№ 4568
гр. Варна, 22.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100502071 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 4624/25.06.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, против Решение
№ 130/ 04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 680/2023 г. по описа на Районен съд –
Провадия, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София е осъдена да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК:*********, следните суми, представляващи регресни вземания, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: сумата от 7635.74 лева за заплатено застрахователно
обезщетение за увредено МПС; сумата от 262.20 лева заплатено обезщетение за репатриране
на МПС; сумата от 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до изплащане на
главницата; сумата от 2403.12 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 7907.94 лева за периода 30.10.2019 г. до 27.10.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение,
изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални
нарушения и необоснованост. Първото оплакване на жалбоподателя е, че било налице
„случайно деяние", което изключва виновното поведение на служителите на ответника, респ.
и отговорността на ответника. Излага, че произшествието е било причинено от внезапно
излязло пред автомобила диво животно, поради което се касаело за непреодолимо и
непредотвратимо събитие, което било изключителна причина за настъпване на пътно-
транспортното произшествие и увреждането на лекия автомобил. Това обстоятелство не
било съобразено от първоинстанционния съд. Второто оплакване е, че по делото не било
установено по безспорен начин – чрез пълно и главно доказване, че предпазната ограда –
мрежа е била в неизправност или нарушена. Произшествието, в резултат на което е увреден
лекия автомобил, било станало в непосредствена близост до премостващо препятствие на
път А2 – селскостопански път. Следователно животното, което се е появило на пътното
платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такова или др. подобно място.
Излага подробно какви са нормативните изисквания за обезопасяване на автомагистралата в
близост до подобни съоръжения. В този смисъл счита, че е без правно значение дали е имало
или не предпазна мрежа в участъка. Още по-вече, че наличието на такава не може да се
приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно. Това възражение
1
също не било обсъдено от решаващия състав на съда. Поддържа, че по безспорен начин е
доказано, че Агенция „Пътна инфраструктура" е изпълнила изцяло задълженията си по чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата като са извършени необходимите работи за обезопасяване на
движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. Отправя
искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените
разноски по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Застрахователно акционерно
дружество Армеец" АД е подала отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без
уважение, тъй като решението на ВРС било правилно, законосъобразно и справедливо.
Счита, че „случайно деяние", като изключващо отговорността на ответника, наред с
крайната необходимост и неизбежната отбрана са институти на наказателното право, но не и
на гражданското, респективно облигационното по смисъла на чл. 45 - 49 от ЗЗД.
Следователно, случайно деяние в облигационните правоотношения между правните субекти
не било приложимо. Относно второто оплакване в жалбата излага какви били задълженията
на ответника по поддръжка и сигнализация на пътя. Счита за установено по делото, че е
пътнотранспортното произшествие е настъпило поради необезопасен (вероятно не
достатъчно ограден) пътен участък от АМ „Хемус", което било довело до възможността
дивото животно чакал да премине огражденията, ако такива е имало, и да се озове на
пътното платно, което необезопасяване се дължало на противоправно и виновно бездействие
на служителите на ответника Агенция „Пътна инфраструктура" или оправомощено от нея
трето лице. Твърди, че на км. 378 + 900 м., както и в близост до него няма селскостопански
път, който да минава под магистралата. Оспорва твърдението на ответника, че не било
доказано наличие или липса на предпазна ограда и нейното състояние – според Протокола за
ПТИ и според свидетелските показания на водача имало данни за състоянието на оградата,
която била разрушена и с дупки. Отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в
сила и да бъдат присъдени разноски на ЗАД „Армеец" пред въззивната инстанция.
Представено е и становище от „Автомагистрали – Черно Море" АД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ответника, в което се подкрепя депозираната от
Агенция „Пътна инфраструктура" въззивна жалба като основателна. Третото лице помагач
счита, че процесното ПТП не е настъпило в резултат на неизпълнение на задължения на
АПИ за поддържане на републиканската пътна мрежа, а се касаело за случайно събитие.
Поддържа становището на АПИ, че основателността на предявените искове не била
доказана в хода на процеса.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 4624/25.06.2024 г. от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, против Решение № 130/ 04.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 680/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, ЕИК:********* с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, е
осъдена да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, следните суми, представляващи регресни
2
вземания, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: сумата от 7635.74 (седем хиляди
шестстотин тридесет и пет лева и 74 ст.) лева за заплатено застрахователно обезщетение по
щета № 10017030138176 по описа на ищеца за увредено МПС – лек автомобил „Инфинити“,
модел Q30, рег. № *******.; сумата от 262.20 (двеста шестдесет и два лева и 20 ст.) лева
заплатено обезщетение за репатриране на МПС – лек автомобил „Инфинити“, модел Q30,
рег. № *******; сумата от 10.00 (десет) лева ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до
изплащане на главницата; сумата от 2403.12 (две хиляди четиристотин и три лева и 12 ст.)
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7907.94 лева за
периода 30.10.2019 г. до 27.10.2022 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи препис от отговора на въззивната жалба, а на главните страни се
връчи и препис от становището на третото лице помагач.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3