  ремонта и възстановяването (обща стойност материали и труд за възстановяване на автомобила), тъй като такова възстановяване е било икономически нецелесъобразно. Обезщетението е в границите на нормативно установените минимални размери на обезщетението по чл. 266, т. 2 от КЗ (отм.), както и сумата не е в нарушение с действалата методика по  чл. 273, ал. 2 от КЗ (отм.). 

Тъй като настъпването на повредите на автомобила марка “Ауди” при пътнотранспортното произшествие е било основание за заплащане на обезщетение по договор за имуществено застраховане на собственика с ищеца, той е заплатил застрахователно обезщетение при условията на договора. С това обаче, освен че е погасил задължението си по застрахователното правоотношение, като е имал интерес да изпълни, е и освободил лицето, причинило вредите от заплащане на обезщетение на увредения за поправянето им по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и ответника от задължението му по прекия иск на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Така, по силата на чл. 74 от ЗЗД, ищецът е встъпил в правата на увредения  срещу двамата по чл. 45, ал. 1 от  ЗЗД и чл. 226, ал. 1 от  КЗ (отм.), до размера на дължимото обезщетение, тъй като ищецът не би могъл да придобие повече права по вид и обем от увредения, както и  до размера на платеното с оглед регресните си права, съществуващи на основание принципа на неоснователното обогатяване (реализирането на покрития от ищеца-застраховател риск е по причина на трето лице и върху него, съответно застраховалия отговорността му, трябва да легне тежестта на причинените вреди). 

Предвид изложеното, твърдението за настъпило встъпване на ищеца в правата на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност”  по своето основание е  основателно, а по размер – за сумата от 76 950 лева, дължимо обезщетение за вредите, което е в рамките на платеното от ищеца, съгласно условията по договора „Каско“.

На ищеца  се дължат и сумите от 620. 74 лева и 15 лева обичайни разноски за определяне на размера на обезщетението по застраховката „Каско“, общо 635. 74 лева, съгласно възприетото от фактическа страна.

Предявеният иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен за сумата от 77 585. 74 лева, а в останалата част – до пълния предявен размер от 82 193. 74 лева, отхвърлен.

            Претенцията на ищеца е била предявена пред ответника на 13.05.2011г. по реда на чл. 213а от КЗ (отм.), в 30- дневен срок от представянето на доказателствата плащане не е било извършено и ответникът дължи обезщетение за забава в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр.   Постановление № 72 на Министерския съвет от 1994г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн. ДВ, бр. 33/1994г., отм.), Постановление № 100 от 29.05.2012г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012г., отм.) и Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.).

Ищецът претендира лихва за забава от 31.07.2011г. и искът следва да бъде уважен, като до 01.08.2014г. в размер от  23 885 лева, съгласно възприетото от фактическа страна. В останалата част до пълния предявен размер от 25 282 лева искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви следва да бъде отхвърлен.

            Възраженията на ответника за неавтентичност на договора „Каско“ и за неплащането на застрахователна премия от застрахованото лице, при възприетото от фактическа страна, е неоснователно. Установява се твърденият от ищеца механизъм на ПТП, без данни за съпричиняване и това възражение, в доказателствена тежест на ответника, също е неоснователно. От ищеца е било платено застрахователно обезщетение по договора. Неоснователно е и възражението за липса на застрахована гражданската отговорност на водача на автомобила „Опел“ при ответника, както и че не е била получена покана по чл. 213а от КЗ (отм.).

Частично основателно е възражението на ответника за размера на дължимото от него обезщетение при размера на запазените части на автомобила „Ауди“, при което и размера на дължимото от него обезщетение  е намален от съда.  

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Дължими са разноските  за платена държавна такса - 4 299 лева, за вещи лица - 800 лева, 40 лева възнаграждение за  свидетели  и 4 505. 10 лева разноски за адвокат по Договор за правна помощ и съдействие от 05.09.2014г., сключен с адв. Н., платени по банков път, така както тези разноски са посочени и в списъка по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 9 105. 25 лева.

Разноски е поискал и ответникът. Установява разноски от 10 000 лева без ДДС  за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014г. и 150 лева разноски за вещо лице.  

По размера на разноските от ищеца е възразено, че са прекомерни. Възражението е основателно. При направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази минималния размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към настоящия момент,  без да се включва начислен ДДС (така Определение № 782 от 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата в действащата редакция, минималното възнаграждение в настоящия случай е 3 679. 51 лева, при интереса от исковете, определен съответно на тяхната цена. Платените 10 000 лева без ДДС са прекомерни. Съответно на продължителността на съдебното производство и неговата сложност от фактически и правна страна възнаграждението следва да бъде намалено на 5 000  лева, или от направените и признати разноски за ответника от 5 150 лева при изхода на делото са дължими 287. 75 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).  

            Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА З.„Б.И.“ АД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********  и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 77 585. 74 лева (седемдесет и седем хиляди петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки),   платено застрахователно обезщетение и разноски за неговото определяне по полица № 0303А539896 от 03.12.2010г. за договор за имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „Ауди Ку 7” с ДК № *******., увреден при ПТП от 14.12.2010г.,  гражданската отговорност за който е била застрахована при  З.„Б.И.“ АД съгласно полица № ОП-98-Д-80/01.01.2010г., със законната лихва за забава от 01.08.2014г., датата на исковата молба, до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 23 885 лева (двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и пет лева) изтекли лихви от 31.07.2011г. до 01.08.2014г., а на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от   9 105. 25 лева (девет хиляди сто и пет лева и двадесет и пет стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) в останалата част до пълния предявен размер от 82 193. 74 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 25 282 лева.

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.”“ АД, с ЕИК ********  и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.„Б.И.“ АД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, сумата от 287. 75 лева (двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                             

                                                                      Съдия: