Определение по дело №2620/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1776
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20207180702620
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

           № 1776

 

             гр. Пловдив,  23 октомври 2020 год.

 

      

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 2620 по описа за 2020 год. и взе предвид следното:

Образувано е по жалба предявена от Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството му на представляващ и член на управителния съвет на сдружението, чрез адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.08.2020 г. сдружението е подало по електронен път заявление изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г. до СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, с искане да му бъде предоставен достъп до подробно описана в заявлението обществена информация.

До изтичане на предвидения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок, Директорът на СОУ „Козма Тричков“ не се е произнесъл по така подаденото заявление.

На 05.10.2020 г., Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ е подало по електронен път жалба до Административен съд - Пловдив чрез ответния административен органа срещу Мълчалив отказ на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г.

След постъпване на жалбата, на 08.10.2020 г. Директорът на СОУ „Козма Тричков“ се е произнесъл с Решението № РД-12-33/08.10.2020 г., с което е предоставен достъп до исканата информация, съответно със съпроводително писмо изх. № РД-07-27/09.10.2020 г. е изпратил до съда пълната административна преписка по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г., ведно с жалбата на сдружението и цитираното Решението № РД-12-33/08.10.2020 г.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Мълчалив отказ е непроизнасянето на административния орган в срок (чл. 58, ал. 1 от АПК), което непроизнасяне по силата на законовата фикция е приравнено на административен акт, който подлежи на обжалване. Както вече бе казано, Директорът на средното училище не се е произнесъл в установения от закон срок (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ) от датата на постъпване на процесното заявление, поради което следва да се приеме, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъл на чл. 58, ал. 1 АПК.

 Доколкото обаче, ответният административен орган се е произнесъл с Решението № РД-12-33/08.10.2020 г., с което каза се е предоставен достъп до исканата информация, правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита е отпаднал - към настоящия момент целеният от сдружението резултат е постигнат. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във всеки етап на производството.

С оглед изложеното, крайният извод на съда е, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено.

Относно искането за разноски:         

От доказателствата по делото е безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са приложени и доказателства за направените разноски – документ за 10,00 лв. държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. за адв. А.Д., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение в размер на 500 лв.

Подаването на жалбата, жалбоподателят е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на директора на средното училище. Ако задълженото лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ в лицето на адвокат.

Фактът, че след като е оспорен мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита – издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да присъди на жалбоподател, направените по делото разноски.

 

Така мотивиран, на основание чл. 159 т. 4 ат АПК, Пловдивският административен съд,

 

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството му на представляващ и член на управителния съвет на сдружението, чрез адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2620/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца да заплати на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството му на представляващ и член на управителния съвет на сдружението, сумата от 510 лв., представляваща сторените в производството разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

                  

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: