РЕШЕНИЕ
№ 2156
Бургас, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20237040701507 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).
Жалбоподателят Р. Г. Б., чрез представител по пълномощие адвокат В. П., е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000171/11.07.2023г. на полицейски инспектор А. Г. А. от РУ Несебър при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 (шест) месеца, считано от 11.07.2023г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон, издадена е в нарушение на процесуалните правила и иска да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата също не се явява и не изразява становище.
ФАКТИ:
Според съставения АУАН с бланков № 446003 на 11.07.2023г., около 14:40 часа, жалбоподателят е спрян за проверка докато е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер]. По време на проверката той е отказал да му бъде извършена такава с техническо средство Д. Т. 5000, с фабричен № ARJJ-0041, за установява употреба на наркотични вещества или техните аналози, но е приел талона за изследване и са му взети биологични проби за химичен анализ. В самия АУАН жалбоподателят е посочил: „Отказах тестване с техническо средство Д. Т. 5000, поради много фалшиви тестове и давам доброволно кръвен тест и урина“. Обстоятелството, че жалбоподателят се е явил където е посочено в талона за изследване и са му били взети кръв и урина, не е спорно по делото. По делото няма данни дали е издадено наказателно постановление, но въз основа на цитирания АУАН е издадена процесната заповед, с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 11.07.2023г. за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП.
Обжалваната заповед е връчена на 28.07.2023г. (л.8 от делото). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 02.08.2023г.
П. И.:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Полицейският инспектор А. А. заема тази длъжност в Районно управление Несебър, а със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. директорът на ОДМВР Бургас е оправомощил полицейските инспектори в съответните районни управления да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа всички фактически основания, които са релевантни, посочено е и правното основание за нейното издаване.
Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай в обжалваната заповед едновременно се твърди, че жалбоподателят е отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но не е отказал и е предоставил кръв и урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението, което е посочено в обжалваната заповед, на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е регламентирало отказа на водача на ППС да му бъде извършена проверка, чрез която да се установи употреба на наркотични вещества и техните аналози. Тази проверка се извършва чрез два самостоятелни способа. Единият е техническо средство, в конкретния случай Д. Т. 5000, а другият е вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Чрез двата способа се установява употребата на наркотични вещества или техните аналози. Двата способа обаче касаят един и същ отказ, т.е. отказ ще бъде налице, ако водачът откаже както изследване с техническо средство, така и изследване на биологични проби. В процесния случай не е осъществен съставът на чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП, тъй като процесният водач, настоящ жалбоподател, не е отказал проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, защото е предоставил доброволно биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. По тази причина липсва правно основание да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, а оттам не са и налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, тъй като няма нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Достатъчно е водачът доброволно да се съгласи да му бъде установено наличието на употреба на наркотични вещества чрез един от двата възможни способа – изследване с техническо средство или вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая жалбоподателят се е съгласил на второто, което означава, че липсва отказ като изпълнително деяние, визирано в чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП. Административният орган е следвало да изчака резултатите от това изследване и според тези резултати да прецени дали е налице нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП – в случай, че изследването покаже употреба на наркотични вещества или въобще няма нарушение.
След приключване на устните състезания на 27.02.2024г., административният орган на 01.03.2024г. е изпратил на съда копие от протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, от което се установява, че в биологичните проби, взети от Р. Б., се установява присъствие на наркотично вещество кокаин и неговите метаболити. Този протокол не е приет по делото като доказателство, тъй като е представен след приключване на устните състезания. Дори и да беше присъединен към доказателствения материал, неговите резултати не биха променили изводите на съда, тъй като процесната заповед е издадена за това, че Р. Б. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози – нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, каквото нарушение няма извършено и самият протокол е доказателство за това. Той установява извършено нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП, но заповедта, която е предмет на делото, не е мотивирана с такова основание.
По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.
При този изход от делото разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, но такива не са претендирани.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000171/11.07.2023г. на полицейски инспектор А. Г. А. от РУ Несебър при ОДМВР Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |