№ 21
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20224501000366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. В. В. чрез назначения му
особен представител адв. З. Р. – АК гр. Русе против Решение №
1265/14.10.2022 г., постановено по гр.д. № 5354 по описа за 2021 г. на
Районен съд Русе, с което е признато за установено, че Я. В. В. ЕГН:
********** с адрес гр. ***********, дължи на „Скални материали“ АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Отец
Паисий“ №6, сумата: 19 748,15лв. главница дължима по споразумение от
15.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от 03.08.2021г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2239 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №4321/2021г. по описа на Районен съд - Русе. В жалбата са развити
подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
формираните изводи относно правно релевантните факти по спора.
Акцентира се върху обстоятелството, че в производството по чл. 422 ГПК е
1
недопустимо да се сочат факти и обстоятелства извън тези, сочени в
документа, въз основа на който се издава Заповед за изпълнение, а в
конкретния случай в заповедното производство са заявени едни
обстоятелства, а в производството по чл. 422 ГПК - други, което е в разрез с
константната практика на ВКС /Решение № 81/04.06.2019 г. по к.т.д. №
1097/2018 г. на ВКС/. Твърди, че незаконосъобразно, в нарушение на нормите
на ГПК, РРС е издал заповед за незабавно изпълнение за това, че подлежи
изпълнение заплащане на КвТ часове електроенергия, без посочена цена за
това, въпреки, че законодателят е предвидил издаването на заповед за
незабавно изпълнение за дължимост на парично вземане посочено като
размер, с посочено основание, от което произтича, погасяване, изискуемост.
Моли решението на РРС да бъде отменено изцяло и вместо него бъде
постановено друго такова, с което заявената претенция да бъде отхвърлена а
издадената заповед за незабавно изпълнение – обезсилена. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна по жалбата „Скални материали“ АД гр. Русе
счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива съображения за това,
че предмет на спора е установяване на парично вземане в полза на „Скални
материали“ АД, произтичащо от подписано и нотариално заверено от
длъжника споразумение, представено като доказателство по делото пред
първоинстанционния съд. Навежда доводи за това, че предмет на спора е
заплащането на потребената от наемателя на обекта „МВ 2009“ ЕООД
електроенергия – 120 535,28 кв.ч, като действително цената не е определена,
но счита същата за определяема „по цени в съответствие с определените
периоди за КЕВР“. Счита, че с допуснатата и приета ССЕ, се дава отговор за
цената на задължението и същата служи като годно доказателствено средство
досежно цената на иска. Претендира направените в производството пред РОС
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е основателна.
Решението на първоинстанционният съд, с което е прието за
установено, че Я. В. В. ЕГН: ********** с адрес гр. ***********, дължи на
2
„Скални материали“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6, сумата: 19 748,15лв. главница
дължима по споразумение от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва считано
от 03.08.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 2239 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №4321/2021г. по описа на Районен съд -
Русе е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Както правилно е установил и посочил в мотивите си
първоинстанционният съд предмет на установяване в производството пред
РРС е парично вземане на ищцовото дружество, произтичащо от
представеното по делото споразумение от 15.06.2021г., в което страните са
уговорили, че към датата на неговото подписване е дължимо заплащането на
120 535,28 kWh електроенергия по цени в „съответствие с пределните
определени за периода от КЕВР“ като липсва посочена стойност на това
количество електроенергия, предвид на което не са били налице основания за
издаването на заповед за незабавно изпълнение. Възраженията на особения
представител за отхвърляне на предявения иск поради липса на основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение се явяват основателни.
Съобразно нормата на чл. 417, ал.1, т.3 ГПК заповед за незабавно
изпълнение се издава когато вземането независимо от неговата цена се
основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка
на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на
парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на
определени вещи, т.е. законодателят е предвидил да бъде посочена конкретна
сума. Съобразно т.4.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК налице са основанията за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за акцесорни вземания за
обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите
са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия
документ по чл. 417 ГПК. Настоящият случай не попада в нито една от тези
хипотези.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде
постановено друго, с което претенцията „Скални материали“ АД гр. Русе да
3
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
въззиваемата страна са направените по настоящото производство разноски,
както и тези пред РРС по гр.д. № 5354/2021 г. – общо в размер на 1 400,00 лв -
за възнаграждение за особен представител, които са внесени и заплатени.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело
№4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Доколкото доказателства за извършването им от
страна на Я. В. В. няма направени, такива не се присъждат.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1265/14.10.2022 г., постановено по гр.д. №
5354 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Скални материали“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Отец
Паисий“ № 6, иск против Я. В. В. ЕГН: ********** с адрес гр. ***********
за признаване за установено, че Я. В. В. ЕГН: ********** дължи на „Скални
материали“ АД гр. Русе сумата от сумата: 19 748,15лв. главница дължима по
споразумение от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от
03.08.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 2239 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. №4321/2021г. по описа на Районен съд – Русе като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5