Решение по дело №2230/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2332
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180702230
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2332

гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 2230 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на В.М.В. срещу Решение № 2153-15-229/07.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № N01153/20.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив. В жалбата се твърди, че неправилно не била отпусната добавка от учителски пенсионен фонд, както и че неправилно пенсията не била изчислена по т.нар.“стара методика“, т.е. по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО с осигурителен доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и от осигурителния доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за вещо лице.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявление вх. № 2113-15-4175/28.10.2020 г. жалбодателката е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО. Видно от заявлението същата не е декларирала, че желае изчисляване размера на пенсията по реда на чл. 70, ал, 4-7 от КСО с осигурителен доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и от осигурителния доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, напротив  - установява се, че жалбодателката  изрично е заявила /л.8/, че иска пенсията да се изчисли само по новата методика. Пенсионните органи са установили, че към датата на заявлението - 28.10.2020 г. жалбодателката има навършена възраст 61 г. 06 м. и 01 ден, като по представените редовно оформени документи и по данните в регистъра на осигурените лица по чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО е зачетен осигурителен стаж за периода от 10.01.1979 г. до 27.10.2020 г. с прекъсвания от трета категория труд 38 г. 05 м. 13 дни. Издадено е разпореждане № **********/Протокол № N01153/20.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което  на жалбодателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1,2 от КСО, считано от 27.10.2020 г. - датата на навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1,2 от КСО. Размерът на пенсията на г-жа В. е определен от осигурителния доход от 10.01.2000 г. - 26.10.2020 г. в размер на 129 576,59 лв. и индивидуален коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изречение първо и второ от КСО - 0.9089. От средномесечния осигурителен доход за страната за периода 10.2019 г. - 09.2020 г. – 1045,93 лв., умножен по индивидуалния коефициент 0.9089 е определен доходът за изчисляване размера на пенсията – 950,65 лв. От този доход, в проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията - 46.10% (38 г. 05 м. * 1.2% = 46.10%) е изчислен размер на пенсията 438, 25 лв.

В хода на делото по искане на жалбодателката е назначена СГЕ, като в неоспореното заключение вещото лице е посочило, че подписът в оспорения акт е изпълнен от Р.П., т.е. същият е издаден в хипотезата на заместване /заповеди на л.147 и л.167/, за което са представени доказателства,  а не е нищожен, както е твърдял представителят на жалбодателката.

При така установеното съдът направи следните изводи:

На първо както се каза решението е издадено от компетентен орган в хипотезата на заместване. На следващо място неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че към пенсията е следвало да й бъде определена и добавка от Учителския пенсионен фонд на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на отпускане на пенсията, жалбодателката не притежава необходимия учителски стаж и не отговаря на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО. Неоснователно е и другото направено оплакване, тъй  като както беше отбелязано в подаденото заявление същата не е декларирала, че желае изчисляване размера на пенсията по реда на чл. 70, ал, 4-7 от КСО с осигурителен доход за три последователни години /такива не са и посочени/ от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и от осигурителния доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, напротив  - изрично е заявила, че иска пенсията да се изчисли само по новата методика.

При извършената служебна проверка по чл.146 от АПК съдът констатира, че са спазени всички законови изисквания за законосъобразност на оспорения административен акт, а пенсията е правилно изчислена, правилно е определена началната дата, от която следва да бъде отпусната, зачетеният осигурителен стаж  и доход, както и размерът. При липсата на други пороци, които да доведат до отмяната на акта, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена В.М.В. да заплати на НОИ разноски в размер на общо 300 лв. – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение  и 200 лв. внесен депозит за вещо лице.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.М.В. *** срещу Решение № 2153-15-229/07.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив.

ОСЪЖДА В.М.В. *** да заплати на НОИ разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: