О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.07.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 1335 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод частна жалба, подадена от Р.С.Д.
чрез адвокат С.И., против разпореждане № 25212 от 11.06.2019 г., постановено по
ч.гр.д.№ 8840 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по член 417 от ГПК с вх.№ 41249 от 07.06.2019 г. срещу длъжника С.В., граждадин на Италия.
В частната жалба се излага, че така
постановеният съдебен акт е незаконсъобразен, тъй
като член 411 от ГПК, на който се е позовал първоинстанционният
съд е неприложим към заявление по член 417 от ГПК. Освен това се излага, че молитилят е посочил адрес в Република България на длъжника,
а обстоятелството дали последният е регистрирал постоянен или настоящ адрес в
България е неотносимо към преценката на съда за
основателност и допустимост.
Иска се атакуваното разпореждане да
бъде отменено и вместо него да се уважи подаденото заявление.
На длъжника не е връчен препис от
частната жалба съобразно разпоредбата на член 413,
алинея 2 от ГПК.
Съдът,
като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания
и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по гражд.д.№
8840 по описа за 2019 г. на осемнадесети състав на Районен съд – Варна е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 417 от ГПК
от Р.С.Д.. В заявлението е посочен адрес на ответника в град Варна.
При изпълнение на задълженията си по член 411,
алинея 1 от ГПК в тридневен срок да извърши служебна проверка на
местната подсъдност съдът е установил, че С.В. няма постоянен и настоящ адрес
на територията на Република България. На това основание и като е зачел
разпоредбата на член 411, алинея 2, точки 3 и 4 от ГПК е отказал издаване на
заповед за изпълнение срещу лицето и е постановил обжалваното разпореждане.
В разпоредбата на член 411,
алинея 2 от ГПК законодателят е изброил изчерпателно случаите, в
които, въпреки изпълнение на условията по член 410,
респективно член 417 от ГПК, съдът следва да откаже издаване на
заповед за изпълнение и сред тях са, когато длъжникът няма постоянен адрес или
няма обичайно местопребиваване в Република България. Липсата на регистрация на
настоящ адрес в България, както и липсата на други доказателства, че лицето
живее преимуществено в страната сочат извод, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване в България. Посочването на адрес в заявлението в никакъв
случай не води до заключение, различно от горното. Също така следва да се
отбележи, че направеното възражение, че при подаване на заявление по член 417
от ГПК не следва да бъде прилагана нормата на член 411 от ГПК е неоснователно,
доколкото член 411 от ГПК е част от общите правила на заповедното производство.
Изпълнението на което и да е от
условията на член 411, алинея 2 от ГПК води до заключение за наличие на
основание да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение, поради което и
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на
въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 25212
от 11.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 8840 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Варна, осемнадесети състав, с което е отхвърлено заявлението на Р.С.Д. за
издаване на заповед за изпълнение по член 417 от ГПК с вх.№ 41249 от 07.06.2019
г. срещу длъжника С.В., граждадин на Италия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.