Решение по дело №19448/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./06.07.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19448 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, чрез процесуален представител: юрисконсулт **** против Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата 1116.88лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2528879 от 04.04.2016г., сключен между „****“ АД и Ж.Л.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата 99.10лв. /деветдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 21.04.2016г. – 12.01.2017г.;

- сумата 736.32 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение;

- сумата 111.47лв. /сто и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г. – 24.10.2017г., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.“ ООД с Приложение № 1/01.09.2017г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9090/09.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.16721/2017г. на ВРС.

Твърди се в исковата молба, че съгласно Договор за паричен заем № 2528879 от 04 април 2016 г. между „****" АД като Заемодател и Ж.Л.Д. като Заемател, ответницата е удостоверила, че е получила и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор. Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят/ищец/ се е задължил да отпусне на ответника паричен заем в общ размер на 1750 лева, като сумата по кредита била предоставена с подписване на горепосочения договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди се, че ответницата се е задължила да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2007.80 лв., ведно с договорната лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в 100.39 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Твърди се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 септември 2017 г. между „****" АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането спрямо ответницата е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че по договора за паричен заем отв. Д. е извършила плащания в общ размер на 1327.70 лв. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2528879 г. между страните, ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, а именно в размер на 99.1 лв. за периода от 21 април 2016 г. - датата на първата вноска до 12 януари 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че ответницата се е задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласила, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след изтичане на 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Твърди се, че към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 736.32 лв. Твърди се, че ответницата е трябвало да изплати целия заем на 12 януари 2017 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответницата продължава не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 111.47 лв. от 12 януари 2017г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 24 октомври 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който поддържа доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Релевират се доводи за нищожност на клаузите в договора. Оспорват се и размерите на исковите претенции.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №9090/01.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХХ състав по ч.гр.д. № 16721/2017 г. ВРС е разпоредил Ж.Л.Д., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 1116.88лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2528879 от 04.04.2016г., сключен между „****“ АД и Ж.Л.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 99.10лв. /деветдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 21.04.2016г. – 12.01.2017г.; сумата 736.32 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; сумата 111.47лв. /сто и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г. – 24.10.2017г., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.“ ООД с Приложение № 1/01.09.2017г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., както и сумата 91.28лв. /деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Ж.Л.Д. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение.

Видно от приложеното по делото заверено от страната копие на договор за предоставяне на паричен заем № 2528879 от 04.04.2016 г., че на ответника е предоставен от страна на „****” АД кредит в размер на 1750.00 лева. От своя страна ответникът се е задължила да върне заетата му сума на 20 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в 100.39 лв., включваща първоначална главница и договорна лихва, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 2007.80 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 35.00%. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 40.68%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 е посочено, че договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор, минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****” АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция в размер на 2007.80 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1227.20 лева, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 61.36 лева. Уговорено в чл. 8 от договора е, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава.

Видно е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „****” АД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което под № 612 са посочени трите имена на ответника, дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към 01.09.2017г., както следва: главница в размер на 1116.88 лева, договорна лихва в размер на 99.10 лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 736.32 лева и лихва за забава в размер на 101.48 лева.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по договора за паричен заем за периода 21.04.2016г. – 12.01.2017г. са начислени следните задължения: главница в размер на 1750 лева; договорна лихва в размер на 257.80 лева, неустойка по чл. 4 от договора в размер на 1227,20 лева. Вещото лице излага, че по кредита са извършени плащания в общ размер на 1282.70 лева, като с тях кредиторът е погасил следните задължения: на 22.04.2016г.-162.00лева, на 11.05.2016г.-162.00лева, на 31.05.2016г. - 70.00лв., на 30.06.2016г. - 152.70лв., на 12.07.2016г.-165.00лв., на 30.07.2017г.-91.00лв., на 30.09.2016г.-32.00лв., на 30.09.2016г.-35.00лв., на 31.10.2016г.-111.00лв., на 30.11.2016г.-40.00лв., на 06.12.2016г.-162.00лв., на 28.02.2017г.-100.00лв., от които са погасени както следва: главница в размер на 633,12лв., договорна лихва 158,70лв. и неустойка в размер на 490,88 лева.

Съобразявайки така извършените плащания вещото лице сочи, че дългът по кредита възлиза в размер на главница от 1116.88 лв., договорна лихва в размер на 99,10лв. за периода от  21.04.2016г. – 12.01.2017г., неустойка за неизпълнение задължение в размер на 736.32 лв., обезщетение за забава в/у непогасена главница в размер на 111.47 лв. за периода от  21.04.2016г. – 12.01.2017г.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №16721/2017г., по описа на ВРС, 20 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника Ж.Л.Д. в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „****” АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., приложение № 1/01.07.2017г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № 2528879 от 04.04.2016г. 

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. По делото са налице доказателства, че на  ответника е  връчена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на 06.11.2017г. Дори и да се приеме, че същият не е получил уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса. Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията нищожността й в тази връзка.

Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „****” АД договор за предоставяне на паричен заем № 2528879 от 04.04.2016г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 1750 лева. Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено чрез удостоверяване на този факт от Д. с подписване на договора, на който страните събразно предвиденото в чл. 3 са предали характер на разписка.

С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати по чл. 2, т. 5 от договора. От заключението на вещото лице се установи, че Д. е извършила дванадесет плащания съответно на 22.04.2016г.-162.00лева, на 11.05.2016г.-162.00лева, на 31.05.2016г. - 70.00лв., на 30.06.2016г. - 152.70лв., на 12.07.2016г.-165.00лв., на 30.07.2017г.-91.00лв., на 30.09.2016г.-32.00лв., на 30.09.2016г.-35.00лв., на 31.10.2016г.-111.00лв., на 30.11.2016г.-40.00лв., на 06.12.2016г.-162.00лв., на 28.02.2017г.-100.00лв., от които са погасени както следва: главница в размер на 633,12лв., договорна лихва 158,70лв. и неустойка в размер на 490,88 лева.

Не се установи след датата 28.02.2017г. ответникът да е извършвал други плащания, поради което и с изтичане на договорен срок за ползване на кредит 12.01.2017г., същият дължи непогасената главница и договорна лихва.

Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае и начислена неустойка. По отношение на тези вземания ответникът е въвел възражения, че уговорката за неустойка е недействителна и противоречи както на добрите нрави, така и на същостта на неустоечната клауза.

 Съгласно чл. 4 от договора, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор, минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****” АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция в размер на 2007.80 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1227.20 лева, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 61.36 лева и вноските нарастват от 100,39 лева, на 161,75 лева.

Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В настоящия случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкция доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя – 84,86 % от заемната сума. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Отчитайки извършените от ответника плащания в общ размер на 1282.70 лева, следва да се приеме, че с тях е погасена главница в размер на 1054,36лева (76.83+ 77.87+78.92+79.98+81.05+82.15+83.25+84.37+85.51+86.66+87.82+89.01+част от главницата по вноската от 06.10.2016г. в размер на 60,94/ съобразно приложения погасителен план и приложение № 1 към заключението по съдебно-счетоводната експертиза), договорна лихва в размер на 221.44лева (23.56+22.52+21.47+20.41+19,34+18.24+17.14+16.02+14.88+13.73+ 12.57+11,38+10,18) и лихва за забава в размер на 6.90 лева (изчислена с помощта на лихвен калкулатор -"Calculator.bg"), както следва:

- с плащането на 22.04.2016г. на сумата от 162 лева: към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на падежирала една вноска на 21.04.2016г. – 100,39 лева, която е заплатил, като след погасяване на този дълг е останала сума в размер на 61.59 лева, с който е погасена изцяло лихвата в размер на 22,52лв. от вноската с падеж 05.05.2016г., както и част от дължимата главница в размер на 39.07лв.

- с плащането на 11.05.2016г. на сумата от 162 лева: към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на падежирала една вноска на 05.05.2016г. – 100,39 лева, част от които е била погасена с вноската от 24.04.2016г. и на практика е погасил размер от 38,80 лв. като след погасяване на този дълг е останала сума в размер на 123.20 лева, с който е погасена вноската с падеж 19.05.2016г. в общ размер от 100,39 лева, изцяло лихвата от 20,41 лева по вноската с падеж 02.06.2016г., както и главница в размер на 2.40 лева.

- с плащането на 31.05.2016г. на сумата от 70 лева: към този момент заемателят не е имал задължение за заплащане на падежирала вноска, поради което следва да се приеме, че е погасен част от остатъка от главницата по вноската с падеж 02.06.2016г. в размер от 70.00 лева.

- с плащането на 30.06.2016г. на сумата от 152,70 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата на падежирала вноска от 02.06.2016г. в размер на 7.58 лева, втора падежирала вноска от 16.06.2016г. в общ размер на 100,39 лева, както и падежирала на същата дата вноска от 30.06.2016г. и на практика е погасил остатъка от вноската от 02.06.2016г. в размер на 7,58 лв. и лихва за забава в размер на 0.06 лева върху просрочената главница от 7,58 лева по вноската от 02.06.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 03.06.2016г. до 30.06.2016г., включително, погасил е пълния размер на падежиралата вноска от 16.06.2016г. в размер на 100,39лв. и лихва за забава в размер на 0.32 лева върху просрочената главница от 81,05 лева по вноската от 16.06.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 17.06.2016г. до 30.06.2016г., включително, погасил е и лихвата по падежиралата вноска от 30.06.2016г. в размер на 18,24 лева, както и част от падежиралата главница в размер на 31.33 лева.

- с плащането на 12.07.2016г. на сумата от 165,00 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата на падежирала вноска от 30.06.2016г. в размер на 50,82 лева и на практика е погасил остатъка от вноската от 16.06.2016г. в размер на 50,82 лв. и лихва за забава в размер на 0.17 лева върху просрочената главница от 50.82 лева по вноската от 30.06.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 01.07.2016г. до 12.07.2016г., включително. Погасил е пълния размер на задължението с падеж от 14.07.2016г., който все още не е бил настъпил в размер на 100,39 лева, както и част от вноската за лихва за вноската от 28.07.2016г., чиито падеж все още не е блил настъпил, в размер на 13,62 лева.

- с плащането на 30.07.2016г. на сумата от 91,00 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от лихвата на падежирала вноска от 28.07.2016г. в размер на 2,40 лева, както и главницата на падежирала вноска от 28.07.2016г. в размер на 84,37 лева и на практика е погасил остатъка от дължимата лихва от 28.07.2016г. в размер на 2,40 лв., изплатил е дължимата главницата на падежирала вноска от 28.07.2016г. в размер на 84,37 лева и лихва за забава в размер на 0.05 лева върху просрочената главница от 84.37 лева по вноската от 28.07.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 29.07.2016г. до 30.07.2016г., включително. Погасил е част от лихвата по задължението с падеж от 11.08.2016г., който все още не е бил настъпил в размер на 4,18 лева.

- с плащането на 30.09.2016г. на сумата в общ размер от 67 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от лихвата на падежирала вноска от 11.08.2016г. в размер на 10,70 лева, главницата на падежирала вноска от 11.08.2016г. в размер на 85,51 лева, втора падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 25.08.2016г., трета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 08.09.2016г., четвърта падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 22.09.2016г. и на практика е погасил остатъка от лихвата по вноската от 11.08.2016г. в размер на 10,70 лв., погасил е част от главницата на падежиралата вноска от 11.08.2016г. в размер на 55.11 лева и лихва за забава в размер на 1.19 лева върху просрочената главница от 85.51 лева по вноската от 11.08.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 12.08.2016г. до 30.09.2016г.

- с плащането на 31.10.2016г. на сумата от 111 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата по падежирала вноска от 11.08.2016г. в размер на 30.40 лева, втора падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 25.08.2016г., трета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 08.09.2016г., четвърта падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 22.09.2016г., пета падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж 06.10.2016г., шеста падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж на 20.10.2016г. и на практика е погасил остатъка от главницата по падежирала вноска от 11.08.2016г. в размер на 30.40 лева, лихва за забава в размер на 0.26 лева върху просрочената главница от 30.40 лева по вноската от 11.08.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 01.10.2016г. до 31.10.2016г., включително, погасил е падежиралата лихва по вноската от 25.08.2016г. в размер на 13,73 лева, както и част от падежиралата главница по вноската с падеж 25.08.2016г. в размер на 64.99 лева и лихва за забава в размер на 1.62 лева върху просрочената главница от 86.66 лева по вноската от 25.08.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 26.08.2016г. до 31.10.2016г., включително.

- с плащането на 30.11.2016г. на сумата от 40 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата по падежирала вноска от 25.08.2016г. в размер на 21.67 лева, втора падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 08.09.2016г., трета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 22.09.2016г., четвърта падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 06.10.2016г., пета падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж 20.10.2016г., шеста падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж на 03.11.2016г., седма падежирала вноска в размер на 100,39 лева и падеж на 17.11.2016г. и на практика е погасил част от остатъка от главницата по падежирала вноска от 25.08.2016г. в размер на 21,67 лева, и лихва за забава в размер на 0.18 лева върху остатъка просрочената главница от 21.67 лева по вноската от 25.08.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 01.11.2016г. до 30.11.2016г., включително. Погасил е падежиралата лихва по вноската от 08.09.2016г. в размер на 12,57 лева, както и част от падежиралата главница по вноската с падеж 08.09.2016г. в размер на 3.55 лева и лихва за забава в размер на 2.03 лева върху просрочената главница от 87.82 лева по вноската от 08.09.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 09.09.2016г. до 30.11.2016г., включително.

- с плащането на 06.12.2016г. на сумата от 162 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата по падежирала вноска от 08.09.2016г. в размер на 84,27 лева, втора падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 22.09.2016г., трета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 06.10.2016г., четвърта падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж 20.10.2016г., пета падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж на 03.11.2016г., шеста падежирала вноска в размер на 100,39 лева и падеж на 17.11.2016г., седма падежирала вноска в размер на 100,39 лева и падеж на 01.12.2016г. и на практика е погасил част от остатъка от главницата по падежирала вноска от 08.09.2016г. в размер на 84,27 лева, и лихва за забава в размер на 0.14 лева върху остатъка просрочената главница от 84.27 лева по вноската от 08.09.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 01.12.2016г. до 06.12.2016г., включително. Погасил е падежиралата лихва по вноската от 22.09.2016г. в размер на 11,38 лева, както и част от падежиралата главница по вноската с падеж 22.09.2016г. в размер на 64.35 лева и лихва за забава в размер на 1.86 лева върху просрочената главница от 89.01 лева по вноската от 22.09.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 23.09.2016г. до 06.12.2016г., включително.

- с плащането на 28.02.2016г. на сумата от 100 лева, към този момент заемателят е имал задължение за заплащане на част от главницата по падежирала вноска от 22.09.2016г. в размер на 24,66 лева, втора падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 06.10.2016г., трета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 20.10.2016г., четвърта падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж 03.11.2016г., пета падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж 17.11.2016г., шеста падежирала вноска в общ размер на 100,39 лева и падеж на 01.12.2016г., седма падежирала вноска в размер на 100,39 лева и падеж на 15.12.2016г., осма падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 29.12.2016г., двета падежирала вноска в общ размер от 100,39 лева и падеж на 12.01.2017г. и на практика е погасил остатъка от главницата по падежирала вноска от 22.09.2016г. в размер на 24,66 лева, и лихва за забава в размер на 0.58 лева върху остатъка просрочената главница от 24.66 лева по вноската от 22.09.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 07.12.2016г. до 28.02.2017г., включително. Погасил е падежиралата лихва по вноската от 06.10.2016г. в размер на 10,18 лева, както и част от падежиралата главница по вноската от 06.10.2016г. в размер на 60,94 лева и лихва за забава в размер на 3.64 лева върху просрочената главница от 90.21 лева по вноската от 06.10.2016г., начислена от деня следващ падежа на задължението 07.10.2016г. до 28.02.2017г., включително.

 При изчисляване извършените погашения с плащанията от страна на ответника, съдът не съобрази начисляваните, респ. погасявани от кредитора такси за разходи за събиране на нередовни кредити, доколкото между страните липсват уговорка такива да се дължат от заемателя.

При това положение и към датата на прехвърляне на вземанията по договора, заемодателят е разполагал с неудовлетворено парично вземане в размер на 695.64 лева, представляваща непогасена главница, договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 12.01.2017г. в размер на 36.36 лева и лихва за забава върху просрочената главница за периода от претендираната от ищеца дата – 12.01.2017г. до 24.10.2017г. в общ размер на 55.38 лева.

В заключение съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до следните размери: 695.64 лева просрочена главница, 36.36 лева – непогасена договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 12.01.2017г. и 55.38 лева, обезщетение за забава за периода от 12.01.2017г. до 24.10.2017г. Претенциите за разликата до предявения размер за главница, договорна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени, както и тези неустойка.

И двете страни не са направили възражение относно евентуална прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 34.83 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Ж.Л.Д. следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът намира, че общия размер на дължимите в полза на ищеца разноски, съобразно уважената част на иска е 163,57 лева.

Ответната страна също е отправила искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че на ответникът се следват разноски, съобразно отхвърлената част на иска, а именно в размер на 556,63 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между „****” АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 от една страна и Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че последната дължи на търговското дружество сумите както следва: - сумата 695.64лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 64 стотинки/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2528879 от 04.04.2016г., сключен между „****“ АД и Ж.Л.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 36.36лв. /тридесет и шест лева и 36 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2016г. – 12.01.2017г.; сумата 55.38лв. /петдесет и пет лева и 38 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2017г. – 24.10.2017г., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.“ ООД с Приложение № 1/01.09.2017г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №9090/09.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.16721/2017г. на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 695.64лева до 1116.88 лева, претендирана като незаплатена главница; за разликата над 36.36 лева до 99.10 лева, претендиранатка като договорна лихва за периода от 24.04.2016г. до 12.01.2017г, за сумата от 736.32 лева, претендирана като неустойка по чл. 4 от договора и за разликата над 55.38 лева до 111.47 лева, претендирана като лихва за забава, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „****” АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 163,57лв. по исковото производство и 34,83лв. по заповедното производство, съобразно уважената част на исковете, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 556,63лв., съобразно отхвърлената част на исковете, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: